МОТИВИ:
Подсъдимият А.В.А.,***,
е предаден на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, осъществено по
време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен и чрез процесуалния си представител прави искане за
съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371 т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.В.А. е правоспособен водач на моторно
превозно средство с придобити категории „В, AM,
В1" и има издадено свидетелство за управление на МПС № ********* от ОДМВР
- Хасково.
На 06.10.2020 г. подс. А., след като бил употребил
алкохол, привел в движение и предприел управление на моторно превозно средство
- товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 13 A" с per.
№ X 6790 КН.
На същата дата - 06.10.2020 г., около 20:20 часа, А.,
докато управлявал горепосочения товарен автомобил на път III -
507 км. 3+900 м., в землището на с. Седловина, общ. Кърджали, обл. Кърджали, в
посока от гр. Кърджали към с. Седловина, загубил контрол над автомобила, излязъл
извън пътното платно и влязъл в канавка покрай пътя. Настъпило пътно -
транспортно произшествие с незначителни материални щети. На място пристигнал
екип на сектор „Пътна полиция" в състав:
Р.Я.Д. и В.Я.Т. - и двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - Кърджали. При извършената проверка от страна на
полицейските служители, подс. А. не представил никакви документи - нито негови,
нито на управлявания от него товарен автомобил, като заявил, че същите били в
чанта, която изхвръкнала от автомобила при произшествието. Самоличността
на А. била установена след извършена
справка в информационните масиви на МВР.
Полицейските служители изпробвали А. за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510" с фабр. № ARDN
0054, което отчело наличие на алкохол в издишания от обвиняемия А. въздух, а
именно 1,38 на хиляда, което му било показано.
За констатираното свидетелят Р.Д. съставил АУАН серия GA
№ 247843/06.10.2020 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3,
т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който подс. А. подписал без
възражения.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата наркотични вещества или техни аналози, свидетелят Р.Д.
попълнил и Талон за изследване с № 0056888 от 06.10.2020 г., в който подс. А.
лично вписал, че приема показанията на техническото средство и се подписал.
Отделно от това подс. А. бил съпроводен до Спешно отделение на МБАЛ „Д - р
„Атанас Дафовски"АД, гр. Кърджали, където отказал да му бъде взета кръвна
проба за изследване, което било обективирано в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Със Заповед № 20-1300-000507 от 07.10.2020 г. на
полицейски инспектор К.А. от с -р „Пътна полиция" при ОДМВР - Кърджали, за
прилагане на принудителна административна мярка, на А. била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б" от Закона за
движението по пътищата, а именно: „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач" до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Със Заповед per. № 1947зз-295 от 06.10.2020 г.
подс. А. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.
От приложената по делото справка за проверка на
средства за измерване -анализатори на алкохол в дъха, се установява, че техническото
средство „Дрегер 7510" с фабр. № ARDN 0054 е проверено в
Лаборатория, оправомощена да извършва проверка на средства за измерване на
12.05.2020 г., със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 12.11.2020 г.
Тази фактическа обстановка се потвърди и
прие от съда при условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът прецени, че
всички те са еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи на самопризнанията на
подсъдимия, поради което не следва да бъдат обсъждани.
От правна страна:
Съобразно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5
на хиляда и талон за изследване по чл. 4, ал. 3, водачът собственоръчно вписва
в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство.
Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство. В този случай употребата на
алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство или
теста.
От обективна страна обвиняемият на 06.10.2020 г. на
път III - 507 км. 3+900 м., в
землището на с. Седловина, общ. Кърджали, обл. Кърджали управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 13 А" с per.
№ X 6790 КН, като боравил с уредите на автомобила, привел го е в движение и се
е движел с него, след като е употребил алкохол и с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния
ред (по реда Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества или
техни аналози), в конкретния случай чрез техническо средство „Дрегер 7510"
с фабр. № ARDN 0054.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. I НК - съзнавал е обществената
опасност на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Така подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на текста, по който е предаден
на съд и следва да бъде осъден.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и базирайки се на
двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на
законност и индивидуализация, съдът прецени:
- обществената
опасност на деянието е под типичната за този вид престъпления, засягащи
обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта, с оглед на
установеното количество алкохол в кръвта на подсъдимия- 1,38 промила.
- обществената
опасност на подсъдимия е занижена: касае се за зрял човек, неосъждан, с добри
характеристични данни, в хода на разследването се е признава за виновен,
съжалява и се е отнася критично към извършеното, съдейства за разкриване на
обективната истина.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства при
които и най- лекото предвидено в текста на закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК
наказанието следва да бъде определено в размер на 4 месеца “лишаване от свобода”, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Така определеното наказание „лишаване
от свобода”, с оглед тежестта на деянието, личността на дееца, липсата на
формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и възможността
осъдения да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му
социална среда, може и следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият следва да бъде осъден с
кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС”, чиито
срок с оглед констатираното наличие на алкохол, липсата на предходни нарушения
по ЗДП и трайно установената практика на съдилищата, следва да бъде определено
в размер на 13 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за
правоуправление.
Така наложените наказания по вид, размер и условия на изтърпяване
напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло целите на личната и
генерална превенция на закона.
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: