Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 513 по описа на СГС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
250 ГПК.
Образувано
е по молба, подадена от ищеца „А.Б.” ЕООД, с която се иска от съда да допълни
решение от 02.07.2021 г., постановено по настоящото дело, като се произнесе по основателността
на предявения отрицателен установителен иск, с който се иска съдът да признае
за установено спрямо ответника „Е.С.О.” ЕАД, че „А.Б.” ЕООД не дължи сумата от
26 239, 60 лв., представляваща неустойка за забавена доставка на уговорените
прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на
чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“
ЕООД.
Софийски градски съд, след като съобрази
изложените от молителя доводи, намира следното:
Молбата за допълване на
решението е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Решението е непълно, когато с
него липсва формирана воля на съда по целия спорен предмет на делото, по който
съдът дължи произнасяне с решението си по същество на спора. Съдът не дължи
произнасяне по недопустими искове с решението си, тъй като те не подлежат на
разглеждане по същество и липсата на произнасяне по тях не прави решението
непълно.
В конкретния случай спорното
право, така както е очертано от ищците в подадената от тях искова молба и от
ответника в подадения от него насрещен иск и уточнено в хода на процеса от тези
страни във връзка с дадените от съда указания, включва и произнасяне по
съществуването на вземане, което „Е.С.О.” ЕАД претендира да има към „А.Б.” ЕООД
и „А.П.Г.Б.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 26 239, 60 лв.,
представляваща неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от
първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от
договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД. Първоначално
това спорно право е заявено в процеса с няколко различни способи за това – то е
посочено като предмет на предявен от „А.Б.” ЕООД срещу „Е.С.О.” ЕАД отрицателен
установителен иск, заявено е и като предмет на предявения в процеса от „Е.С.О.”
ЕАД срещу „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.“ ЕООД насрещен иск, както и като предмет на
заявено в процеса от „Е.С.О.” ЕАД възражение за прихващане. Съдът е съобразил,
че едно спорно право не може да бъде предявено за разглеждане в процеса с
повече от едно различни процесуални средства за това, поради което е предприел
действия по изясняване на твърденията на страните и направените от тях искания
по отношение на това спорно право и по даване на изрични указания да се конкретизира
с кое процесуално средство то е въведено в процеса. С оглед на направените
уточнения с доклада по делото и неговото допълване, направено в съдебно
заседание, проведено на 02.06.2021 г., съдът е счел, че вземането на ответника
за получаване на неустойка в размер на 26 239, 60 лв. е предмет на предявен
насрещен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като нито ищецът, нито
ответникът са възразили срещу този извод. Съдът се е произнесъл по съществуването
на това спорно право с постановеното от него съдебно решение като е отхвърлил
предявения от „Е.С.О.” ЕАД срещу „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.“ ЕООД насрещен иск,
като решението в тази му част след влизането му в сила ще се ползва със сила на
пресъдено нещо, която ще важи в отношенията между страните по делото и ще се
разпростира върху въпроса дали претендираното вземане за неустойка съществува,
който не може да бъде повдиган отново нито от ищците, нито от ответника. Това
означава, че съдът се е произнесъл в диспозитива на съдебното решение по
спорното право, което е посочено в подадената от А.Б.”
ЕООД молба по чл. 250 ГПК и следователно направеното с нея искане за
допълване на решението е неоснователно и следва да се отхвърли.
Доколкото обаче в исковата молба действително има
направено от „А.Б.” ЕООД искане
да бъде установено спрямо „Е.С.О.” ЕАД,
че „А.Б.” ЕООД не дължи сума в размер на 26 239, 60 лв., представляваща
неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка,
която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на
02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, което искане видно от
подадената молба за допълване се поддържа от ищеца и към момента, то съдът
трябва да постанови акт, с който да се произнесе изрично по неговата
допустимост.
Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на всеки един предявен пред съда установителен иск
е наличието на правен интерес от търсената с него защита. Когато е предявен
отрицателен установителен иск, за ищеца ще е налице правен интерес от търсената
с него защита тогава, когато с неговото провеждане ищецът ще защити свое
субективно материално право и тази защита ще се постигне чрез отричане със сила
на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
От изложените от ищеца „А.Б.”
ЕООД в подадената искова молба факти се налага извода, че той обосновава
правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за
недължимост на неустойка с това, че ответникът като претендира да има това
право всъщност отрича съществуването на негови парични вземания, които са
възникнали на основание същия договор, от който произтича и вземането за
неустойка, който е договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“
ЕООД, като счита, че ги е погасил чрез прихващане между насрещните вземания на
страните. От „А.Б.” ЕООД не се сочи друго негово субективно материално право,
което да се засяга от претендираното от ответника вземане за неустойка. С оглед
на това и интересът на ищеца от предявяване на този отрицателен установителен иск
се обосновава с правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо, с
която ще се ползва решението по делото, защото ако с решението бъде установено
несъществуването на претендираното от ответника спорно право, ищецът ще постигне
защита на своите субективни притезателни права, чието съществуване и реализация
са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Защитата
на тези права на ищеца обаче се постига чрез други два осъдителни иска, които
са предявени и са включени в предмета на настоящото дело. Това са, от една
страна, осъдителните искове за присъждане на претендираните от ищците вземания,
възникнали от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“
ЕООД, при уважаване на които въпросът за тяхното съществуване и дължимост от
ответника ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо между страните и с това
правоимащите лица ще получат в пълен обем защита на тези си права. От друга
страна, това е и предявеният в процеса от „Е.с.о.“ ЕАД насрещен, по който ответници
са дружествата „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.“
ЕООД, при отхвърляне на който последните две юридически лица ще постигнат
отричане със задължителна сила в отношенията им с „Е.с.о.“ ЕАД както на
съществуването на претендираното от него субективно право на неустойка, с което
се твърди, че се засягат техните притезателни права, но също така и отричане на
правото на „Е.с.о.“ ЕАД на изпълнение по отношение на това вземане за
неустойка. След като „А.Б.” ЕООД получава в пълен обем търсената от него защита
чрез предявените в процеса основен и насрещен осъдителни искове, по които съдът
вече се е произнесъл с влязло в сила решение, то за него не съществува правен интерес
от провеждане и на отрицателен установителен иск срещу „Е.с.о.“ ЕАД с предмет
несъществуването на парично вземане за неустойка, което е предмет на предявения
насрещен иск. Освен това, както вече беше посочено, в един процес е недопустимо
да бъдат разглеждани повече от един искове и/или възражения за прихващане,
които имат за предмет едно и също спорно право, както би се получило ако съдът
се произнесе по основателността както на предявения насрещен иск, така и на
предявен отрицателен установителен иск. Ето защо и заявеният с исковата молба
отрицателен установителен иск е недопустим и исковата молба в частта, с която
той е предявен следва да бъде върната.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба, подадена от „А.Б.” ЕООД,
с която се иска от съда да допълни решение от 02.07.2021 г., постановено по
настоящото дело, като се произнесе по основателността на предявения от това
дружество отрицателен установителен иск, с който се иска съдът да признае за
установено спрямо ответника „Е.С.О.” ЕАД, че „А.Б.” ЕООД не дължи сумата от 26
239, 60 лв., представляваща неустойка за забавена доставка на уговорените
прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на
чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“
ЕООД.
ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 29997/ 06.03.2020 г. в частта, с която с
нея е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск за признаване за установено
спрямо ответника „Е.С.О.” ЕАД, че ищецът „А.Б.” ЕООД не дължи сумата от 26 239,
60 лв., представляваща неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи
от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от
договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, поради
недопустимост на предявения иск.
Решението в частта, с която се
отхвърля молбата по чл. 250 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с която е
върната исковата молба, има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца „А.Б.“
ЕООД.
СЪДИЯ: