Определение по дело №1682/2020 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    1166              Година    2020, 21.07.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

от закрито заседание на 21.07.2020г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 1682 по опи­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­са за 2020 година и като обсъди :

 

Делото е образувано по жалба на „Холсим кариерни материали Плов­див“АД със седалище в гр.Пловдив срещу писмо изх. №Е-26-Х-75 от 27.02. 2020г., издадено от името на Министъра на енергетиката, с което е спряно действието на договор от 14.02.2001г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1,т.5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали – мрамори от находище „Белащица“, обл. Плов­див.

Недоволен от така издаденото писмо, което жалбоподателят приема за принудителна административна мярка, същият го оспорва с твърдения за него­вата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че 01.02.2001г. между държавата в ­лице­то на Министъра на благоустройството от една страна – „концедент“ и „Ка­рие­ри“АД/сега дружеството –жалбоподател/ от друга – „концесионер“ е склю­чен въпросния договор за предоставяне на концесия на строителни мате­риали – мрамори от находище „Белащица“, обл.Пловдив.

В случая спорните отношения са породени при действието на този дого­вор/който не представлява административен договор по см. на чл.19а АПК/, а напротив а договор, при който страните са равнопоставени.

Основание за издаване на писмото на ресорния Министър е новелата на чл.68 ал.1 ЗПБ, според която  „Министърът на енергетиката има право да спре действието на …. концесията, когато… концесионерът извършва дей­ности, които са в противоречие с действащото законодателство или наруша­ват клаузите на сключения договор.“.

В оспореното писмо концедента се позовава на извършени нарушения от страна на концесионера на ЗООС и ЗЧАВ, като се сочат и издадени три броя наказателни постановления срещу последния. Именно в тази връзка е прието, че са налице основания спиране действието на договора.

Независимо, че в писмото непрецизно се спира действието на догово­ра, вместо посоченото в нормата на чл.68 ал.1 ЗПБ спиране действието на концесията, от ясно е упражнено правото на едната страна да „накаже“ неиз­прав­­ната според нея страна за допуснати нарушения на действащото зако­нодателство при упражняване на концесионните права по отношение на ка­риерата „Белащица“.

Упражняване на това право е една специално уредена хипотеза в ЗПБ, каквато не се съдържа в ЗЗД и ТЗ, но това не променя същността на воле­изявлението на концедента, а именно, че то не носи белезите на власт­ническо такова, а представлява такова с гражданскоправен характер.

В случая не сме изправени пред ПАМ, тъй като спирането на дейст­вието на концесията е предпоставено от виновно неизпълнение на задълже­нията на концесионера и има за цел да бъде отстранена нередността - причините, обусловили спирането, като на титуляра се предоставя подходящ срок за съобразяване с условията на договора/макар че в случая такъв срок липсва/. Предназначението на тази временна мярка е да бъдат отстранени причините, обусловили спирането, концесията да бъде подновена и догово­рът да не бъде прекратен/неотстраняването на причините по чл.68 ал.1 в опре­деления в заповедта срок е основание за едностранно прекратяване на концесията по решение на предоставилия я е орган - чл. 69 ал.1, т. 1

 ЗПБ/.

Заедно с това обаче спирането на дейностите на концесионера на осно­вание чл.68 ал.1 ЗПБ има наказателна функция и е санкция за виновно нарушение на договора/каквато не е същността на принудителните адми­нистра­тив­ни мерки/ - така Решение №68 от 16.06.2020г. на ВКС по т. д. № 932/2019г., I т. о., ТК, като в този съдебен акт е прието, че въпреки спиране на концесията, то концесионерът продължава да дължи концесионно възнаг­раждение, макар и в минимален размер.

На следващо място ясна е разпоредбата на чл.71 от ЗПБ, според която „За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратява­нето на договорите се прилагат разпоредбите на част трета от Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.“.

Константна е и съдебната практика на ВАС на РБ по отношение споровете по договор за концесия, възникнали след провеждане на процедура за предоставяне на концесия – след този момент взаимоотношенията между страните вече не са на власт и подчинение, тъй като е приключил административно-правният елемент от смесения хетерогенен фактически състав, а са равнопоставени.

В тази насока е даже и общата разпоредба на чл.154 ал.1 и ал.2 от Зако­на за концесиите /ЗК/, а именно че „За неуредените въпроси по сключва­не­то, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.; Споровете относно сключването, изпълнение­то, изменението и прекратяването на концесионен договор се решават от съда по реда на Гражданския процесуален кодекс освен в случаите по ал. 3.“, като този случай не попада в приложното поле на последната алинея.

Трайна е съдебната практика, че споровете по изпълнението, респект. прекратяването на концесионен договор – чл.69 от ЗПБ, са извън обсега на административното правосъдие. Няма как де се приеме за различно воле­изяв­лението на същия орган, което обуславя прекратяването по чл.69 ал.1, т.1 ЗБП, като се приеме, че спирането е индивидуален административен акт – ПАМ, а основаното на него прекратяване вече акт с гражданскоправен характер.

Освен това необходимо е да се отбележи, че въпросите дали някоя клауза е нарушена, изпълнена със закъснение или е налице неточно изпъл­нение не може да бъде разрешен в административното производство/така още Определение № 5091/2015г. по адм.№ 3564/2015г.; Определение № 8250/11.06.2012г. по адм дело № 6936/2012г.; Определение № 11554/20.09. 2012г. по адм.д. № 9964/2012г.; Определение № 9649/2015г. по адм. д. № 9417/2015г. и др./.

Следва да се отбележи и че препратката с чл. 71 ЗПБ за прилагане на част трета от ТЗ, на ЗЗД и на ЗК, касае само неуредените случаи по сключ­ва­нето, изпълнението и прекратяването на договорите. Цитираната норма се намира в раздел втори на глава четвърта "Договори, прекратяване, арбит­раж и експертизи", а раздел втори е озаглавен "Прекратяване". От това след­ва, че препращането в ЗПБ към ЗК е за неуредените случаи по сключване, изпълнение и прекратяване на договор или след като има избран концесио­нер за добив на подземни богатства – какъвто е разглеждания случай.

Договорните правоотношения имат граждански характер и страните дейст­ват в качеството си на контрагенти по облигационното правоотноше­ние, при което всички спорове във връзка с неизпълнението и прекратяване­то му са от гражданскоправен характер. Редът за защита относно евентуал­ни пороци на волеизявлението за спиране действието на договора и за прек­ратяване на договора е гражданскоправ­ният - при спор за изпълнението на дого­ворните задължения като основание за спиране, подновяване действие­то и прекратяване на договора.

В реда на изложеното следва да бъде прието, че актовете, респект. изявленията във вр. със спиране действието на договора не попадат в обхва­та на дефиницията за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на оспорване по административен ред. Спирането на концесията, постановени от страна на концедента имат гражданско-правна природа, поради което и ЗК императивно сочи в чл.154 ал.1 и ал.2, че на първо място за неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на ТЗ на ЗЗД, а на следващо, че спорове­те относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на конце­сионен договор се решават по реда на ГПК.

Консеквентно това обосновава извода на съда за оставяне на жалбата без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прек­ра­тено.

Що се отнася до въпроса с изпращане делото на общ съд, с оглед изводите, формирани по-горе, то следва да се посочи, че на този етап и така, както е заявена претенцията пред административния съд, то такова изпра­ща­не не може да бъде направено, тъй като въобще не може да се установи каквото и да е минимално съдържание на една искова претенция на оспор­ва­щия, за която да се прецени и на кой съд – родово и местно същата да бъде изпратена.

За страната няма пречка и последващо да формулира такава допус­тима за разглеждане претенция, с която пред общите съдилища да поиска установяване дали правата и на концедент правомерно са били ограничени чрез спиране на концесията за въпросната кариера.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Холсим кариерни материали Пловдив“АД със седалище в гр.Пловдив срещу писмо изх. №Е-26-Х-75 от 27.02.2020г., издадено от името на Министъра на енергетиката, с което е спря­но действието на договор от 14.02.2001г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1,т.5 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/ - строителни материали – мрамори от находище „Белащица“, обл.Пловдив, по която е образувано нас­­тоящото съдебно произ­водство.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1682/2020г. по описа на Административен Съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му.

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :