№ 170
гр. гр. Добрич, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500354 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „А. Биоенерджи“ ЕООД-гр.Д. и АТ. Г. АТ. от гр.Д. срещу
решение №260268/25.03.2021 г. по гр.д.№3020/2020 г. на Добричкия районен
съд,с което е признато за установено,че въззивниците дължат солидарно на
„Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.Пл. парично вземане по заповед за
изпълнение №317/13.03.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№750/2020 г. на ДРС,както
следва:3 850,50 лв-дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. по
договор за аренда от 26.06.2019 г. на земеделска земя с обща площ от 35,006
дка,находяща се в землищата на с.К. и с.Г.,общ.Д.,ведно със законната
лихва,считано от подаване на заявлението-11.03.2020 г.,до окончателното
плащане,както и 482,50 лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 30.06.2019 г. до датата на подаване на
заявлението 11.03.2020 г.,респ. въззивниците са осъдени да заплатят на
„Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.Пл. сторени разноски в заповедното и
исковото производство.Настоява се за отмяна на атакуваното
първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно.Сочи
се,че районният съд не взел предвид отправеното от въззивниците искане за
1
постигане на спогодба за разсрочено плащане,както и че въззивниците-
ответници по делото не били признали вземанията на ищцовото дружество.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.Пл. изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Подробно
развива доводи по същество на спора и сочи,че насрещната страна не е
отправяла искане за постигане на спогодба за разсрочено плащане.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
01.04.2021 г.,а жалбата е подадена на 14.04.2021 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 15.04.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№3020/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.8 от
ЗАЗ,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Омега Агро Инвест“ ЕООД-
гр.Пл. срещу „А. Биоенерджи“ ЕООД-гр.Д. и АТ. Г. АТ. от гр.Д. за
установяване,че ответниците дължат солидарно на ищеца парични вземания
по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №317/13.03.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№750/2020 г. на
ДРС,както следва:3 850,50 лв-дължимо арендно плащане за стопанската
2019/2020 г. по договор за аренда от 26.06.2019 г. на земеделска земя с обща
площ от 35,006 дка,находяща се в землищата на с.К. и с.Г.,общ.Д.,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на подаване на
2
заявлението за издаване на горната заповед-11.03.2020 г.,до окончателното
плащане,както и 482,50 лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 30.06.2019 г. до датата на подаване на
заявлението 11.03.2020 г. Претендирано е от ищеца и присъждане в негова
полза на сторените от същия съдебно-деловодни разноски в заповедното и
исковото производство.
По ч.гр.д.№750/2020 г. на ДРС е издадена по повод заявление по чл.417
от ГПК на кредитора „Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.Пл. заповед за
изпълнение на парично задължение №317/13.03.2020 г.,с която е разпоредено
длъжниците „А. Биоенерджи“ ЕООД-гр.Д. и АТ. Г. АТ. от гр.Д. да заплатят
солидарно на кредитора посочените по-горе суми,дължими по договор за
аренда на земеделска земя от 26.06.2019 г.След подаване в законоустановения
срок на възражения по чл.414 от ГПК от двамата длъжници срещу заповедта
за изпълнение с разпореждане от 23.09.2020 г. ДРС указва на заявителя
възможността да предяви в едномесечен срок иск за установяване
съществуване на вземанията си.Разпореждането е съобщено на заявителя на
02.10.2020 г.,а настоящите установителни искове са предявени с искова молба
вх.№264618/30.10.2020 г.,т.е. в рамките на указания едномесечен преклузивен
срок.Вземанията-предмет на исковете са идентични с вземанията-предмет на
заповедното производство.Следователно предвид изложеното исковете са
процесуално допустими.
Предявените искове са основателни и правилно са уважени от
първоинстанционния съд.Ответниците не са подали отговори на исковата
молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,като възражения срещу допустимостта и
основателността на исковете не са наведени от тях и в хода на
първоинстанционното производство.Същите не са оспорили
обстоятелствата,на които се основават исковете.Въззивната им жалба срещу
първоинстанционното решение е бланкетна и не съдържа никакви конкретни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Предвид горното процесуално поведение на ответниците съдът приема за
безспорно установено по делото,че страните са обвързани от валиден договор
за аренда на земеделски земи,сключен на 26.06.2019 г. между „Омега Агро
Инвест“ ЕООД-гр.Пл. в качеството на арендодател и „А. Биоенерджи“ ЕООД-
гр.Д. в качеството на арендатор,като физическото лице-ответник АТ. Г. АТ.
3
от гр.Д. е подписало договора като съдлъжник на арендатора,който съгласно
клаузата на чл.39 от договора се задължава солидарно с главния длъжник-
арендатор изцяло и неограничено по всички договорни задължения на
последния,вкл. по задължението за плащане на дължимите арендни
вноски.Солидарността на задълженията на двамата ответници е възникнала
по силата на договорните уговорки.
Договорът за аренда е сключен в изискуемата форма за валидност по чл.3
ал.1 от ЗАЗ-писмена с нотариална заверка на подписите на страните,респ.
същият е вписан в СВ-гр.Д. според изискването на чл.3 ал.2 от ЗАЗ.Договорът
валидно обвързва страните по него.С клаузата на чл.6 ал.1 от договора са
уговорени дължимите от арендатора арендни вноски по стопански години за
целия срок на действие на договора /сключен е за пет стопански години за
период 01.10.2019 г.-30.09.2024 г. вкл./.За процесната стопанска 2019/2020 г. е
уговорено арендно плащане в размер на 1 968,73 евро,равняващо се на
3 850,50 лв,колкото се претендира от ищцовото дружество.Уговорен е падеж
за арендната вноска 30.06.2019 г.Твърди се от ищеца,че и до настоящия
момент плащане не е осъществено от арендатора,който е в забава след
настъпване на падежа.Освен сочената главница арендаторът дължи и
обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2019 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,която дата се
счита и за дата на предявяване на настоящите искове по смисъла на чл.422
ал.1 от ГПК,а именно 11.03.2020 г.,в размер на 482,50 лв.На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД дължи и законната лихва върху главницата,считано от датата на
заявлението 11.03.2020 г.,до окончателното плащане.Солидарно задължен за
горните вземания с дружеството-арендатор е и ответникът А. Г.А.-съдлъжник
по договора.
Ответниците не са оспорили дължимостта на горните суми на посоченото
основание.В открито съдебно заседание пред ДРС на 25.02.2021 г. същите
чрез процесуалния си представител са заявили,че исковете са допустими и
„вероятно основателни“.Признали са,че са закъснели с плащането на
арендната вноска за стопанската 2019/2020 г.Единствено са настояли за
отлагане на делото с оглед постигане на споразумение между страните за
разсрочено плащане на задълженията.Искането им за разсрочено плащане е
своеобразно признание,че дължат претендираните от ищеца суми.Начинът на
погасяване на задълженията и уговорките между страните в тази насока са
4
обаче ирелевантни за спора.Те касаят последващи /след приключване на
исковото производство по установяване съществуването на вземанията/
отношения между кредитор и длъжници по осъществяване изпълнение на
установените с влязло в сила решение задължения.
При цялостно уважаване на исковете на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ищцовото дружество има право на всички сторени от него разноски в
заповедното и исковото производство,които са му присъдени от
първоинстанционния съд.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора право на разноски за въззивната инстанция има
ищецът и въззиваем „Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.Пл.,който обаче не е
претендирал изрично такива в производството пред ДОС,поради което и не
следва да му се присъждат.Въззивниците-ответници по делото не са
претендирали разноски за настоящата инстанция,но същите и нямат право на
такива поради уважаване на исковете срещу тях.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260268/25.03.2021 г. по гр.д.№3020/2020 г.
на Добричкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5