РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Русе, 30.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА, с участието на прокурора ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 102 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.С. Р.
– А. от гр.С. против Решение № 19 от 03.02.2023г.,
постановено по АНД № 788 /2022 г. по описа на Районен съд С., с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 6477454, издаден от ОД на МВР С., с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева,
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4, вр. чл. 182,
ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител, в подадени писмени бележки, оспорва основателността
на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че административното нарушение, за
което е санкционирана жалбоподателката, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
4 от ЗДвП размер, като е обсъдено и мотивирано наличието на по-тежко квалифициращото обстоятелство повторност.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството
пред първата съдебна инстанция. Всички
съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, са установени и удостоверени.
При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални
нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.182, ал.4, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са
възраженията в жалбата в тази посока. Издаването на електронния фиш е една
последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз
основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат
както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша
е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Нарушението е извършено извън населено място, по път |-7,
км 18+512. Действащото общо ограничение от 90км/ч е отразено в съставения Протокол за използване
на АТСС/л.8 НАХД 788/2022г. РС С./. Това обстоятелство/ограничението на
скоростта/ е отразено и в разпечатката от видеоклипа, където е отбелязана
лимитирана скорост 90км/ч. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, фиксираща
дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за
измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните и приложени доказателства по делото /л.20 от НАХД
788/2022г. РС С./. При посочване на
скоростта на движение на процесния автомобил
коректно е приспаднат толеранса от предвидената допустима техническа
грешка.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство /л.23 от НАХД788/2022г. РС С./, като съгласно чл.189, ал.
15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно наказателния процес. От това
доказателство е видно също, че измерената скорост на движение на процесното ППС
е била 137 км/ч, при ограничение 90 км/ч. Няма
спор, че процесното МПС е собственост на жалбоподателката. Нещо повече сама
жалбоподателката в декларация по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП не е оспорила пред
компетентните органи факта, че е собственик и водач на посоченото в ел.фиш МПС
със съответния рег.номер. Липсват данни жалбоподателката да е посочила различно
лице, на което да е било предоставено управлението на този автомобил към датата
и часа на констатираното нарушение.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Относно наличието на по-тежко
квалифициращо обстоятелство повторност, посочено в ЕФ, пред въззивният съд са
представени доказателства, доказващи наличието му, като е представен имено ЕФ, цитиран в атакувания
повторен ЕФ, поради което неоснователни са доводите в касационната жалба за
това, че не е налице хипотезата на чл.
189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Неоснователни
са възраженията, с които се поставя под съмнение точната квалификация на
нарушението. Правилно е
индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата
санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд – С. е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР С. за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63д,
ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото, на ответната страна следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на
80 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 19
от 03.02.2023г., постановено по АНД № 788 /2022 г. по описа на Районен съд С.,
с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6477454, издаден от ОД на МВР С..
ОСЪЖДА
И.С. Р. – А. от гр.С., да заплати на Областна дирекция на МВР
- С. сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.