Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е 

 

 

гр. К., 21.01.2020 год.

 

 

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 20.01.2020 г., в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

              при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2614  по описа за 2019 г.  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С. и Д.Д.М. – Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юриск. Г.Л.П., съдебен адрес:***, тел.: 02 80 10 072, против В.Т.М., ЕГН ********** и В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.

Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за кредит от ****..2016 г. „Б.Д.“ ЕАД предоставила на В.Т.М. и В.В.Т. кредит в размер на 20 000 лева със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Към датата на сключване на настоящия договор ГПР по кредита бил 5,33%.

Твърди, че за обезпечаване на отпуснатият кредит била вписана законна ипотека върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ ****., с площ 50 кв.м., гараж с площ 30 кв. м., второстепенна сграда с площ 30 кв. м., находящи се в с. Я., общ. М., ул. „******“ ***.

Сочи, че кредитът бил погасяван на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план, чрез разплащателна сметка № ******** с падеж всяко 27-мо число на месеца.

Сочи, че на *****.2017 г., поради нередовно обслужване на задължението между В.Т.М. и В.В.Т., от една страна и „Б.Д.“ ЕАД, от друга страна, било подписано допълнително споразумение, с което кредитът бил преструктуриран и било договорено следното: към датата на подписване на допълнителното споразумение остатъкът от дълга бил в размер на 20 080,36 лева, не се променял крайният срок за издължаване. Към датата на сключване на споразумението лихвата била 5,337%, а ГПР 5,34%.

Твърди, че след сключване на договора за кредит, внасяните от ответника суми били достатъчни за погасяване на вноските по кредита до м. януари 2018 г., не били погасени следващите вноски, дължими за м. февруари, март и април 2018 г. Поради непогасяване в срок на месечните вноски  и допусната забава в плащанията над 90 дни, банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което било сведено до знанието на кредитополучателите, посредством изпратени уведомления, редовно връчени на същите.

Твърди, че на 09.10.2018 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие. До предявяване на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита бил олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта.

Сочи, че предвид настъпилата предсрочна изискуемост и посочените предпоставки, на 19.10.2018 г. „Б.Д.“ ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В.Т.М. и В.В.Т. за дължимите суми и разноски по заповедното производство.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № **/2019 г. при ЧСИ Р.М., рег. № *** с район на действие ОС-С..

На 04.09.2018 г. „Б.Д.“ ЕАД била уведомена, че заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжниците при условията на л. 47 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от образуване на настоящото дело и установяване на вземането по издадения изпълнителен лист.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.Т.М. и В.В.Т. дължат на „Б.Д.“ ЕАД датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно 19.10.2018 г. следните суми: главница – 19 968,00 лева; договорна лихва за периода от 27.02.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 961,55 лева; лихвена надбавка за забава за периода от 28.02.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 57,49 лева; заемни такси – 155,17 лева; законната лихва, считано от 19.10.2018 г. до окончателно погасяване на задължението.

Претендира разноски по делото.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК  не е депозиран писмен отговор от ответниците. На същите са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

 

В проведеното открито съдебно заседание лично се явиха ответниците по делото – В.М. и В.Т., като заявиха, че били  наясно, че не са плащали суми по кредита, не отричат че дължат парите на Банката, но имали здравословни и други причини за това.   

 

От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:

           Между „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и В.Т.М. и В.В.Т. като кредитополучатели е сключен договор за жилищен кредит   от дата ****..2016 г. От него е видно, че  кредиторът предоставил на кредитополучателите кредит  в размер на  20 000,00  лева за покупка на жилище в с. Я.,  общ.М.. Видно от договора, ГПР е 5,33 %,  като кредитът следвало да се изплати на 360 броя месечни погасителни вноски, всяка от 108,50 лева, видно от приложения към договора за кредит погасителен план. Договорът за кредит е подписан на всяка страница от кредитополучателите В.М. и В.Т. и от упълномощен представител на  Банката.

            По делото е представено допълнително  споразумение към Договор за кредит от *****.2017 г., видно от което страните са уговорили допълнителни условия помежду си.

По делото са предоставени Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и погасителен план от 27.11.2017 г.

            Видно от Извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ за сметка *******/19.10.2018 г. по Договор за кредит от ****..2016 г. и Допълнително споразумение от *****.2017 г. кредитът  с кредитополучатели В.Т.М. и В.В.Т. е със статут: Предсрочно изискуем, като общите дължими суми по него, ведно с такси и разноски възлиза на 21 142,21 лева.

             По делото са приложени уведомления от дата 20.09.2018 г. от „Б.Д.“ ЕАД до кредитополучателите за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем. И двете уведомления са получени от В.Т. на 26.09.2018 г.

              От приложеното по делото  ч.гр.д. № ****/ 2018 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл. 417 от ГПК е издадена заповед № ****/****.2018 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът В.Т.М., с ЕГН ********** *** и длъжникът В.В.Т., с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на кредитора „Б.Д.” ЕАД, сумите: 19968.00 лв. главница; 155.17 лв. заемни такси; 961.55 лв. договорна лихва от 27.02.2018г. до 18.10.2018г.; 57.49 лв. санкционна лихва от 28.02.2018г. до 08.10.2018г. по договор за жилищен кредит от ****..2016г. и законната лихва върху главницата от 19.10.2018г. до изплащане на вземането, както и 572.84 лв. разноски по делото, от които: 422.84 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист.

              Видно от същото ч.гр.д. № ****/ 2018 г. по описа на РС-К. е, че  заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ГПК, поради което съдът е разпоредил спиране на изпълнението на Заповед №****/****.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителния лист. Указано и на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.

              В указания срок е заведено настоящото гр.д. 2614/2019 г. по описа на РС-К..

              По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице заключава, че размерът на дължимите към Банката към момента на подаване на исковата молба по главницата е в размер на 19 968,00 лева. Размерът на дължимите суми към Банката към момента на подаване на настоящата искова молба по дължими договорени и санкциониращи лихви такси и разноски във връзка с обявената предсрочна изискуемост е 1174,21 лева.

 

              Ответниците в настоящото производство в открито съдебно заседание не оспориха фактическите обстоятелства по делото.

 

           От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

  Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.

 В представените по делото Договор за кредит от дата ****..2016 г.  и Допълнително споразумение към него от *****.2017 г., сключени между „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и В.Т.М. и  В.В.Т. като кредитополучатели,  се съдържат личните данни на ответника,  данни от личните им  карти, настоящ адрес. Това е достатъчно да се приеме, че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласие на страните за неговото сключване.

   Договорът е подписан от страните, поради което е породил правни последици. За кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща месечните погасителни вноски съобразно уговорения размер и в сроковете съобразно погасителният план, визиран в договора. Установи се, че ответниците  не са изпълнили  плащанията по погасителния план и не са изплатили задължението си до крайният срок на договора – 27.09.2046 г.

Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор - чл. 240 от ЗЗД. Същите са породили целените правни последици. Налице е неизпълнение на поетите от ответниците договорни задължения, поради което те  дължат  и следва да заплатят  на ищцовото дружество исковите суми.

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Той дължи лихви само ако това е уговорено писмено. Безспорно, в случая заплащането на лихви е уговорено писмено, като конкретно е посочено и началната дата на това задължение.

 

Относно разноските в заповедното и исковото производства:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

 

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сторените в производството по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер на  572,84 лв., от които 422,84 лв.за държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право и на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, които са в размер на 948,00 лева, от които: 423,00 лева държавна такса; 225,00 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.М., с ЕГН ********** *** и В.В.Т., с ЕГН ********** ***, че същите дължат солидарно  на „Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. – главен изпълнителен директор и Д.Д.М. – изпълнителен директор, сумите:          19 968.00 лв. (деветнадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и 00 ст.) главница, 155.17 лв. заемни такси; 961.55 лв. договорна лихва от 27.02.2018 г. до 18.10.2018 г., 57.49 лв. санкционна лихва от 28.02.2018 г. до 08.10.2018 г. по договор за жилищен кредит от ****..2016г. и законната лихва върху главницата от 19.10.2018г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА  В.Т.М., с ЕГН ********** *** и В.В.Т., с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят  на „Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. – главен изпълнителен директор и Д.Д.М. – изпълнителен директор, направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на – 1 520,84                               /хиляда петстотин и двадесет лева и 84 стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2018 г. по описа на РС-К..

 

 

                                                                        

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: