РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1246
гр. Пловдив, 21.06. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ
ГЕШЕВ,
като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА КАНД
№ 869 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Т.Т., против
Решение № 117 от 26.02.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с.,
постановено по АНД № 829 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 20-1030-014371 от 22.12.2020
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ (ПП), с
което на касационния жалбоподател:
1. На основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв. за извършени нарушения на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.и
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закон и като такова е неправилно. Иска се
решението на районния съд и НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на
разноските и за двете инстанции.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР гр.
Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от Г.Д.Д., срещу НП № 20-1030-014371 от 22.12.2020
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ (ПП), с
което на жалбоподателя, са наложени описаните по-горе административни наказания.
НП
е издадено въз основа на АУАН № GA325815 от 01.12.2020 г., съставен от И.С.К.– мл.
автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На
01.12.2020 г. в 22.20 часа в гр. Пловдив на ул. Съединение – кръстовище с ул.
Св. Княз Борис І - Покръстител, Д. е управлявала лек
автомобил БМВ 320 с рег. № РВ****РА, като не спазва
пътен знак Б2, не пропуска движещия се направо по път с предимство лек
автомобил БМВ Х 4 с рег. № ***** по посока изток-запад, в следствие на което
допуска ПТП с материални щети по двете МПС, с което виновно е нарушила
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и не спира, за да установи
последиците от ПТП, с което виновно е нарушила чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесните
административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да потвърди процесното
НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателката е
осъществила съставите на вменените й административни нарушения по чл. 50, ал. 1, вр. с чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 175, ар. 1, т. 5 от ЗДвП, като
при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
ІV. За правото:
8. Като
е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни
мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Във връзка с доводите наведени в
касационната жалба, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, е
необходимо да бъде съобразено следното:
От
съдържанието на процесния АУАН и НП, настоящият съдебен състав не установяване
твърдяното от жалбоподателката разминаване в регистрационния номер на управляваното
от нея МПС. И в двата акта (АУАН и НП) управляваното от Д. МПС е
индивидуализирано по следния начин: „…лек автомобил БМВ 320 с рег. № РВ****РА…“.
Това изключва каквато и да било възможност правото на защита на
жалбоподателката да е било нарушено по някакъв начин
Не
се споделя и възраженията на Д., че описаното в т. 1 от НП нарушение, следва да
се квалифицира като такова по чл. 6, т. 1, а не по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Според
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
Цитираната
разпоредба (на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП) въздига в състав на административно
нарушение, непропускането на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, на пътни превозни средства, които се движат
по пътя с предимство.
Констатираното
от контролните органи деяние извършено от Д. осъществява именно състава на
нарушение по чл. 50, ал. 1 от закона – деянието е осъществено на кръстовище (на кръстовището на
ул. Съединение с ул. Св. Княз Борис І - Покръстител в гр. Пловдив), на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство (наличието на пътен знак Б2, на който Д. не е
спряла, дава основание за този извод),
а самото изпълнително дейния се изразява в непропускане на движещия се направо
по път с предимство лек автомобил (БМВ Х 4 с рег. № *****), в следствие на което е причинено ПТП
с материални щети и по двете МПС.
Съответно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причинят пътнотранспортно произшествие,
освен ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното административно
наказание е в определения от закона размер, предвиден от законодателя като
достатъчен за постигане целите на административните наказания съгласно чл. 12
от ЗАНН.
Относно
второто констатирано нарушение, а именно, че Д. не е спряла, за да установи
последиците от ПТП, квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката е осъществила всички съставомерни
признаци на така установеното административно нарушение.
Доказателства,
които да подложат на съмнение установените в тази насока факти и обстоятелства
не са ангажирани в хода на съдебното производството.
10. При това положение следва да се приеме,
че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са
установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно
постановление против Д., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
11. Изложеното до тук налага да се приеме,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не
се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 26.02.2021
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 829 по описа на
същия съд за 2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.