РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Перник, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100672 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 432 от КЗ, във вр. с чл.
45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Т. Д. Ж., ЕГН ********** от *** против
„Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К..
Ищецът твърди на *** г. по път ***, км. 42 с посока на движение от ***
към ***, при управление на МПС – лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. №
***, М. С. Г. причинил ПТП, при което пострадала С. С. Г., която се возела на
задна дясна седалка в същия автомобил. Тя била закарана в МБАЛ „Р. А.“ –
гр. П., където в резултат на причинените ѝ увреждания починала на *** г.
Сочи, че с Присъда № 2/07.02.2023 г. по НОХД № 6/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Перник М. С. Г. е признат за виновен в това, че на *** г. при
управление на лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № *** нарушил чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост причинил смъртта на
С. Г..
Твърди, че към момента на ПТП за лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. №
*** е била сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за което е съставена застрахователна
полица № ***.
Сочи, че преди смъртта на С. Г. той е живеел с нея при условията на
фактическо съпружеско съжителство повече от пет години. Между тях имало
здрава семейна връзка, основана на взаимно разбирателство, топлота и силна
обич. Живеели в общо домакинство, помагали си в ежедневието, подкрепяли
се един друг, посрещали заедно радост и трудности и си били взаимна опора.
1
Затова твърди, че търпи значими душевни болки и страдания, в резултат на
смъртта ѝ.
Излага, че на *** г. е подал заявление до ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
което му е било отказано с писмо изх. № *** г.
Счита, че причинените му страдания могат да бъдат обезщетени
справедливо със сумата от 80000 лв.
Искането към съда, след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214
от ГПК е да осъди ответника да му заплати сумата от 80000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № *** за претърпените от него неимуществени вреди
в резултат на смъртта на С. С. Г., настъпила на *** г. в следствие на ПТП,
причинено на *** г. от М. С. Г. на път ***, см. 42, с посока на движение от
*** към ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното
плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
изцяло е оспорил иска, като неоснователен.
Оспорил е надлежната материално правна легитимация на ищеца да
претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалото
лице. Сочи, че същият не е сред лицата, посочени в ППВС № 4/2061 г. и
ППВС № 5 от 24.XI.1969 г. , поради което няма право на обезщетение за
претърпените от него душевни болки и страдания.
Оспорва ищеца и починалата да са били във фактическо съпружеско
съжителство, като се позова на обстоятелството, че при разпита на първия
като свидетел по гр. д. № 746/2021 г. по описа на ПОС не е съобщил за
наличие на такива отношения между тях и е посочил, че след развода си С. Г.
се е установила да живее при родителите си.
Оспорва основателността и на акцесорния иск, като сочи, че началният
момент от който се дължи законна лихва е определен в чл. 497, ал. 1 от КЗ и
това не е датата на застрахователното събитие. Също излага, че ищецът не е
представил необходимото съдействие за изплащане на обезщетение, тъй като
не е представил банкова сметка, по което това да бъде сторено.
Искането към съда е отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. Н. поддържа
иска така както е предявен по подробно изложени съображения. Моли съда да
го уважи изцяло и да присъди направените разноски, включително и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. М. М.
оспорва иска по основание и размер по подробно изложени съображения.
Моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим. Предявен е от лице, което обосновава
2
надлежната си процесуална легитимация, като твърди, че е от кръга на
правоимащите по чл. 493а, ал. от КЗ – съжител при условията на фактическо
съпружеско съжителство с починалата. Спазено е и специалното изискване на
чл. 498, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ. Видно от писмо изх. №
*** г. ищецът, в качеството си на увредено лице е отправил до застрахователя
– ответник по делото, писмена претенция за изплащане на обезщетение, по
което е образувана щета № *** и е отказано плащане.
Разгледан по същество е искът е неоснователен.
Не е спорно между страните и се установява от приетата присъда № 2/2023
г. по НОХД № 6/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, влязла в сила на
22.02.2023 г., че М. С. Г. на *** г., в землището на ***, на третокласен път
***, км 42+000, с посока на движение от *** към ***, при управление на
МПС – лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в
автомобила – С. С. Г., настъпила на *** г.
С протоколно определение от 23.01.2024 г. съдът е обявил за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към *** г.
лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“ е бил застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, за което е съставена застрахователна полица
***.
Приобщени като доказателства са извършени справки в НБД „Население“,
от които се установява, че С. С. Г., считано от *** г. до смъртта си е била с
регистриран постоянен и настоящ адрес в ***. Това е и постоянният адрес на
ищеца, което е видно от приложеното копие на лична карта № ***, издадена
на *** г. от МВР – ***.
Представен е протокол от съдебно заседание, проведено на 28.04.2022 г. по
гражданско дело № 746/2021 г. по описана на Окръжен съд – Перник,
обективиращ извършени процесуални действия, включително и разпит в
качеството на свидетел на ищеца по настоящото дело – Т. Д. Ж.. В протокола
е отразено, че при разпита му, той е съобщил, че е съсед на починалата С. С. и
нейните деца – Е. и Г., както и че след развода си С. е отишла да живее при
родителите си, а по късно е взела жилище, което е до неговото.
Приет е и заверен препис от влязло в сила Решение № 233/21.07.2022 г. по
гражданско дело № 746/2021 г. по описа на ПОС, частично отменено с
Решение № 489/18.04.2023 г. по ВГД № 3476/2022 г. по описа на Апелативен
съд – София, с което ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 432 от КЗ е осъдено
да заплати на Е. Л. А. и Г. Л. А. – деца на С. С. Г. и на П. Ц. Г. и С. Г. Г. –
нейни родители съответно по 120000 лв. и по 90 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени, в
резултат на смъртта на тяхната майка, респективно – дъщеря, причинена с
деянието, предмет и на настоящото дело, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.08.2021 г. до окончателното плащане.
Приложен е заверен препис от решение № 61/28.04.2016 г. по гр. д. №
1194/2015 г. по описа на Районен съд – Радомир, частично отменено с
решение № 318/10.10.2016 г. по ВГД № 451/2016 г. по описана ПОС, влязло в
сила на 10.10.2016 г., с което е допуснат развод между Л. М. А. и С. С. А. и са
уредени последиците от прекратяването на брака. В мотивите на
3
първоинстанционното и на въззивното решение съдебните състави са приели,
че по време на брака си, С. Г. е заживяла с друго лице – Т..
По делото са разпитани и двама свидетели, доведени от ищеца – Л. К. С. и
К. Д. С. и един – призован от ответника – Г. Й. Й.. Съдът кредитира
показанията на всички свидетели, в частите им, в които те представляват
сведения за непосредствено възприети от тях факти. Свидетелите С. и С. са
колеги на ищеца. Познават него и С. от 2016 г. Ходили са в жилището, в
което те са живели в *** в периода от 2016 г. до 2021 г. От показанията им се
установява, че ищецът, пострадалата и децата са живели в едно жилище. Т.
осигурявал средствата за издръжка, а С. се грижела за децата и за
домакинството. Ищецът не бил в добри отношения с родителите на С., тъй
като те не одобрявали връзката им. За смъртта на С., свидетелите разбрали от
ищеца. Към настоящия момент с него продължавали да живеят децата на
починалата. Той пазел вещите на последната и нямал друга съжителка. След
смъртта започнал да се оплаква от здравословни проблеми и посещавал
лекари.
Свидетелят Г. Й. е представлявал родителите и децата на С. Г., по
гражданско дело № 746/2021 г. по описа на ПОС, по което те претендирали
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта
от ЗД „Бул Инс“ АД. От показанията му се установява, че Т. Ж. е разпитан
като свидетел по делото по искане на доверителите му. Свидетелят се е
срещнал с него непосредствено преди съдебното заседание. От Т. е разбрал,
че е близък на семейството, съсед на С., която живеела в неговото жилище
под наем.
За уважаване на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи: наличието на валидно сключен договор за
застраховка с ответника; настъпването в срока на действие на същия на
застрахователно събитие, причинено виновно и противоправно от
застрахования и последвалата в причинна връзка с него смърт на
пострадалото лице; качеството му на увредено лице и претърпените от него
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
настъпилата смърт.
Безспорно по делото е, че по силата на чл. 477, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ
към момента на процесното ПТП – *** г. гражданската отговорност на водача
на лек автомобил марка „Ланчия Либра“, с рег. № ***, за причинените от
него имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението
му, е била застрахована при ответника.
Съгласно нормата на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ в качеството си на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите ответникът дължи обезщетение за причинените от
застрахования/деликвента/ на други участници в движението, включително и
велосипедисти, неимуществени вреди, а при настъпила смърт – обезщетение
се дължи на лицата по чл. 493а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КЗ.
Основание за отговорността на застрахователя е осъществен състав на
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД от застрахования,
изразяващо се във виновно и противоправно деяние, във връзка с
управлението на МПС, в причинна връзка, с което е настъпила смъртта на
4
друг участник в движението.
В разглеждания случай, по силата на чл. 300 от ГПК тези обстоятелства са
установени с представената по делото влязла в сила на 22.02.2023 г. Присъда
№ 2/2023 г. по НОХД № 6/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник. От нея
се установява извършеното противоправно и виновно деяние на
застрахованото лице, в следствие на което е настъпила смъртта на
пострадалата.
Спорни по делото са въпросите има ли ищецът качеството на увредено
лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 493а, ал. 3, във вр. с ал. 1
от КЗ и претърпял ли е неимуществени вреди от смъртта на пострадалата.
Установяването на тези обстоятелство по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е в
негова тежест и той трябва да ги докаже при условията пълно и главно
доказване. Изискването за главно и пълно доказване на относим към
предмета на спора факт е изпълнено, когато събраните доказателства
установяват настъпването му по несъменен начин.
Ищецът основава материалната си легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му със смъртта на С. Г. на качеството си на
лице, с което починалата е била в съжителство на съпружески начала. В
материалното право няма легално определение за „съжителство на
съпружески начала“ и последиците от установяването му не са законово
регламентирани. То представлява фактическо състояние, при което
отношенията между съжителстващите лица са идентични или много близки
до тези, които изпълват съдържанието на брачните отношения според
разпоредбите на чл. 13 – чл. 17 от СК. В близък до посочения смисъл са и
разясненията в мотивната част на Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.,
Пленум на ВС.
За да се приеме, че между две лице съществува съжителство на съпружески
начала е необходимо да се установи, не само, че те обитават едно и също
жилище, за който факт по делото са събрани доказателства, но и че
отношенията им се основават на взаимно уважение и разбирателство и с общи
усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи осигуряват
благополучието на семейството и се грижат за отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи по категоричен начин, че отношенията между ищецът и починалата
са имали съдържание на фактическо съпружеско съжителство. Показанията на
свидетелите С. и С. относно взаимоотношенията между тях са схематични.
Действително от тях се установява, че Т. Ж. и С. Г. са обитавали едно и също
жилище, но от това не следва извода, че между тях е съществувала
емоционална близост, взаимно уважение и разбирателство, характеризиращи
отношенията като „съпружески“.
Сочената от двамата свидетели причина за съвместното живеене се
разколебава и от показанията на свидетеля Й.. Той, лично от ищеца, във
време предшестващо настоящото производство и без връзка с него, е разбрал,
че С. е живеела в негово жилище и са съседи. Така установеното представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт, което следва да се
съобрази от съда с оглед останалите доказателства по делото. Такъв характер
има и съобщеното от ищеца в същия смисъл, в качеството му на свидетел по
друго дело – гр. д. № 746/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
5
Представеният съдебен протокол от 28.04.2022 г. от проведено по него
съдебно заседание е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК
и във вр. с чл. 152 от ГПК е доказателство за извършените от съда и пред него
процесуални действия.
Принципът за непосредственост при събирането на гласни доказателства в
гражданското съдопроизводство изключва възможността обективираните в
съдебния протокол свидетелски показания да се ползват по настоящото дело
като гласни доказателства, но няма забрана, като отразени в официален
удостоверителен документ, изявленията на участниците в процеса, да се
съобразяват от настоящия съдебен състав за преценка на достовереността на
дадени пред него свидетелски показания. С оглед изложеното, изявлението на
ищеца, дадено по гр. д. № 746/2021 г. по описа на ПОС, в качеството му на
свидетел и обективирано в съдебния протокол, касателно настоящото
производство, има силата на извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт, който следва да се цени с останалите приобщени доказателства.
В тази връзка, като доказателствен източник за спорния факт, следва да се
обсъди и представеното съдебно решение № 61/28.04.2016 г. по гр. д. №
1194/2015 г. по описа на Районен съд – Радомир, частично отменящото го
решение № 318/10.10.2016 г. по ВГД № 451/2016 г. по описана ПОС. Те също
са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от
ГПК, които се ползват с материална доказателствена сила за удостоверената
тях оценъчна дейност на съда, отразена в мотивите им и за начина, по който е
разрешен правния спор между страните.
Съгласно чл. 298 от ГПК със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. С акта си по
съществото на правния спор съдът подвежда приетите за установени факти
под приложимата правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни
последици. Тези правни последици се ползват със сила на пресъдено нещо и
са обвързащи за страните по спора и правоприемниците им. Мотивите към
решението не са част от силата на присъдено нещо, но се ползват с
доказателствена сила, като приетите за установени в тях факти могат да се
противопоставят на трети лица и да се оборват инцидентно в друг съдебен
процес/ В този смисъл Решение № 57 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2736/2017 г., IV г. о., ГК /.
От изложеното следва, че приетото за установено в мотивите на
представените съдебни решения, че по време на брака си, прекратен през ***
г., С. Г. е заживяла с ищеца по настоящото дело, не обвързва настоящия
съдебен състав и следва да се преценява в настоящото производство заедно с
останалите доказателства, относими към този факт. Необходимо е да се
посочи, че в мотивите на приложените съдебни решения е прието за
установено, че към момента на приключване на съдебното дирене, ищецът и
С. Г. са установили съжителство в едно жилище, но от тях не може да се
направи извод за действителното съдържание на отношенията ми.
С оглед така обсъдените доказателства настоящият състав намира, че при
тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че
към момента на смъртта на С. Г., двамата са били в съпружеско съжителство,
той не е доказал по безспорен начин този факт. От този извод следва, че не е
сред кръга от лица по чл. 493а, ал. 3 от КЗ, които разполагат с материална
легитимация да претендират застрахователно обезщетение за неимуществени
6
вреди. Следователно предявеният от него иск за присъждане на такова е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа наличието и на
друг елемент от фактическия състав на иска по чл. 432 от КЗ –
претендиращият обезщетение да е претърпял неимуществени вреди, в
причинна връзка със смъртта на пострадалото лице. От показанията на
свидетелите не се установиха конкретни по вид, характер и интензитет
отрицателни изживявания на ищеца, следващи пряко и непосредствено от
смъртта на С. Г.. Такава връзка не е доказана със здравословните му
оплаквания, за които съобщават свидетелите. Претърпените неимуществени
вреди също подлежат на установяване при условията на пълно и главно
доказване, което е в тежест на ищеца. Категорични доказателства в тази
насока не са ангажирани, поради което този факт, част от фактическия състав
на предявения иск също е останал недоказан.
По изложените съображения предявения иск следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5640 лв., с ДДС. Неоснователно е възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност, тъй като същото е под
минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45, във
вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
„Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на
Т. Д. Ж., ЕГН ********** от *** сумата от 80000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
*** за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. С. Г.,
настъпила на *** г. в следствие на ПТП, причинено на *** г. от М. С. Г. на
път ***, см. 42, с посока на движение от *** към *** при управление на МПС
– лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. № ***, ведно със законната лихва,
считано от *** г. до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Д. Ж., ЕГН ********** от
*** да заплати на „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. сумата от 5640 лв., с ДДС, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7