РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1246

 

гр. Пловдив, 21.06. 2021 год.

 

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 869 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Т.Т., против Решение № 117 от 26.02.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 829 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 20-1030-014371 от 22.12.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ (ПП), с което на касационния жалбоподател:

1. На основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за извършени нарушения на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.и

2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закон и като такова е неправилно. Иска се решението на районния съд и НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските и за двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР гр. Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г.Д.Д., срещу НП № 20-1030-014371 от 22.12.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ (ПП), с което на жалбоподателя, са наложени описаните по-горе административни наказания. 

НП е издадено въз основа на АУАН № GA325815 от 01.12.2020 г., съставен от И.С.К.– мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 01.12.2020 г. в 22.20 часа в гр. Пловдив на ул. Съединение – кръстовище с ул. Св. Княз Борис І - Покръстител, Д. е управлявала лек автомобил БМВ 320 с рег. № РВ****РА, като не спазва пътен знак Б2, не пропуска движещия се направо по път с предимство лек автомобил БМВ Х 4 с рег. № ***** по посока изток-запад, в следствие на което допуска ПТП с материални щети по двете МПС, с което виновно е нарушила чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и не спира, за да установи последиците от ПТП, с което виновно е нарушила чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди процесното НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила съставите на вменените й административни нарушения по чл. 50, ал. 1,  вр. с чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 175, ар. 1, т. 5 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен  съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Във връзка с доводите наведени в касационната жалба, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, е необходимо да бъде съобразено следното:

От съдържанието на процесния АУАН и НП, настоящият съдебен състав не установяване твърдяното от жалбоподателката разминаване в регистрационния номер на управляваното от нея МПС. И в двата акта (АУАН и НП) управляваното от Д. МПС е индивидуализирано по следния начин: „…лек автомобил БМВ 320 с рег. № РВ****РА…“. Това изключва каквато и да било възможност правото на защита на жалбоподателката да е било нарушено по някакъв начин

Не се споделя и възраженията на Д., че описаното в т. 1 от НП нарушение, следва да се квалифицира като такова по чл. 6, т. 1, а не по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Според чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Цитираната разпоредба (на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП) въздига в състав на административно нарушение, непропускането на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, на пътни превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Констатираното от контролните органи деяние извършено от Д. осъществява именно състава на нарушение по чл. 50, ал. 1 от закона – деянието е осъществено на кръстовище (на кръстовището на ул. Съединение с ул. Св. Княз Борис І - Покръстител в гр. Пловдив), на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство (наличието на пътен знак Б2, на който Д. не е спряла, дава основание за този извод), а самото изпълнително дейния се изразява в непропускане на движещия се направо по път с предимство лек автомобил (БМВ Х 4 с рег. № *****), в следствие на което е причинено ПТП с материални щети и по двете МПС.

Съответно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причинят пътнотранспортно произшествие, освен ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното административно наказание е в определения от закона размер, предвиден от законодателя като достатъчен за постигане целите на административните наказания съгласно чл. 12 от ЗАНН.

Относно второто констатирано нарушение, а именно, че Д. не е спряла, за да установи последиците от ПТП, квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката е осъществила всички съставомерни признаци на така установеното административно нарушение.

Доказателства, които да подложат на съмнение установените в тази насока факти и обстоятелства не са ангажирани в хода на съдебното производството.

10. При това положение следва да се приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Д., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 26.02.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 829 по описа на същия съд за 2021 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.