Решение по дело №2107/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 221
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20194310102107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

                                                       

                                      гр.Ловеч, 03.07.2020 г.

                 

                          В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на  девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

             

при секретаря……………ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА…………...и в присъствието на

прокурора………………………..…………………………...като разгледа докладваното от

съдията  …...гр.дело № 2107 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:

             Иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С.А.М., с адрес: *** против А.А.М., с адрес: ***.

             Ищцата излага в ИМ, че с ответника живеели на съпружески начала и от съвместното им съжителство се родили двете им малолетни деца: А.А.А., род.на *** г. и Б. А. А., род.на *** г. Сочи, че тогава с ответника живеели в Р Германия и там се родили двете им дъщери.

             Твърди се, е около тригодишната възраст на втората им дъщеря Б. се разделили с ответника и повече не са се събирали. Ищцата изцяло поела издръжката и възпитанието на децата и сама, с помощта на нейни близки, задоволявала с трудност нуждите им от храна, облекло и други ежедневни нужди. Изтъква, че веднага след раздялата й с ответника се прибрала в България. Твърди, че от момента на раздялата им ответникът не е давал никаква издръжка за двете деца. Посочва, че изпитва финансови трудности да се грижи сама за тях, тъй като е безработна. Отбелязва, че родителите й помагат от време на време финансово. Детето А. в момента учи във втори клас в училище „Св.Св. Кирил и Методий” – с.Александрово, а малката Б. посещава детска градина „Кокиче” в с.Дойренци.

           МОЛИ  съдът да постанови решение, с което:

             - да предостави на нея упражняването на родителските права върху малолетните деца: А.А.А., род.на *** г. и Б. А. А., род.на *** г., като определи режим на лични контакти на бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

             - да осъди ответника  да й заплаща, като майка и законен представител на детето, по 150.00лв. месечна издръжка за всяко едно от децата, считано от  29.10.2018 г. / за една година назад от датата на предявяване на иска/ до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.М.В. – назначена за особен представител на ответника. Намира исковете за процесуално допустими и изцяло в интерес на децата. Заявява, че относно основателността им ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото.  Поради липса на връзка с клиента й, заявява, че на този етап ще се ползва от доказателствата по делото, приложени от ищцата.

 

             В насроченото о.с.з.ищцата  С.А.М. се явява лично. Поддържа иска и моли същия да бъде уважен така, както е предявен.

             Ответникът  А.А.М.  не взема лично участие в процеса. Представлява се от служебно назначен особен представител адв.В.. Счита, че е в интерес на децата ищцата да упражнява родителските права, като на ответника се определи подходящ режим на лични контакти с децата. По отношение на претедираната издръжка, намира, че същата е на границата на минимално определения размер, поради което  следва да се уважи.

             Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото в заверен препис писмени доказателства: 3 бр. удостоверения за раждане на Община – Ловеч,  удостоверение №31/16.09.2020 г. на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”  - с.Александрово, служебна бележка с изх.№19/07.10.2019 г. на ДГ”Кокиче” – с.Дойренци, удостоверение № 13/04.01.2019 г. на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” – с. Александрово и социален доклад с изх.№ ПР/Д-ОВ/57-004/ 08.06.2020 г. на ДСП - Ловеч, както и показанията на разпитаните свидетели: Айше Алиева Асанова и Таня Христова Начкова, на които съдът дава вяра,тъй като същите бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Съгласно представените удостоверения за раждане  на  Община - Ловеч, детето А.А.А. е родено на *** г., а детето Б.А.Ае родено на *** г. Ищцата  С.А.М. е тяхна майка, а  ответникът  А.А.М. - техен баща.

             По делото е безспорно, че родителите на децата нямат сключен граждански брак, но са съжителствали на съпружески начала и именно през този период са родени техните две дъщери. И двете деца са родени в Р Германия, където страните са живеели до раздялата им, след която ищцата заедно с децата се прибрала в България.

             От приложеното удостоверение на АУ „Св.св.Кирил и Методий” – с.Александрово е видно, че през учебната 2019/2020 г. по-голямото дете А. А. е била записана като ученичка във ІІ – ри клас и редовно е посещавала учебните занятия.

             По-малкото дете Б. А. посещава Детска градина „Кокиче” в с.Дойренци, което се установява от представената служебна бележка, издадена от Директора на Детската градина.

             От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след раздялата на  страните, датираща преди около 4 години ищцата се е установила в с.Чавдарци, където и понастоящем живее в дома на своите баба и дядо. Оттогава единствено тя, подпомагана от своите близки /майка, баба и дядо/ С. се грижи за отглеждането и възпитанието на двете си дъщери. През този период ответникът не е търсил нито ищцата, нито децата. Не е пращал пари, нито по друг начин е подпомагал издръжката им. Св.Асанова посочва, че са чували, че си е идвал в България, но не знаели къде отсяда, като при идването си не е ходил в с.Чавдарци да види децата. Знае, че още е в Германия, но няма информация дали работи там.

             В хода на извършеното социално проучване е установено, че основните грижи за децата се полагат в семейната среда на майката С.М., като потребностите на децата се задоволяват на добро ниво, осигурени са им благоприятни битови условия, достъп до здравеопазване и образование, както и възможност да развиват интересите си. Жилището, в което живеят майката и децата в с.Чавдарци е собственост на баба й и дядо й по бащина линия, с които съжителства. Обитават две стаи от жилището, което е електрифицирано и водоснабдено. Пред социалния работник майката е съобщил, че е безработна и полага грижи за децата. В семейството с отглежда още едно дете – А.С.М., на 1 година и 4 месеца. Майката получава социални помощи.

             При така установените по делото факти съдът приема следните правни изводи.

             Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ на детето, който се произнася по посочените въпроси.

             В настоящия случай двамата родители не живеят заедно повече от четири години и не поддържат никакви контакти помежду си. Между двамата не е възможно постигането на съгласие по реда на чл.127 ,ал.1 от СК, като в потвърждение на този извод е и обстоятелството, че ответникът не участва в процеса, а се представлява от особен представител, тъй като не пребивава, респ. не е открит по постоянния и настоящия си адрес, съгласно извършената справка от НБД”Население”.

              В рамките на образуваното производство решаващият съд ще следва да се произнесе по визираните от закона въпроси - местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с другия родител и неговата издръжка.

             Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че  местоживеенето на децата А.А.А. и Б. А. А.  следва да се определи при майката С.А.М., с адрес ***, като именно на нея ще следва да се предостави и упражняването на родителските права. Установява се, че след раздялата й с ответника преди четири години именно майката, подпомагана от своите близки, полага непрекъснати и ежедневни грижи за двете малолетни деца. От своя страна бащата напълно е неглижирал своите родителски задължения, като съгласно данните по делото, същият не посещава дома, в който децата живеят, не осигурява никакви средства за задоволяване на техните потребности, не търси контакт с децата и не проявява интерес към развитието им.

             Съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с децата два пъти месечно, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 10ч. до 18ч., както и възможност да го взима при себе си по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

             Основателна е и заявената претенция за заплащане на ежемесечна издръжка на децата. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката ще следва да се определи съобразно изискванията на чл.142, ал.1 от СК - според нуждите на лицето, което има право на издръжка /в случая малолетните деца А. и Б./ и възможностите на лицето, което я дължи/ответникът и баща на децата А.А.М., /но не по-малко от ¼ от МРЗ за страната, т.е. не по-малко от 152.50 лв.при МРЗ за страната в размер на 610.00лв, определен съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. Поисканият от майката размер  от 150.00лв.е на границата на нормативно установения минимум, посочен по-горе. Ето защо съдът счита, че претенцията за заплащане на издръжка на всяко едно от децата следва да бъде уважена в пълния претендиран размер. По делото не са ангажирани доказателство относно  доходите на ответника А.М., материалното му състояние, трудовата му ангажираност и семейното му положение.  Следва да се отбележи, че дори и да е безработен и да няма имущество, то предвид разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото. Ответникът се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

           Искът за издръжка за минало време също е основателен, като такава съгласно чл.149 от СК може да се търси най-много за една година преди предявяването на иск или в конкретния случай за периода от 29.10.2018 г. до 28.10.2019 г. По делото не са налице доказателства, които да налагат извод, че в посочения период обстоятелствата , обуславящи определянето на размера на издръжката, са били различни от очертаните по-горе и впоследствие да са настъпили съществени изменения в нуждите и потребностите на децата или пък във възможностите на ответника като задължено лице да я дава.  Ето защо съдът счита, че размерът на издръжката за минало време следва да е  определения по-горе – 150.00лв. месечно или за периода от 29.10.2018 г. до 28.10.2019 г., т.е една година преди предявяване на искадължимата издръжка е в общ размер от 3600.00 лв.

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът  А.А.М. ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер 30.00 лв.

 Наред с това, с оглед уважения размер на иска по чл.143 от СК,  ответникът следва да заплати по сметка на Ловешкия районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 432.00лв, съставляваща 4% върху тригодишните платежи. Същият ще следва да заплати по сметка на съда и  държавна такса за иска по чл. 149 СК-в размер на 144.00лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 300.00 лв.- възнаграждение за служебно назначения му особен представител-адв.М.В..

На адв. М.В. следва да се изплати сумата от 300.00лв. от бюджета на съда, за което се издаде РКО.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

           

             ПОСТАНОВЯВА децата А.А.А., ЕГН **********, род.на *** г. и Б. А. А., ЕГН **********, род.на *** г. да живеят при своята майка С.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***.

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А.А.А., ЕГН **********, род.на *** г. и Б. А. А., ЕГН **********, род.на *** г. на майката С.А.М., с горните данни.

             ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични контакти на бащата А.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** с   децата А.А.А., ЕГН **********, род.на *** г. и Б. А. А., ЕГН **********, род.на *** г. два пъти месечно, а именно: всяка първа и трета  седмица от месеца в съботния ден от 10ч. до 18ч., както и възможност да ги взима при себе си по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            ОСЪЖДА, на основание чл.143 от СК, А.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на всяко от децата А.А.А., ЕГН **********, род.на *** г. и Б. А. А., ЕГН **********, род.на *** г., чрез тяхната майка и законен представител С.А.М., ЕГН: **********,  в размер на 150.00 лв/сто и петдесет/ лева за всяко дете, начиная  от датата на предявяване на иска /29.10.2019 г./до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА, на основание чл.149 от СК, А.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на децата А.А.А., ЕГН **********, род.на *** г. и Б. А. А., ЕГН **********, род.на *** г. сумата от 3600.00лв / три хиляди и шестстотин лева/, съставляваща издръжка за минало време за периода от 29.10.2018 г. до 28.10.2019 г.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 30.00 лв /тридесет лева /.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, А.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС сумата от 576.00лв /петстотин седемдесет и шест/лева, формирана от сбора на дължимите държавни такси за всеки от исковете по чл.143 от СК и чл.149 от СК,  а така също сумата от 300.00лв./ триста лева/ - възнаграждение за служебно назначения му особен представител - адв.М.В..

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.М.В. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от сумите, предвидени от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.

 

 

                                    

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: