РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501499 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 25.03.2021г по гр.д. № 417/2020г Кюстендилски окръжен съд, ГК, е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Б. Н. сумата от 7
000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 500лв-
обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , ведно със
законната лихва върху главниците от 19.10.2018г. КОС е отхвърлил иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 7 000лв до претендираните
30 000лв- неимуществени вреди. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора.
Решението на КОС е влязло в сила в осъдителната си част, касаеща
обезщетението за имуществени вреди претърпени от ищеца.
Решението на КОС се обжалва с въззивна жалба от ответната Прокуратура на РБ,
в осъдителната част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди. Въззивникът –
ответник поддържа, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и
1
присъденото обезщетение е завишено по размер. Поддържа, че не се установява
причинна връзка между вредите на ищеца и действия на Прокуратурата. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната осъдителна част и
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен
в по-нисък размер.
Ищецът Д.Н. депозира писмен отговор на жалбата на Прокуратурата на РБ, с
който оспорва жалбата.
На свой ред и в срока по чл.263,ал.2 от ГПК Д.Н. е депозирал насрещна въззивна
жалба, с която обжалва решението на КОС в отхвърлителната част, като поддържа, че
решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Поддържа, че
съдът не е ценил всички доказани по делото неимуществени вреди, претърпени от
ищеца. Поддържа, че неправилно е приложена материалния закон- разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Счита, че определеното от КОС обезщетение за неимуществени вреди е
занижено , а не е справедливо. Моли решението на КОС да бъде отменено в
обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди да бъде уважен изцяло.
В о.с.з. въззивникът Прокуратура на РБ се представлява от прок. П. от САП, която
поддържа жалбата на прокуратурата и оспорва НВЖ на ищеца. Моли жалбата на
ответника да бъде уважена, по съображенията изложени в нея.
Въззивникът с НВЖ Д.Н. не се явява и представлява. Депозира, чрез адв. Н.
писмена молба, с която моли да бъде отхвърлена жалбата на прокуратурата и уважена
жалбата на ищеца. Претендира разноски по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно , не
страда от пороците посочени в двете въззивни жалби и не е постановено в нарушение
2
на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 234 от НК, като твърди, че производството е продължило близо 7
години, че два пъти му е четена осъдителна присъда, че се е явил на близо 35
заседания по делата, че е изпитал неимуществени вреди- страх, стрес, унижения
,злепоставяне, че се евлошило здравословното му състояние. Поддържа,че е било
засегнато доброто му име, чест и достойнство.
По делото е установено , че на 17.02.2012г е образувано ДП против ищеца , като
на 02.05.2012 г му е повдигнато обвинение извършено престъпление по чл. 234, ал.1
от НК, като по отношение на обвиняемия не е взета мярка за неотклонение.
Установява се, че в Дупнишкия районен съд е внесен обвинителен акт срещу
ищеца и е било образувано НОХД № 724/012 г, по което са насрочени 6 съдебни
заседания, на които ищецът е присъствал лично. По делото ищецът е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3
години.
Присъдата е протестирана , образувано е в.н.о.х.д. № 321/2013г в ОС- Кюстендил,
по което присъдата е отменена и делото-върнато за ново разглеждане на ДРС.
Образувано е НОХД № 1641/2013 г. по описа на ДРС, по което са проведени 8
съдебни заседания, на които ищецът е присъствал . С присъда ДРС отново признава
ищеца за виновен и му е налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Присъдата на ДРС е изменена от КОС, като е намален размер на наложеното
3
наказание „лишаване от свобода “на четири месеца .
По искане на ищеца Софийски апелативен съд възобновява наказателното
производство, отменя постановените присъди и връща делото на ДРС.
Пред ДРС е образувано НОХД № 1463/2016 г, по което са проведени пет съдебни
заседания и е постановена оправдателна присъда , потвърдена с решение от
19.10.2018г на КОС.
В о.с.з. на 03.02.2021г. са разпитани свидетелите И. Х. и Л. Л..
Свид. Х. установява, че познава ищеца от 30 години и са приятели . Свидетелят
знае, че ищецът е имал проблеми с прокуратурата по дело за акцизни стоки. Според
свидетеля то се отразило негативно върху психическото и физическото състояние на
Д., той не се хранел, отслабнал. Свидетелят споделя случай, когато ищецът го молил ,
ако той влезе в затвора, да помага на жена му.През годините се променил много,
затворил се в себе си. Според свидетеля по време на делото ищецът започнал да страни
от приятелите си. Свидетелят установява още, че хората в с. *** и гр. *** започнали да
говорят за него и да го питат дали Д. ще влиза в затвора. Според свидетеля заради
делото отношенията на хората към ищеца се променило, като някои от тях се
отдръпнали и започнали да говорят лоши неща по негов адрес. Свидетелят установява,
че ищецът тежко изживявал реакцията на хората . Свидетелят установява,че е имало
случай когато Д. му се обадил и го помолил да го вземе, тъй като му прилошало, не
виждал пътя и и не можел да управлява автомобила си. Тогава споделил с него, че
някой от селото бил коментирал пред децата му, че баща им ще влиза в затвора.
Свидетелят сочи и че ищецът и съпругата му се карали заради делото. Свидетелят
установява , че знае, че на младини Д. е имал проблеми със съда и прокуратурата, но
след като приключили делата улегнал. Според свидетеля ищецът след приключване на
делото се променил трайно като човек и останал затворен. Свидетелят установява, че е
карал ищеца поне 10 пъти за делото. Свидетелят установява още,че призовките за
делото се връчвали на Д. чрез кмета.
Свидетелката Л. Л., чиято дъщеря е била омъжена за ищеца, сочи, че са живяли в
една къща, както и че ищецът не е крил от тях, че е бил в затвора. Според свидетелката
той се е грижил за семейството. След като се оженил за дъщеря й, Д. нямал проблеми с
прокуратура и полиция. Делото започнало 2012 г и се появили проблемите на ищеца-
започнал да се затваря в себе си, да не контактува, непрекъснато в него имало
напрежение, ограничил приятелския кръг, започнал да има главоболие, което се
дължало на появилото се напрежение от притеснението му, че е щял да остави децата и
да влезе в затвора. Изпаднал в депресия, не разговарял с никого, спрял да се храни, не
можел да спи през нощта. Според свидетелката делото се отразило на семейството му и
4
на отношенията с жена му. Според свиделката разводът е вследствие на напрежението,
което имал покрай делото. Споделя,че през 2016 г децата на ищеца се прибрали с плач,
защото други деца им казали, че баща им ще влезе в затвора. Свидетелката установява,
че отношението на хората към Д. в с. Раждавица се променило много. След започване
на делото доверието към него било накърнено, имало коментари, че ще влиза в затвора.
След делото ищецът не е можал да си върне старото психическо и физическо
състояние, травмата си е останала в него.
Съдът счита,че може да кредитира свидетелските показания. Свидетелите
установяват факти, които са възприели лично и техните показания взаимно се
подкрепят. Показанията им са жителийски логични и обективни.
По делото е представена справка за съдимост се установяла, че в периода 1993г-
2015 г. ищецът е осъждан за различни престъпления. В периода 2012-2018г ищецът е
признат за виновен за престъпление по чл.343в от НК за деяние извършено на
01.02.2013г , втори път- за деяние извършено на 28.03.2013г.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3 от ЗОДОВ , тъй
като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което
обвинение е приключило с оправдателна присъда. Не се спори, че отговорността за
незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни
лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
5
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 38г. Наказателното
производство водено против ищеца е продължило близо 6 години и 8 месеца.
Обвинението повдигнато на Н. по чл.234 от НК, е било за тежко престъпление и
законът е предвиждал наказание до шест години ЛС. Ищецът е участвал в множество
съдебни заседания.
От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е
продължило наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фази не е
изключително дълъг и обосноваващ по- висок размер на обезщетението, дължимо се
на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за по-дълъг
период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от
него.
Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът не е изтърпял мярка на
неотклонение, но е участвал в множество съдебни заседания и на два пъти е бил
осъждан на лишаване от свобода.
През този период , през който е бил обвиняем по обвинение по чл.212 от НК
ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно
преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх
от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в семейството. От свидетелските
показания в частта, която съдът кредитира, се установяват трудностите изпитани от
ищеца, ограничаването на неговите социални контакти, напрежението в семейството
му, стреса, изразяващ се в липса на апетит, безсъние. Установява се, че за започналото
наказателно производство в селото се е разчуло и ищецът е търпял коментарите на
съседи и познати.
Неоснователно е възражението на въззивника- ответник ,че не той е дал гласност
на воденото против ищеца наказателно производство. Обезщетението на процесното
основание се дължи за всички вреди, пертърпени от незаконното обвинение, по което
ищецът е бил оправдан. Вредите, които е търпял ищеца от хорските приказки
безспорно са следствие на повдигнатото обвинение от прокуратурата и съответно, с
оглед постановената оправдателна присъда, ответникът дължи за тези вреди
обезщетение.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
6
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 7 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав следва да
посочи, че е съобразил от една страна, че установените като претърпени от ищеца
вреди от повдигнатото му обвинение са в рамките на обичайните при сходни случаи,
не се установява основание за присъждане на обезщетение в по-висок от обичайния
размер. Това , което дава основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение
е обстоятелството , че ищецът на два пъти е чул по делото осъдителна присъда, което
не може да не засили търпяните от него неимуществени вреди. От друга страна не
може да не се отчене факта,че ищецът има множество осъждания, т.е. ситуацията, в
която попада с повдигането му на обвинение не е съвсем непозната и съответно-
стресираща. Съдът следва да съобрази още и обстоятелството, че срещу ищеца са били
водени и други производства по различни обвинения по същото вреде, като по две от
тях има и подписани споразумения. Житейски логично е да се приеме ,че и тези
производства са довели до изтърпяване на вреди от ищеца. Ето защо и при
съобразяване на всички гореизложени факти съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението дължимо се от ответника на ищеца възлиза на сумата от 7 000.00лв С
така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив размер
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на ответника,
7
като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно дадените задължителни указания по тълкуването на закона с ТР №
3/2004г на ОСГК на ВКС – т.4 обезщетение за забава се дължи от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда- от 19.10.2018г
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете въззивни жалби разноските се възлагат върху
страните, както са направени.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 25.03.2021г, постановено по гр.д. № 417/2020г
по описа на Кюстендилски окръжен съд в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8