№ 110
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000012 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 409, ал. 4 ГПК, вр. чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на молителя ЕТ С. С. Г., осъществяващ
търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“, срещу решение №
260193/20.10.2020г. по т.д. 1483/2013г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI – 8 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на
дубликат на изпълнителен лист срещу ответника ЗД „Бул инс“ АД за сумите
по представеното по делото постановление за възлагане вместо плащане по
чл. 510 ГПК от 13.07.2017г. по изп. дело 20168280400225 по описа на ЧСИ М.
с район на действие ОС - Пловдив, допълнено с постановление от 07.12.2017г.
по същото изп. дело. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да
е неправилен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и с оглед на неговата необоснованост. Поддържа изводът на
първоинстанционния съд, че не е материално легитимиран да иска издаване
на дубликат на изпълнителен лист, да е противен на закона, доколкото
вземането по изпълнителния лист му е възложено вместо плащане с
приложеното по делото постановление на ЧСИ и съдът е следвало да отчете
правния ефект на последния способ на принудително изпълнение, определян
1
като своеобразна принудителна цесия, включително, че молителят е
титулярът на възложеното му вместо плащане вземане и може да упражнява
последното право в пълния му обем, включително да се разпорежда с него.
Сочи вземането му да е включено в списъка на приети вземания, изготвен в
производството по несъстоятелност на длъжника му „СК А.“ ЕООД предвид
нормата на чл. 65, ал. 3 ЗЗД, което според него е индиция, че вземането му
към ЗД „Бул инс“ АД не е погасено чрез плащане. Излага, че след като
нормата на чл. 134 ЗЗД му дава възможността да предяви иск за вземането, то
следва да бъде прието, че е легитимиран и да иска издаването на
изпълнителен лист. Оспорва като необосновани и изводите на
първоинстанционния съд, че било възможно процесното вземане да е събрано
от длъжника ЗД „Бул инс“ АД, като в тази насока не са събрани
доказателства, нито ответникът ЗД „Бул инс“ АД е въвел дори твърдения за
плащане. Излага възраженията на последния да са единствено против
легитимацията на молителя и са в смисъл, че последният не му е кредитор.
Поддържа допускането на процесуални нарушения от първоинстанционния
съд във връзка със заявените от молителя доказателствени искания, с които е
препядствал установяването по делото на твърдените отрицателни факти за
липса на плащания от ЗД „Бул инс“ АД към „СК А.“ ЕООД. По изложените
доводи моли обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и
постановено друго, с което да бъде уважена молбата му за издаване на
изпълнителен лист.
Ответникът по жалбата, ЗД „Бул инс“ АД, оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение потвърдено като правилно.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е неправилно на част от поддържаните с въззивната жалба
доводи по следните мотиви:
Видно от преписката по делото, същото е образувано по предявени
искове по чл. 208 КЗ/отм./ и чл. 86 ЗЗД от СК А.“ ЕООД срещу ЗД „Бул инс“
АД. С влязло в сила решение № 2149/06.11.2015г. по т.д. 3995/2014г. по описа
на САС, 6 с-в, искът по чл. 208 КЗ е частично уважен като ЗД „Бул инс“ АД е
2
осъден да заплати на „СК А.“ ЕООД сумата 153 944 лв. – застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за застраховка Автокаско полица №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.03.2013г. до окончателното и изплащане, както и разноски в размер на
сумата 19 363,12 лв.
С молба от 11.11.2015г. ищецът „СК А.“ ЕООД е поискал издаване на
изпълнителен лист за присъдените му с горното решение главница и законни
лихви. Изпълнителен лист е издаден на 18.11.2015г. и получен от ищеца на
20.11.2015г.
С молба от 24.01.2017г. ищецът „СК А.“ ЕООД е поискал издаване на
изпълнителен лист за присъдените разноски по делото. Изпълнителен лист му
е издаден на 31.01.2017г. за сумите 19 363,12 лв. – разноски пред САС и 5 500
лв. – разноски пред ВКС. Получен е от молителя на 17.02.2017г.
С молба от 07.04.2020г. съдът е сезиран с искане от ЕТ С. С. Г.,
осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“, да му
бъде издаден дубликат на изпълнителен лист по делото до размера на сумите
37 403,24 лв. – главница, ведно със законните лихви върху главницата
считано от 06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лв. –
главица, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата
3992,87 лв. – неустойка, и сумата 2 811,77 лв. – разноски. Молителят е
изложил да е получил последните вземания по договор за цесия със
„Сигротех системс“ ЕООД, и за тях да е налице издаден изпълнителен лист
срещу „СК А.“ ЕООД по т.д. 195/2015г. по описа на ОС – Пловдив. Изложил е
въз основа на изпълнителния лист да е образувал изп. дело 225/2016г. по
описа на ЧСИ Д. М.. По негово искане и на основание чл. 510 ГПК ЧСИ М. му
е възложила вместо плащане вземането на „СК А.“ ЕООД към „ЗД Бул инс“
АД, присъдено с влязло в сила решение № 2149/06.11.2015г. по т.д.
3995/2014г. по описа на САС, 6 с-в, до размера на изпълняваното негово
вземане. Молителят е изложил да не му е известно къде се намира
изпълнителният лист, издаден за възложеното му вземане, както и негови
проверки да не са установили да има образувано изпълнително дело, в което
да встъпи, по която причина и да не може да се удовлетвори от възложеното
му вземане. Посочил е и към датата на подаване на молбата му „СК А.“
ЕООД да е заличен търговец, така че да е малко вероятно издаденият
3
първообраз на изпълнителен лист да може да бъде открит, както и да има
висящо изпълнително производство. По тези доводи и като е подчертал
липсата на доброволно изпълнение и след отправена покана до ответника,
молителят ЕТ С. С. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ
„Сигро - ТиТ – С. Г.“, е заявил искане за издаване на дубликат на
изпълнителен лист до размера на възложеното му вместо плащане вземане
срещу ЗД „Бул Инс“ АД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в насроченото о.с.з. за разглеждане на
молбата по чл. 409 ГПК е направил възражение за недопустимост на молбата
с доводи молителят дори да не твърди изгубване или унищожаване на
първообраза на издадения по делото изпълнителен лист. Оспорена е и
легитимацията на молителя с доводи, че предвид откритото производство по
несъстоятелност срещу кредитора на ЗД „Бул Инс“ АД – „СК А.“ ЕООД,
молителят да е следвало да предяви вземанията си в последното производство
и ако не ги е предявил, те са погасени. Ако ги е предявил, но не са внесени
разноски по несъстоятелността, също вземанията му са погасени, доколкото
последното дружество е заличен търговец след прекратено производство по
несъстоятелност. Поддържа и молителят да няма вземане към ЗД „Бул инс“
АД, а вземането да принадлежи на „СК А.“ ЕООД, което дружество само
може да извършва действия по събирането му, включително и да подава
молба за издаване на дубликат.
С обжалваното решение молбата по чл. 409 ГПК е оставена без
уважение с мотиви по делото да не се твърди и установява изгубването на
издадения първообраз на изпълнителен лист. Допълнително са изложени
доводи дубликат на изпълнителен лист да не може да бъде издаден в полза на
заличения търговец „СК А.“ ЕООД след прекратено производство по
несъстоятелност, като е отчетено и даденото разрешение с ТР 1/2017г. на
ОСТК на ВКС, че несъбраните вземания на заличения търговец отиват в
полза на общината или държавата. Отчетено е от представените доказателства
да не се установява, че не е образувано изп. дело по издадените изпълнителни
листа, както и че вземанията не са погасени с плащане. Прието е вземането на
молителя да не се погасява след възлагане на вземане за събиране вместо
плащане. Изложени са мотиви вземането на молителя да е включено в
списъка на приети вземания на кредитори на „СК А.“ ЕООД и да е погасено
4
на основание чл. 739 ТЗ с прекратяване на производството по
несъстоятелност, в която насока е цитирано ТР 2/2018г. на ОСТК на ВКС.
Решението е неправилно.
От представените към молбата по чл. 409 ГПК писмени доказателства
се установява с постановление от 13.07.2017г. по изп. дело №
20168280400225 по описа на ЧСИ Д. М. н. *** с район на действие ОС –
Пловдив, допълнено с постановление от 07.12.2017г., на основание чл. 510
ГПК на взискателя ЕТ С. С. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма
ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“, да е възложено вместо плащане вземането на
длъжника по изпълнението „СК А.“ ЕООД към ЗД „Бул инс“ АД по влязло в
сила съдебно решение № 2149/06.11.2015г. по описа на САС, 6 с-в, до размера
на дълга по изп. дело № 20168280400225 - за сумите 37 403,24 лв. –
главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от
06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лв. – главица,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87
лв. – неустойка, и сумата 2 811,77 лв. – разноски.
Налице е трайно установена и непротиворечива съдебна практика,
включително по решение № 145 от 28.06.2018г. по т.д. 2180/16г. по описа на
ВКС, ТК, II ТО, решение № 56/10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. по описа на
ВКС, ТК, II ТО, решение № 239/18.01.2019г. по т.д. 3007/2017г. по описа на
ВКС, ТК, I ТО и др., съобразно която възлагането на вземането вместо
плащане на основание чл. 510 ГПК като способ на принудително
удовлетворяване на взискателя има гражданските последици на цесия срещу
плащане, т.е. представлява един вид принудителна цесия. Взискателят става
титуляр на вземането, придобива качеството на негов носител и може да се
разпорежда с него, включително ако длъжникът е имал изпълнителен лист -
взискателят ще може да събира вземането от свое име; ако длъжникът има
изпълнително основание без изпълнителен лист - взискателят ще може да си
извади такъв в своя полза; а ако длъжникът няма изпълнително основание -
взискателят ще трябва да води исков процес като главна страна.
В процесния случай възлагането вместо плащане е извършено с
постановление от 13.07.2017г., към която дата по отношение на длъжника
„СК А.“ ЕООД все още не е в открито производство по несъстоятелност.
5
Такова е открито с решение 123/07.03.2018г. по дело 50/2016г. по описа на
ПОС, в този смисъл и не е налице хипотезата на чл. 638 ТЗ и взискателят ЕТ
С. С. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С.
Г.“, е придобил/станал титуляр/ на възложеното му вместо плащане вземане
на длъжника по изпълнението „СК А.“ ЕООД към ЗД „Бул инс“ АД по влязло
в сила съдебно решение № 2149/06.11.2015г. по описа на САС, 6 с-в, до
размера на дълга по изп. дело № 20168280400225 - за сумите 37 403,24 лв. –
главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от
06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лв. – главица,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87
лв. – неустойка, и сумата 2 811,77 лв. – разноски.
Без значение за транслативния ефект на постановлението по чл. 510
ГПК и правните последици на цесията, които настъпват с влизане в сила на
постановлението за възлагане, са настъпилите след тази дата факти и
обстоятелства по откриване на производство по несъстоятелност срещу „СК
А.“ ЕООД и по - късното прекратяване на производството по несъстоятелност
срещу търговеца и заличаването му – вписано на 16.03.2020г., доколкото
вземането в частта му за възложените вместо плащане размери на сумите е
напуснало патримониума на „СК А.“ ЕООД – не е част от масата на
несъстоятелността, респективно по отношение на тази част от вземането не
настъпват, противно приетото от първоинстанционния съд, очертаните с т. 10
от ТР 1/2017г. последици, още повече и че последното тълкуване е дадено
само за недвижими имоти и движими вещи, не и за вземания на длъжника.
Неправилни са и доводите на първоинстанционния съд, че предвид
заличаването на търговеца „СК А.“ ЕООД – титуляр на вземанията по
издадения изпълнителен лист и ищец по делото, е недопустимо издаването на
дубликат на изпълнителен лист само на това основание. Предвид
разпоредбата на чл. 429 ГПК субективните предели на изпълнителния лист се
разпростират и върху частните правоприемници на взискателя, в който
смисъл и доколкото частното правоприемство по т.нар. принудителна цесия
по чл. 510 ГПК е настъпило преди заличаването на праводателя „СК А.“
ЕООД, вписано на 16.03.2020г., то правоприемникът му ЕТ С. С. Г.,
осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“, има
процесуалното право, както да иска изпълнение въз основа на издадения
6
изпълнителен лист на името на праводателя му, така и в хипотезата на чл. 409
ГПК да иска издаването на дубликат, независимо от заличаването на
праводателя му като търговец към тази дата.
В този смисъл е и разрешението, дадено с решение № 273 от
08.04.2019г. по гр.д. 1640/2018г., ГК, IV ГО на ВКС, с което е прието, че в
производството по чл. 409 ГПК участват при настъпило правоприемство
правоприемниците на страната на длъжника, респективно на взискателя, като
при спор относно правоприемството, той трябва да бъде разрешен именно в
производството по чл. 409 ГПК.
По горните доводи на съда и молителят ЕТ С. С. Г., осъществяващ
търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“, като частен
правоприемник на ищеца за възложената му вместо плащане част от
вземанията по издадения му изпълнителен лист за присъдените с решение №
2149/06.11.2015г. по т.д. 3995/14г. по описа на САС, 6 с-в, главница и лихви, е
надлежно легитимиран да подаде молба и иска издаване на дубликат на
издадения въз основа на горното решение изпълнителен лист на 18.11.2015г.
Разгледана по същество молбата по чл. 409 ГПК е основателна.
Налице е постоянна практика на ВКС, включително по решение № 56б
от 04.05.2015г. по гр.д. 6964/2014г., ГК, II ГО на ВКС, и цитираните с него
решение № 134/17.03.2011г. по гр.д. 1713/2010г. по описа на ВКС, ГК IV ГО
на ВКС и решение № 263/12.06.2012г. по гр.д. 1138/2011г. по описа на ВКС, с
които е прието, че достатъчно за уважаване на подадена молба по чл. 409
ГПК е по делото да се установи, че издаденият изпълнителен лист не е в
държане на правоимащата страна, че не се знае къде е неговото
местоположение и че няма данни за сравнително дълъг период от време от
издаването му въз основа на него да е образувано изпълнително дело.
Всичките гореизброени и относими към молбата обстоятелства се твърдят от
молителя. Същите представляват отрицателни факти, които подлежат на
доказване и от двете страни по делото чрез доказване на относими за
съществуването им положителни факти. В случая ищецът с доказването на
заличаването като търговец на праводателя му установява, че няма как да му
е известно къде се намира изпълнителния лист. Ответникът има интерес да
твърди положителните факти, че изпълнителният лист се намира в държане
7
на правоимащия, че е образувано изпълнително дело въз основа на него и да
проведе доказване в тази насока, но не е въвел такива ползващи го твърдения
и реално не е оспорил въведените от молителя отрицателни факти. Предвид
горното процесуално поведение на страните съдът приема, че молителят като
титуляр на част от вземанията по издадения първообраз на изпълнителен лист
не разполага с първообраза, не знае къде се намира, в който смисъл и за него
първообраза е изгубен.
Ответникът не противопоставя и правопогасяващи възражения, каквото
право чл. 409, ал. 3 ГПК му предоставя, предвид на което и молбата на ЕТ С.
С. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“,
за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа на решение №
2149/06.11.2015г. по описа на САС, 6 с-в, до размера на дълга по изп. дело №
20168280400225 - за сумите 37 403,24 лв. – главница, ведно със законните
лихви върху главницата считано от 06.03.2015г. до окончателното и
изплащане, сумата 2 525,51 лв. – главица, ведно със законната лихва върху
главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87 лв. – неустойка, и сумата 2 811,77
лв. – разноски, се явява основателна.
По изложените доводи изводите на двете инстанции не съвпадат и
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което молбата на ЕТ С. С. Г., осъществяващ търговска дейност под
фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С. Г.“, за издаване на дубликат на изпълнителен
лист въз основа на решение № 2149/06.11.2015г. по описа на САС, 6 с-в, до
размера на дълга по изп. дело № 20168280400225 - за сумите 37 403,24 лв. –
главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от
06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лв. – главица,
ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87
лв. – неустойка, и сумата 2 811,77 лв. – разноски, бъде уважена.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260193/20.10.2020г. по т.д. 1483/2013г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
8
ДА СЕ ИЗДАДЕ ДУБЛИКАТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на
ЕТ С. С. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ – С.
Г.“, ЕИК *********, като правоприемник на основание постановление за
възлагане вместо плащане от 13.07.2017г. по изп. дело № 20168280400225 по
описа на ЧСИ Д. М. н. *** с район на действие ОС – Пловдив, допълнено с
постановление от 07.12.2017г., на вземането на длъжника по изпълнението
„СК А.“ ЕООД, ЕИК *********, към ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, по
решение № 2149/06.11.2015г. по описа на САС, 6 с-в, до размера на дълга по
изп. дело № 20168280400225 - за сумите 37 403,24 лв. – главница, ведно със
законните лихви върху главницата считано от 06.03.2015г. до окончателното
и изплащане, сумата 2 525,51 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87 лв. – неустойка, и сумата 2 811,77
лв. – съдебни разноски.
Дубликатът да се издаде от СГС след влизане в сила на съдебното
решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9