№ 260053 / 25.2.2021 г.
.
.
.Р Е Ш Е Н И Е
.
.25.02.2021 година,. град Монтана
.
.В И М Е Т О Н А. Н А. Р О Д А.
.
.РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА,. ІV –ти граждански състав,. в ОТКРИТО съдебно заседание от 04.02.2021 година,. в състав:
.
.ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
.
.при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора.....................................................,. като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1365 по описа за 2020 година,. за да се произнесе,. взе предвид следното:
.
. Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – отрицателен установителен за собственост на недвижим имот и по чл.537 ал.2 ГПК.
.
. Ищците,. М.П.С. ЕГН xxxxxxЗ225 и Е.Ц.С. ЕГН xxxxxxxxxx;xxx,. чрез процесуалния си представител адвокат Н.А..,.xxx,. са предявили иск срещу:
.1. Д. Т.Г.,.xxx;
.2. А..Т.Г.,.xxx;
.З. Б.Д.Г.,. ЕГН xxxxxxxЗxxx 47
.4 А.. Т. А.. ,. Е. 1.,. със седалище и адрес на управление: Б. област С. (столица),. община Столична,. г. С. 1. р. Л. у. №. представлявано от Р. И. М.,. с правно основание: чл. 124,. ал.1 ГПК и чл. 537,. ал. 2 ГПК - отрицателен установителен иск.
. В исковата си молба твърдят,. че са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.261 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД - 18 - 29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес: местност Г. Ж.,. с площ от 3 003 кв.м.,. трайно предназначение:ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 38001400,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.256,. 48489.24.193,. 48489.24.260,. 48489.24.61 и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.578 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД - 18 - 29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адресът е: местност Д. Ж.,. с площ от 2 498 кв.м,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 65001500,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.515; 48489.24.577; 48489.24.591; 48489.24.579; 48489.24.590 по силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот с покупко-продажба № 134,. том ХХ,. рег.№ 32427,. дело № 3411 от 26.11.2007г.,. издаден от нотариус Б. П.,. с рег.№ 113 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд Монтана.
. Двата имота са в землището на град Монтана и са ги придобили от продавачите Д.Т.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx и А..Т.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx; първите двама ответници,. която сделка се е реализирала на 26.11.2007 година.
. Заявяват,. че тези имоти владеят от датата на извършената прехвърлителна сделка.
. От 2014 година до 2018 година имали сключени договори за наем на процесните имоти,. които отдавали под аренда на И. Г. И.
. През лятото на 2018 година,. когато отишли да сключат поредния договор за наем,. тъй като всичките договори били със срок от една стопанска година,. се установило,. че вече не са собственици на тези имоти,. тъй като на 06.07.2018 година същите са прехвърлени отново от А..Т.Г. и Б.Д.Г. чрез покупко-продажба на „А.. Т. А..,. вх.рег. № 3725 от 06.07.2018 г.,. Акт № 115,. том 9 на Служба по вписвания град Монтана.
. С предприетите действия от страна на А..Т.Г. и Б.Д.Г.,. извършвайки покупко-продажба на техните имоти втори път,. на практика се оспорва правото им на собственост върху тези имоти.
. Считат,. че извършената сделка по покупко-продажба е изцяло недействителна за тях,. тъй като е направена без А..Т.Г. и Б.Д.Г. да са собственици на тези имоти и да притежават каквито и да било права върху тях,. за да извършат това разпореждане.
. От друга страна отричането на правата им е основание за упражняването на правото им на собственост върху имотите в пълния му обем.
. Посочените обстоятелства обосновават правния им интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК против посочените ответници,. с който да отрекат техните права,. ТР № 8 от 27.11.2013 година на ВКС,. ПО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 8/2012 година.
. Молят съда да постанови решение,. с което на основание чл.124 ал.1 ГПК ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx;xxx; А..Т.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx;xxx; Б.Д.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. „А.. Т. А..,. Е. xxxx . със седалище и адрес на управление град С. район Л. у. № 1,. че не са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.261 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД – 18-29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес: местност Г. Ж.,. с площ от 3 003 кв.м,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 38001400,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.256; 48489.24.193,. 484849.24.260; 484849.24.61 и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.578 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД – 18-29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес: местност Д. Ж.,. с площ от 2 498 кв.м,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 65001500,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.515; 48489.24.577; 48489.24.591; 48489.24.579; 48489.24.590,. като на основание чл.537 ал.2 ГПК да се отмени изцяло последващия нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти.
. Претендират направените в хода на производството разноски.
. С Определение № 763 от 04.08.2020 година,. по реда на чл.389 ГПК,. във връзка с чл.397 ал.1 т.1 ГПК съдът е наложил възбрана върху процесните имоти.
. С Определение № 838 от 14.08.2020 година,. на основание чл.227 ГПК,. е прекратено производството по гражданско дело № 1365 по описа за 2020 година,. по отношение на Д.Т.Г.,. поради настъпилата му смърт,. починал на 09.06.2016 година,. преди да е образувано настоящото производство.
. Ответниците А..Т.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx и Б.Д.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. в качеството на наследник на Д.Т.Г.,. чрез процесуалния си представител адвокат П.К.П.,.xxx,. в срока,. предвиден за отговор вземат становище по иска.
. С него заявяват,. че са бивши съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.261 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД -18 - 29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес на местност Г. Ж.,. с площ от 3 003 кв.м.,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. при описани съседи и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.578 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД 18 - 29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на,. АК. Адрес: местност Д. Ж.,. с площ от 2 498 кв.м.,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване: друг вид нива,. стар идентификатор 65001590,. категория на земята: втора,. при описани съседи,. по силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот с покупко-продажба № 134,. том ХХ,. рег. № 32427,. дело 3411 от 26.01.2007 г.,. издаден от нотариус Б. П.,. с рег. № 113 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд Монтана. Двата имота са в землището на Монтана и са ги прехвърлили на ищците на 26.11.2007 година. Не оспорват обстоятелството,. че двата имота се владеят от датата на извършената сделка от ищците.
. На неустановена дата през лятото на 2018 година ,. преди 06.07.2018 година се явили в офиса на „А.. Т. А..,. в град Монтана,. за да ги упълномощят да прехвърлят от тяхно име земи от горския фонд,. тяхна собственост. В хода на упълномощаването представител на фирмата открил,. че притежават и процесните имоти,. без да осъзнават,. че това са имотите,. които са прехвърлили през 2007 на ищцовата страна. Така дали пълномощно и за тези земи. На 30.07.2018г. последвало прозвъняване от фирмата купувач,. че има проблем с процесните имоти и те им върнали заплатената от тях сума за покупко-продажбата на имотите. След като имали пълномощно от тях,. не предполагали,. че до нотариален акт няма да се стигне до получаването на исковата молба. Считат,. че владението на земята не следва да е прекъснато и не би следвало да породи прехвърлителен ефект. Защото в българската правна система е валиден принципът: никои не може да даде повече от това което има. Прехвърлителният договор е действителен,. породил облигационно действие,. но е лишен от вещноправно действие. Това представлява обективният отрицателен факт,. но за да квалифицираме един владелец като добросъвестен,. то трябва да е налице и субективият отрицателен факт - Незнанието на посоченото обективно обстоятелство от
.страна на приобретателя,. което при вписана сделка от 2007 не е налице. В конкретния казус купувачът знае че продавача не е собственик на въпросния имот,. като това незнание е необходимо да съществува към момента на сключването. (чл. 14; чл. 18 ЗЗД) на договора (аргумент от чл. 70 али 1 изр. 2 от ЗС) Следователно,. освен че са първи по вписване,. ищцовата страна е добросъвестна.
. С предприетите действия от А..Т.Г. и Д.Т.Г.,. извършваики покупко - продажба на имотите втори път,. не оспорват правото на собственост върху тези имоти на ищците. Касае се за имоти,. за които са подведени от купувача,. че са техни съсобствени,. А. неговата информация най- вероятно не е от системата на службата по вписванията,. А. евентуално от други регистри. Все пак при изповядване на сделката от страна на нотариусът между тях чрез пълномощникът представител на фирмата и фирмата купувач,. сключила сделка сама със себе си,. както и при вписване на изповяданата сделка от съдията по вписвания би следвало да бъде открито предходното вписване и да не се стига до изповядване на същата,. респективно вписване на втората сделка.
. Считат,. че извършената сделка,. като е направена без А..Т. и Б.Д.Г. да са собственици на тези имоти и да притежават каквито и да било права за разпореждане и така се е стигнало до накърняващи правния им интерес действия от страна на пълномощникът им и представител на фирмата купувач,. което им дава основание да признаят предявените с исковата молба искове изцяло,. чрез пълномощник - представител и на фирмата купувач,. като същите са били подведени,. от същия да се разпоредят с процесната земя като тяхна собствена.
. Молят съда да постанови решение,. с което се уважат изцяло предявените искове.
. Претендират направените в хода на производството разноски.
.
. Ответникът,. „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление,. Р. Б. С. у. „.” № 1,. вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието,. с Е. xxxx . представлявано от Р. И. М. - Изпълнителен директор на Дружеството,. в срока,. предвиден за отговор взема становище по исковете.
. Оспорва същите като неоснователни,. като заявяват,. че не следва да бъдат уважени.
. Ищците заявяват,. че са собственици на процесните имоти,. като твърдят,. че представляваното от него дружество не е станало собственик на процесните имоти,. тъй като прехвърлителите в лицето на А..Т.Г. и Б.Д.Г. вече не са били собственици на същите и прехвърлянето на собственост по силата на НА № 170,. том ІV,. рег.№ 5526,. дело № 393 от 2018г. на А. П. - нотариус с № 578 в НК,. район на действие РС Монтана,. който акт е вписан в СВ Монтана под № 115,. том 9,. дело № 1397 от 2018г.,. не е действително. Основават претенцията си на факта,. че процесните имоти са придобили през 2007г.,. преди датата на придобивната сделка на „А.. Т. А...
. Представляваното от него дружество не може да приеме за правилна тезата на ищците. „А.. Т. А.. е установило владение върху спорните имоти на 06.07.2018г.,. въз основа на сключения договор за покупко-продажба с А..Т.Г. и Б.Д.Г.,. от когато е започнало упражняването на фактическа власт върху тях,. своейки ги като техен собственик,. без знание,. че са договаряли с евентуален несобственик. Тоест,. несъмнено владението им е било добросъвестно,. до датата на получаване на исковата молба. Отделно от това,. преди датата на придобиване на процесните имоти - 06.07.2018г.,. техните праводатели твърдят в нотариалното производство,. че не са извършвали предходни разпореждания и също са упражнявали фактическа власт върху тях,. своейки ги като техен собственик,. което заявяват на база Решение № 23 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи от 06.12.2001г.,. и с което техните праводатели са установили своето владение,. манифестирали са на всички трети лица намерението си да своят процесните имоти и ясно са изразили волята си за това,. като не на последно място със същия акт са се легитимирали пред нотариуса като собственици. Издаването на нотариалния им акт за придобиване следва да се предшества от проверка дали прехвърлителят в нотариалното производство е собственик на имота,. каквато нотариусът задължително прави. Тази проверка се извършва въз основа на представените документи. Едва след преценката на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост и издава нотариалния акт за покупко- продажба и прехвърляне правото на собственост. Поради това,. като резултат на специално уредено от закона производство за прехвърляне правото на собственост,. този нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат,. че посоченото в акта лице е собственик на имотите. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Законодателят е вменил в задължение на нотариуса да извършва проверка за всички особености свързани с прехвърляне на право на собственост и други вещни права и не считат,. че неизвършването на подобни действия трябва да се вменява във вина на представляваното от него дружество. Те като страна по сделката не са имали повод и причина да имат абсолютно никакви съмнения в представените по сделката документи,. нито във валидността на извършените от нотариуса удостоверителни действия и считат,. че е изцяло в тежест на ищците да докажат твърдяните от тях факти и обстоятелства. Към датата на изготвяне и депозиране на настоящото становище и имайки предвид представените с исковата молба доказателства - ищците не са провели нужното доказване,. което да им даде основание да се съмняват,. че не е налице необходимата материална правоспособност на техните прехвърлители.
. Поради тези причини счита,. че имотите са придобити от ,.,.А.. Т. А.. на основание,. годно да го направи собственик,. А. от своя страна нотариалният акт,. издаден от нотариус А. П. е изцяло валиден и действителен и е породил своето действие и вещнопрехвърлителен ефект.
. Моли съда да постанови решение,. с което да се отхвърлят така предявените искове от ищците срещу „А.. Т. А.. изцяло като неоснователни и недоказани.
. Претендират и сторените в настоящото производство разноски.
. Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства,. с изключение на „Договори за наем на недвижим имот за периода 2014-2018г.“,. чиято истинност оспорват,. считат за недоказана и не следва се ползват с доказателствена сила.
. Доказателствата по делото са писмени и гласни.
. Съдът,. след като прецени доводите на страните,. доказателствата по делото,. съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК и по свое вътрешно убеждение,. намира за установени следните обстоятелства:
. Безспорно е установено по делото,. че ищците са придобили съответно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.261 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД - 18 - 29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес: местност Г. Ж.,. с площ от 3 003 кв.м.,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 38001400,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.256,. 48489.24.193,. 48489.24.260,. 48489.24.61 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.578 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД - 18 - 29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адресът е: местност Д. Ж.,. с площ от 2 498 кв.м,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 65001500,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.515; 48489.24.577; 48489.24.591; 48489.24.579; 48489.24.590,. чрез покупко-продажба на 26.11.2007 година,. материализирана в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот с покупко-продажба № 134,. том ХХ,. рег.№ 32427,. дело № 3411 от 26.11.2007г.,. издаден от нотариус Б. П.,. с рег.№ 113 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд Монтана,. съответно и вписана в Служба по вписванията на Районен съд Монтана,. съгласно изискването на закона.
. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е отричане правото на собственост на „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление,. Р. Б. С. у. „.” № 1,. с Е. xxxx . представлявано от Р. И. М. - Изпълнителен директор върху процесните имоти,. предвид извършена повторна продажба на тези имоти от А..Т.Г. и Б.Д.Г. на 06.07.2018 година,. за което е издаден нотариален акт № 170,. том ІV,. рег.№ 5526,. дело № 393 от 2018 година на нотариус А. П.,. също вписан в Служба по вписвания при РС Монтана.
. Налице е признание на иска от страна на ответниците А..Т.Г. и Б.Д.Г..
.По допустимостта на иска:
. Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на факти,. чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно,. изчерпателно изброени случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба,. които рамкират материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода,. че интереса на ищците би бил защитен с предявяването на такъв иск.
. Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица,. които не са субекти на правоотношението,. предмет на установителния иск,. без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,. тъй като всеки,. който претендира,. че е носител на право,. засегнато от правен спор,. може да упражни правото си на иск.
. Ищците сами преценяват наличието,. респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
. В разпоредбите на чл. 124,. ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването,. като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни.
.
. С т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието,. че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право,. което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите,. от които произтича правният му интерес,. А. ответникът - фактите,. от които произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право,. защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца,. чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. По аргумент от тези съображения,. залегнали в тълкувателното решение,. следва да се приеме,. че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства,. от които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване,. както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен. По тази причина при заведения от него ревандикационен иск за същия имот ищецът не трябва повторно да доказва,. че е собственик.
.При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото,. което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска",. защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди,. че определено право не съществува,. предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск,. за разлика от всички останали искове,. основанието на иска /чл. 127,. ал. 1,. т. 4 ГПК/,. не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди,. че оспорваното право никога не е възниквало,. ищецът не би могъл и да сочи юридически факт,. от който такова право се поражда. Правото,. предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск,. с който се отрича правото на собственост или друго вещно право,. не се индивидуализира само с вещта,. върху която съществува и с лицето,. което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание,. като белег,. индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост,. извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост,. след като ищецът изобщо отрича правото на ответника,. последният трябва да черпи в процеса всички основания,. на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост,. това претендирано от ответника право е отречено,. без оглед на конкретно определено правопораждащо основание,. А. с оглед на всички възможни негови основания.
.По смисъла на чл. 124,. ал. 1 ГПК,. разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права,. които са техен предмет,. А. в интереса,. който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право,. А. от степента на засягането,. което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Въпросът за евентуалното наличие,. респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването,. т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му,. но не е част от предмета на претенцията. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването,. А. доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица,. чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи,. че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти,. от които извлича изгодни за себе си правни последици,. които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ал.1 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната,. решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила,. което следва непосредствено от материалноправните норми,. А. те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид,. че ако критериите,. от които изхожда доказателствената тежест,. заедно с изводите до които,. въз основа на нея се стига,. са материалноправни,. нейното съдържание е процесуално. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,. които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти,. от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата,. въз основа на които намира едни от тях за установени,. А. други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните,. които имат значение за решението по делото.
.При защита на собствеността с иска по чл. 124,. ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита,. по отношение на лицето-ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице,. в т.ч. и Държавата,. но само и доколкото твърди в исковата си молба,. че последният има поведение или прояви,. с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено,. както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.
. ГПК предоставя възможност на всеки правен субект,. който има правен интерес да докаже съществуването,. или несъществуването на едно право. От преценката на ищеца зависи дали да предяви положителен,. или отрицателен установителен иск,. като правен интерес ще е налице и при избрания по-ограничен способ за защита,. ако с оглед обстоятелствата е налице правен интерес. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право,. което ищецът твърди,. че притежава,. или че има право да придобие,. ако отрече правото на ответника върху същия имот. Правният интерес предполага конкуриране на права и на двете страни върху едно и също право. Чрез предявяване на отрицателният установителен иск следва ищецът да защити своето право,. отричайки твърдените права на ответника върху същия обект,. или да отрече правата на ответника,. които са пречка за да реализира свое право. Такъв ще е налице ако ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за имот,. който ищецът счита за свой,. или за който има очаквания да придобие на оригинерно основание,. или по реституция,. ако отрече правата на ответника. При уважаване на иска,. макар че се отрича притежанието на спорното право от ответника,. следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца,. като запазят или обогатят имуществото му. За предявяването на отрицателен установителен иск,. чл.124 ал.1 ГПК изисква само наличието на правен интерес за ищеца,. който се преценява конкретно във всеки случай според обстоятелствата по делото,. но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Такова изискване изрично е въведено само за установяване на факти с правно значение в чл.124 ал.4 ГПК. Допустимо е предявяване на установителен иск за собственост дори ответникът да е във владение на имота,. защото ищецът може да цели само прекъсване на придобивната давност с този иск,. без да иска да отстрани ответника от имота,. т.е. може да иска да го превърне от владелец в държател,. може да търси само заплащане на обезщетение от трето лице,. което ползва имота. Смисълът на ограничението да не се предявява установителен иск,. когато страната има интерес от осъдителен иск,. е да се постигне процесуална икономия,. за да не се води след установяване на правото със сила на присъдено нещо отделен процес за снабдяване с изпълнителен титу. /Решение № 256 от 11.06.2012 г. на ВКС по г. д. № 1154/2011 г.,. I г. о.,. ГК/.
. Накрая,. освен посоченото по-горе,. съдът е длъжен да се произнесе по предявения иск с оглед наведените в исковата молба твърдения за осъществили се факти и обстоятелства,. имащи правно значение за съществуването на спорното право,. включително и за правните последици от административни актове и договори и по доводите за нищожност и непротивопоставимост на същите. Ищецът е този,. който определя вида на търсената защита,. досежно фактите и обстоятелствата,. от които твърди,. че произтича претендираното от него право. Така,. както са заявени исканията в исковата молба и търсените предели за защита,. предмета на спора,. очертан от основанието и петитума на исковата молба е правото на собственост на ответника - до колко и на какво основание е придобита собствеността от ответното дружество върху имота,. как и на какво основание е придобита собствеността от последния ответник. В тази връзка,. съдът намира,. че предявеният от ищците отрицателен установителен иск е допустим.
. По основателността:
. Няма спор и е установено,. че на 26.11.2007 година Д.Т. Димитров,. в качеството си на пълномощник на Д.Т.Г. и на А..Т.Г. са продали на М.П.С. собствените си наследствени недвижими имоти,. процесните такива,. за което е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот с покупко-продажба № 134,. том ХХ,. рег.№ 32427,. дело № 3411 от 26.11.2007г.,. издаден от нотариус Б. П.,. с рег.№ 113 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд Монтана.
. Няма спор и относно обстоятелството,. че на 06.07.2018 година Т. Ц. Т.,. като пълномощник на А..Т.Г. и на Б.Д.Г. са продали същите тези имоти на „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. за което е издаден Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 170,. том ІV,. рег.№ 5526,. дело № 393 от 2018 година на нотариус А. П.,. с рег. № 578 на Нотариалната камара,. с район на действие – Районен съд Монтана.
. В хода на производството е изяснено,. че на 30.07.2018 година,. пред Т. Ц. Т.,. като пълномощник на „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. се е явила Б.Д.Г.,. която е възстановила сумата от 1 925.00 лв.,. като в декларацията е отразено „ отпадане на нотариален акт за закупуването на имоти 48489.24.26 и 48489.24.578 в землището на град Монтана. На 23.11.2028 година пред същия представител на дружеството „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. се е явила Тотка Асенова Вакова,. която е възстановила сумата от 1 925.00 лв.,. като в декларацията е отразен същия текст – поради отпадане на нотариалния акт за закупуване на същите имоти в землището на Монтана. На 28.09.2018 година,. Тотка Вакова е предала на Антим Ценков Динков сумата от 1000.00 лв. Разпитана в качеството на свидетел,. Тотка Вакова поясни,. че са били подведени и е извършена втората продажба,. след като имотите вече са били продадени преди това на други лица. С връщането на сумите е смятала,. че вече няма никакъв спор относно имотите.
. Съобразно дадените обяснения за обстоятелствата по делото,. съгласно разпоредбата на чл.176 ал.1 ГПК ответницата Б.Д.Г. представи и разписка в оригинал,. относно върнатата от нея сума за извършената покупко-продажба по втората сделка на процесните имоти,. придобит от „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. и липсата и намерението от нейна страна да оспорва по какъвто и да било начин собствеността на ищците по отношение на същите тези имоти.
. От събраните гласни доказателства,. в лицето на И. Г. И.. чийто показания съда кредитира като истинни,. обективни и без да е заинтересован от изхода на делото,. се установи,. че като арендатор е обработвал земеделските земи по сключени договори,. представляващи имоти с идентификатори 48489.24.26 и 48489.24.578 в землището на град Монтана,. собственост на М.С. до 2018 година. Когато през 2018 година е отишъл да се снабди със скици за тях,. му е отказано,. с мотива,. че има друг собственик.
. Спорен е въпросът,. основателен ли е предявения отрицателен установителен иск.
. Доказателствената тежест по предявеният отрицателен установителен иск за собственост е на ответниците,. които при пълно и главно доказване следваше да установят по безспорен и категоричен начин правото си на собственост върху процесните имоти.
. От своя страна,. ищците твърдят,. че са собственици на процесните имоти от 2007 година,. владеят ги от датата на прехвърлителната сделка и от 2014 година до 2018 година са имали сключени договори за наем,. който отдавали под аренда на И. Г. И.
. От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено,. че А..Т.Г. и Б.Д.Г.,. като наследник на Д.Т.Г.,.xxx,. починал на 09.06.2016 година,. съгласно данните от Удостоверение за наследници № 1880 от 11.08.2020 година на Община Монтана,. участвали в прехвърлителната сделка на 06.07.2018 година по извършената с Нотариарен акт № 170,. том ІV,. рег.№ 5526,. дело № 393 за покупко-продажба на недвижими имоти чрез пълномощници не са притежавали в този обем правото на собственост,. с което са се разпоредили като са ги продали на „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С..
. Относно възражението на ответника „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. за добросъвестното владение върху имотите от 06.07.2018 година.
. Според чл.70 от Закона за собствеността владелецът е добросъвестен,. когато владее вещта на правно основание,. годно да го направи собственик,. без да знае,. че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Ответникът „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. не е останал собственик по смисъла на чл.79 ал.1 ЗС,. защото не е владял имота непрекъснато явно,. несъмнено,. с намерение да го свои за себе си. От придобиването на имота чрез извършените сделки по покупко-продажба през 2018 година до предявяването на иска на 14.07.2020 година,. за който е образувано гражданско дело № 1365 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година,. не е изтекъл предвидения в закона срок,. за да бъде придобит имота при кратката придобивна давност. Наистина по силата на чл.70 ал.1 ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание,. А. според чл. 2 на текста добросъвестността се предполага до доказване на противното. Ответникът „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. е придобил собствеността от несобственик. Но за да го придобие по давност,. след като е налице юридическото основание - нотариален акт,. той трябва да владее имота непрекъснато в продължение на пет години,. както разпорежда чл.79 ал.2 ЗС. Само тогава,. когато упражнява сам това владение,. след изтичане на давностния срок той става собственик на имота. По делото не е установено,. че той е владял имота сам,. било чрез другиго по силата на договор за мандат или друга правна сделка в продължение на пет години. Напротив от събраните по делото гласни доказателства се установи,. че ищците са владели имотите си до 2018 година,. предоставяли са ги под аренда,. ползвали са добивите от тях. Щом като не е упражнявал владението върху имота,. непрекъснато,. необозпокоявано,. явно и несъмнено,. той не е станал собственик. По начало недобросъвестността в правото винаги се свежда до знание на определени факти и обстоятелства от значение за придобиването или притежаването на конкретни субективни права. Според чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен,. когато владее вещта на правно основание,. годно да го направи собственик,. без да знае,. че праводателят му не е собственик,. или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случаите,. когато прехвърлителят се легитимира с влязло в сила решение на ОСЗ за завършила реституция на имота,. при наличие на данни за недобросъвестност към момента на сделката,. не може да се приеме,. че презумпцията на чл.70 ал.2 ЗС е оборена. Установено е,. че получените от продавачите по втората сделка средства са възстановени на дружеството – купувач точно за същите имоти,. с което е признато,. че действително е извършена грешка и едни и същи имоти са продадени два пъти.
. При това разбиране,. съдът намира иска за основателен и следва да го уважи изцяло.
. От този изход на делото,. в тежест на ответника „А.. Т. А..,. със седалище и адрес на управление град С. са и разноските,. направени в хода на процеса,. съобразно приложен списък по чл.80 ГПК,. съобразено и с признанието на иска от страна на останалите двама ответници.
. Водим от горното,. съдът
. Р Е Ш И:
. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.С. ЕГН xxxxxxЗ225 и Е.Ц.С. ЕГН xxxxxxxxxx;xxx,. че А..Т.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx;xxx; Б.Д.Г.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx и „А.. Т. А..,. Е. xxxx . със седалище и адрес на управление град С. район Л. у. № 1,. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.261 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД – 18-29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес: местност Г. Ж.,. с площ от 3 003 кв.м,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 38001400,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.256; 48489.24.193,. 484849.24.260; 484849.24.61 и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.24.578 по кадастралната карта на град Монтана,. одобрена със Заповед № РД – 18-29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК. Адрес: местност Д. Ж.,. с площ от 2 498 кв.м,. трайно предназначение: ЗЕМЕДЕЛСКА,. начин на трайно ползване друг вид нива,. стар идентификатор 65001500,. категория на земята: втора,. при съседи: 48489.24.515; 48489.24.577; 48489.24.591; 48489.24.579; 48489.24.590.
. На основание чл.537 ал.2 ГПК ОТМЕНЯВА Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 170,. том ІV,. рег.№ 5526,. дело № 393 от 2018 година на нотариус А. П.,. с рег. № 578 на Нотариалната камара,. с район на действие – Районен съд Монтана.
.
.ОСЪЖДА „А.. Т. А..,. Е. xxxx . със седалище и адрес на управление град С. район Л. у. № 1,. ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С. ЕГН xxxxxxЗ225 и Е.Ц.С. ЕГН xxxxxxxxxx;xxx,. сумата от 664.43 лева за направените в хода на производството разноски.
.
. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.
.
.