№ 17438
гр. С, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110157592 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “С К” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.”С” № 29, ет.7, с които е поискано да бъде установено по отношение на ответника М. Д.
М., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“П Ю.Т“ № ..., че последният дължи на ищеца
сумите, за които на 15.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 22752/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 700.00 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № ..../31.08.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата 72.28 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от
31.08.2022 г. до 31.01.2023 г., сумата 41.95 лв., представляваща законна лихва за забава за
период от 01.11.2022 г. до 01.04.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между “С К” ООД и ответника е сключен договор за
кредит за сумата от 700.00 лв., която е следвало да бъде върната на 5 месечни погасителни
вноски. Отбелязва се, че получаването на сумата от ответника е станало в деня на сключване
на договора, като последния служи като разписка.
Поддържа се, че задълженията на ответника възлизат на предявените в настоящето
производство суми, порид което се иска съдът да ги установи с решението.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания
от ответника адвокатски хонорар.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по редовността на исковата молба и основателността на предявените с нея
искове.
Ответник развива доводи за нередовност на исковата молба, доколкото не са посочени
правни и фактически основания за дължимост на две от предявените искови претенции, а
именно за възнаградителна и за законна лихва.
По същество се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
1
Оспорва се валидността на сключения между страните договор за кредит поради
противоречието му с чл.22 от ЗПК. В тази насока се развиват съображения, че липсва
погасителен план, липсва информация за правото на потребителя да получи при поискване
извлечение от сметка; липсва информация за общия размер на подлежащата на връщане
сума; липсва информация за правото на протребителя на отказ от договора, срока за
упражняване на това право, както и другите условия по него. Освен това се твърди, че на
ответника не е предоставена информация по кредита под формата на стандартен европейски
формуляр.
На самостоятелно основание искът се оспорва с мотив, че не е усвоена главницата от
700.00 лв.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
Прави се възражение срещу претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Взема писмено становище по
съществото на спора. Ответникът се представлява от процесуален представител, който
оспорва иска.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 22752/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 700.00 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № ..../31.08.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 72.28 лв., представляваща
възнаградителна лихва за период от 31.08.2022 г. до 31.01.2023 г., сумата 41.95 лв.,
представляваща законна лихва за период от 01.11.2022 г. до 01.04.2023 г., сумата 312.72 лв.,
представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от 31.08.2022 г. до 31.01.2023
г., сумата 175.00 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно на 01.01.2023 г. С
възражение от 04.09.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочената главница в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ..../31.08.2022 г., чието съдържание
не е спорно. Получаването на предоставената в заем сума от 700.00 лв. от страна на
ответника се удостоверява с подписване на договора и се признава в молбата му от
22.02.2023 г.
Заемът е отпуснат при 35.04% фиксиран годишен лихвен процент и 40.91 % ГПР и е
следвало да бъде издължен на 5 месечни погасителни вноски от по 217.00 лв.
С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че
процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на
2
изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към
момента на сключването му. В съдържанието му и приложимите към него общи условия са
посочени чистата стойност на кредита – 700.00 лв.; годишният процент на разходите – 40.91
% /който не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК/, годишния лихвен процент
– 35.04 % и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит,
общата подлежаща на връщане сума – 772.28 лв.
В случая, от страна на особения представител на ответника са наведени редица
възражения досежно действителността на договора, основани на пороци по чл.11 от ЗПК.
Същите обаче са неоснователни. Видно от текста на договора, в същия /чл.3, т.2, 3, 4, 6, 8 и
10/, както и в отделно приложение към него, са посочени броя и размер на погасителните
вноски. В същото време в договор подробно са разписани правата на кредитополучателя да
погаси главницата по кредита си и/или да се откаже от договора /чл.8 и чл.7, ал.1 от
договора/. Също така по ясен и недвусмислен начин е посочена и общо дължимата сума по
кредита – чл.3, т.12 от договора, като на кредитополучателя е предоставена и преддоговорна
информация за параметрите по сделката със стандартния европейски формуляр, вкл. и
досежно задължението му за преодставяне на обезпечение и предвидената неустойка при
неизпълнението му.
Поради това настоящият състав намира процесния договор за кредит за валиден, при
което той е породил своите правни последици. В случая от съда се иска да установи
задължения на ответника за главница и лихва – възнаградителна и законна. От страна на
ответника липсват възражения досежно размера на така заявените претенции /съобразно
изложеното както в отговора на исковата молба, така и в о.с.з. при изразяване на становище
по искането на ищеца за назначаване на счетоводна експертиза/.
По делото липсват доказателства, а и твърдения, ответникът да е погасил част или
изцяло задълженията си по процесния договор за кредит. Точно в обратната насока са
изявленията в молбата му от 22.02.2023 г. /л.38 от делото/. С оглед на това, както и предвид
факта, че падежът по договора е настъпил на 31.01.2023 г., настоящият състав приема, че той
дължи главница в размер на 700.00 лв. Освен нея, дължима е и предявената възнаградителна
лихва от 72.28 лв. за целия период на действие на договора – от 31.08.2022 г. до 31.01.2023 г.
Върху приетия за основателен размер на претендираната главница, като законна
последица, следва да се присъди лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.04.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
При забавено плащане на задълженията е предвидена в чл.6, ал.1 от договора лихва,
определена по реда на чл.86 от ЗЗД. Такава се дължи от 01.10.2022 г. /деня следващ падежа
на първата погасителна вноска/, но доколкото ищецът претендира от по-късен момент –
01.11.2022 г., съдът, съобразно диспозитивното начало в процеса, следва да присъди именно
от тази дата в заявения размер от 41.95 лв., който не е оспорен от ответника.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът констатира, че ищецът е заплатил единствено държавна такса в общ размер на 150.00
лв. Ищецът претендира и юрисконсултското възнаграждение в заповедното дело от 180.00
лв. и в исковото от 450.00 лв., срещу което е направено възражение за прекомерност с
отговора на исковата молба. Съдът намира последното за основателно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на ответната страна, броя проведени съдебни заседания.
3
С оглед на това, на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
заповедното дело от 100.00 лв. и в исковото от 200.00 лв. С на това, на ищеца следва да се
присъдят разноски от 450.00 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, а и липсват данни за извършени
такива, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските, извършени от
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, бул.“П Ю.Т“ № ..., че дължи на “С К” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.”С” № 29, ет.7, следните суми, за които на 15.05.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 22752/2023 г.
по описа на СРС, а именно: сумата 700.00 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № ..../31.08.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата 72.28 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за период от 31.08.2022 г. до 31.01.2023 г., сумата
41.95 лв., представляваща законна лихва за забава за период от 01.11.2022 г. до 01.04.2023 г.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“П Ю.Т“ № ..., да заплати на
“С К” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С” № 29, ет.7, сумата от
450.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
22752/2023 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
22752/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4