РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 18.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12399 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от М.А.Н. срещу З.Б.И. АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
§ 22 от ПЗР на КЗ.
Ищецът прави
искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от причинени
му травматични увреждания във връзка с настъпило на 09.08.2015 г. около 04.50
часа в гр.С. застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на лек автомобил
Ягуар с рег.№ *********-А.Г.И., поради нарушение правилата за движение по
пътищата – преминаване през кръстовище на червен сигнал на светофара и
непропускане на движещия се с предимство на зелен сигнал на светофара лек
автомобил Шкода Октавия с рег.№ *********, управляван
от Т.И.А.. Претендира заплащане от
застрахователя по задължителна застраховка «ГО» на сумата 150000.00 лв. за
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, описани подробно в искова
молба и допълнителна искова молба. Прави искане за присъждане на разноски.
Прави доказателствени искания.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор и допълнителен писмен
отговор, в който изразява становище по исковете. Оспорва по основание и размер
предявените искове. Оспорва наличие на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО“ към момента на ПТП за лек автомобил Ягуар с рег.№
*********. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца, че ПТП е настъпило
изцяло по вина на водача на лекия автомобил Ягуар; оспорва ПТП да е настъпило
по описания от ищеца механизъм; оспорва настъпване на описаните от ищеца неимуществени
вреди, както и наличие на причинна връзка с описаното ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия –ищец с
излагане на твърдения, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата /
чл.137А, ал.1 ЗДвП/ поради това че е бил без поставен обезопасителен колан.
Оспорва, като завишени по размер претенциите. Изразява становище по исканията
за събиране на доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер на 150000.00 лева, както и за заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 09.08.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Чрез събраните
в производството доказателства: констативен протокол за ПТП № 647/09.08.2015 г.
и присъда от 24.01.2017 г. постановена по НОХД № 15839/2016 г. по описа на СРС,
НО, 7 с-в се установява, че на 09.08.2015 г., около 04,50 ч. в гр.С. ***, в
района на кръстовище с ул.Опълченска настъпило ПТП по вина на А.Г.И., роден на ***
г. в гр.Д., И., ЛНЧ ********** при управление на лек автомобил Ягуар С Тип с
рег.№ ********* в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта от 0,85
промила/, по бул.Сливница с посока на движение от ул.Кресна към ул.Враня,
поради нарушение правилата за движение по пътищата: чл.21 ал.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч-….. за пътно
превозно средство от категория В - 50
км/ч в населено място“, като се е движил със скорост 72 км/ч; чл.6 т.1
от ЗДвП, предвиждащ, че участниците в движението съобразяват своето
поведение със…….светлинните сигнали…“; чл.12, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ,
че „за регулиране движението на пътни превозни средства на кръстовища…….се
използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с
червен, жълт и зелен цвят.“; чл.31 ал.6 от ППЗДвП,
предвиждащ, че последователността на подаване на светлинните сигнали от един
светофар е следната: червена светлина, едновременно светеща червена и жълта
светлина, зелена светлина, жълта светлина.“; чл.31 ал.7 т.2 от ППЗДвП, предвиждащ, че жълта светлина означава „Внимание,
спри!“. Чрез посочените писмени доказателства и констатациите на приетата в
производството АТЕ се установява следния механизъм на ПТП: Водачът А.Г.И. при
управление на лек автомобил Ягуар С Тип с рег.№ ********* в гр.С.,*** с посока
на движение от ул.Кресна към ул.Враня навлязъл в кръстовището с ул.Опълченска
при светеща жълта светлина, със скорост от 72 км/ч и реализирал ПТП с лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ *********, управляван
от Т.И.А., който се движел се по ул. Опълченска, с посока на движение от ул.Пиротска към ул.Охрид и навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал на светофарната уредба.
С
поведението си водачът И. причинил по непредпазливост телесни повреди на повече
от едно лице- на две лица, както следва:
-на М.А.Н. –
тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош и корема, руптура на далака и фисура на
черния дроб, хемоперитонеум 1500 милилитра, довели до
загуба на слезката (далака) и разстройство на
здравето, временно опасно за живота и фрактура на лява ключица, довела до
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок повече от 30
дни;
-на Т.И.А. –
средна телесна повреда, изразяваща се в травматична фрактура на тялото на седми
шиен прешлен, предна листеза и луксация
на С 6 спрямо С 7, фрактура на пето ребро вляво, като тези травматични
увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на врата, горните и
долни крайници за срок повече от 30 дни.
Чрез констатациите
на приетата в настоящето производство АТЕ се установява, че лекия автомобил
Шкода Октавия управляван от Т.И. *** с посока от ул.
„Пиротска“ към ул. „Одрин“ и навлязъл в кръстовището
с бул. „Сливница“ на зелен сигнал на светофарната уредба, преминал по моста над
р. „Владайска“ и навлязъл в кръстовището след нея по средната пътна лента със
скорост от порядъка на 20 км/ч при все още зелен сигнал /възможно жълт сигнал/.
По същото време по бул. „Сливница“ с посока от „Орлов мост“ към бул.
„Константин Величков“ се движил лек автомобил „Ягуар С“, управляван от А.Г.И.
със скорост от порядъка на 70 км/ч. При приближаване на кръстовището светофарната
уредба превключила от червен на жълт сигнал, но
водачът без да спира или намалява скоростта на движение навлязъл в него,
движейки се по втората пътна лента отдясно наляво. Траекториите на движение на
двата автомобила се пресекли в кръстовището на място, като продължение на
осевите линии на пътните ленти, по които са се движили преди сблъсъка между
тях. Ударът бил челен за л.а. „Ягуар“ и страничен за л.а. „Шкода Октавия“ по дясната му странична част. От удара и
по-високата кинетична енергия на л.а. „Ягуар“, л.а. „Шкода Октавия“
бил отблъснат в посока наляво и със странично плъзгане и движение по изпъкнала
крива, достигнал до десния частично скосен тротоар на бул. „Сливница“ след
кръстовището, качил се върху него и достигнал до бетонната стена като се ударил
челно в нея. При този втори удар, според експерта били увредени части,
разположени в предната страна на автомобила.
Автоекспертът установява, че лекия автомобил Шкода Октавия е
фабрично - заводски оборудван за всички места в автомобила с обезопасителни
триточкови бедрено - раменни колани инерционен тип, като за средното задно
место, коланът е бедрено раменен инерционен. За предните две места, коланите са
снабдени с пиропатрони /коланът е с обрана хлабина до
тялото на пътника/ в съчетание с действието на предпазни въздушни възглавници
според инж.Г.. Притягането на колана се извършва не от политане на
тялото на пътника напред, а от пиротехническия патрон, който се задейства от
удара на автомобила при ПТП. Коланът се притяга допълнително към тялото на
пътника, което способства за намаляване на силата на травмите. При големи
стойности на отрицателно ускорение, като удар в преграда, тялото се придвижва
напред и с това движение се блокира механизма в основанието на колана. Коланът
не може да се отпуска и остава с тази си дължина, както е бил до този момент. В
резултат - тялото не се придвижва напред под действие на инерцията си и по този
начин се предпазва от удар със стоящите пред него части от автомобила. Според
АТЕ, предпазният колан има по - голяма ефективност при челен удар - задържа
тялото на човека - водач или пътник към седалката, като не му позволява
политане на тялото му напред и нагоре.
Чрез
показанията на свидетеля Д.А.Ш.се установява, че към момента на настъпване на
произшествието пострадалият М.Н. е бил с поставен обезопасителен колан на
предна дясна седалка. Двамата пътували с такси – лекия автомобил Шкода Октавия и при навлизане в кръстовището на разрешителен
зелен сигнал на светофарната уредба ги ударил от дясната страна лек автомобил
Ягуар.
Чрез показанията на свидетеля А.Г.И. /водач на
лекия автомобил Ягуар/, същият е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на
светофарната уредба.
Чрез констатациите на СМЕ на д-р Е.К. се
установява, че в резултат на ПТП на пътника на предна дясна седалка в лекия
автомобил „Шкода Октавия” – М.А.Н. са били причинени следните травматични увреждания:
„Контузия на гръден кош и корем; Фрактура
на лява клавикула; Контузия на гръдния кош с
навлизане на течност в белия дроб; Руптура на черния
дроб; Разкъсване на слезката (далака)“.
Лечението на ищеца било оперативно, като била
извършена спленектомия (отстраняване на далака), сутура (зашиване) с паренхимен
сет на черния дроб, торакоцентеза с поставяне на аспирационен дренаж в лявата гръдна половина.
Възстановителния период при този вид травматична увреда на черния дроб, според експерта, е за период от 6
месеца до 2 години, което зависи от възрастта и физическото състояние на
пострадалия. С напредване на възрастта могат да се получат усложнения, като в
структурата на увредения чернодробен участък се появят дегенеративни промени,
които променят нормалната функция на органа (цироза, туморни образования).
Според СМЕ, при травматичният хемопневмоторакс
се отделя кръв в плевралната кухина, която притиска
определен участък на белия дроб, при което се нарушава дихателния процес. Последствието
от тази травма е образуване на сраствания между обвивката на белия дроб
(плевра) и белодробния паренхим, което във времето
може да доведе до белодробна недостатъчност и е предпоставка за по-чести
възпалителни процеси (бронхопневмонии, емфизем) и др.
В случая, от претърпените травматични увреждания,
пострадалия останал без основният лимфоиден орган (слезката). Въпреки, че тези функции се поемат и от други
органи (черен дроб, бъбреци, лимфоидна система), според
д-р К., пострадалия периодично трябва да бъде имунизиран с гама глобулин за
предпазване от развитието на животозастрашаващи инфекции.
Освен това същия трябва да спазва хранително - диетичен режим, като избягва
храни, които дразнят стомашно - чревния тракт (лютиви, бобови, запържени и
мазни храни, както и употребата на газирани и алкохолни напитки). Периодично следва
да приема пробиотици, които да регулират стомашно-
чревния тракт. Последното, поради това че и в момента ищецът има проблеми с
храносмилателния процес (чести разстройства), които се дължат на
продължителното приемане на антибиотици. Пострадалият споделил, че при
продължително физическо натоварване има усещане за стягане в лявата гръдна
половина. Това, според д-р К. се дължи на плевралните
сраствания. Лявата клавикула
е зарастнала, но в патологично (неправилно)
положение, което във времето може да доведе до болезнени и ограничени движения
в лявата раменна става.
Според констатациите на СМЕ, болките и
страданията на пострадалия през първите 15-20 дни са били с много голям
интензитет. Дължат се на претърпените травматични увреждания и проведените
оперативни интервенции. При промяна на времето, продължително физическо
натоварване и при промени в хранителния режим могат да се получат дискомфортни симптоми, както и възпалителни процеси в
увредените му области в тялото, които ще наложат да се приемат специфични
медикаменти за лечението им. Поради младата възраст на пострадалия д-р К. не
може да се даде заключение, какво ще бъде здравословното му състояние в бъдеще.
Чрез показанията на свидетеля Д.Б.Н./майка на
ищеца/ преценени с оглед събраните в производството доказателства при
съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на спора /чл.172 ГПК/ се
установява, че след произшествието Н. е бил 24 дни в централна реанимация в
болницата „Пирогов“, а след това три дни в отделението. Състоянието му било
тежко. Първите четири дни бил напълно неадекватен, след което постепенно
започнал да идва в съзнание. След престоят в болницата /общо 28 дни/ лечението
продължило в домашни условия. Свидетелят Н.се грижела за него непрекъснато като
„за малко дете“ – хранене, къпане, обличане, посещение до болницата по
необходимост във връзка с негови оплаквания и симптоми от травмите. Свидетелят
сочи, че пострадалият не бил добре физически и психически. Преди произшествието
бил 20 годишно здраво момче. След инцидента ищецът се страхува да се вози в
кола; често си спомня станалото; физическата му активност е сведена до минимум,
тъй като не може да играе футбол, да тренира, да спортува; често боледува, тъй
като има проблем и с белия дроб.
В
производство се установява чрез представената полица № BG/02/115001705274 валидна от
28.06.2015 г. до 27.06.2016 г. и представената справка от Гаранционен фонд, че към
датата ан пътното произшествие 09.08.2015 г. за лекия
автомобил „Ягуар С“ с per.
№ *********, управляван от А.Г.И. е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с посочения срок на действие при З.Б.И. АД. Поради
това възраженията на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и
съответно – неоснователни.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на непозволеното увреждане, включващ кумулативно
следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на
деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно
правоотношение по договор за застраховка по риска „гражданска отговорност”,
сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда или одобрено споразумение на
наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните
последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Поради това, съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.Г.И. и вида на
телесното увреждане на ищеца са установени в настоящия процес с постановената
присъда на наказателния съд по цитираното НОХД.
Чрез постановената присъда е доказано противоправното поведение на водача
на автомобила, доколкото е установено, че на 09.08.2015 г. около 04.50 часа в
гр.С., А.Г.И. е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, както
следва: чл.21 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че при избиране на скоростта на движение
на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч-….. за пътно превозно средство от категория В - 50 км/ч в населено място“, като се е движил със скорост 72 км/ч; чл.6
т.1 от ЗДвП, предвиждащ, че участниците в движението съобразяват своето
поведение със…….светлинните сигнали…“; чл.12, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ,
че „за регулиране движението на пътни превозни средства на кръстовища…….се
използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с
червен, жълт и зелен цвят.“; чл.31 ал.6 от ППЗДвП,
предвиждащ, че последователността на подаване на светлинните сигнали от един
светофар е следната: червена светлина, едновременно светеща червена и жълта
светлина, зелена светлина, жълта светлина.“; чл.31 ал.7 т.2 от ППЗДвП, предвиждащ, че жълта светлина означава „Внимание,
спри!“.
Като заинтересовани /чл.172 ГПК/ и противоречащи на събраните в
производството доказателства и постановената присъда от наказателния съд, съдът
намира че не следва да дава вяра на показанията на свидетеля А.Г.И., който
сочи, че е навлязъл на кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба,
както и че е управлявал автомобила с посочената скорост – около 35-40 км/ч. В
проведеното наказателно производство е установено, че същият е управлявал лекия
автомобил Ягуар С Тип със скорост от около 72 км/ч и е навлязъл в кръстовището
на жълт сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение без да намали
скоростта. Идентичен извод се налага и за показанията на свидетеля З.Й.Р.
/приятелка на свидетеля И./, която сочи, че лекия автомобил Шкода Октавия ги е ударил две минути след като са тръгнали в
кръстовището.
Чрез постановената присъда от наказателния съд се установява, че с деянието
си водачът А.Г.И. по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на М.А.Н.,
изразяваща се в контузия на гръдния кош и корема, руптура
на далака и фисура на черния дроб, хемоперитонеум 1500 милилитра, довели до загуба на слезката (далака) и разстройство на здравето, временно
опасно за живота и фрактура на лява ключица, довела до трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Чрез представените в производството медицИ.ки документи и констатациите на приетата, като обективно и
компетентно изготвена СМЕ се установи, че в резултата на произшествието на ищеца
са били причинени следните травми: „Контузия на гръден кош и корем; Фрактура на
лява клавикула; Контузия на гръдния кош с навлизане
на течност в белия дроб; Руптура на черния дроб;
Разкъсване на слезката (далака)“.
Съдът
намира, че в производството се установи, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в производството са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил А.Г.И. и с
причинените от това застрахователно събитие травматични увреждания.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмеЗ.яване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие, на
ищеца са били причинени: „Контузия на гръден кош и корем; Фрактура на
лява клавикула; Контузия на гръдния кош с навлизане
на течност в белия дроб; Руптура на черния дроб;
Разкъсване на слезката (далака)“.
Тези увреждания, както се установи са наложили
извършване на оперативни интервенции за отстраняване на далака /слезка/, зашиване на
черния дроб и дренаж от увредените органи. Уврежданията са довели до значително
кървене с опасност от хеморагичен шок и контузия на
гръдния кош с навлизане на течност в белия дроб. Възстановяването на ищеца е
протекло за период около две години, като през първите 20 дни болките са били с
по-интензивен характер. Пострадалия е имал дълъг престой в болнично заведение –
отделение по реанимация – 28 дни, след което лечението е продължило в домашни
условия с необходимост от непрекъсната чужда помощ. Както сочи свидетеля Н.пострадалия
е имал нужда от чужда помощ за хранене, обличане, къпане и всички останало в
ежедневието за поддържане на жизнения му статус.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените от М.А.Н. болки и страдания, проведените оперативни интервенции и отстраняването на жизнено важен орган
– далака; при отчитане констатациите на експерта по СМЕ, че при хора с
отстранен далак е голяма вероятността да се разболеят от различни животозастрашаващи инфекции и възпаления на различни органи
/ с намалена имунна защита/; установените сраствания между обвивката на белия
дроб и белодробния паренхим с неблагоприятна прогноза
за в бъдеще – белодробна недостатъчност и по-чести възпалителни процеси;
неблагоприятната прогноза за дегенеративни промени в черния дроб; нуждата от
чужда помощ за ежедневното обслужване на пострадалия за времето на лечение и
възстановяване; негативните психични изживявания на ищеца по повод
ПТП и травматичните му увреждания,
възрастта на ищеца към момента на увреждането - 20 години и
социално-икономическите условия към 09.08.2015 г., съдът намира, че необходимо
и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на ищеца е обезщетение
в размер на 150000.00 лв.
За определяне на този размер
съдът съобрази също и причинената контузия на гръден кош и корем, както и
изводите на експерта-медик, че пълно възстановяване на здравословното състояние
на ищеца няма да настъпи, защото той е с отстранен далак и неговият организъм е
с намалена имунна защита.
Съдът съобрази и показанията на
свидетеля Н., че след инцидента ищецът е преживял и продължава да изпитва страх
от автомобили, споделя за негативните си изживявания, понесъл е ограничения в
ежедневното си обслужване и социално общуване, не може да възстанови
физическата си активност с оглед младата си възраст.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от
27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил Шкода Октавия /участник в ПТП/, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД. За да е
налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие
или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, ответното дружество е направило
своевременно възражение за съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че
пострадалият, като пътник на предна дясна седалка в автомобила е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като не е изпълнил задълженията си за
носене на обезопасителен колан – чл.137а, ал.1 З.вП,
с което е съЗ.ал предпоставки за настъпване на ПТП.
Въз основа на събраните в производството
доказателства, в т.ч. констатациите на приетата съдебно-медицИ.ка експертиза, съдът приема, че не е налице твърдяното от
ответника съпричиняване. Възражението следва да бъде оставено без уважение,
като неоснователно.
Както е установено от експерта – д-р К. при
установения механизъм на ПТП и при поставен от пострадалия обезопасителен колан
същият е щял да получи тези увреждания, доколкото първият удар с голяма
кинетична енергия е бил страничен /в дясната част/, а не челен. Според
констатациите на СМЕ и САТЕ, след него е последвал втори удар – челно в
бетонната стена.
Освен това в производството се установи по несъмнен
начин чрез показанията на свидетеля Димитър Александров Шикаланов,
че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, т.е. не е извършил
нарушение на правилата на чл.137а от ЗДвП към момента на настъпване на
произшествието.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ще следва да се
приложи и по отношение на застрахователя като застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на ПТП – 09.08.2015 г.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.С.К.Н.-К. от САК с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 4530.00 лв., съразмерно на уважената част от иска и минимално
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 6000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 450.00 лв.- сторени разноски за съдебни експертизи.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на М.А.Н., ЕГН **********,
с адрес *** *******, действащ чрез адв.С.К.Н.-К. от
САК с адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 150000.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания: „Контузия на гръден кош и корем; Фрактура на лява клавикула;
Контузия на гръдния кош с навлизане на течност в белия дроб; Руптура на черния дроб; Разкъсване на слезката
(далака)“, настъпили вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 09.08.2015 г., около 04,50 ч. в гр.С. ***, в района на кръстовище с
ул.Опълченска настъпило ПТП по вина на А.Г.И., роден на *** г. в гр.Д., И., ЛНЧ
********** при управление на лек автомобил Ягуар С Тип с рег.№ ********* в
пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта от 0,85 промила/, по
бул.Сливница с посока на движение от ул.Кресна към ул.Враня, поради нарушение
правилата за движение по пътищата: чл.21 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че при
избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч-….. за пътно превозно средство от
категория В - 50 км/ч в населено
място“, като се е движил със скорост 72 км/ч; чл.6 т.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че участниците в движението съобразяват своето поведение
със…….светлинните сигнали…“; чл.12, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че „за
регулиране движението на пътни превозни средства на кръстовища…….се използват
пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят.“; чл.31 ал.6 от ППЗДвП,
предвиждащ, че последователността на подаване на светлинните сигнали от един
светофар е следната: червена светлина, едновременно светеща червена и жълта
светлина, зелена светлина, жълта светлина.“; чл.31 ал.7 т.2 от ППЗДвП, предвиждащ, че жълта светлина означава „Внимание,
спри!“, която вина е установена с присъда от 24.01.2017 г. по НОХД № 15839/2016
г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Ягуар С Тип с рег.№ *********
е била застрахована съгласно полица № BG/02/115001705274 валидна от
28.06.2015 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането
– 09.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на М.А.Н., ЕГН **********,
с адрес *** *****, действащ чрез адв.С.К.Н.-К. от САК
с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4530.00 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 6000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 450.00 лв.-разноски за съдебни експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: