№ 3297
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505875 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби от Б.
К. и Прокуратурата на РБ срещу Решение 20000566 от 05.01.2022г., постановено по гр.
д. № 51913/2020г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, с което СРС е уважил
искове по чл. 2, ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди до размер
от съответно 2900,00 лева за имуществени и 5000,00 лева за неимуществени, като
отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от 23000,00
лева.
Ищецът К. обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за неимуществени
вреди с оплаквания за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД- не били отчетени възрастта
му, отражението на обвинението по отношение на социалния и професионален живот,
продължителността на наказателното преследване. Необходимостта да пътува за всяко
заседание от Швейцария.
Прокуратурата обжалва решението в осъдителните му части с оплаквания, че не
следва да отговаря за съдебната фаза на наказателното преследване, защото
досъдебната била само 2 месеца от над седем години общо. Не били доказани никакви
емоционални вреди, присъдените имуществени вреди не съответствали на сложността
на защитата в наказателния процес за адвокат.
1
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е
ограничен от оплакванията в жалбите и приложението на императивни материални
норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за частично
неправилно по иска за неимуществени вреди, като счита присъденото обезщетение за
занижено. Съображенията за това са следните:
Безспорно се установява по делото от приложените наказателни дела и
досъдебно производство, че ищецът бил привлечен като обвиняем с постановление от
11.05.2011 г. от разследващ полицай при 06 РУП – София за нанасяне на средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК. Към инкриминираната дата
31.08.2009г. съгласно чл. 129 НК (в редакция до изменението от 2010г.) наказанието е
ДО 5 години „лишаване от свобода“ и следователно с оглед на чл. 2 от НК
обвинението НЕ Е за „тежко“ по смисъла на НК престъпление. Взета е мярка за
неотклонение „Подписка”. От наказателните дела се установява, че тя е продължила до
края на наказателното производство на 24.01.2019г., като обаче явно не е била реално
прилагана (извод за което се налага от твърденията на ищеца, че е живял и пътувал от
Швейцария и липсата на данни по наказателното дело да е искано и давано разрешение
от прокурора за пътуванията).
На 19.07. 2011 г. бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД
№ 13909/2011 на Софийски районен съд - НО - състав.
На 15.07.2013 г. била постановена присъда на СРС - състав по НОХД №
13909/2011 г., с която ищецът бил признат за невиновен.
С решение по ВНОХД № 1344/2014 г. СГС отменил присъдата на СРС, като
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
На 28.06.2017 г. с присъда на СРС - НО - 16 състав по НОХД № 22051/2014 г.
ищецът отново бил оправдан по повдигнатото обвинение, която присъда е била
потвърдена на 24.01.2019 г. с Решение № 76 по ВНОХД № 4688 /18 г. Софийски
градски съд — VII въззивен състав.
Прокуратурата с отговора на исковата молба не е оспорила твърденията на
ищеца, че през времетраенето на наказателното производство е живял и работил в
чужбина – Щвейцария. След като не ги е оспорила в срока по чл. 131 ГПК ПРБ не
може да прави оплаквания в тази насока едва с въззивната жалба и СГС не може да
приеме друго в тази насока. Тези твърдения се подкрепят и от показанията на
разпитания свидетел.
Установява се от съдебните протоколи по наказателните дела, че ищецът се е
2
явил на 15 от общо 16 съдебни заседания в хода на наказателното производство.
Следователно се е налагало да се пътува от Швейцария до България, което неизбежно
причинява известни неудобства, които няма данни да са отчетени от СРС (поне не е
видно от мотивите му).
Неоснователно е оплакването на ПРБ, че не следвало да отговаря за
продължителността на производството в съдебната му фаза. Съгласно разясненията
дадени с ТР 5/2013г. на ОСГК на ВКС единствено прокуратурата отговаря за вреди от
повдигане на обвинение по което подсъдимият е оправдан. Отделно в конкретния
случай ПРБ на два пъти е протестирала първоинстанционните оправдателни присъди и
така е предизвикала и провеждането на въззивни производства. При първото гледане
на наказателното дело в СРС са били уважени доказателствени искания, които преди
това са били отхвърлени от наблюдаващият прокурор (л.7-9 НОХД 13909/2011г.),
което е наложило и провеждане на най-малко едно допълнително съдебно заседание.
Следователно прокуратурата има съществен принос за продължителността на
наказателното производство в съдебната му фаза.
Продължителността на наказателното производство за престъпление, което не е
тежко от 7 години и половина не може да се приеме за разумна. Сама по себе си е
достатъчна за извод, че присъденото обезщетение е занижено, въпреки, че СРС е
посочил, че я взема предвид. Според СГС продължителността на наказателното
преследване не е оценена в достатъчна степен включително през призмата на
съдебната практика в такива случаи. Не е взето предвид, че ищецът не е бил осъждан и
срещу него не е имало други наказателни производства, което се установява както от
свидетелствата за съдимост, така и от представената справка от ответника. В
комбинация с неотчетената необходимост да се пътува от чужбина и с оглед на факта,
че първата оправдателна присъда е отменена (което е от естество да засили
притесненията от наказателното преследване) СГС намира, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 8000,00 лева. Съдът взема
предвид и съдебната практика за подобни случаи (на обвинение за леко наказуемо
престъпление, което се явява първо за съответния обвинен, неразумна
продължителност на производството- Решение № 137 от 9.08.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3428/2021 г., III г. о., ГК Решение № 60174 от 3.08.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2982/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 44 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2018
г., IV г. о., ГК ; Решение № 157 от 3.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3952/2018 г., III г. о.,
ГК). В две от посочените решения са присъдени по 10000 лева, но при наличие на
допълнителни обстоятелства като невъзможност за контакт с деца, отстраняване от
работа и разпространяване на факта на обвинението в служебните среди, каквито не се
установяват по конкретния казус- самият свидетел на ищеца изрично е заявил, че за
обвинението не се е разбрало в професионалните среди на ищеца. В другите две
решения са присъдени 3000,00 и 6000,00 лева, но при драстично по кратък срок на
3
наказателното производство (1,5 години при 7,5 години по настоящото и 4 години при
7 и половина по настоящото) и драстично по леки по вид и размер наказания
предвидени в НК за престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Несъстоятелни са оплакванията на ПРБ по иска за имуществени вреди. В
представените договори за правна помощ е вписано плащане в брой и платени суми,
което е достатъчно за извод за реално плащане съгласно ТР 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС.
Размерите (300,00 лева по досъдебното производство; 800,00 лева за първото
гледане пред СРС; 500,00 лева за първото въззивно производство, 800,00 лева за
второто първоинстанционно производство и 500,00 лева за второто въззивно
производство) не са прекомерни. Съгласно редакциите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба
1/2004г. на висш адвокатски съвет минималния хонорар за досъдебното производство е
бил 300,00 лева към 2011г. Същият е бил минималния хонорар при първото гледане на
делото в СРС, като са платени 800,00, но тук СГС взема предвид, че адвоката се е явил
на всяко заседание, правил е искания, които са били уважени от съда в ОСЗ на
27.01.2012г.-приобщаване на записи от охранителни камери (а преди това отхвърлени
от прокурор с постановление на л. 7-9 от НОХД 13909/2011г.), проведени са 4
заседания, разпитани са няколко свидетеля, слушани са експертизи, при което платения
хонорар от 800,00 лева не се явява прекомерен с оглед извършените действия и
фактическата сложност на делото. За първото въззивно производство са платени 500
лева, което е минимума по наредбата след изменението от 2014г. При второто гледане
в СРС са били събрани нови доказателства, разпит на нови свидетели и допълнителна
експертиза, като броя заседания вече е 6 /шест/. Платени са 800,00 лева при минимум
от 500,00 и не е налице прекомерност. Хонорара по второто въззивно НОХД е
минималния по наредбата към съответния момент. Следва да се посочи, че защита е
осъществена и срещу граждански ищец в рамките на същите хонорари.
Предвид гореизложеното жалбата на ищеца е частично основателна за сумата от
3000,00 лева, които следва да се присъдят допълнително.
В останалите обжалвани части решението следва да се потвърди.
Ищецът има право на разноски за въззивното дело, но няма искане за тяхното
присъждане.
Водим от горното СГС II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20000566 от 05.01.2022г., постановено по гр. д. №
51913/2020г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, в частта, с която е отхвърлен за
разликата над сумата от 5000,00 лева до размер на сумата от 8000,00 лева (или за
4
сумата от 3000,00) лева предявеният от Б. К. К. с ЕГН ********** и адрес в гр. София,
ул. „**** срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
незаконно обвинение по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
22051/2014г. на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. **** ДА
ЗАПЛАТИ НА Б. К. К. с ЕГН ********** още 3000,00 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 24.01.2019г. (датата на
влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани от страните
отхвърлителни и осъдителни части.
Въззивното решение по иска за имуществени вреди е окончателно и не подлежи
на обжалване, а по иска за неимуществени вреди подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5