РЕШЕНИЕ
№ 9098
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110102972 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от Aлександър Александров, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответницика Н. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на
ищеца следните суми:: сумата от 2857,34 лв. - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за
имот, находящ се на адрес: АДРЕС, отчитан под абонатен № ХХХХ, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –03.11.2021г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 233,38 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 21.10.2021г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ФИРМА, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност, поради плащане на задълженията, за което ангажира и
доказатеслтва. Прави възаржение за погасителна давност на задължението.
1
С Определение от 11.05.2022 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „ФИРМА.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника се представлява от адв. Димова, която поддържа писмения отговор. Моли
съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 62842/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 2857,34 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: АДРЕС, инсталация **********/аб.№ 63100, ведно със законна лихва
от 03.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 233,38 лв., за периода от
15.09.2019г. до 21.10.2021г. С възражение от 22.12.2021 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №6/25.01.2016г. и
декларация за отказ от право на ползване от 18.02.2016г., ответника е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ ап.11, находящ се в АДРЕС.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в АДРЕС, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от АДРЕС, ведно със списък на
етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в
сградата да бъде извършвано от ФИРМА и със същото да се сключи договор. Такъв е
сключен на 23.09.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение
и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 28.05.2018г.
По делото са приети главни отчети и изравнителни сметки, представени от ФИРМА
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., съобщение към фактура №
**********/31.08.2020г. за процесния период и справка за задължения на абонатен №
**********.
Ответника е ангажирал доказателства за извършено на ответника плащане, като е
предствил 20 бр. разписки за периода 02.08.2018г. -29.06.2020г./стр. 56-75/.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
ФИРМА. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия
в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
дължимата сума за изразходвана ТЕ е 3520,39 лв. (1904,54+1615,85=3520,39).
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период в общ размер от 952,67 лв., от които
705,88 лв. за главница и 246,79 лв. за лихва. Експертът е определил и размера на дължимото
обезщетение за забава в размер на сумата от 156,40 лв. по Обща фактура от 31.07.2019г. и
сумата от 91,21 лв. по Обща фактура от 31.07.2020г..
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
2
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№6/25.01.2016г. и декларация за отказ от право на ползване от 18.02.2016г., се установява по
категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния
недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В
този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска
съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, одобрените с Решение на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. сумата за изразходвана ТЕ е 3520,39 лв., от които сумата от 1904,54 лв. за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 1615,85 лв. за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
процесния период, от ответника са извършени плащания в общ размер от 952,67 лв., от
които 705,88 лв. за главница и 246,79 лв. за лихва. Предвид това, като се приспадне от
общото задължение от 3520,39 лв. платената главница от 705,88 лв., остава дължим остатък
в размер на сумата от 2814,51 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 226160, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена. Предвид това, съдът намира, че предявеният иск за
главницата се явява основателен и доказан до размера от сумата от 2814,51 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 2857,34 лв., същият следва да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 03.11.2021
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 45-дни срок
след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с
подаване на заявлението на 03.11.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е
прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови
вземания за преди м.10.2018 г., а сумата по първата фактура № **********/31.07.2019г.,
3
касаеща процесния отчетен период, находяща се на л. 17 от делото е със срок за плащане
14.09.2019 г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока за плащане за начислените
суми - 14.09.2019 г.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по
фактура №**********/31.07.2019г./ до 21.10.2021 г., която сума, съобразно извършените
плащания, устнаовени със заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 247,61 лв., от
които сумата от 156,40 лв. по Обща фактура от 31.07.2019г. и сумата от 91,21 лв. по Обща
фактура от 31.07.2020г. Или предявения иск за сумата от 233,38 лв. следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 62842/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 901,62 лв., съразмерно с уважените
искови претенции.
На основание чл. 78, ал. № ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 1,39 лв., представляваща направени по делото разноски за депозит за вещо лице.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Ш., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“ №61, вх.А, ап.11, че дължи на ФИМА ЕАД, с ЕИК
номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от A.А., сумата от
2814,51 лв. (две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. №
ХХХХХ, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 03.11.2021 г. до окончателното плащане
на дължимото и сумата от 233,38 лв. (двеста тридесет и три лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 21.10.2021
г., за които суми е издадена Заповед №18690/11.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 62842/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2857,34
лв.
ОСЪЖДА Н. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, да заплати на ФИРМА, с
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от А.А, сумата от
901,62 лв. (деветстотин и един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща направени
от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 62842/2021 г. по описа на СРС,
съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА ФИРМА, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от A.А., да заплати на Н. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, сумата
от 1,39 лв. (един лев и тридесет и девет стотинки), представляваща направени по делото
4
разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач ФИРМА.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 62842/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5