№ 5627
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110131148 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ от ЗД „Бул Инс“ АД
срещу ВЛ. М. ВЛ. за осъждане на ответника да заплати сумата 343,08 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до изплащане на вземането.
Претендират се и направените в производството разноски
Ищецът твърди, че на 18.10.2018г., в гр. София, ж.к. „Овча купел“ до бл.510 е настъпило
ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА5028РТ, управляван от В.В.,
който реализирал ПТП удряйки се в метална врата на входа – изхода на платен паркинг,
след което напуснал ПТП преди пристигане на органите на реда. Към момента на
настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № СА5028РТ е застрахована при ищеца, който след заведена от увреденото
лице щета изплатил застрахователно обезщетение в размер на 343,08 лева. Излага доводи, че
в протокола за ПТП, съставен от органите на МВР е посочено, че ответникът е напуснал
ПТП, поради което на застрахователя се дължи изплатеното застрахователно обезщетение. С
оглед на това изпратил регресна покана до ответника, но последният отказал да извърши
плащане.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131,
ал.1 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
1
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В тежест на ищеца е да докаже сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие
/ПТП/, като ответникът е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, както и че в конкретния случай посещението
на мястото на произшествието е било задължително по закон; причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане.
От приетото по делото заверено копие на застрахователен договор (лист 9) следва да
се приеме, че към момента на процесното произшествие е имало сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, по който ищецът има качеството
застраховател, а ответникът е застрахован.
Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и с оглед
липсата на оспорване от страна на ответника и ангажирани от него доказателства в различна
насока, следва да се приемат за установени твърденията на ищеца относно причиняването на
процесното ПТП от страна на ответника и напускането на произшествието от негова страна.
Това се потвърждава от приетото по делото заверено копие на Протокол за ПТП от
19.10.2018 г. (лист 14), удостоверение от ОПП-СДВР (лист 15), както и доказателствата за
настъпилите от произшествието щети, от които се изяснява, че лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ СА5028РТ, управляван от ответника се е ударил в метална врата на изхода на
паркинг. Както беше посочено, между посочените доказателства не са налице противоречия
по отношение на настъпването на произшествието, като липсват доказателства в различна
насока.
По делото не е налице оспорване по отношение на размера на процесните вреди, като следва
да се приеме за установено и че ответникът е напуснал произшествието, за което
впоследствие му е наложено и административно наказание. Съгласно чл. 123, ал. 1, б. „в“
ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая не се установява ответникът
да е изпълнил това задължение, поради което следва да се приеме, че са налице основанията
за отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Предвид изложеното и при липса на доказателства за плащане от страна на ответника,
2
следва да бъде постановено решение, с което претенцията да бъде уважена.
Право на разноски на разноски при този изход от спора има ищецът, на когото следва да се
присъди сумата 410 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. М. ВЛ. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 1“ № 131, вх. 1,
ет. 3, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
сумата 343,08 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
02.06.2021г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 410
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3