Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1128 от 28.08.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Л. и прокурора Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 1211 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Бригантина Свети Влас“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Свети Влас, к-с „Долче Вита
2А“, бл.3, ет.4, ап.26, против Решение № 95/26.03.2020 г., постановено по
а.н.д. № 74/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 02-0002684/23.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.75а, ал.5, вр.ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и на същото
основание, на „Бригантина Свети Влас“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му и отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление. Касаторът счита, че доколкото проверката е извършена
в отсъствието на преводач, а проверяващият не е владеел руски или казахтански
език, това поражда съмнения относно качеството на проведената между тях комуникация.
Твърди, че не е представена попълнената декларация от Б.И.на руски език, поради
което липсват доказателства, че именно тя е автор на документа. Излага
становище, че не са спазени изискванията за превода на декларацията на
български език, че направените в нея заявления са неверни, поради което съдът неправилно
е формирал изводите си въз основа на този документ. Твърди, че Б.И.е била в
ресторанта в качеството си на управител на „Галеон Свети Влас“ ООД, в
изпълнение на сключения между това дружество и „Бригантина Свети Влас“ ЕООД
договор за управление, по силата на който „Галеон Свети Влас“ ООД се е
задължило да осигури лично или чрез нает персонал готвачи, сервитьори и
администратор на заведението за обществено хранене, стопанисвано от касатора.
Касаторът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, чрез процесуалния си
представител, оспорва касационната жалба като неоснователна в с.з. и моли да
бъде оставена без уважение от съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на „Бригантина Свети Влас“ ЕООД е ангажирана за това, че в
качеството му на работодател на 15.07.2019 г. в 17.15 ч. е приело лицето Б.И.,
гражданин на Република Казахстан (чужденец, гражданин на трета държава по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ), да предоставя работна сила на длъжността
„сервитьор“, без да има право на достъп до пазара на труда в Република България.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, че лицето Б.И., гражданин на
Република Казахстан, е установена при проверка да полага труд в обект,
стопанисван от „Бригантина Свети Влас“ ЕООД. Според съда са доказани всички
елементи от трудовото правоотношение между казахтанската гражданка и
дружеството-жалбоподател и са осъществени всички елементи от състава на
вмененото му нарушение. Съдът е приел, че дружеството е правилно санкционирано
на основание чл.75а, ал.5, вр.ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ), като размерът на наложената му имуществена санкция съответства
на характера и тежестта на извършеното нарушение и в максимална степен би
способствал за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали
в чл.12 от ЗАНН.
Решението на
първоинстанционния съд е правилно, по следните съображения:
От анализа на доказателствата
по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които
да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обстоятелството, че проверката е
извършена в отсъствие на преводач, по никакъв начин не е довело до нарушаване
правото на защита на касатора, в какъвто смисъл са наведените от него
възражения. На първо място, назначаване на преводач в
административно-наказателното прозиводство не е задължително, освен това не е
било необходимо, тъй като Б.И.е попълнила декларация по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ на руски език, представена
на л.26 от анд 74/2020 г . по описа на НРС. Видно от съдържанието й,
служителката е разбрала въпросите, на които е отговорила, декларирайки
собственоръчно заеманата от нея длъжност, работно място - стопанисвания от
касатора обект, както и работно време, ежеседмични и ежедневни почивки и размер
на получаваното от нея трудово възнаграждение. Декларацията е подписана от Б.И.,
което води до извод, че тя е неин автор. Обстоятелствата, декларирани в този
документ, се потвърждават от показанията на актосъставителя С., поради което
съдът намира за неоснователни и възраженията на касатора, че заявленията в декларацията
са неверни.
Напълно се
споделят изводите на райониня съд относно извършването на административното
нарушение.
Съгласно чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин
на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован
или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с
глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че
наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци –
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание. В чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ е предвидено, че наказанията по ал.
1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията
на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗТМТМ право на достъп
до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат виза
за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна
работа по чл. 24, ал. 3.
Данните по делото безспорно сочат,
че към датата на извършване на нарушението лицето Б.И., гражданин на Република
Казахстан, е пребивавала в Република България въз основа на издадена виза за
краткосрочно пребиваване /виза тип С/, с основание „частно посещение“ /л.28 и
л.31-32 вкл. от анд 74/2020 г. по описа на НРС/. Липсват данни по делото същата
да е била регистрирана в Агенцията по заетостта като сезонен работник по реда
на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ. Правилен е изводът на районния съд, че към процесната
дата Иманлиева е нямала право на достъп до пазара на труда. Установено е също по
безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, че Б.И.е
предоставяла работна сила като сервитьор в обекта, стопанисван от дружеството
касатор – установена е от контролните органи да обслужва клиенти, сервира
напитки и да влиза да помага зад бара.
Възражението, че тя е полагала труд в качеството си на управител на „Галеон Свети Влас“ ООД, в изпълнение на
сключения между това дружество и „Бригантина Свети Влас“ ЕООД договор за управление,
се опровергава от собственоръчно попълнената от нея декларация по чл.68, ал.1,
т.3 от ЗТМТМ, представена по делото и в превод от руски на български език (л.47),
в която тя е вписала, че има трудов договор.
Ето
защо, като е достигнал до извод за съставомерност на нарушението, вменено на
касатора, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основание за неговата
отмяна.
При
този изход на спора, предвид своевременно направено искане от процесуалния
представител на ответника и на основане чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 АПК
вр.чл.144 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
95/26.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 74/2020 г. по описа на Районен съд –
Несебър.
ОСЪЖДА „Бригантина Свети Влас“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, к-с „Долче Вита
2А“, бл.3, ет.4, ап.26, представлявано от управителя С.А., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.