Р Е Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 05.12.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Т.Й.
***, с ЕГН – **********, с адрес за призоваване: гр.С...., ул.“Ц....“ № ., ет….
– адв. Е.Й., ПРОТИВ П....“В....” – гр.И., ул.”Ц....” № …... Предявените искове
са по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.3, във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Твърди се от ищцата, че е работила при ответника
на длъжност “Д....”. Поддържа се, че трудовият договор на ищцата с ответника е
бил прекратен със заповед № .... г. на Министъра на образованието и науката, с
посочено в ней правно основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като заповедта е била
връчена на пълномощник на ищцата на 13.01.2016г. Поддържа се, че заповедта е
издадена в нарушение на закона и не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ,
тъй в нея липсват яс8но посочени фактически и правни основания за издаването и.
Твърди се също от ищцата, че не е извършила нарушенията, за които и е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение”. Поддържа се също, че при налагане на
дисциплинарното наказание са допуснати нарушения на чл.193 и чл.194 от КТ, като
включително дисциплинарното производство е било проведено в отсъствието на ищцата,
докато е била в отпуск по болест. Поддържа се също, че при определяне вида на
дисциплинарното наказание не са спазени изискванията на чл.189 от КТ, а
твърдените нарушения не са от вида на посочените в чл.190 от КТ.
Иска се от съда на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност “д....” и на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер
на 8400лв. за времето, през което е останала без работа, а именно: за периода
от ....г. до ....г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” е издадена при
спазване изискванията на чл.195 от КТ, като заповедта съдържа всички необходими
реквизити и е издадена в съответствие с изискванията на закона. Поддържа се,
при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на
чл.193 и чл.194 от КТ, а така също и на чл.189 от КТ. Сочи се, че с нот. покана
рег. № ...., т….., № …………., връчена на ищцата на ....г., ищцата е била поканена
да даде обяснения във връзка с резултатите от проверките, отразени в
Констативен протокол № ……………..015г., Констативен протокол № КМД …………2015г. и
Констативен протокол № ………2015г., за които ищцата е признала по преписка вх…………./2015г.
на ОДМВР, че са получени и входирани във входящия дневник на училището в
изпълнение на процедурата по чл.193 от КТ. Сочи се, че в отговор на запитване
на ищцата И........ – С.... обл. е потвърдила, че задължението по чл.193 от КТ
е изпълнено с връчването на нотариалната покана. Не се оспорва, че
дисциплинарното производство е било проведено в отсъствието на ищцата, докато е
била в отпуск по болест, при което съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ не текат.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.126, т.13
от КТ във вр. с чл.187, т.т. 3 и 10 от КТ работникът или служителят е длъжен да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата, като
в случая работата на д....а на училището е регламентирана от законови и
подзаконови изисквания на МОН, което обосновава критериите по чл.190, ал.1,
т.т. 3 и 7 от КТ.
Твърди се, че са констатирани системни нарушения
на трудовата дисциплина от страна на ищцата, като със Заповед № РД ……….2011г.
на МОН на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение
на чл.87, ал.3 от Наредба № ……….. на МОН, със Заповед № ……….. на МОН на ищцата
е било наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение на чл.1, ал.5
от Инструкция за предварителен контрол във връзка с командироването на
служители на чл.13, ал.4 от ЗФУКПС., а със Заповед № РД ……….г. на МОН на ищцата
е било наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение на чл.147,
ал.1, т.т.1 и 12 от ППЗНП, поради което тежестта на наказанието е съобразена с
изискванията на чл.189, ал.1 от КТ.
Поддържа се също, че трудовият договор на ищцата е
прекратен при изпълнение изискванията на чл.333, ал.ал. 1 и 2 от КТ. Иска се от
съда да отхвърли изцяло така предявените искове, като осъди ищцата да заплати
на ответника направените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните във връзка с доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ, чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че така предявените искове са доказани по основание и размер.
Ищцата е работила при ответника на длъжност “Д....”, като трудовият договор на ищцата с ответника е бил прекратен със заповед № .... г. на Министъра на образованието и науката, с посочено в ней правно основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта е била връчена на пълномощник на ищцата на ………..
Заповедта за прекратяване на трудовото отношение е издадена в нарушение на закона и не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, тъй в нея липсват ясно посочени фактически и правни основания за издаването и. При налагане на дисциплинарното наказание са допуснати нарушения на чл.193 и чл.194 от КТ, като включително дисциплинарното производство е било проведено в отсъствието на ищцата, докато е била в отпуск по болест. При определяне вида на дисциплинарното наказание не са спазени изискванията на чл.189 от КТ, а твърдените нарушения не са от вида на посочените в чл.190 от КТ. Проверките в П....“В....” – гр.И………. са назначени със заповед № РД ……….г., в които като срок за извършване на проверката е посочено – ……….., като срока за изготвяне на констативен протоколи с резултатите от проверката е ……….
По делото няма данни тази заповед да е била връчена на ищцата. Въпреки това, извън всички установени срокове, проверяващите са изготвили няколко констативни протоколи, резултатите от които са изцяло пренесени като текст в атакуваната заповед. По т.1 от заповедта се твърди, че ищцата не се е явила на работа на ……….г. Действително, ищцата не е била в училището на тази дата, но по делото е приложено заявление № ……….г., с което е поискан отпуск за 26 юни, 02 и 03 юли 2015 г. На това заявление е поставена резолюция „разрешавам 1 ден на ……….г.“ и самото то не е връчено, като ищцата не е била уведомена дали заявлението и е удовлетворено и ищцата не е знаела, че не й е разрешен отпуск. За да се приеме, че има извършено дисциплинарно нарушение, чл.186 КТ изисква виновно неизпълнение на трудово задължение. В случая ищцата не е уведомена по никакъв начин, че не й е разрешен отпуск, и то отпуск, който е свързан с мероприятия за повишаване на квалификацията на учители от гимназията. Отделно от това, чл. 189 от КТ изисква при налагане на дисциплинарно наказание, да се изяснят обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тоест Министърът на образованието би следвало да вземе предвид цялото това развитие на ситуацията и да го отчете при издаване на заповедта, нещо което отново не е сторено. По т.1.2 в заповедта се твърди, че нямало лице, което да изпълнява длъжността „д....“ в деня на проверката, на което служителите на Р……….са отишли на проверка. Това е опровергано не само от представените писмени доказателства, а и от показанията дадени от свидетелите Д., Р. и Т., които сочат, че е бил определен от ищцата начина и лицата, които е било определено да заместват д....а при евентуално негово отсъствие. Свидетелките М. и Й. - служители на РИО, извършили проверката, сочат, че именно свидетелката Д. е замествала ищцата в деня на проверката, тоест и това твърдение за извършено дисциплинарно нарушение не е доказано. По т.2 от заповедта се твърди, че на инспекторите от РИО не е осигурен достъп до определени документи на ……….. Безспорно е установено по делото, че на трети юли ищцата не е била на работа, а нейните задължения са изпълнявани от свидетелката Д. - тоест, няма как да бъде извършено така твърдяното дисциплинарно нарушение от ищцата, която тогава не е била на работа. По т.3 се твърди, че били издадени заповеди, които не отговарят на изискванията на редица нормативни актове. Само, че чл.195, ал.1 КТ изисква в една подобна заповед нарушението да бъде описано ясно, с дата на извършване, законния текст, въз основа на който се издава. В случая в заповедта има едно насипно изброяване на имената на учениците, с някакъв брой отсъствия, без да може да се установи кой точно ученик на кои дати и в кои часове е отсъствал. По този начин правото на защита на ищцата е сериозно нарушено. Подобни нарушения са допуснати и в т.3, т.4, т.5 и в т.6 от заповедта, в които се говори за организиране на производствената практика, несъответстваща на изискванията на нормативните актове. Това отново се опроверга от показанията на свидетелките Д. и Т., както и от представените писмени доказателства. Видно е, че има сключени трудови договори с търговски дружества и производствената практика е провеждана съвсем нормално. Извън това, дори и да имаше нарушения допуснати в тази насока, тези нарушения са отбелязани в закона за Народната просвета и Правилника за приложението му и в тези два нормативни акта няма предвидени каквито и да е санкции. Извън това, съгласно Правилника на РИО в подобни случаи в чл.18 от този Правилник се предвижда, че РИО издава определени предписания, за отстраняване на допуснати пропуски, каквито предписания не са издадени. Свидетелките М. и Й. изрично сочат, че РИО не е издавал предписания на база на констативни протоколи, което сочи, че се цели единствено налагане на дисциплинарно наказание, и то не каквото и да е, а именно „уволнение“. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ говори за това, че трябва да има ясно написано нарушение и законовия текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание, поради което в заповедта следва да се съдържа препращане към чл.190 от КТ, а именно - основания за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание.
В заповедта на няколко места се цитира, че ищцата не е изпълнила задълженията си по своята длъжностна характеристика. Заключението по експертиза установява, че на ищцата не е връчена длъжностна характеристика, тъй като не е подписана от ищцата. Това връчване се изисква безусловно по чл.127, ал.1, т.4 от КТ. По делото няма никакви данни Министъра на образованието да се е съобразил с чл.189 КТ, който предвижда, че при налагане на наказание, трябва да се отчете тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Нито едно от тези обстоятелства не е обсъждано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това от доказателствата по делото се установява, че ищцата се ползва от защитата на чл.330 от КТ, с оглед наличието на заболяване и това, че когато е издадена заповедта, тя е била в отпуск по делото. По делото не са депозирани доказателства, от който да е видно, че Инспекцията по охрана на труда е издала разрешение за издаване и връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата във време, през което тя се намира в законоустановен отпуск по болест.
Предвид това съдът ще следва да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, като я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 8400лв. за времето, през което е останала без работа, а именно: за периода от ....г. до ....г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като ищцата не депозира доказателства, от които да е видно, че това е дължимия размер на претендираното обезщетение.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 500лв, а по сметка на РС – Ихтиман, д.т. от 50лв. върху уважения иск за отмяна на уволнението и д.т. от 50лв. върху уважения иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.Т.Й. ***, с ЕГН – **********, по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ срещу П....“В....” гр. И……….,
ул. “Ц....” № ...., БУЛСТАТ ...., извършено със заповед № .... г. на Министъра
на образованието и науката, с посочено в ней правно основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Т.Й. на заеманата преди уволнението длъжност “д....”.
ОСЪЖДА П....“В....” гр. И………., ул. “Ц....” № ...., БУЛСТАТ ...., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Й. ***, с ЕГН – ********** направени разноски по делото в размер на 500лв.
ОСЪЖДА П....“В....” гр. И………., ул. “Ц....” № ...., БУЛСТАТ ...., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Ихтиман държавна такса върху уважените искове в размер общо на 100лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И. Йорданов)