Решение по дело №618/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 4124/22.07.2024г. от А. А. А. с [ЕГН] – Медицински център, стационар, към Затвора гр.Белене, против отказ на Началник на отдел СДВРП при ГДИН да премести А. в затвора гр.Варна за провеждане на лечение, инкорпорирано в писмо изх. № 8598/12.07.2024г. Посочва се в жалбата, че акта е незаконосъобразен и се иска отмяната му.

По делото не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв.С. Й., която моли съда да уважи жалбата и върне преписката за произнасяне от страна на адм.орган.

Ответникът – Началник на отдел СДВРП при ГДИН, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че считано от 02.11.2020г. жалбоподателят А. А. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене. В тази насока са представените писмени доказателства – копие на заповед № Л-2571/09.08.2022г. на началника на затвора Белене и справка, издадена от З. Б. на л. 25 от делото.

Видно от становище с рег.№ ЛВ-7792/07.08.2024г. , писмо с изх.№ ИЗ-7230/11.06.2024г., становище с изх.№ 368/06.06.2024г. на СБАЛЛС-София, протокол на ЛКК при СБАЛЛС-София , епикриза от 20.10.2021г. , амбулаторни листове и др., лишенията от свобода е диагностициран с рецидивиращ пролапс на ректума и болест на Крон. Жалбоподателят е лекуван оперативно в Първа коремна хирургия при МБАЛ „ Св.А.“ –Варна. Консултиран е от хирург във ВМА-гр.София и насочен за планово оперативно лечение.

Не се спори, че на 04.07.24г. жалбоподателят е подал молба с вх.№ 3719/24г. по описа на затвора Белене за преместване в затвора гр.Варна, предвид здравословното си състояние и по-близък достъп до болницата в гр.Варна, където да се лекува. В тази насока е писменото доказателство на л. 42-43 от делото.

Безспорно е и се установява от писмо рег.№ ИЗ6569/05.07.2024г. – л. 40 от делото, че Началникът на затвора гр.Белене дава положително становище, като предлага молбата на лишения от свобода да бъде уважена от Гл.директор на ГДИН на основание чл.62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС. В тази насока са и становище с рег.№ ИЗ 6523/04.07.24г. на ИСДВР на ЗПС и 6 НР група и медицинско становище от м.ф. Т. С., в които се предлага на началника на затвора Б. А. А. да бъде преместен в затвора гр.Варна.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Като съобрази изложеното по-горе, съдът приема жалбата за допустима. По делото липсват доказателства за датата на връчване на оспорения акт в писмо изх.№ ИЗ-8598/12.07.24г., но предвид датата на издаване на акта – 12.07 и датата на входяване на жалбата – 18.07.24г. в затвора гр.Белене, то последната е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Съдът приема, че с акта, инкорпориран в писмо изх. № 8598/12.07.2024г. се засягат се засягат права, свободи и законни интереси на лишения от свобода, поради което съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. В доктрината и съдебната практика трайно се приема, че за естеството на юридическия акт определяща е не неговата форма, а съдържанието и правните му последици. Оспореното писмо е формулирано като кореспонденция, но по същество изразява отказ да се премести лишения от свобода в друго място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с оглед здравословното му състояние, с което непосредствено се засягат неговите права. Актът в писмото отговаря на критериите по чл. 21 от АПК за индивидуален административен акт и не е изрично изключен от съдебно обжалване със специален закон (чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България). Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

С оглед установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че по същество жалбата е и основателна.

В конкретният случай по повод подадената от А. А. А. до ГДИН молба с вх.№ 3719/04.07.24г. по регистъра на ГДИН е направено искане за преместване от затвора гр. Белене в затвора гр. Варна, като с оспорения акт в писмо изх. № 8598/12.07.2024г. се отказва от страна на Началника на отдел СДВРП при ГДИН предвид обстоятелството, че с писмо рег.№ 7230/11.06.2024г. по повод устна жалба на лицето ГДИН е изразила становището си. Посочва се още в писмото, че състоянието на лицето се проследява амбулаторно от медицинските специалисти при затвора Белене, като е осигурено поддържащо симптоматично лечение и проследяване от външни специалисти. Върху писмото е наличен отпечатък за електронно подписване на документа на 12.07.24г. от Началник на отдел СДВРП Ю.Ш..

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" (съответно лицето, на което е делегирано това правомощие, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗИНЗС) издава: 1/. заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или 2/. издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор. Нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг. Във всички случаи административния орган дължи произнасяне с нарочен акт при спазване изискванията на чл. 59 от АПК, вкл. ал. 2, т. 4, за излагане на фактически съображения и правни основания, т. е. мотиви. Същевременно с чл. 62, ал. 5 ЗИНЗС изрично е установена възможност главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" да делегира със заповед правомощията си по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, притежаващ висше юридическо образование. Видно от представената по делото Заповед № Л-1070/23.02.2020 г. на комисар Ю.Ш. – Началник отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" в ГДИН, последният има единствено правомощия да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция, но не и да се произнася по основателността на молбите с правно основание чл. 62 от ЗИНЗС, каквото е сторено с оспорения административен акт.

Горното обуславя извод, че е налице основанието по чл.146 т.1 от АПК, като актът е издаден от орган без материална компетентност, поради което следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката върната на главния директор на ГДИН за произнасяне по молбата на лишения от свобода.

За изчерпателност следва да бъде отбелязано и следното:

Административният акт не отговаря и на изискванията за форма в чл. 59, ал.1 и ал.2 т. 4 и т.7 от АПК, като липсват мотиви, посочване на фактически и правни основания за издаването му, както и пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.

Същевременно въпреки представеното по делото копие на удостоверение за срока на валидност на електронния подпис на издателя на електронния документ, то видно от справка на л. 237 от делото писмото е подписано с валиден електронен подпис единствено от служител на ГДИН, подготвил акта, но не и от лицето, посочено като негов автор. Доказателствената тежест за спазване на разпоредбата на чл.59, ал.2 т.8 пр.2 от АПК, а именно, че подписът върху електронния документ е положен с валиден квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги от лицето, посочено като негов автор, е на административния орган на основание чл.170, ал.1 от АПК. Доказателства в тази насока не са налице по делото.

Предвид горното, съдът намира, че оспореният отказ е постановен от лице, което не разполага с материална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС, поради което следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката следва да бъде изпратена на главния директор на ГДИН- гр. София за произнасяне по молбата от 04.07.24г. на А. А. А. с искане за преместване от затвора Белене в затвора Варна, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62, ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 пр.1 вр. чл. 174 от АПК, Административен съд – град Плевен, девети състав,

Прогласява за нищожен отказ на Началник на отдел СДВРП при ГДИН, инкорпориран в писмо изх. № 8598/12.07.2024г. , с което е отказано на А. А. А. да бъде преместен от затвора Белене в затвора Варна.

Връща административната преписка на главен директор на ГДИН- гр. София за произнасяне по молба с вх.№ 3719/04.07.24г. по описа на Затвора Белене, подадена от А. А. А. с [ЕГН], с искане за преместване от затвора Белене в затвора Варна, в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 63, ал.2 изр. 2 от ЗИНЗС решението е окончателно.