Р Е
Ш Е Н
И Е № 260042
гр.
Хасково, 22.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на единадесети януари
през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр.д.№ 445 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от Н.Й.Х.,
С.И.Х., И.И.Х. и Е.И.Х.,***.
В исковата молба се твърди, че
ищците са наследници на И.С. Х.,***, починал на *****г., като първата от тях е
негова съпруга, а останалите трима деца. Твърди се в исковата молба, че общият
им наследодател приживе притежавал недвижим имот в зоната за отдих и почивка в
м. „*****“. След изготвянето на КК на гр.Х. имотът получил идентификационен
номер *********** по този план, одобрен през 2006г. Имотът бил с площ от 854
кв.м., с номер по предходен план № 2890. В имота имало построена срада с площ
от 26 кв.м., с предназначение вилна сграда, еднофамилна.Твърдят, че не
притежавали нотариален акт за собственост на описания по-горе имот, както и
поради обстоятелството, че И. и Е. Х. не пребивавали постоянно в страната, то
първата ищца Н.Й.Х. *** с искане да й
бъде оформен предвидения документ - молба декларация за снабдяване с документ
за собственост. Стартирали процедурата, като подали молба-декларация с рег.№
ЗУдОбст.Пр-88/25.06.2019 год., срещу което обаче не получили исканата услуга, а
бил издаден Акт за общинска собственост № 11292/2019г. Актът за общинска
собственост засягал само терена, но не и построената в него постройка. Считат,
че с така издадения Акт за общинска собственост ответникът Община Хасково не
може да се легитимира като собственик на имота, тъй като същият е констативен
акт, но с него на практика се оспорва тяхното право на собственост. Освен това
в подкрепа на тезата си ищците твърдят, че винаги са плащали на ответната
Община следващите се за имота местни данъци, като посочват партидата на имота -
№ 48101186200002. Видно от депозираните декларации било още, че това е втори
имот, посочен като наследствен, освен притежавания жилищен имот на ул.“*******“
в гр.Х. Предвид горното считат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск, като молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имот с
идентификатор ***********, в район „****“,
по КК на гр.Х., с площ за имота 854 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/,
със стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 2890, при съседи:
77195.749.369, 77195.749.92, 77195.749.94, 77195.749.106 и да отмени Акт за
общинска собственост № 11292/19г. Претендират деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение
за наследници на лицето И. С.Х., починал
на *****г. е, че първата ищца е негова съпруга, а останалите ищци - негови
деца. Представиха се Скица № 15-530022-14.06.2019г. за имот с идентификатор ***********
с площ от 854 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, както и Скица №
15-663924/24.07.2020г. В последната скица е посочено, че собственик на имота е
Община Хасково на основание Акт за общинска собственост № 11292/11.07.2019г., както
и че в имота има построена сграда с площ от 26 кв.м., без да е посочен
собственик. В скиците е посочено, че имотът е имал № 2890 по предходен план, а
от представеното Удостоверение № 94Н-4224-1/26.08.2019г. на Община Хасково се
установява, че имот с идентификатор *********** по КК на гр.Хасково е идентичен
с имот пл. № 2890 по кадастралния план на м.“*****“ от 1988г.
От представеното и прието като
доказателство Удостоверение № ДС-19-354 /1/ от 02.10.2019г. на Областна администрация
Х. е видно, че в процесния поземлен имот има построена сграда с идентификатор ************
с площ от 26 кв.м., с предназначение - вилна сграда, еднофамилна, като е
посочено, че сградата не е актувана с акт за държавна собственост.
Представиха се Приходни квитанции за 2011г.,
2013г. и 2018г., от които се установява, че за процесния имот - земя и сграда, находящи
се в м. „****“ ищците са заплащали
местните данъци и такси в Общинска данъчна дирекция - Хасково. От приетата
като писмено доказателство Данъчна декларация на наследодателя на ищците И. С. Х.
съдът установи, че още към 1998 година той е декларирал имота в м.“*******“.
Представи
се и самият Акт № **** от 11.07.2019г. за частна общинска собственост.
По делото съдът допусна събиране и на гласни
доказателства:
От показанията на свид.А. С. Б. и свид.Д. И.Г.,
и двамата без родство със страните, става ясно, че познават както ищците, така
и техния наследодател. Познават добре и имота, тъй като техните имоти се
намират в съседство с процесния. И двамата свидетели са категорични, че от
1969-1970 година имотът се е владеел от
баща им И. и от майка им - ищцата Н.Х.. Помнят дори бабата С., която заедно с дядото обработвали
мястото. По-късно с това се заели
майката и бащата И., а след неговата смърт продължили да обработват
мястото децата, т.е.втората, третият и четвъртият ищци. Свид.Б. твърди, че
имотът е с площ от около един декар. Известно й е още, че в мястото има
засадени плодни дръвчета, а също така има и построена вила. Същата свидетелка
заявява, че като собственик на имота знае И. или Т., както било предишното му
име. Свид.Г. също е категоричен, че освен семейството на ищците не знае други
хора да са имали претенции за мястото, нито е виждал някой да идва, да го работи
и т.н., освен семейството на ищците. Самото място било оградено и имало
построена вила. Знае, че първоначално мястото са го работили бабата и дядото, а
по-късно бащата и майката на ищците. Също твърди, че площта е около един декар.
Този свидетел заявява, че още дядото на ищците е закупил мястото, но той от
1970 година знае като собственик на имота прекия наследодател на ищците.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно, че ищците проведоха пълно и главно
доказване на своя иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и доказаха по несъмнен начин, че спорният
недвижим имот с идентификатор *********** по плана на гр.Х., одобрен със Заповед
№ РД-18-63/05.10.2006г., са придобили на основание давностно владение и
наследяване.
По отношение на построената в имота
вилна сграда с площ от 26 кв.м. не се спори, че е била построена от първата
ищца и съпругът й през далечната 1970 година. Не се спори още, че по отношение
на тази сграда ответникът няма претенции. Спорът е само досежно поземления имот,
който е бил актуван като общински с АЧОС
през 2019 година. Това е станало по повод молбата – декларация на
наследниците, сега ищци, да се снабдят с документ за собственост. Молбата е
подадена на 25.06.2019г., а Актът е издаден на 11.07.2019г. За съда няма спор, че
процесният имот е бил владян първоначално от прекия наследодател на страните и
неговата съпруга - първата ищца по делото от около 1969-1970г. и това владение
са продължили ищците по делото необезпокоявано до 2019г. Този извод се
обосновава от една страна от писмените доказателства, а така също и от гласните
такива, които са последователни, безпротиворечиви и категорични относно този
основен факт.
Ето защо, следва да се приеме, че ищците са установили
трайно, явно и необезпокоявано владение, поради което след изтичане на
законовия срок, достатъчен да ги направи собственици, са придобили правото на
собственост върху процесния имот.
Предвид казаното до тук, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, поради което ще следва да се уважи. От
така направения основен извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, се налага и извода за основателност на
претенцията за отмяна на Акт за частна общинска собственост №
11292/11.07.2019г., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в общ размер
874 лева, от които 750 лева - адвокатско възнаграждение, 124 лева – платена държавна такса за
образуване на делото и издаване на съдебни удостоверения. Направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците съдът намира за неоснователно по следните
съображения: Ищците са реализирали
разноски в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение, като от
представения Договор за правна защита и
съдействие се доказва по категоричен начин заплащането на посочената сума
/платена е в брой/. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: /чл.7,
ал.2, т.4/ - „ при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева – 830 лева + 3% за
горницата над 10 000 лева“. Настоящото дело е с интерес 11388.30 лева, поради
което заплатеното от ищците възнаграждение за адвокат в размер на 750 лева не
се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо, съдът намира направеното възражение на основание чл.78, ал.5
от ГПК за неоснователно, поради което на ищците следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Хасково, пл.“*****“ № *, Булстат *********, че Н.Й.Х., ЕГН **********,
С.И.Х., ЕГН **********, Е.И.Х., ЕГН ********** и И.И.Х., ЕГН **********,***, са
собственици на недвижим имот с
идентификатор ***********,
в район „****“, по КККР на гр.Х., одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с площ за имота 854 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, със стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:
2890, при съседи: 77195.749.369, 77195.749.92, 77195.749.94, 77195.749.106.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Акт за частна общинска собственост №
11292/11.07.2019г.
ОСЪЖДА Община
Хасково, пл.“*******“ № *, Булстат *********, да заплати на Н.Й.Х., ЕГН **********, С.И.Х., ЕГН **********,
Е.И.Х., ЕГН ********** и И.И.Х., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в размер на 874 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар:Г.С.