Р Е Ш Е Н
И Е
№ 25 09.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети февруари две хиляди
двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор М.на
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 292 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.М.О.
*** като пълномощник на Д.М.Б.,*** със съдебен адрес:*** обжалва решението по
а.н.д.№311/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с липса на виновно поведение на касаторката поради краткият срок за
изпълнение на длъжността кмет на община Бобов дол през който основните задачи
са били по осигуряване техническата готовност за произвеждане на местните
избори и даваните във времето предписания към предишния кмет, който е възлагал
тяхното изпълнение на служител от общинската администрация и на ОП „Чистота,
озеленяване и благоустройство“. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмена молба пълномощникът на касаторката поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответната РИОСВ – София оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
сочените касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №6-А-33/25.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник,
с което на Д.М.Б. в качеството й на вр.и.д. кмет на община Бобов дол за периода
от 25.10.2019г. до 06.11.2019г. за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО
на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена на 29.10.2019г. проверка от служители на РИОСВ – Перник
в ПИ с идентификатор 04501.253.273 в гр.Бобов дол, м.“Г.“ с НТП: депо за битови
отпадъци /сметище/ със забранена експлоатация от 31.12.2017г. по заповед
№123/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник, Б. като вр.и.д. кмет на
общината не е изпълнила задължението си и не е предприела мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на депото като неразрешено за това
място. По време на проверката от контролните органи е констатирано, че депото
не е оградено и няма охрана, ограничаваща достъпа до него, тялото на депото не
е запръстено, не е заравнено, има натрупани купчини отпадъци, като са
изхвърлени нови количества отпадъци, транспортирани от бордови камион и
контейнеровоз от общината. Констатациите от проверката са обективирани в
Протокол №705/29.10.2019г. на РИОСВ – Перник.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, наличие на законовите реквизити в АУАН и НП, липса на
допуснати нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние.
Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Краткият период от
време, през което Б. е изпълнявала длъжността кмет на общината според съда е
смегчаващо вината обстоятелство за налагане на минималния размер на
наказанието. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и е осъдил Б. да
заплати на РИОСВ – София като правоприемник на РИОСВ – Перник 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Обоснован
от доказателствата по делото е изводът на районния съд за доказано
противоправно деяние при отсъствие на нарушения на процедурата по
административно наказване.
Нормата
на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО възлага в отговорност на кмета
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От
надлежно събраните пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства
е установено, че на датата на нарушението 29.10.2019г. мястото, представляващо
депо за битови отпадъци в м.“Г.“ в гр.Бобов дол, е неразрешено място за
изхвърляне на отпадъци поради действието на заповед №РД-123/20.11.2017г. на
директора на РИОСВ – Перник за забрана на неговата експлоатация. Заповедта е
доведена до знанието на кмета на общината. Безспорно е установено и че на
датата на нарушението депото е било
действащо, т.к. на него е имало изхвърлени смесени битови, строителни,
производствени и растителни отпадъци и с техника на общината допълнително са
депонирани още такива. Данните са включени в съдържанието на КП от проверката.
Протоколите от предходните проверки и тази от 29.10.2019г. в битието им на
официални писмени документи не са оспорени от жалбоподателката и са годни
доказателства за вписаните в тях факти и обстоятелства. Данните в протоколите
са потвърдени и от приобщените гласни доказателства. Доказателствата за
предприети действия на предходния кмет по изпълнение на заповедта за забрана
експлоатацията на общинското депо не освобождават същия, нито жалбоподателката
като вр.и.д. кмет от отговорност, т.к. действията не са довели до изпълнение на
задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО. Отделно от това, законът не
предвижда освобождаване от отговорност на кмета при възлагане на правомощията
на други длъжностни лица или при наличие на изключителни или форсмажорни
обстоятелства.
Правилен
е и извода на съда, че неизпълнението на задължението по чл.19, ал.3, т.15,
пр.1 от ЗУО се санкционира по състава на чл.151, ал.2,т.6, пр.1 от ЗУО.
Наложеният размер на глобата е минималния такъв и се явява законосъобразен по
критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН във връзка с целите на наказанието по чл.12
от ЗАНН. Съответен на доказателствата по делото е и извода на съда за отсъствие
на маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл.93,
т.9 от НК.
Налице
е виновно извършено нарушение при непредпазливата форма на вина, наказуема по
общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Краткият срок за изпълнение на длъжността
кмет на населеното място и допълнителните отговорности в произвеждане на
местните избори не са обстоятелства, които да могат да изключат виновността по
общите правила на НК във вр. с препращането от чл.11 от ЗАНН. С решението на
ОбС за избиране на временно изпълняваща длъжността кмет на община Бобов дол Б.
е встъпила в правата на кмет в техния пълен обем, поради което носи отговорност
за неизпълнение на всички законови задължения, включително процесното по чл.19,
ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО. Единствената правна възможност за отчитане на краткият
срок за изпълнение на длъжността е като счегчаващо вината обстоятелство, което
АНО е сторил, налагайки най-ниското по размер административно наказание. Следва
да се има предвид и факта, че Б. е била наясно с действието на заповедта на
РИОСВ – Перник за забрана експлоатацията на депото, т.к. преди избирането й за
кмет е изпълнявала длъжността заместник-кмет на община Бобов дол, видно от
протокола на ОбС – Бобов дол за избора.
Осъждането
на жалбоподателката за деловодни разноски съответства на правилата по чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.160 от ЗУО и като такова е правилно.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката дължи
на РИОСВ - София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 80лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260076/26.10.2020г.
по а.н.д. №311/2020г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Д.М.Б. за заплати на РИОСВ –
СОФИЯ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.