№ 838
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100112592 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът : „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „******* и ответникът И. Г. Г., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. *******.
Предявени са обективно съединени искове установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът И. Г. Г. му дължи сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 18101/2021г. на СРС, 156 състав, а именно:
- 29825.34 лева – главница по сключен договор за издаване на кредитна карта ******* от
28.04.2017г. за периода от 26.02.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането;
- 6406.74 лева – възнаградителна лихва за периода от 26.02.2020г. до 02.02.2021г.;
- 2772.01 лева – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2021г.;
- 1934.76 лева – такси по договора за периода от 26.02.2020г. до 22.03.2021г.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
сумата от 60.00 лева –такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за издаване на
1
кредитна карта ******* от 28.04.2017г., по силата на който ищецът, в качеството си на
кредитодател е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател банков
кредит под формата на кредитен лимит.
Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит е бил в размер на 30000
лв., съгласно чл. 3 от договора.
Съгласно чл. 8, т.1 от Общите условия на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД страните са се
уговорили банката картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни
извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и
задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.
От 26.02.2020 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми
по изпращаните му месечни извлечения. В тази връзка ищецът посочва, че с оглед
обстоятелството, че не са били платени дължимите суми по две последователни месечни
извлечение от 26.02.2020 г. и от 26.03.2020 г. и на основание чл. 20, т.2 от Общите условия,
приложими към процесния договор, банката упражнила правото си, поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения да обяви
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на ответника, за което ответникът бил
надлежно уведомен.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който заявява, че исковете са неоснователни като в тази връзка са релевирани
следните възражения: размерът на процесните вземания е незаконосъобразно определен;
разпоредбите на чл.10.2. от Общите условия и чл.17 Комуникация и Доказване от Общите
условия са частично недействителни; ищецът не е представил доказателства, че месечните
извлечения са изпращани от ищеца до ответника, съобразно чл.8 от Общите условия;
ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията,
доколкото в заявлението за издаване на кредитна карта № ******* изрично е посочил, че
постоянният му адрес е в гр. София, ул. *******, но настоящият му адрес е в гр. София, ул.
******* ет.1, на който е следвало да бъде изпратено уведомлението .
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ е да установи: 1. наличие на валидно облигационно
правоотношение между ответника и ищеца по сключен договор за издаване на кредитна
карта ******* от 28.04.2017г. , с параметри посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване
на кредита и размер на задължението; 3. предаване на договорената сума на
кредитополучателя; 4. настъпила предсрочна изискуемост на вземането; 5. уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сума в размер на 1934.76 лева – такси по договора за периода
от 26.02.2020г. до 22.03.2021г . и сума в размер на 60.00 лева – нотариални такси за периода
от 26.02.2020г. до 22.03.2021г., е да установи основанието и размера на претендираните
суми.
2
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните факти: между
страните е сключен договор за издаване на кредитна карта ******* от 28.04.2017г. , с
параметри посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване на кредита и размер на
задължението; 3. предаване на договорената сума на кредитополучателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства се установява, че между „Юробанк България“ АД и И. Г.
Г. е сключен договор за издаване на кредитна карта ******* от 28.04.2017г., по силата на
който ищецът, в качеството си на кредитодател, е предоставил на ответника, в качеството му
на кредитополучател, банков кредит под формата на кредитен лимит и му е издал като
средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит персонална и допълнителна
кредитна карта.
Съгласно договора неразделна част от него са заявлението за издаване на кредитна карта,
общите условия на банката и Приложение №1, съдържащо приложима към договора Тарифа
на банката.
Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит е бил в размер на 30000
лв., съгласно чл. 3 от договора.
Съгласно чл.7.6 ОУ надвишение на кредитния лимит е налице в случай, че общата дължима
сума, определена по реда на чл.7.2, възлезе на в по-голям размер от размера на отпуснатия
кредитен лимит. Надвишението на кредитния лимит се счита за нарушение на договора и
картодържателят дължи на банката обезщетение за надвишен кредитен лимит в размер,
посочен в приложение №1 към ОУ, всеки път, когато към датата на издаване на съответното
месечно извлечение е налице надвишение на кредитния лимит.
Съгласно чл. 8, т.1 от Общите условия на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД страните са
уговорили банката картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни
извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и
задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.
Съгласно чл.10.1 и чл.10.6 възнаградителната лихва и ГПР се определят в Приложение №1
към ОУ, като в приложението е посочено, че годишният лихвен процент при покупки,
теглене на пари в брой и преводи е 17,9%, а ГПР е 41,65%, като, видно от посочените
допускания за начисления, в ГПР не е включена застрахователна премия.
Съгласно Приложение I към Общите условия към Договора. Картодържателят дължи на
Банката следните такси и лихви за Mastercard World Premium: такса за разглеждане на
заявление за КК на основен картодържател : 169.00 лв.; такса за разглеждане на заявление за
КК на допълнителен картодържател: 80.00 лв.; годишна такса за обслужване на КК на
основен картодържател : 169.00 лв.; годишна такса за обслужване на КК на допълнителен
картодържател : 80.00 лв.; такса за теглене в брой от банкомат на Банката : 3 лв. +3% от
стойността на транзакцията; такса за теглене в брой от банкомат на друга банка : 6 лв. +3%
от стойността на транзакцията; такса за теглене в брой от банкомат в чужбина : 10 лв. +3%
3
от стойността на транзакцията; такса за използване на картата за теглене в брой от офис на
Банката : 3 лв. +3% от стойността на транзакцията; обезщетение за надвишаване на
кредитния лимит : 5 % от размера на превишението, минимум 2.00 лв.; такса при блокиране
на картата : 15 лв.; Минимална месечна вноска : 3% от общо дължимата сума. мин. 15.00 лв.:
лихвен процент върху използвания кредитен лимит : 17.9%; обезщетение за забава върху
дължимите плащания на год.база : осн.лихвен процент на БНБ + 10%.
Представени са декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма „Защита на плащанията“ на кратодържателите на кредитни карти, издадени от
„Юробанк България“ АД и сертификат към групов застрахователен договор със
застраховано лице И. Г. и застраховател „Кардиф Ашурънс“, Франция. В сертификата е
посочено, че застрахователната премия е месечна и е в размер на 0,736% от усвоения, но
непогасен кредитен лимит по кредитна карта към 28-мо число на съответния месец, като се
начислява като задължение по нея. В размера на застрахователната премия е включен и 2%
данък съгласно Закона за данъка върху застрахователните премии.
Ищецът е представил месечни справки за задълженията за периода 07.05.2017г.-19.02.2021г.,
видно от които всяко от месечните задължение има посочен падеж за плащане.
Съгласно заключението към ССчЕ за периода 30.04.2017г.-30.12.2019г. усвоените от
картодържателя суми са в общ размер 97 094,70 лева. За периода 30.04.2017г.-23.02.2021г. са
начислени такси в общ размер 1663,43 лева /912, 47 лева такса за теглене в брой, годишна
такса обслужване 507 лева, такса блокиране на карта/кредитен лимит 135 лева, СМС услуги
с ДДС 48,96 лева, такса за връчване на съобщение за предсрочна изискуемост – 60 лева/.
Начислена е застрахователна премия покритие на задълженията 7703,66 лева.
Начислени са възнаградителни лихви от 20 511,77 лева, както и 5356,57 лева – лихви за
просрочие и 1227,16 лева – обезщетение за превишен кредитен лимит. Направените по
картата вноски са в размер 92 557,79 лева.
Съгласно т.9.3 от ОУ с постъпвалите суми по картата са погасявани задължения в следната
последователност: 1. Лихва; 2. Такси и други разходи; 3. Покупки; 4. Месечни вноски при
покупки на вноски; 5. Теглене на пари в брой. С постъпилите суми за периода 19.05.2017г.-
08.05.2020г. в общ размер 92 557,79 лева са погасени лихви в размер 16689,59 лева,
превишение на кредитния лимит – 639,04 лева, такси 1418,59 лева, застрахователни премии
6541,86 лева и главница 67268,71 лева.
От задълженията непогасена е сумата в общ размер 40 999,50 лева:
- 29825,99 лева – главница за периода 19.05.2017г.-08.05.2020г.,
- 6406,74 лева – възнаградителна лихва за периода 30.04.2017г.-22.03.2021г.,
-2772,01 лева – мораторна лихва за периода 30.04.2017г.-22.03.2021г.;
- такси за периода 23.12.2019г.-08.05.2020г., както следва: 588,12 лева такса за превишение
на кредитен лимит, 1161,80 лева – застрахователни премии, 169 лева – годишна такса за
обслужване, 15 лева – такса за блокиране на кредитната карта, 0,48 лева – СМС услуги, 60
4
лева - такса за връчване.
Съгласно приетото по делото заключение към СТЕ до ищеца са изпратени 238 имейл
съобщения на имейл ******@************.*** за периода от 01.01.2019г. до настоящия
момент и са доставени успешно на получателя. Ищецът е посочил, че не съхранява
информация за предходен период – за 2017г. и 2018г. /общо 20 на брой/, поради което вещото
лице не може да даде заключение за тях.
Видно от заявлението за издаване на кредитна карта И. Г. е посочил постоянен адрес гр.
София, ул. ******* и настоящ адрес гр. София, ул. ******* №6, е*******1, както и имейл
******@************.***, който е посочил като начин за получаване на месечните
извлечения.
От представен по ч.гр.д. № 18101/2021г. на СРС, 156 състав, констативен протокол от
03.02.2021г. на ЧСИ Я. за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост се
установява, че ответникът И. Г. е търсен на постоянния и настоящия адрес по справка от
НБД гр. София, ул. ******* и е изпълнена процедурата по чл.47 ГПК. След като лицето не
се явило за получаване на книжата, е направена справка за регистрирани трудови договори,
като е установена месторабота на И. Г. в „МИВ Кънстракшън“ АД на адрес гр. София, ул.
******* №*******. В разписка от 19.01.2021г. е отбелязано, че адресът по месторабота е
посетен на 22.09.2020г. и на 30.09.2020г. без да се намери адресата, а трудовият му договор е
бил прекратен на 01.02.2021г.
Представено е платежно нареждане, от което е видно, че за връчването от ЧСИ е издадена
фактура от 04.02.2021г. по ТТРЧЗСИ за сумата 60 лева и същата е платена от ищеца.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Относно действителността на договор за издаване на кредитна карта ******* от 28.04.2017г.:
Към процесния договор за издаване на кредитна карта ******* е приложим Законът за
потребителският кредит, доколкото се установява, че кредитополучателят е потребител по
смисъла на §13, т.1 ДР на ЗПП.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
5
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В случая се установява, че във връзка с предоставения кредитен лимит, кредитополучателят
е сключил застраховка „Защита на плащанията“, по която дължи застрахователна премия
ежемесечно, като част от вноските по кредитната карта. Застрахователната премия,
уговорена по този начин, представлява разход по кредита, който не следва да се изключва от
ГПР. Видно от допусканията в Приложение №1 при изчисление на размера на ГПР не е
посочена застрахователна премия. В договора за потребителски кредит следва да се отрази
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички
разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на
разходите. Липсата на отразяване на дължимата застрахователна премия в ГПР води до
неяснота относно действителния размер на ГПР и представлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР несъмнено е съществен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на
потребителите, поради което не следва да се толерират неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма
съдържание. Това се отнася и за случаите, при които се посочва ГПР в рамките на закона, но
предвиждат допълнителни вземания, като застрахователна премия, такса ангажимент и
други подобни /с размера на които всъщност кредитополучателят също е кредитиран/, като
така се заобикаля законът и се прикрива действителният ГПР, за да не се нарушават
формалните нормативни изисквания, което поставя потребителя в неблагоприятно
положение. /в този смисъл Определение № 1388 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 332/2023
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева;Определение № 2887 от 6.11.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 844/2024 г. и др./ По настоящото дело с доклада по делото на ищеца е
указана доказателствената тежест да установи наличие на валидно облигационно
правоотношение между ответника и ищеца по сключен договор за издаване на кредитна
карта ******* от 28.04.2017г., с параметри посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да
следи служебно за валидността на потребителските договори съгласно чл.7, ал.3 ГПК, като в
случая нарушението на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК води до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до последицата по чл.23 ЗПК, а
именно, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че задълженията на кредитополучателя неправилно са
погасено по реда на т.9.3 от ОУ, а именно в следната последователност: 1. Лихва; 2. Такси и
други разходи; 3. Покупки; 4. Месечни вноски при покупки на вноски; 5. Теглене на пари в
брой, доколкото, предвид недействителността на договора, кредитополучателят не дължи
лихви, такси и други разходи. В случая се касае за отпуснат кредитен лимит, поради което
за чиста стойност на кредита следва да се приемат усвоените от картодържателя суми в общ
6
размер 97 094,70 лева. Съгласно заключението към ССчЕ направените по картата вноски са в
размер 92 557,79 лева. Следователно неплатеното задължение за главница възлиза на сумата
4536,91 лева.
По отношение на възражението за нищожност на чл.20 от ОУ, който предвижда право на
банката да събира задължения със средства от всички сметки на картодържателя, настъпване
на предсрочна изискуемост при непогасяване на две последователни минимални
погасителни вноски, задължение за плащане на съдебни разходи, признати адвокатски
възнаграждения и разходи за принудително изпълнение, съдът намира, че посочените клаузи
не са неравноправни, тъй като не са налице предпоставките по чл.143, ал.1 ЗЗП.
Относно възражението на ответника, че не получавал месечни извлечения: Неоснователно е
възражението на ответника, че не е получавал месечни извлечения. Без значение е дали
ответникът е имал достъп до имейл ******@************.***, след като сам е посочил, че
желае да получава месечните извлечения именно по този начин и не е уведомил
кредитодателя за промяна на начина, по който желае да ги получава. Не на последно място,
тези извлечения не пораждат задължението, което произтича от договора за кредит, а имат
единствено значение на покана за плащане.
По отношение на възражението, че кредитополучателят не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК: съгласно чл.17.1 ОУ страните са
договорили, че уведомленията до кредитополучателя се изпращат до избрания от него адрес
за кореспонденция в заявлението за издаване на картата. В случая избраният адрес за
кореспонденция е настоящият адрес на кредотополучателя, посочен в заявлението за
издаване на кредитна карта - гр. София, ул. ******* №6, е*******1. Въпреки това
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е направено чрез ЧСИ, който е
провел процедура по чл.47 ГПК, като е връчвал на постоянния и настоящ адрес след справка
в НБД /гр. София, ул. *******/ и чрез работодател /„МИВ Кънстракшън“ АД на адрес гр.
София, ул. ******* №*******/, като и двата адреса не съвпадат с посочения адрес за
кореспонденция по реда на чл.17.1 ОУ, поради което длъжникът не е уведомен надлежно по
уговорения от страните начин за настъпване на предсрочната изискуемост. Не се установява
и опит от страна на банката да връчи уведомлението по предвидения в договора начин.
Съдът намира, че предприетите действия по връчване на уведомлението по реда на чл.47
ГПК чрез ЧСИ биха били необходими след като се установи, че уведомлението не може да се
връчи на адреса за кореспонденция, посочен от длъжника. Пристъпването към връчване чрез
ЧСИ без да се спази уговорения начин на връчване води до разноски, които в случая следва
да останат в тежест на банката, тъй като са преждевременно сторен и съдът не може да се
установи дали са били необходими, респ. – че са разноски във връзка с воденото заповедно
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, т.1
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
7
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В случая отношенията между страните по делото са по договор за револвиращ кредит
/независимо от това, че е усвояван, обслужван и администриран чрез издаването и
ползването на кредитна карта/, при който кредитополучателят многократно в рамките на
периода на действие на договора, извършва усвояване и погасяване на /различни по размер
и фактически ползвани за различни периоди от време/ суми в рамките на разрешения му
кредитен лимит, без при това да се счита, че е в забава или друга форма на неизпълнение,
стига да погасява по размер, в уговореното време и по уговорения начин, част от текущото
кредитно салдо, дължимо при редовни плащания. При това сумата, която
кредитополучателят дължи да върне към определен момент, като падежирала, е не
определена отнапред по размер и падеж погасителна вноска, както е при останалите видове
кредитни правоотношения, но е /периодично/ и конкретно определяема. Същата съставлява
динамична величина, която се определя /в случая – ежемесечно/, като сбор от определени
компоненти – главница, определени по вид, размер и допълнителни условия, при които се
дължат /разсрочване или не на анюитетни вноски и др. п. /лихви, такси, комисиони и др.
Конкретният размер на цялото задължение към определен момент се обективира в месечни
извлечения, в които са конкретизирани и съответно – сумирани, отделните компоненти на
целия дълг. Това, което кредитополучателят, за да не е в неизпълнение на договорните си
задължения, дължи да заплати в определен срок след получаването на съответното месечно
извлечение, е само посочената в него минимална погасителна вноска. Същата обаче се
формира не както отделните, последователни погасителни вноски по останалите видове
кредити – като падежирала към определен момент, отнапред разсрочена до този определен
момент, и установена, дробна част от усвоения кредит, обикновено също отнапред
установена в общ погасителен план, а като определен процент от размера на целия дълг,
който размер на целия дълг, както се посочи, съставлява към всеки отделен момент
динамична, променлива величина, и включващ всичките му компоненти – главница,
всякакви лихви, комисиони и др., които съобразно уговорките между страните, са дължими
към този момент, и са конкретизирани в съответното месечно извлечение. При изложеното
видно е, че всички минимални месечни вноски са били изискуеми преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че настоящата
хипотеза попада в приложното поле на т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК.
По разноските: Предявени са искове с материален интерес 40998,85 лева.
Съдът е намерил исковете за основателни за сума в общ размер 4536,91 лева.
Ищецът е направил разноски по заповедното производство: 819,98 лева – държавна такса и
8
1373,98 лева адвокатско възнаграждение, както и в исковото производство – 819,98 лева –
държавна такса и 900 лева за депозити за вещи лица и 2111,96 лева адвокатско
възнаграждение. Общият размер на разноските е 6025,90 лева. В отговора на исковата молба
е направено възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.
Следва да се посочи, че минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ
при материален интерес от 40998,85 лева е в размер на 3929,91 лева, а претендираното в
случая е 3485,94 лева.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да
възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя
адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от
закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала
спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и
изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая, предвид изложеното по-горе и като взима предвид правната и фактическа
сложност на делото, обемът на писмените доказателства и приетите по делото експертизи,
както и че претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума по НМРАВ, съдът
намира, че същото не следва да бъде намалявано, тъй като адвокатският труд не е
съществено надценен.
На ищеца следва да се присъди сумата 666, 99 лева – разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Г. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „А. *******, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „*******, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 18101/2021г. на СРС, 156 състав, а именно:
9
- 4536,91 лева– главница по сключен договор за издаване на кредитна карта ******* от
28.04.2017г. за периода от 26.02.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4536,91 лева до предявения размер от
29825,34 лева;
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „*******,
срещу И. Г. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. *******, за сумите,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
18101/2021г. на СРС, 156 състав, а именно:
- 6406.74 лева – възнаградителна лихва за периода от 26.02.2020г. до 02.02.2021г.;
- 2772.01 лева – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 22.03.2021г.;
- 1934.76 лева – такси по договора за периода от 26.02.2020г. до 22.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. „*******, срещу И. Г. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „А. *******, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ за сумата от 60.00 лева –такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. ******* , да
плати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска пощенска
банка“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша,
ул. „*******, сумата 666, 99 лева – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10