Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Силистра, 18.06.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАД № 26 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 85 / 08.08.2019 г. по адм.дело № 102 / 2019 г. Административен съд – Силистра е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на Е.М.С., ЕГН **********, обезщетение в размер на 724 лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие неблагоприятните битови условия в Следствен арест – Силистра през периода 05.09.2013 г. – 23.07.2014 г., и е отхвърлил иска в останалата му част за размера над 724 лв. В мотивите на решението са описани гореспоменатите неблагоприятни битови условия, както следва: „[...] специализираните органи на администрацията на ответника са допуснали неизпълнение на задълженията си за осигуряване на човешко и достойно отношение към задържания ищец, като не са му осигурили достъп до естествена слънчева светлина, разходка на открито в съботните и неделни дни, представляваща израз на необходимостта от двигателна активност, неосигурен постоянен достъп до санитарно помещение съобразно биологичните нужди на човешкия организъм, минимална жилищна площ, обезпечаваща дължим жизнен стандарт от 4 кв.м.“.
Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София оспорва – с доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон – първоинстанционното решение на Административен съд – Силистра в осъдителната му част и в частта за разноските, като претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Ответникът Е.М.С., ЕГН **********, оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.
Съдът прие за установено следното:
Изложените от касатора доводи са неоснователни.
1/ Вярно е, че презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, – според която, в случаите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, – е влязла в сила след изтичането на периода, за който се претендират вредите. Но е вярно също така, че въпросната презумпция е процесуална и следователно има незабавно действие, т.е. прилага се спрямо заварени правоотношения, в чиято категория попада процесното деликтно правоотношение. В подобна насока, макар и с различна аргументация, е решение № 14463 / 28.11.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7441 / 2016 г., според което настъпилите преди влизането в сила на чл. 284 ЗИНЗС неимуществени вреди, „[...] с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима в случая с оглед разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС – ДВ бр. 13 / 2017 г., се предполагат до доказване на противното [...]“. Освен това – още преди въвеждането на коментираната презумпция в позитивното ни право – съдебната практика е приела, че „[...] за нарушения на абсолютните права, каквото е правото по чл. 3 ЕКПЧ, нарушението винаги предполага настъпване на вреди“ (решение № 228 / 11.01.2016 г. на ВАС по адм.д. № 6664 / 2014 г.). Следователно неприемливо е съждението на касатора, че ответникът е носел процесуалната тежест да доказва в първоинстанционното производство претърпените неимуществени вреди.
2/ Отговорността и по чл. 284 ЗИНЗС, и по ЗОДОВ е обективна, т.е. безвиновна (вж. решение № 126 / 04.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1350 / 2008 г., II г. о.; решение № 9489 / 20.06.2019 г. на ВАС по адм.д. № 13373 / 2017 г., III о.). От тази гледна точка ирелевантен е субективният факт, че процесните бездействия на длъжностните лица не са извършени с умисъл, т.е. с цел да бъде поставен ответника в лоши условия на живот.
3/ Не е от значение дали ще се квалифицира справка рег.№ 766 / 27.06.2019 г., подписана от началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Силистра, като признание на ответника или като документ, изхождащ от трето лице. Защото и в двата случая въпросната справка би била годна основа за формиране на фактически изводи по делото.
4/ Относно доводите, касаещи жилищната площ и режима за ползване на санитарния възел, настоящият състав намира за напълно относима към настоящия случай следната тълкувателна позиция на съдебната практика: „[...] Съгласно [...] чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. [...] съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 1.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. [...] в ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. [...] въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията [...] е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р.Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т.е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК“ (решение № 13692 / 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9584 / 2016 г., III о.); „Недостатъчната жилищна площ и липсата на свободен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото време на денонощието, представляват условия на задържане, които поставят лицето в унизително положение, което е изрично забранено с нормата на чл. 3 КЗПЧОС“ (решение № 2373 / 06.03.2015 г. на ВАС по адм.д. № 7919 / 2014 г., III о.).
5/ Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, т.е. законът установява критерий с много висока степен на абстрактност. Поради тази причина въпросният критерий попада в пределите на субективните представи на съда относно измеренията на справедливостта и следователно трудно биха могли да се обосноват някакви обективни рамки за фиксиране размера на гореспоменатото обезщетение. С оглед на това водещо значение има утвърденото разбиране на съдебната практика относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, с което първоинстанционният състав се е съобразил (вж. цитираните съдебни актове в първоинстанционното решение), особено като се има предвид броя на правонарушенията, обуславящи претърпените от ответника по касация презумирани неимуществени вреди.
6/ Една-единствена е хипотезата, в която ищецът отговаря за разноски при приключване на производството по чл. 284 и сл. ЗИНЗС с решение по същество, а именно, – „когато искът се отхвърли изцяло“ (чл. 286, ал. 2, изр. 1 ЗИНЗС). В случая тази хипотеза не е налице.
7/ Относно всички останали въпроси настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК – към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед характера на делото и неоснователността на касационната жалба, не следва да се уважава претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 / 08.08.2019 г. по адм.дело № 102 / 2019 г. на Административен съд – Силистра в осъдителната му част и в частта за разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.