РЕШЕНИЕ
№ 5569
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110207979 по описа за 2023 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. М., с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
М, бл., вх. , ет. , ап. против електронен фиш серия К № 4433584, издаден от СДВР, с който
на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. Ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400. 00 /четиристотин/ лева.
Чрез депозираната жалба се оспорва издаденият от СДВР електронен фиш /ЕФ/,
като счита същия за неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на материалния
закон и на административно производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата като същия твърди, че на основание чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН процесния
електронен фиш следва да бъде отменен тъй като същия е издаден на 24.01.2021г., а е
връчен лично на 09.05.2023г. Цитира Тълкувателно решение №2/12.04.2017г. на ВАС по
търговско дело №3/2016г. според което несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две
години от налагането на глобата.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По
делото са депозирани писмени бележки от юрк. А А, в които се оспорва жалбата и се прави
искане за потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание и
е в срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което се явява процесуално
допустима.
На 24.01.2021 г. в 09:22 часа в гр. София, по бул. Европа срещу номер 429 /магазин
Керамик Про/ с посока на движение от бул. „Сливница“ към гр. Божурище, при ограничение
на скоростта 50км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В26 (“Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената”), било заснето движение на лек автомобил
Пежо 607 с рег. № със скорост от 98 км/ч. и е посочено отклонение от разрешената стойност
на скоростта от 48 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARHCAM S1.
Изложената по-горе фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства: ЕФ Серия К № 4433584, снимки към ЕФ- 2 л., справка за
собственост на МПС, Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-931/30.08.2016
г., с която се утвърждава образец на ел. фиш, Протокол от проверка № 68-С-ИСИС/
01.10.2020г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 24.01.2021 г., списък с намерени фишове, ежедневна форма на
отчет, справка картон на водача, писмо от Министерство на вътрешните работи- СДВР.
Така представеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвен с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда
забрана за водача на пътно превозно средство да превишава така посочените в нормата
стойности на скоростта в км/ч при избиране скоростта на движение. По силата на чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в редакцията относима към датата на извършване на деянието и
издаване на ЕФ, за превишаване от 41 до 50 км/ч – се налага глоба 400 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от
закона за наказуемо.
Според нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
2
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед на Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне вмешателството на
субективния човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете
страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва,
че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014
г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на
водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
3
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията
по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият го орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи става от
централизирана информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация,
включително снимков материал, за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговият вид и
данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 с
СПУКС №11743С7, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
мобилното автоматизирано техническо средство, да го включи и зададе ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключи и демонтира. Ето защо съдът
намира, че процесната мобилна система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя извън населеното място е била 101 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което съвсем правилно в
електронния фиш е отразена скорост от 98 км/ч. Именно тази скорост е била съобразена при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
инкриминираната скорост е намалена на 98 км. /ч., т. е. е отчетено превишение от 48 км. /ч.,
4
а не от 51 км/час, което обстоятелство се явява благоприятно за нарушителя и именно за
това превишение същият е бил санкциониран.
От анализа на събраните по делото доказателствени източници се достига до
еднозначен и недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARHCAM S1,
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 98км. /ч. (преди отчитане
на толеранс от 3%) при ограничение от 50 км. /ч., за извън населено място, с което съдът
намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Така
установеното превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на
възможната грешка е 48 км. /ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от
приложената справка за собственост, автомобилът с който е било извършено нарушението е
собственост на жалбоподателя М. К. М.. След получаване на електронния фиш в
съответната структура на СДВР няма данни да е постъпвала декларация от собственика с
посочване на друго лице, което на процесната дата да е управлявало заснетия автомобил,
поради което съдът намира, че правилно жалбоподателят, като собственик на автомобила, е
бил санкциониран за извършеното нарушение.
Управлението на моторно превозно средство с превишена скорост извън населено
място е санкционирано с разпоредбата на чл. 182, ал.2 от ЗДвП като за конкретното
превишение от 48 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 5 от същия текст е
предвидил административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Размерът на санкцията
е абсолютно определен, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост
остава безпредметно.
С оглед на релевираните от жалбоподателя доводи за изтекла давност съдът счита,
че доколкото в ЗАНН липсва самостоятелна уредба на давността изключваща наказателното
преследване, то по силата на изричното препращане на чл.11 от ЗАНН, приложение намират
правилата на НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за деянията наказуеми с глоба,
преследването се погасява с изтичането на три години от деянието, като срокът се прекъсва с
всяко действие насочено срещу лицето. В настоящия случай, след установяване на
нарушението и генериране на ЕФ, чрез използване на автоматизирани системи, до датата на
връчването на същия не са предприети каквито и да било действия спиращи или прекъсващи
давностния срок, като същият с оглед посочената по-горе продължителност ще изтече на
24.01.2024г.- три години след датата на деянието, заснето на същия ден, а абсолютния
давностен срок, изчислен по правилото на чл. 81, ал. 3 НК на 24.07.2025г. на т.е. на
основание изложените съображения, съдът счита, че не би могло да се приложи
прекратявяне на производството, съобразно разпоредбата на чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 82, ал. 1, б.“а“
5
от ЗАНН е неприложима доколкото касае изпълнение на наказание, наложено с влязъл в
сила, какъвто не е настоящи случая, доколкото жалбоподателят обжалва електронния фиш с
който му е наложено административното наказание и към настоящия момент същият не
подлежи на изпълнение, докато не бъде скрепен с влязъл в сила съдебен акт.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/, който от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет. В нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
е определено възнаграждението за защита в производства по ЗАНН да е в размер от 80 до
150 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СДВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К 4433584 на СДВР, с който на М. К. М.,
с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. М, бл. , вх. , ет. , ап. , на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. Ал.1 от ЗДвП като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА М. К. М., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
възнаграждение за защита от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14 - дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено по реда на глава XII от
АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7