№ 729
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216956 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. АНГ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к.
„*****“, бл. 4, ет. 3, ап. 5, чрез адв. А.В., против наказателно постановление № 21-4332-
021197/18.10.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“
СДВР за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин / лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Оспорват се компетентността
на наказващия орган, съдържанието на наказателното постановление и начинът на
връчването му, предвид който жалбоподателят бил лишен от възможността да посочи
лицето, което действително управлявало автомобила му на процесните дата и час. Поддържа
се, че НП е издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и че мястото, на което се твърди да е
извършено нарушението, не е посочено достатъчно ясно. Оспорват се дадената
квалификация, за която се твърди, че е непълна, и изправността на техническото средство,
заснело нарушението.
За проведеното на 14.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Д.
се представлява от адв. В., който в дадения ход по същество поддържа доводите, изложени в
жалбата, и прави искане НП да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски в
размер на 300 лв., съобразно представения договор за правна защита.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
1
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 09.03.2021 г. лек автомобил „***“ с ДК ***** бил собственост на жалбоподателя
Р. АНГ. Д..
На 09.03.2021 г. в 20:16 ч. процесният лек автомобил „***“ с ДК ***** бил управляван
в гр. София, по „****“, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***”. До № 22 на
„****“ скоростта, с която се движел, била 135 км/ч. /131 км/ч. след приспаднат толеранс от -
3 % от измерената скорост/. Същевременно разрешената скорост на движение за съответния
участък от пътя била до 80 км/ч., което ограничение било въведено с поставен вертикален
пътен знак В26.
Скоростта, с която се движел автомобилът в участъка, била установена и заснета с
АТСС ARH CAM S 1, техническо средство с фабричен № 11743F0, записваща и заснемаща
дата, час, скорост, място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та,
позиционирана на място от свидетеля ИВ. Л.. Системата била одобрена и вписана в
регистъра на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрение на типа до 07.09.2027 г. Към
процесната дата конкретното техническо средство било преминало последваща проверка за
изправност на 08.03.2021 г., със срок на валидност една година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка
относно собствеността на МПС, въз основа на която се установило, че заснетият лек
автомобил бил собственост на жалбоподателя. По повод на това материалите по преписката
били изпратени на ОД МВР, 01 РУ-Благоевград, с оглед установяване на лицето и
призоваването му за предявяване на материалите и попълване на декларация по чл. 188
ЗДвП.
Жалбоподателят бил призован и се явил в 01 РУ-Благоевград на 24.04.2021 г., като му
били предявени материалите по преписката и му била предоставена за попълване
декларация по чл. 188 ЗДвП. Д. декларирал, че не може да посочи кой е управлявал
автомобила на 09.03.2021 г. в 20:16 ч. поради липса на спомен, след което му била връчена
покана в двуседмичен срок да се яви в ОПП СДВР, гр. София за съставяне на АУАН, с
изрично посочване, че при неявяване ще се приложи чл. 40, ал. 2 и ал. 4 ЗАНН.
В указания срок Д. не се явил в ОПП СДВР, гр. София, при което на 13.07.2021 г., в
негово отсъствие, свид. В.В., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил
АУАН бл. № 043076/13.07.2021 г., в който описал подробно времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението. Като наказуема скорост на движение на
автомобила възприел 131 км/ч., отчитайки - 3 % толеранс от измерената скорост от 135
км/ч., с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото средство толеранс.
Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 вр.
чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил изпратен за връчване на жалбоподателя чрез ОД МВР гр. Благоевград, като
бил връчен при условията на отказ на 09.08.2021 г., което било удостоверено по надлежния
ред.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на Д.
административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин и петдесет/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
2
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В.В. и ИВ. Л.; веществени -
приложен снимков материал; писмени - декларация за предоставяне на информация във
връзка с чл. 188 ЗДвП; справка-картон на водач; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; заповед
№ 8121к-13318/23.10.2019 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126; протокол за проверка № 10-С-ИСИ/08.03.2021 г.; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
13723/10.03.2021 г.; ежедневна форма на отчет; докладна записка до Началника на 01 РУ-
Благоевград; покана за връчване на АУАН.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. В. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението, установяване собственика на процесното МПС, съставянето и връчването на
АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги
кредитира в цялост. В корелация с тях са приложените по преписката докладна записка до
Началника на 01 РУ-Благоевград и покана за връчване на АУАН.
От приложените писмени доказателства се установява, че типът система за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрен съобразно
нормативните изисквания, и техническото средство е преминало последваща проверка за
изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, мястото на позициониране на АТСС, ограничението на скоростта
в съответния пътен участък, въведено с пътен знак В26, датата и часа на заснемането, и
измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво и
посредством показанията на свид. Л., които съдът кредитира в цялост, и от протокола за
използване на АТСС. Посредством последния се доказват също датата, началният и
крайният момент на използването на АТСС, наличието на въведено ограничение на
скоростта в участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Обстоятелството, че към 09.03.2021 г. процесното МПС било собственост на
жалбоподателя, се изяснява от попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № № 8121к-13318/23.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат
всички изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по
извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен
ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на
нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е
коректно посочено и кореспондира на събраните в хода на съдебното следствие
3
доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП е изпълнена надлежно, като преди
съставянето на АУАН на жалбоподателя е била предоставена възможност да посочи лицето,
което е управлявало автомобила на процесните дата и час. Предвид това съдът прецени
съответно наведените възражения като неоснователни, и ги остави без уважение.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН
и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки в същите
като установена скорост 131 км/ч., вместо 135 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 4 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен. Възражението относно
неправилното изчисляване на толеранса, респективно на размера на наложеното
административно наказание, е неоснователно, доколкото при аритметично пресмятане се
изяснява, че толерансът е правилно отчетен / 130, 95 км/ч., или 131 км/ч. след закръглянето/.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили процедурата по издаване на
АУАН и НП, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От приложените доказателства се изясни, че към 09.03.2021 г. лек автомобил „***“ с
ДК ***** е бил собственост на жалбоподателя Д.. Следователно именно последният е
административнонаказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е посочил друго лице, управлявало
автомобила. Поради това административнонаказателната му отговорност е правилно
ангажирана.
Осъществен от обективна и субективна страна е съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не
превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено
място, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение
на скоростта до 80 км/ч. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със
скорост от 131 км/ч., водачът е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки
разрешената скорост с 51 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост,
но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания. Нарушението е
формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни
последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
4
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч., на отговорното лице се налага глоба в
размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 51 км/ч., поради
което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е
правилно индивидуализирано - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в
санкционната част.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН не се констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод
за занижена обществената опасност на осъщественото нарушение в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от същия вид.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-021197/18.10.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу Р. АНГ. Д. за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин / лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5