Решение по дело №836/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

К. С. С. с пълномощник адв. В. С. обжалва Решение № 1828/23.02.2024г., постановено по адм.д.№ 2292/2023г. на АС – Пловдив, в отхвърлителната му част по отношение иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, до пълния предявен размер на иска за присъждане на обезщетение с искане за цялостното му уважаване. Решението в обжалваната част се счита за незаконосъобразно и необосновано. Заявено е, че постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказва, че постоянно ги е имало. Твърди се, че нетна площ е тази, която остава след приспадане на площта, заета от санитарния възел, леглата и мебелите. Поддържа се за доказано неспазване на диетата през трите периода на исковата претенция. Твърденията се считат за доказани посредством епикриза и свидетелски показания, вкл. доклади на омбудсмана. Поискано е цялостно уважаване на иска с присъждане на лихви и разноски, като се съобрази и практиката на ЕСПЧ.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието оспорва жалбата в писмен отговор на ст.юрисконсулт Тр.Ч.. Счита я за неоснователна, а решението за справедливо и обосновано. Поискано е жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Джубелиева поддържа неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на АС – Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против част от съдебния акт, която е неблагоприятна.

1. Пред АС – Пловдив е бил предявен иск за три периода, в които С. е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място] : 12.10.2020г. – 12.10.2021г.; 14.10.2018г. – 12.09.2019г.; 25.01.2018г. – 02.05.2018г., като дата на предявяване на исковата молба в съда е 12.09.2023г., а лихвата е заявена от 25.01.2018г. /уточняваща молба, л.9, д. 2292/2023г./. Поддържано е, че през всички периоди ищецът е бил жертва на нарушение по чл.3 ЗИНЗС: пренаселени килии с нетна площ под 3 кв.м.; липса на течаща топла и студена вода; наличие в килиите на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът страда от язва, но не му осигуряват диета. Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. Вредите са претендирани за всеки период по 10 000лв. или общо 30 000лв.

С обжалваното решение АС – Пловдив е : Осъдил ГДИН да заплати на ищеца сума в размер на 1580 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за период от 316 дни в Затвора [населено място], от исковия период 14.10.2018г.-12.09.2019г., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 12.09.2019г.; Отхвърлил иска за заплащане на обезщетение над сумата от 1580 лв. до предявения размер от 10 000 лева, за исковия период 14.10.2018г.-12.09.2019г., включително и в частта, в която ищецът не е пребивавал и за претендираната лихва от 25.01.2018г. до 12.09.2019г.; Осъдил ГДИН да заплати на ищеца сума в размер на 1240лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за период от 248 дни в Затвора [населено място], от исковия период 12.10.2020г.-12.10.2021г., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 12.10.2021г.; Отхвърлил иска за заплащане на обезщетение над сумата от 1240 лева до предявения размер от 10 000 лева, за исковия период 12.10.2020г.-12.10.2021г., включително и в частта, в която ищецът не е пребивавал и за претендираната лихва от 25.01.2018г. до 12.10.2021г.; Отхвърлил иска за заплащане на обезщетение от 10 000 лева за пребиваване в Затвора [населено място] 25.01.2018г.-02.05.2018г. За първите два периода от исковата молба е налице частично уважаване на иска.

АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

1.1. В конкретния случай е бил предявен иск с три периода и отделни размери на претендирано обезщетение /идентични за всеки исков период – 10 000лв.; общо 30 000лв./. По отношение заявените искови периоди е установено въз основа на събраните по делото доказателства и не е оспорено в касационната жалба : - За периода от 14.10.2018г. до 12.09.2019г. според справка с рег. № 7924/17.10.2023г. /л.41/ К.С. на 01.11.2018г. и до 06.11.2018г. пребивава в Приемно отделение, когато е разпределен в трета група. Съгласно Становище с рег. № 24.10.2023г. /л.47/ л.св. С. е настанен с протокол № 3201/06.11.2018г., в трета група стая № 27 и е там до 12.09.2019г., когато е освободен. Размерите на стаята са 39,09 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. Санитарният възел е с отделна площ от 4,36 кв.м. и един отваряем прозорец 1,20/1,20м.; - За периода от 12.10.2020г. до 12.10.2021г. според справка с рег. № 7924/17.10.2023г. /л.41/ ищеца на 27.10.2020г. и до 30.10.2020г. пребивава в Приемно отделение, когато е разпределен в трета група. Настанен е в ОП-2 на Приемно отделение, което помещение е с площ 26,28 кв.м. с два отваряеми прозореца 0,44/1,18м и 0,98/1,18м. Санитарният възел е 2,7 кв.м. и прозорец 0,35/1,18м. Има течаща студена вода, самостоятелно осветление, вентилация. Стаята е с две осветителни тела и отопляема с централно парно. Извършва се санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и други чрез услуги от външна фирма. При постъпване на всеки лишен от свобода се предоставя за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, с възможност да ползват и лично донесено. Хигиената е задължение на обитателите. Няма подавани молби и жалби от С., свързани с лошите условия. Съгласно Становище с рег. № 24.10.2023г. /л.47/ с Протокол 5857/30.10.2020г. ищецът е настанен в Трета група в стая № 26. Стая № 26 е с размери 27,80 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,92/1,17м. и 1,11/1м. Санитарният възел е 3,76 кв.м. с отваряем прозорец 0,5/0,5м. В справката в табличен вид е посочен всеки период на пребиваване в стая № 26 със съответен брой настанени лишени от свобода в стаята. При настаняване на 7 души в помещението разполагаемата жилищна площ е 3,97 кв.м., поради което основателно АС – Пловдив приел, че покрива законовото изискване по чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС, тъй като отклонението е в минимум. При настаняване от 8 и повече лишени от свобода е налице пренаселеност, която според справката е била за 197 дни, по време на пребиваването на ищеца в стая № 26. С протокол № 4765/27.08.2021г. С. е преместен в стая № 22, за който период няма данни с колко лица е настанен. Осигурено е ползване на топла вода и баня по график, като на ищеца с оглед работната му ангажираност за определен период от време е осигурено всеки ден. Има график за преглед веднъж седмично. В справка с рег. № 7924/17.10.2023г. за настаняването му в стая № 22, е посочено, че тя е с размери 26,50 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м., санитарен възел с размер 4,05 кв.м. и прозорец 0,60/0,72 см. Съгласно справката настанени са били от 6 до 8 пребиваващи. За периода 27.08.2021г.-30.10.2021г. за пребиваването на С. в стая № 22 е спазено изискването на чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС за два дни, за 64 дни не е спазено изискването за осигурено жизнено пространство от 4 кв.м. Съобразено е, че искът е заявен до 12.10.2021г., при отчитане продължителността от незаконосъобразното бездействие по осигуряване на 4 кв.м. жизнено пространство.

В конкретния случай е установено, че в Затвора [населено място] през исковите периоди има санитарен възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите, вкл. ползването на обща баня и санитарен възел с други лишени от свобода. Осигурявано е спално бельо, дюшек, легло, мебели, отопление, хигиенизиращи препарати, осветеност на помещенията, проветряемост. В помещенията, където е настанен ищецът, е извършвана дезинсекция и деритаризация /протоколи от извършени услуги по дезинсекция срещу хлебарки и дървеници за процесните периоди, л.28-38/. Имало е достъп до естествена светлина, прозорците са отваряеми. Помещенията са отопляеми от локална парна инсталация. От страна на администрацията е изпълнено задължението за снабдяване с хигиенизиращи препарати и консумативи. Лишените от свобода е можело да притежават нагреватели за затопляне на вода. Представени са данни за извършвани текущи ремонти и поддръжка, своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела. Осигурявани са комплект завивки и спално бельо и е имало график в пералня в затвора. Представено е копие от медицински картон на лицето /л.52 и сл./, където е отразено, че ищецът е в добро здравословно състояние и без заболявания - заключението е за здрав и трудоспособен.

В съдебното производство е представена Епикриза от 2005г. относно операция на язва /л.50 гръб/, в която е отразено, че болният е напуснал самоволно стационара на шести ден след операцията.

Свидетелят М.Л. не помни точния период, когато е бил заедно със С., като е заявил, че е от 2020г. до 2022г., на трети пост, в съседни помещения. Нямало топла вода. Зимата било страшно студено, лятото - адска жега. Имало мухъл по тавана, дървеници, хлебарки. Имало един прозорец в стаята на ищеца. Таванът на стаята е висок и трудно се проветрявало. Подът е бил с балатум., стар и с миризма. Пръскали за гризачи, но без ефект. Тоалетна е била с чешма с канче и маркуч, стара счупена мивка, много студена вода течало. Банята е била два пъти в седмицата. Не помни какви оплаквания е имал ищецът. Имал направление и е извеждан навън за лечение.

АС – Пловдив кредитирал с доверие показанията на свидетеля по делото в частта, в която не противоречат на представените от ответника писмени доказателства и правилно съобразил, че свидетелят е изтърпявал наказанието лишаване от свобода заедно с ищеца в Затвора [населено място], като от друга страна има непосредствени впечатления от обстановката в килиите.

1.2. В съответствие с посочената фактическа установеност АС – Пловдив е отхвърлил иска за частите от заявените периоди, коректно описани в диспозитива на съдебния акт.

С оглед заявено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение от страна на представителя на ответника в писмен отговор по исковата молба и на прокурор при ОП - Пловдив, АС – Пловдив е приложил относимите норми спрямо конкретиката на фактите : В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият, давността започва да тече от моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по гр. д. № 3/2004г. от ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ /загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия/бездействия на администрацията /каквито се твърди да са налице в конкретния случай/, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Тълкувателното решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130 ал.2 ЗСВ и въз основа на него правилно е прието, че по отношение периода от 25.01.2018г. до 02.05.2018г., когато ищецът е пребивавал в Затвора [населено място], е изтекъл давностният срок за предявяване на иск. Този период е с крайна дата 02.05.2018г. и е следвало иск да бъде предявен най-късно до 02.05.2023г. Исковата молба в случая е от 12.09.2023г., поради което съдът законосъобразно приел, че искът за посочения период от 25.01.2018г. до 02.05.2018г., когато ищецът е пребивавал в Затвора [населено място], е погасен по давност и съответно - отхвърлил иска в тази част, поради погасяването му по давност, ведно с акцесорната претенция за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 25.01.2018г.

Приетото от АС-Пловдив по отношение погасителната давност не е оспорено с касационната жалба.

Съдът е съпоставил конкретните оплаквания спрямо условията в затвора Пловдив със събраните относими за спора доказателства за частите от исковите периоди, подлежащи на разглеждане. Описани са и обсъдени всички събрани по делото доказателства, при което не е необходимо да бъдат преповтаряни в цялост. Констатирано е и фактическата установеност не е опровергана : искът за периода 25.01.2018г.-02.05.2018г. е погасен по давност; ищецът не е бил в Затвора [населено място] 14.10.2018г.- 01.11.2018г.; за периода 12.10.2020-12.10.2021г. – установено е постъпване на 27.10.2020г. като същият е предявен до 12.10.2021г.

2. При насрочване на делото съдът е указал доказателствената тежест в съответствие с приложимите норми от ЗИНЗС /определение от 28.09.2023г./, които е съобразил при разрешаване на спора - съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало /чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

Цялостната преценка на доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска : Ответникът не е представил доказателства, че на ищеца е било осигурено жизнено пространство от 4 кв.м. за период от постъпването в приемно отделение на 01.11.2018г. до 12.09.2019г. Тоест, за 316 дни не е доказано спазване на изискването на чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС, поради което основателно е прието, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени вреди; за период 12.10.2020г.-26.10.2020г. ищецът не е бил в Затвора [населено място]. Установено е пребиваване на С. в приемно отделение от 27.10.2020г. до 30.10.2020г., за който кратък период няма данни за спазени изисквания за 4 кв.м. жилищна площ на лицето. При престоя в стая № 26 от 30.10.2020г. до 25.08.2021г. за период от 197 дни е констатирано, че ищецът е бил в условия на пренаселеност. За 26.08.2021г. няма данни къде е настанен, съответно – дали е спазено изискването за 4 кв.м. жилищна площ. От 27.08.2021г. до 30.10.2021г. е налице неспазване на чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС. В случая ищецът е заявил иска до 12.10.2021г., при което периодът след това – от 13.10.2021г. до 30.10.2021г. правилно не е обсъден. Установяват се 46 дни от 28.08.2021г. до 12.10.2021г. през които ищецът е живял в условия на пренаселеност. За периода от 12.10.2020г.-12.10.2021г. се установява общо 248 дни условия на пренаселеност и незаконосъобразно бездействие на администрацията при ГДИН по спазване изискването на чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС.

Според доказателствата по делото - имало е достъп до течаща студена вода, битови условия, осигурено и по график ползване на баня, извършвана е обработка срещу насекоми и гризачи. По отношение твърденията за заболяване на ищеца от язва, правилно е съобразено, че заболяване е имало през 2005г., но след операцията отсъстват данни за същото. В тази насока е информацията от здравния картон /л.52 и сл./, в който е отразено заключение за С. - здрав. В обобщение - не е установено незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване на другите битови условия и медицинско обслужване в Затвора [населено място], предвид заявените оплаквания /липса на постоянно течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса на диета за заболяване – язва/. Показанията на свидетеля не опровергават посоченото, вкл. с основание е отчетено частичното им противоречие с останалите събрани доказателства по делото. Не е установено незаконосъобразно бездействие по отношение заболяване на ищеца, от което следва, че на същия не му е необходима специална диета. Представени са доказателства за осигуряване на меню по порцион, грамаж, калорийност съгласно утвърдени стандарти.

Следователно - не са установени останалите твърдени нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, за което съдът е изложил подробни съображения, вкл. с преценка на свидетелските показания спрямо останалите събрани доказателства. За останалите оплаквания в съответствие с доказателствената тежест съдът основателно приел, че са недоказани. Съдът правилно е съобразил, че предвиденото в чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпване на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е налице установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС и това не освобождава ищеца от доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение, от което се претендират вредите.

Правилно е възприето наличие на конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив за посочените периоди. По оплакването за пренаселеност съдът е съобразил, че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото А. срещу България, както и Н. и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането /дело Torreggiani and Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е действаща при постъпването на ищеца в място за лишаване от свобода, поради което за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, е съществувало законоустановено задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ, които е следвало да се съблюдават и преди този момент, предвид приложимостта по силата на Конституцията на КЗПЧОС.

Предвид изложеното следва, че твърденията в касационната жалба за основателност на иска в неговата цялост не са основателни. Позоваването на доклади на омбудсмана е общо – не съдържа конкретни данни, установени за заявените периоди от обхвата на иска.

Размерът на присъденото обезщетение за всеки от двата периода е определен в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение, продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид жизнения стандарт в Република България.

При определяне размера на дължимото обезщетение са спазени насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението - с оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които ищецът е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната / поради пренаселеност 316 дни за периода 14.10.2018г. – 12.09.2019г. в размер на 1580 лв. и за 248 дни от периода 12.10.2020г. – 12.10.2021г. - в размер на 1240 лв.; средно по 5 лв. на ден /. В тази вр. се отбелязва, че справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден /Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г./, като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. Доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Съдът правилно е мотивирал размера на обезщетението с едно нарушение /пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът/ и съобразно обществения критерий за справедливост.

Според изхода от делото е уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата – конкретизирани за всеки исков период.

По изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

На основание чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 1828/23.02.2024г., постановено по адм.д.№ 2292/2023г. на АС – Пловдив в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.