№ 6507
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско
дело № 20221110157516 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪT Н. Т. Н. – редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Г..
ИЩЕЦЪT Й. А. К. – редовно призован, явява се лично представлява се от адв. Г..
ОТВЕТНИКЪТ ******** - редовно призован, представлява от адв. М. с пълномощно
по делото. Както и се явява законният представител, управителят господин Х..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. А. Д. – явява се.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните са редовно призовани за днешното съдебно
заседание, намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съгласно определението на съда от 31.01.2023 г.
Предявени са обективно кумулативно и активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД от Н. Т.
1
Н., ЕГН ********** с адрес ******** и Й. А. К., ЕГН **********, с адрес ********, против
********, със седалище и адрес на управление – гр. ********, представлявано от всеки от
управителите си поотделно – ******** с искане да бъде постановено решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците поотделно неустойка в
размер на 5000 лева, предявена като частична претенция от 48 048 лева, начислена за
периода 28.09.2020 г. до 05.07.2022 г., съгласно договор за заем между ******** и ********
от 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /24.10.2022 г./ до
окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 94,44 лева за всеки за периода
от 15.08.2022 г. до 24.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2017 г., между дружеството ********
******** в качеството на заемодател и ********, в качеството на заемополучател, е
сключен договор за заем, по силата на който ******** дало в заем на ответното дружество
сума в размер на 13 000 лева, с уговорен падеж за връщане на сумата – 28.09.2020 г. Била
уговорена годишна възнаградителна лихва в размер на 4 %, а в случай на забава, за
заемополучателя възниквало задължение за неустойка в размер на 1 % върху просрочената
сума за всеки ден от забавата. Сочи се, че на 05.07.2022 г. ответникът върнал сумата, наред с
възнаградителна лихва – в общ размер на 14 560 лева, като ищците поддържат, че
ответникът е бил в забава в рамките на 645 дни към момента на изпълнение, поради което в
полза на заемодателя възникнало вземане за неустойка в размер на 96 096 лева. Ищците
посочват, че съгласно договор за цесия от 17.06.2022 г., дружеството ******** им
прехвърлило процесните вземания, по 50 % за всеки от тях, като ответникът бил надлежно
уведомен за извършената цесия. На ответното дружество била изпратена покана за
доброволно изпълнение в рамките на тридненевен срок, като на 15.08.2022 г. същата била
получена, но плащане не постъпило. Твърди се, че ответникът отказал водене на каквито и
да е преговори, което пораждало правният интерес на ищците от предявяване на настоящите
искове.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ********, с твърдения за
недопустимост на исковете поради липса на активна легитимация и доколкото не е доказано
ищците да са носители на вземането. Твърди се, че исковете са неоснователни, като се
посочва, че ищецът Й. К. умишлено подвел управителя на ответника, както и че този ищец
одобрил продължаването на срока на заема с още две години – т.е. до 28.09.2022 г., като
това съглашение било оформено на 21.03.2022 г., което по същността си представлявало
обективна новация. В договора било уговорено, че в случай на прехвърляне на
дружествените дялове от капитала на ********, заемът ведно с дължимата възнаградителна
лихва ставал предсрочно изискуем. Тъй като се стигнало до продажба на дялове, ответникът
предприел действия по погасяване на задължението след като бил уведомен за бъдещото
прехвърляне на дялове. На следващо място, твърди се, че процесното вземане за неустойка
не било признато като приход в счетоводството на ********. Въведени са възражения за
нищожност на клаузата на т.2 от раздел „Лихви и неустойки“ от договора за заем, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави по подробно изложени в отговора
съображения. Ответникът сочи още, че исковата претенция се основава на недопустимо
кумулиране на неустойка за неизпълнение и обезщетение за забавено изпълнение.
Поддържа, че чл. 309 от ТЗ не е приложим в случая, тъй като ищците не разполагали с
търговско-правно качество, т.е. процесните отношения не са такива между търговци. Моли
за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност въвежда възражение за намаляване
на неустойката до размера на действително претърпените вреди над размера на полученото
обезщетение в размер на 4% годишно.
Съдът намира, че представените писмени доказателства спомагат за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА същите.
УКАЗВА- При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,
ищците следва да проведат доказване, че съществува договор за цесия, да установят, че им е
прехвърлено действително вземане, да докажат вземането по размер, да установят, че е
сключен договор за заем, да докажат, че е предоставена в заем парична сума, да установят
наличието на клауза за неустойка, относно неизпълнение на кое договорно задължение е
уговорена неустойка. В тежест на ответника е възложено да проведе доказване, че е
изпълнил точно договорните си задължения или са налице обстоятелства, изключващи
дължимостта на паричната сума.
АДВ. Г. - Поддържам исковата молба. Във връзка с възражението на ответника както
и с доказателствената тежест, представям договор за цесия. Нямаме възражения по
проектодоклада, молим същият да се приеме за окончателен. Моля да бъде допуснато даване
на обяснение от ищците по реда на чл. 176 от ГПК, във връзка с възраженията на срещаната
страна, че удължен срока.
АДВ. М. - Оспорвам иска по съображения в писмения отговор. Поддържам отговора.
Нямам възражения по проектодоклада. Моля да се приемат представените по делото
доказателства. Бих искал само да внеса една поправка на твърденията в отговора на
страница втора, като вместо текста да попише договора за заем с подобна неустойка, да се
чете да предостави за подпис на управителя ******** договора за заем с подобна неустойка,
защото всъщност управителят ******** е подписал процесният договор за заем. По
отношение за приемане на договора за цесия, моля да се приеме. По искането да дават
обяснения ищците, считам че искането е неоснователно, тъй като не бяха формулирани
конкретните въпроси, на които страните следва да дадат отговор.
СЪДЪТ, счита че представеният в днешното съдебно заседание договор за цесия,
следва да бъде приет, тъй като спомага за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същия.
СЪДЪТ намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ищците
за допускане даване на обяснения от ищците по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като
константната съдебна практика и закона предвиждат, че по реда на чл. 176 от ГПК страната
може да дава обяснения по искане на насрещната в процеса страна или по почин на съда, но
законът не регламентира процесуална възможност страна да дава обяснения по свое искане,
поради което
3
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за даване на обяснение по реда на
чл. 176 от ГПК.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО
ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРИЗА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, както следва:
П. А. Д. – 59 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела, родство и
служебни отношения със страните. Вещото лице предупредено за наказателната отговорност
по чл. 291 от НК. Обеща да даде безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ - Представил съм писмено заключение в срок, което поддържам.
СТРАНИТЕ / поотделно/ - Не възразяваме по отношение на неспазения срок по чл.
199 от ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Г. - Аз гледах точно тези точки, които
са посочени в задачата от стандарта. Тази буква Б, други случаи на признаване на приходи
т.3 глоби, неустойки, лихви и други, буквално гласи така, приходът се признава след
установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск.
Затова считам, че не задължително това осчетоводяване преди съдебното решение. В такъв
смисъл, че сумата е много сериозна на неустойката ако бъде осчетоводена върху нея трябва
да се заплати данък, който ако не е с приеме същата неустойка този данък ще бъде
недължим.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.- Сумата на неустойката може да
бъде надлежно изчислена то е очевидно, защото се изчислява като точен процент, но това
което второто казахме за икономическата изгода, ако цялата сума на неустойката се признае
и въобще сумата се признае да това би било изгодно за заемодателя, но ако данъкът се плати
предварително и не се признае неустойката, тогава вече не води до икономическа изгода, а
до обратното.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.- Да, договорната лихва е
осчетоводена. Договорната неустойка е в много сериозен размер. Принципно според точка
4
три от стандарта са посочени като равнопоставени глоби, неустойки, лихви и други, тоест
неустойката е поставена наравно с лихвата, би следвало наистина ако са равностойни така
както се осчетоводява договорната лихва да се включи и договорната неустойка след
падежа.
СТРАНИТЕ / поотделно/ – Нямаме повече въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ, като взе предвид, че експертизата е отговорила на поставените въпроси,
намира, че са налице предпоставките за приемане на заключението, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗАКЛЮЧЕНИЕ по ИЗСЛУШАНАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на 350 лева, равняващо
се на внесения по делото депозит, за което се издаде РКО.
АДВ. М.- Не държа на формулирано искане за изслушване на гласни доказателства.
СТРАНИТЕ / поотделно/- Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не се правят доказателствени искания,счете делото за
разяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Г. – Моля да уважите изцяло предявените искове, съгласно подробно изложите
в исковата молба съображения. Представям списък с разноски, които моля да ми бъдат
присъдени.
АДВ. М. – Моля да постановите решение, по силата на което да оставите
предявените обективно съединени частични искове като цяло без уважение, като
неоснователни и недоказани и да осъдите ищците да заплатят на ******** направените
разноски. Представям списък.
АДВ. Г.- Правя възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ, СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА И ОБЯВИ,
ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ, като предоставя срок за представяне на писмени
бележки до 04.04.2023 г., които да бъдат депозирани с препис за насрещната страна.
5
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:24 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6