Разпореждане по дело №177/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 17/31.01.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1266/2011 год., К.Р.С. е признал подсъдимия А.Н.А. от с.Т., общ.М., обл.П., за виновен в това, че на 03.10.2011 год. в землището на с. В., общ. К., в съучастие като извършител с М. М. Х. от гр. К., чрез използване на техническо средство - кирка, отнел чужди движими вещи: арматурна стомана с обща дължина 10 метра и диаметър 2.2 см, на стойност 30.27 лева, собственост на „Горубсо – К.” , от владението на съответното длъжностно лице - И.В.И. от гр. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. счл.20 ал.2, във вр. с чл.55, във вр. с чл.58а ал.4 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Със същата присъда и подсъдимият М. М. Х. от Г. е признат за виновен в това, че на 03.10.2011 год. в землището на с. В., общ. К., повторно, в немаловажни случаи, в съучастие като извършител с А.Н.А. от с. Т., общ. М., обл. П., чрез използване на техническо средство - кирка, отнел чужди движими вещи: арматурна стомана с обща дължина 10 метра и диаметър 2.2 см, на стойност 30.27 лева, собственост на „Горубсо – К.” , от владението на съответното длъжностно лице - И.В.И. от гр. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, размерът на което е намалил с 1/3, а именно - на 8 месеца „лишаване от свобода”. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е осъдил всеки от подсъдимите да заплати на сметка на РС – К. направените по делото разноски – по 22.50 лв. всеки от тях.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М. М. Х. от Г., който я обжалва, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо, с оглед отказа на първоинстанционния съд да приложи института на условното осъждане по чл.66 от НК. Твърди в жалбата си, че семейството му е социално слабо, баща му е инвалид, а той самият и майка му са безработни. Бил неграмотен, нямал професия и никой не искал да го наеме на работа. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде приложен чл.66 от НК и бъде отложено изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода” със съответен изпитателен срок, като твърди, че не възразява срещу определения размер на същото. В съдебно заседание подс.Х. поддържа жалбата така, както е предявена. Защитникът на подсъдимия Х. представя писмена защита, в която развива съображения, аналогични на изложените в жалбата.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че наложеното на подс.Х. наказание не е явно несправедливо, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите на подсъдимите обвинения. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подс. А.Н.А. е роден на 25.03.1982 год. в гр. П., постоянно живее в с. Т., общ. М., обл. П.. Има завършено с начално образование, не е женен, безработен е, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Прехраната си набавя от дейности като тази, за която му е повдигнато обвинението.

Подс. М. М. Х. е роден на 13.09.1992 год. в гр. К., израснал е в бедно ромско семейство, живее в същия град при лоши битови условия. Без образование е, не е женен. Няма усвоена професия, не упражнява общественополезен труд, няма доходи. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни. По характер е буен, невъздържан, склонен към създаване на конфликти. Осъждан е със споразумение от 19.05.2011 год. за престъпление по чл. 197 т. 3, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 01.05.2011 год. в гр. К., като му е наложено наказание „Пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца; и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200 часа за 1 година.

До пътя между гр. К. и с. В., в землището на това село, се намира хвостохранилище на „Горубсо – К.” - гр. К.. Същото представлява система от водни басейни, в които се утаява концентратът от рудата. Басейните не са заградени. Към тях има построено бетонно съоръжение - скатен преливник. Материалноотговорно лице на хвостохранилището бил св. И.В.И. - заместник началник на същото, отговарящ за състоянието на апаратурата, съоръженията и оборудването, както и за наличните суровини и материали на хвостохранилището. На 03.10.2011 год. св.И.И. отишъл до същото хранилище, за да види състоянието на преливника. Отдалеч видял, че там има две лица - двамата подсъдими, които с помощта на кирка чупели бетона на съоръжението и изваждали арматурата му. В резултат на незабавното обаждане на св. И., на място пристигнали полицейските служители при РУП - К. - свидетелите Ф.Б. и Д.Х.. И. ги повел към двете лица, все още рушащи съоръжението. Последните забелязали приближаващите полицейски служители, при което преустановили работата. Подс. А. взел кирката и един металотърсач, а подс. Х. взел едно навито арматурно желязо, след което двамата тръгнали срещу полицейските служители и св.И., пред които признали, че са смятали да предадат желязото в пункт за изкупуване на вторични суровини. Подс.М. Х. предал с протокол за доброволно предаване кирката, металотърсача и носеното от него навито арматурно желязо, което било с дължина 7.8 метра и диаметър 22 мм. На място било установено още едно парче арматурно желязо е дължина 2.2 метра и диаметър 22 мм, с остатъци от бетон по него, приготвено за разпореждане от страна на подсъдимите. Общата дължина на двете парчета арматурна стомана е 10 метра, с диаметър 22 мм, а стойността й възлиза общо на 30.27 лева, видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза.

Двамата подсъдими били задържани по реда на ЗМВР за срок от 24 часа със заповеди за задържане с №№ 303 и 304, и двете от 03.10.2011 год.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите А. и Х., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които същите са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимите пред органа по разследването; показанията на свидетелите И.И., Ф.Б. и Д.Х., дадени на досъдебното производство; Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.10.2011 год., ведно с фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване от 03.10.2011 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 20.10.2011 год., ведно с фотоалбум към него; писмено заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза № 290/14.10.2011 год.; Заповеди с рег.№№ 303 и 304/03.10.2011 год.за задържане на лице по ЗМВР – заверени ксероксни копия; 2 бр. справки за съдимост на подсъдимите А. и Х.; 2 бр. характеристични справки за подсъдимите А. и Х.; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, които доказателства изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс. А. и подс.Х. са осъществили от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва: подс. А. - на чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК; и подс.Х. – на чл. 195 ал.1 т.4 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, а именно: на 03.10.2011 год. в землището на с. В., общ. К., в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство – кирка /а за подс.Х. – повторно, в немаловажни случаи/, отнели чужди движими вещи: арматурна стомана с обща дължина 10 метра и диаметър 2.2 см, на стойност 30.27 лева, собственост на „Горубсо – К.” , от владението на съответното длъжностно лице - И.В.И. от гр. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на събраните на досъдебното производство доказателства, като обосновано е приел, че същите подкрепят изцяло направените от подсъдимите самопризнания в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, излагайки подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхнатÓ цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на всеки от подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подс.Х. по същество се прави оплакване само относно явната несправедливост на наложеното му наказание, изразяваща се в отказа на съда да приложи института на условното осъждане по чл.66 от НК по отношение на наказанието на подс.Х..

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от всеки от подсъдимите А. и Х. от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимите на чужди движими вещи, собственост на „Горубсо – К.” – Г., от владението на съответното длъжностно лице - И.В.И. от гр. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на кражбата, чрез използване на техническо средство по чл.195 ал.1 т.4 от НК /за двамата подсъдими/ - кирка, без което осъществяването на деянието би било невъзможно, или поне значително затруднено; както и повторно, в немаловажни случаи /за подс.Х./ по смисъла на чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй като същият е извършил престъплението, предмет на настоящото производство, след като е осъден с влязла в сила присъда /споразумение/ за друго такова престъпление - споразумение от 19.05.2011 год., с което за престъпление по чл. 197 т. 3, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 01.05.2011 год. в гр. К., му е наложено наказание „Пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца; и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200 часа за 1 година, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.Х. обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, както не е представлявало маловажен случай и деянието, предмет на предходното му осъждане. Този извод се налага от степента на обществената опасност на дееца, от начина на извършване на деянието и квалифициращите същото обстоятелства. Следва да се отбележи още, че не е такова обстоятелство само по себе си много ниската стойност на откраднатите вещи, като същото следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи подсъдимия.

Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимите деяние - за осъществяване на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК /а за подс.Х. - и по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК/ при форма на вината – пряк умисъл: същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението им – всеки от тях несъмнено е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на владелеца им, и установява своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвои /като намерението на всеки от подсъдимите за своене на отнетите чужди движими вещи се установява и от заявеното от тях пред полицейските служители, а именно – че са възнамерявали да се разпоредят с арматурното желязо, като го предадат на пункт за изкупуване на вторични суровини/, като подсъдимите са съзнавали и квалифициращите деянието обстоятелства: извършването на деянието чрез използуването на техническо средство – кирка, а за подс.Х. - и при условията на повторност, в немаловажни случаи. Налице е и общност на умисъла на подсъдимите - всеки от тях освен своя собствен умисъл, е съзнавал умисъла и на другият подсъдим.

При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимите престъпление, първоинстанционния съд е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства, като е приел, че по отношение на подс.А. са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – малката стойност на откраднатото, съдействието за разкриването на обективната истина, довело до улеснение на наказателното производство и извън признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и влошеното материално положение на подсъдимия, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при условията на 58а ал.4, във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК /като правилно е приел, че разпоредбите на чл.55 са по-благоприятни за дееца от разпоредбите на чл.58а ал.1 и ал.3 от НК/ му е наложил наказание под минималния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Съдът е направил извода, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на дееца, не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, както и че не са налице пречките по чл.66 от НК за прилагане на института на условното осъждане, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното на подс.А. наказание за срок от 3 години. По отношение на подс.Х., съдът е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства малката стойност на откраднатото, съдействието му за разкриването на обективната истина, довело до улеснение на наказателното производство и извън признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; а като отегчаващи такива – извършването на престъплението съвсем скоро след извършването на друго такова престъпление, лошите характеристични данни за този подсъдим, сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, както и наличието на два квалифициращи деянието признака. Въз основа на тях съдът е приел, че на подс.Х. следва да бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер от 1 година. Направил е изводът, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК, поради което и при императивното приложение на чл.58а ал.1 и ал.3 от НК е редуцирал така определения размер на наказанието „лишаване от свобода” с 1/3, като в крайна сметка е наложил на подс.Х. наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Въпреки липсата на отрицателните предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е отказал приложението му, което е мотивирал с установените данни за личността на подс.Х. /извършване на две престъпления в сравнително кратък срок, лоши характеристични данни/, като е приел, че с оглед целите на наказанието и най-вече за поправянето на дееца, е необходимо същият да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода” ефективно. Изложил е също съображения, че противното би довело до чувство за безнаказаност у подс.Х., както и че с ефективното изтърпяване на наказанието би била постигната и друга от целите на наказанието по чл.36 от НК – да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, макар и за кратък срок. В съответствие с разпоредбите на чл.59 ал.1, във вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното на подс.Х. наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд относно вида и размера на наложените на всеки от подсъдимите наказания за извършеното престъпление, са обосновани и законосъобразни, вкл. и относно приложението на разпоредбите на чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и на чл.66 ал.1 от НК при налагане на наказанието на подс.А., респ. при отлагане на изпълнението на същото за срок от 3 години. Не са такива, обаче, съображенията и изводите на първоинстанционния съд за отказа да приложи института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание на подс.Х., въпреки липсата на формални пречки за това. Така, първоинстанционният съд не е отчел в пълна мяра всички смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства, а именно: тежкото му семейно и имотно състояние; причините и мотивите за извършване на деянието – за да се снабди със средства за препитание, заради което е принуден да събира метални отпадъци, които да предава на пунктове за изкупуване на вторични суровини срещу заплащане, обусловено от липсата на образование, което да му даде възможност за нормална трудова ангажираност и реализиране на законни доходи; характера и вида на отнетите вещи – арматурно желязо, както и изключително ниската му стойност /а не само малка стойност, както е приел първоинстанционния съд/, доброволното предаване на отнетите вещи. Същевременно, при индивидуализацията на наказанието на подс.Х., с постановяване на ефективното му изтърпяване, първоинстанционният съд е надценил и превантивната и възпиращата цели на наказанието, придавайки им по-голяма тежест от необходимата. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че като отегчаващи отговорността на подс.Х. следва да бъдат отчетени извършването на престъплението съвсем скоро след извършването на друго такова престъпление, тъй като това обстоятелство е отчетено при квалификацията на престъплението като извършено при условията на повторност, в немаловажни случаи/, нито пък че деянието е със сравнително висока степен на обществена опасност, имайки предвид, че същата е типична за този вид престъпляния. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, посочени и от първоинстанционния съд, не е необходимо изолирането на подс.Х. от свойствената му семейна и социална среда при ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. С други думи, първоинстанционният съд неправилно е отказал прилагането на условното осъждане по отношение на подс. Х., което прави наложеното на същия наказание явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 от НПК. Ето защо, и на основание чл. 337 ал.1 т.3 от НПК следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК на подс.Х. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, като следва същия да бъде освободен от ефективно изтърпяване на наказанието и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото бъде отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

В останалата й част, извън посочените наложителни изменения в частта й относно освобождаване на подс.Х. от изтърпяване на наложеното му наказание и отлагане на изпълнението на същото на основание чл.66 ал.1 от НК, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.3, и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 17/31.01.2012 год. по Н.о.х.дело № 1266/2012 год. по описа на К.йския районен съд В ЧАСТТА Й, с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, на основание чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с 58а ал.1 и ал.3, във вр. с чл.54 от НК, на М. М. Х. от Г., с ЕГН *, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, като го освобождава от изтърпяване на наказанието и на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ча±т.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.