Решение по дело №7135/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 661
Дата: 3 април 2019 г.
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20185330207135
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 661

гр. Пловдив, 03.04.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         Пловдивският районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

 

при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7135 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 153237-F-157419/19.06.2015г. за налагане на ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 951,67 лева на ЕТ ,,Ю.П.-68‘‘ с ЕИК: **** за извършено от него нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 125 ЗДДС.

         Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в случая е изтекла предвидената давност.

         Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт З. оспорва подадената жалба. Твърди, че същата е неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

        По допустимостта на жалбата  съдът намира , че жалбата е подадена в срок, тъй като по делото се установи, че наказателното постановление не е било редовно връчено на жалбоподателя, поради което не е започнал да тече срокът за обжалването на същото и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, доколкото същата се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, тъй като същият през данъчен период 01.01.2015 г. – 31.01.2015 г. същият е извършил облагаеми доставки на обща стойност 5 710 лева, за които не е било начислено ДДС в размер от 951,67 лева. Декларация по ДДС и дневникът за продажби е следвало да се подаде в компетентната ТД на НАП Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 16.02.2015 г., включително, тъй като 14.02.2015 г. е бил неработен ден.

Съдът кредитира депозираните от свидетелката Ц.С. показания, доколкото същите са ясни, точни и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Предвид гоиреизложеното се достигна до категоричен извод, че има извършено от жалбоподателя нарушение, като същото е подведено под правилната правна квалификация, както и размерът на имуществената санкция съответства на този предвиден в закона.

От друга страна, обаче съдебният състав намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.79 ал.1 т.2 от НК, съгласно която възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, които се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното преследване, по силата на законовите разпоредби  /чл.11 от ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение, като независимо от прекъсването на давността /поради съставяне на акт и издаване на НП/, след изтичането на срок който го надвишава с ½ срокът от три години от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 17.02.2015 година, тъй като срокът за подаването на декларацията е изтекъл на 16.02.2015 г. Тригодишната давност е била прекъсната на 26.03.2015 г. с издаването на АУАН с бл. № F 157419, както и с Наказателното постановление от 19.06.2015 г.

От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. На 19.06.2018 година, повече от три месеца преди образуването на делото пред РС гр. Пловдив, обаче е изтекла давността за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.

      Водим от горе изложеното и на основание чл.60 ал.1 ЗАНН, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 153237-F-157419/19.06.2015г. за налагане на ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 951,67 лева на ЕТ ,,Ю.П.-68‘‘ с ЕИК: **** за извършено от него нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 125 ЗДДС.

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                       

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                   ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                   СЕКРЕТАР: Д.Д.