Р Е Ш
Е Н И Е
№ 241
гр. Сливен, 14. 11. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 341 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
от „О. ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от у. Р.Д.О., подадена против Мълчалив отказ на Главния архитект на Община
Сливен по Заявление с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. до Главния архитект на
Община Сливен.
В жалбата си оспорващият
твърди, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Излага съображения,
че: на 12.08.2022 г. е подал Заявление с Вх. № 4704- 3188 от 12.08.2022 г. до
Главния архитект на Община Сливен, с искане за издаване на
виза за проучване и проектиране,
която не е издадена; по искането за издаване на виза за проектиране
административният орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от
постъпване на заявлението /чл. 140, ал. 7 от ЗУТ/; срокът за издаване на виза е
изтекъл на 12.09.2022 г., с което е формиран и мълчалив отказ; налице са
предпоставките за издаване на поисканата виза за проектиране. Моли оспореният
отказ да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за
произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган – Главния архитект на Община
Сливен, редовно призован, се явява лично
в съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител. Оспорва жалбата.
Счита същата за недопустима и неоснователна. Излага съображения, че: не е
налице мълчалив отказ за издаване на административен акт; за изграждане на
фотоволтаична електроцентрала не се изисква издаване на виза за проектиране, а
само копие, извадка от одобрен, влязъл в сила ПУП за имота; органът е изпълнил
задълженията си по подаденото заявление за издаване на скица - виза за
проектиране, тъй като на 15.08.2022 г. е издадена скица; органът се е произнесъл
и по съществото на спора с писмо от 09.09.2022 г., което по погрешка не е
изпратено на оспорващия; случаите, в които е задължително издаването на виза за
проектиране, са посочени в чл. 140, ал. 3 от ЗУТ; в конкретния случай
неиздаването на виза за проектиране не възпрепятства инвестиционните намерения
на оспорващия; фотоволтаичната електроинсталация е част от техническата
инфраструктура по § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, а в чл. 140, ал. 6 от ЗУТ изрично е
указано, че виза за проектиране за техническата инфраструктура не се издава. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на
адвокатското възнаграждение, тъй като оспорващият е юридическо лице и не може
да извършва плащания в брой.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с
Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, оспорващият е
поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа
с мощност 200 киловата в УПИ с идентификатор № 67338.417.323 по картата на гр.
Сливен, с адрес на имота: г. С., м. „Д. р.“. Към Заявлението са приложени:
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 том ХХIII дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на
Служба по вписванията – Сливен, и Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г., издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен. Видно от Нотариалния
акт, оспорващият е купувач на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота: г.
С., м. „Д. р.“, с площ 979 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на тайно ползване – ниско застрояване, ведно с находящите
се в имота: сграда с идентификатор № 67338.417.323.5 с предназначение –
селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор № 67338.417.323.6 с
предназначение – селскостопанска сграда. Приложената скица е на поземлен имот с
идентификатор № 67338.417.323 по кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр. Сливен, като в нея е отразено, че имотът е с предишен идентификатор №
67338.417.112. На 01.09.2022 г. от оспорващия е платена такса по подаденото
Заявление – видно от Приходна квитанция с № ********** от 01.09.2022 г. по
описа на Община Сливен.
На 09.09.2022 г. от Главния архитект на Община Сливен
е издадено Писмо Изх. № 4704-3187/1/ от 09.09.2022 г. по описа на Община
Сливен, адресирано до оспорващия, в което е посочено, че във връзка с постъпили
заявления за издаване на скици с визи за проучване и проектиране с Вх. № №
4704-3187 и 4704-3188 от 12.08.2022 г., обстоятелството, че сграда с идентификатор
67338.417.323.5 по КК в УПИ II - 323 е обозначена като селскостопанска, би било
пречка при съгласуване на скицата и сключване на предварителен договор с
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото изрично условие на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, при допускане монтирането на фотоволтаични
системи, е в имота да има реализирано основно застрояване; и би следвало
предварително да се преотреди по предвидения в ЗУТ ред УПИ
II - 323 в кв. 229 по плана на м.
„Д. р.“, СО „И.“, предназначен за вилно застрояване, за допустими съгласно
статута на зоната дейности, допускащи съществуващата в имота сграда да е
основно застрояване. Няма данни по делото писмото да е изпратено на оспорващия.
В представените от административния орган документи се
съдържат и: Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с
Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, подадено от
оспорващия, и Скица № 1484 от 15.08.2022 г. по описа на Община Сливен, Дирекция
„Устройство на територията“. Със Заявлението оспорващият е поискал от Главния
архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на
скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30
киловата в сграда с идентификатор 67338.417.323.5 със застроена площ 76 кв. м.,
находяща се в имот с идентификатор 67338.417.323. Скицата от 15.08.2022 г. е на
имот – УПИ II - 323 /417.323, 2145/ кв. 229 по плана на м. „Д. р.“, СО „И.“ г.
С., ПУП одобрен със Заповед № РД-15-4 от 05.01.2010 г. В скицата е отразено, че
същата се издава по повод Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Отказът за издаване на
акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ, включително мълчаливият
отказ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.
1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда
на АПК, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 219 от ЗУТ. За оспорващия, като
подател на заявлението за издаване на скица-виза за проучване и проектиране, е
налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, мълчаливият отказ може да се оспори в
14-дневен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе. Жалбата е в посочения срок, тъй като заявлението за издаване на
скица-виза за проучване и проектиране е подадено на 12.08.2022 г., а съгласно
чл. 140, ал. 7, изр. последно от ЗУТ, визата за проектиране се издава в
едномесечен срок от постъпване на заявлението. По делото няма данни визата да е
издадена или с изричен акт да е отказано издаването на виза по подаденото
Заявление с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен. Следователно
от 13.09.2022 г. е започнал да тече срокът по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Жалбата е
подадена на 14.09.2022 г., при което срокът е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният мълчалив отказ е формиран от
непроизнасянето в срок на компетентния, съобразно чл. 140, ал. 7, изр. 1 във
връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на
Община Сливен, да се произнесе в пределите на неговите правомощия по заявление
с правно основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36; когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план,
визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния
устройствен план.
Разпоредбата, която регламентира правото на виза за
проектиране, както и условията за нейното издаване, е тази на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Съображенията, основани на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, са неотносими към
съществуването на правото да се иска и да се получи административния акт - виза
за проектиране. Разпоредбата, която
изключва издаването на виза за проектиране, е разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която за обекти на техническата инфраструктура не се издава виза
за проектиране. В чл. 64, ал. 1 от ЗУТ са изброени изчерпателно елементите на
техническата инфраструктура, като сред същите липсва фотоволтаична централа в
УПИ, по отношение на която е поискано издаване на виза за проектиране с
процесното заявление. Наред с изложеното, приложното поле на разпоредбата на чл.
140, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде съобразено с нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ,
съгласно която елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с
устройствени планове. От изложеното се налага извод, че разпоредбата на чл.
140, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде приложима в случаите, при които елементите от
техническата инфраструктура са предвидени в ПУП. Следователно в случая не е налице забрана по
смисъла на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, възложителят или
упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за
проектиране, която се издава от главния архитект на общината /чл. 140, ал. 7 от ЗУТ/. Оспорващият, подавайки заявлението си, е представил документ, че има
качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно, че е
собственик на поземления имот, в който желае проектиране, видно от приложения
към заявлението нотариален акт. За поземления имот е налице действащ подробен
устройствен план и влязла в сила кадастрална карта. След като заявлението за
издаване на виза за проектиране е подадено от лице, имащо право да получи
административния акт, и липсват данни за неизпълнение на техническите
изисквания за постановяване на акта, мълчаливият отказ на Главния архитект на
Община Сливен е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 140 от ЗУТ и с
целта на закона.
Не може да бъде споделена тезата на административния
орган, че не е налице мълчалив отказ, тъй като за изграждане на фотоволтаична централа
не е задължително издаване на виза. След като са налице предпоставките за издаване на
поисканата виза, а именно: подадено е заявление до компетентния орган,
заявителят има качеството на възложител, за поземления имот е налице действащ
подробен устройствен план, липсва предвидена в закона забрана за издаване на
поисканата виза и е платена определената такса, административният орган е
следвало в указания от закона едномесечен срок да издаде поисканата виза за
проектиране.
Неоснователно е и твърдението на административния
орган, че с издаването на скица на 15.08.2022 г. е изпълнил задълженията си по
подаденото заявление. Процесното заявление е за издаване на виза за проектиране,
каквато не е издадена. Наред с изложеното, скицата от 15.08.2022 г. е издадена
по заявление с друг входящ номер.
Посоченото от административния орган писмо от 09.09.2022
г. няма характер на изричен отказ за издаване на виза. Видно от съдържанието
му, това писмо има уведомителен характер във връзка с бъдещи съгласувателни
процедури и не би могло да бъде определено като индивидуален административен
акт по чл. 21 от АПК. В същия смисъл е и изричното изявление на Главния
архитект на Община Сливен в писмо, входирано в деловодството на съда на
21.09.2022 г. /л. 13/.
По изложените съображения, оспореният мълчалив отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото заявление за
издаване на виза за проектиране, при спазване на указанията по прилагането на
закона, дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 950
лева, от които: 50 лева- внесена държавна такса, и 900 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка твърдението на
административния орган за недължимост на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
900 лева, указан е начин на плащане – в брой, отразено е, че договореното
адвокатско възнаграждение е платено в брой, поради което вписването в договора
за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка. Качеството на
търговец на страната– платец по разписката, би имало значение за счетоводното
отразяване на плащането, но не и за осъществяването на това плащане, което е
удостоверено с договора за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „О. ЕЛ“ ООД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Р.Д.О., Мълчалив
отказ на Главния архитект на Община Сливен по Заявление с Вх. № 4704-3188 от
12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, подадено от „О. ЕЛ“ ООД с ЕИК: ********.
ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект на Община
Сливен за произнасяне по Заявление с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа
на Община Сливен, подадено от „О. ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, в едномесечен срок от влизане на решението в
сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на „О. ЕЛ“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Р.Д.О.,
сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: