РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1326
гр. Пловдив, 07 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1475 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания,
във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от
“РОНГО 1” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителите Й.И.К. и З.Б.К., чрез процесуалния си представител адвокат Б.С.,
против Решение № 768 от 11.04.2022 год.
на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 4811
по описа на същия съд за 2021 год., изменящо
Наказателно постановление № 16-003220/07.07.2021 год., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което наложената на дружеството-жалбоподател ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1800 лв., на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е намалена до размер от 1500
лв.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и процесното
НП. Претендират се разноски.
3. Ответникът по касационната жалба - Дирекция “Инспекция
по труда” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., е на становище,
че касационната жалба е неоснователна, а решението на ПРС като правилно следва
да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Каза се, предмет на
производството пред първоинстанционния съд е било НП № 16-003220/07.07.2021 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което наложената
на „РОНГО 1” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Б.З.К., “имуществена санкция” в размер на 1800
лв., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е
намалена от 1800 лв. на 1500 лв.
НП е издадено въз основа на АУАН №16-003220/17.06.2021
г., съставен от Н.И.Б. – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ - Пловдив. Обективираните
в НП констатации се свеждат до следното:
При извършена
проверка на 02.06.2021 г., на
кухня за кетъринг в село Труд, ул. „Никола Петков“ № 18,
стопанисван от „РОНГО 1“ ЕООД. При проверката на място в кухнята е установено,
че Д.А.К., ЕГН **********, пържи кюфтета. При проведения разговор с Д.К. и в писмен вид същата е декларирала, че работи за „РОНГО
1“ ЕООД от една седмица, с работно време от 06,30 часа до 14,30 часа и
уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Обяснила е, че обикновено бели картофи и пържи кюфтета. От извършената
проверка на място в кухнята за кетъринг в с. Труд, ул. „Никола Петков"
№18, и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив
документи на 09.06.2021 г. е установено, че на 02.06.2021 г. в кухня за
кетъринг в село Труд, ул. „Никола Петков" 18, от страна на дружеството -
работодател „РОНГО 1" ЕООД е приета на работа като работник - кухня Д.А.П.,
ЕГН **********, с установени елементи на трудови правоотношения - работно
място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без с нея да е сключен
трудов договор в писмена форма. В хода на проверката е представен договор за
преквалификация между „РОНДО 1" ЕООД и Д.К..
Прието е, че с това деяние е нарушен чл. 62, ал. 1, във
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е в пълнота възприета и възпроизведена в НП № 16-003220/07.07.2021 год.,
издадено от Директора на Д “ИТ”, гр. Пловдив.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Пловдивският районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление.
За да постанови този
резултата, съдът е приел, че деянието е фактически извършено при осъществяване
на дейността на дружеството, поради което правилно е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност, като е наложено наказание по реда на
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ. Не са констатирани нарушения
на материалния и процесуалния закон при съставянето на АУАН и при издаването на
НП. Прието е и че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла
на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява
специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя дерогира
неговото приложение. Относно размера на наложената имуществена санкция е
посочено, че разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда предвижда
налагане на имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. на
работодател - юридическо лице за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като в
случая е определена имуществената санкция над минималния размер - 1 800 лева. Този
размер на наказанието според съда е необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание в по-високо
от минималния размер – нито във връзка с обществената опасност на деянието,
нито предвид личността на дееца. С тези съображения е обоснован крайния извод
на съда за изменение на спорното в процеса НП чрез намаляване на наложената на
дружеството имуществена санкция от 1800 лв. на 1500 лв.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е постановил
правилен и съответен на материалния закон съдебен акт. В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите
констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се
споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
9. Отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови
правоотношения според чл. 1, ал. 2 от КТ, а трудовият договор се сключва в
писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа (така чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на
цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл. 62,
ал. 1 от КТ, е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице
трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В
настоящия случай контролните органи на Дирекция инспекция по труда гр. Пловдив
са констатирали именно това, че лицето Д.А.К. е
приета на работа като работник (работник-кухня) при установени елементи на
трудово правоотношение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.
10. С оглед
поддържаните касационни доводи, е необходимо да се посочи следното:
Обосновано първоинстанционният съд не е
възприел показанията на св. Н.Г. (че Д.А.К. се е обучавала при нея към момента
на проверката), като противоречащи на декларацията по чл. 402 от КТ, в която К.изрично
декларира, че работи като работник-кухня за „РОНГО 1“ ЕООД от
една седмица, с работно време от 06,30 часа до 14,30 часа срещу уговорено
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Въпросните
показанията са преценени от съда с оглед всички други данни по делото, като е
съобразена и възможната заинтересованост на свидетелката, доколкото последната
е в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател.
Впрочем в нито един момент в хода на
извършената проверка не се установява, К.да е заявила, че в момента се обучава.
Обстоятелството, че при проверката барманът в обекта й е предоставил „бланка,
неподписан договор за обучение“, докато същата е попълвала декларацията по
чл. 402 от КТ в присъствието на актосъставителя Балтаджиев (което се установява
от неговите показания), е само потвърждение на приетото за установено от съда, че
такъв договор не е бил сключен с К.при постъпването й на работа.
При това положение правилен се явява извода
на съда, че констатациите на контролните органи не се опровергават от
представения по делото договора за преквалификация.
11. Правилен се явява и
изводът на първоинстанционния съд относно прилагането на института на
маловажния случай на нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ, с оглед наличието на
забрана за прилагането му по отношение на нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2., според разпоредбата на ал. 2 на същия член от
кодекса.
12. Тези съображения
налагат да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на
ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита. Те се констатираха в
размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност
на делото.
Така
мотивиран, на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 768 от 11.04.2022 год. на
Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 4811
по описа на същият съд за 2021 год.
ОСЪЖДА “РОНГО 1” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Й.И.К. и З.Б.К.,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 80,00 лв. разноски за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.