Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260018 от
15.02.2021г., гр.Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд, в проведеното на петнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ИВАНОВА
При секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 633 по описа за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл.226 ал.2 КТ.
Цитираното по-горе дело
е образувано по искова молба от И.Н.К., чрез адв.Х.Р. ***, с посочено от
ответника правно основание чл.226 КТ.
Претендира се обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер
на 1281.75 лева месечно, за всеки месец от прекратяване на трудовото му
правоотношение – 11.12.2019г. до надлежно връщане на тр.книжка, в едно със
законната лихва, считано от датата на образуване на делото-19.08.2020г., до
окончателното изплащане.
В изпълнение на дадените
от съда указания, с уточняваща молба вх.№260935 от 26.10.2020г. по описа на ТРС
ищецът, чрез пълномощника си адв.Х.Р. конкретизира ответника – ОДМВР-Ловеч,
както и видът на правоотношението, възникнало между страните, а именно- служебно,
възникнало въз основа на административен акт.
В проведеното на
15.01.2021г. открито с.з. пълномощника на ищеца прави уточнение за периода на претендираното
обезщетение, а именно: от 11.12.2019г. до 30.10.2020г.
По реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва по основание и размер
заявената искова претенция.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник, който
поддържа становище за основателност на заявената искова претенция.
Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
В съдебно заседание,
ответникът се представлява от юриск.Р.Р.. Поддържа становище за неоснователност
и недоказаност на исковата претенция. Аргументите
си излага по съществото на спора.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се оспорва
обстоятелството, че страните са били в служебни правоотношения, които са прекратени
със Заповед №259З-2686 от 11.12.2019г. на Директора на ОДМВР гр.Ловеч, поради
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР.
Не се оспорва
обстоятелството, че при прекратяване на служебното правоотношение, работодателят е изготвил
необходимите удостоверителни документи за осигурителен стаж и пенсия.
Спорно по делото
е задържана ли е трудовата книжка на
ищеца при прекратяване на служебното му правоотношение с ответника ОД
МВР-Ловеч и дължимо ли е от
работодателя- ответник обезщетение, по
смисъла на чл.226 ал.2 от КТ.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит на свид. М.М.М., от показанията на която се установява, че през м. февруари
2020г. е придружила ищецът до ОД на МВР – Ловеч, за да си вземе трудовата
книжка. Излага, че го е чакала в колата и връщайки се в автомобила и казал, че
не са му я дали, след което пуснал жалба в Инспекция по труда – Ловеч. Твърди,
че ищецът е имал възможност да започне работа като «***», но не е успял, тъй
като от фирмата /не може да посочи
наименованието/ искали да представи
трудова книжка. Твърди, че от месец «…ноември започна работа. Не знам името на фирмата, в която той работи…..Мисля, че той ми каза,
че му е върната трудовата книжка по-късно, но не знам точно….».
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от правна страна следното:
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ, позовавайки се на
обстоятелството, че при прекратяване на служебното му
правоотношение, работодателят незаконно е задържал трудовата му книжка. Разпоредбата
на цитирания текст гласи, че „Работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено…“. Съдът,
в доклада си е приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът И.К. е бил държавен служител, което се потвърждава
от съдържанието на заповед №295з-2686/11.12.2019г. на Директора на ОДМВР-Ловеч
/л.11-13 от делото/ и от заявеното от
ищеца, в уточняваща молба вх.№260935 от 26.10.2020г. по описа на ТРС, а именно: „между
ищеца и работодателят е било налице служебно правоотношение, възникнало
въз основа на административен акт.“.
Независимо от това, проц.представител на ищеца твърди, че правоотношенията между страните следва да
бъдат уредени по реда на чл.226 ал.2 КТ.
С оглед
спецификата на казуса, съдът счита, че съобразно теорията следва да анализира в
пълнота двата вида правоотношения.
Понятието
„трудово правоотношение” е основна категория за трудовото право и служи за
ограничаването му от сродни правни отрасли. Предмет на регулиране на трудовото право са онези обществени отношения,
които са свързани с труда. Тази идея законодателят нормативно е изразил
в разпоредбата на чл.1, ал.1 от Кодекса на труда КТ): „Този кодекс урежда
трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други
отношения, непосредствено свързани с тях”, т.е. онези отношения, свързани с
постъпването на работа (въз основа на трудов договор, избор, конкурс);
изпълнението в рамките на работното време; почивките, отпуските; трудовото
възнаграждение и др., както и прекратяване на връзката между работника и
служителя и работодателя (уволнение, освобождаване от работа и др.).
При
установеното и не оспорено обстоятелство, че ищецът е бил държавен
служител, то възникналите с ответника
правоотношения безспорно са служебни. Предмет на регулиране на служебните
правоотношения по повод възникването, съдържанието и прекратяването между
държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната
служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон се урежда от Закона
за държавния служител – чл.1. В ал.2 на цитирания закон е дадено и легалното
определение за държавен служител „лице, което по силата на административен акт
за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и
подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.
Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на
държавен служител при спазване изискванията на този закон….“. Методът на правно регулиране обхваща правните
средства, които се използват за регулиране на релевантните за правото
обществени отношения. Той определя начина, по който съответният правен отрасъл,
чрез правните норми, въздейства върху правните субекти, за да ги подтикне към
законосъобразно поведение. Всеки вид правоотношение се урежда от определени правни норми, които в степента, в която регулират
съответното правоотношение, биват преки - тези, чийто норми уреждат изцяло
видът на правоотношението или субсидиарни- при които само отделни техни правни
норми уреждат даденото правоотношение. Уредбата, която КТ регламентира в трудовите правоотношения
е уредба по същество и се отнася за широк кръг въпроси: както общи, касаещи
трудовите правоотношения, така и специфични – на индивидуалните правоотношения
между страните, а при субсидиарните, понеже са други отрасли на правото, само
отделни техни правни норми, които установяват особености в трудовите
правоотношения на определена категория работници или служители, се явяват
източници на трудовото право. /Такива закони са: Закон за държавния служител
(ЗДС); Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
(относно предварителната закрила при уволнение на общински съветници, избор на
заместник-кметове, освобождаване на кметове и др.); Закон за съдебната власт
(ЗСВ) (относно дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори и следователи и
др.) и др. Законите, като субсидиарни източници се намират по отношение
на КТ в съотношение на общ към специален закон. Общият закон се явява КТ, а
специални – съответните посочени закони. Съгласно правилото Lex specialis derogate
legi generali (специалният закон дерогира общия), като в частта, която съдържа
уредбата на трудовите правоотношения на съответните служители, приоритет ще
имат тези закони, а не общите разпоредби на КТ. /Използвани източници - лекции
по ТП „Предмет на ТП- трудовите
правоотношения- отношения, в чиято основа стои трудът“. В българската ТП литература този въпрос е
изследван от проф. Л. Радоилски, проф. В. Мръчков, проф. Ат. Василев /. Изложеното по-горе води до извода, че
отношенията между страните се регулират от
приложение на специалния закон – Закона за МВР, който изключва
приложението на общия закон – Кодекса на труда. Ищецът е бил държавен служител
в МВР. Държавните служители на заеманата от него длъжност се назначават и
освобождават от съответните Директори на
Областна дирекция МВР , в случая ОДМВР-Ловеч. Страни по служебното
правоотношение - което е едностранно властническо по възникване и характер и
двустранно по субекти - са държавният служител и органът по назначаването.
Разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ, на която се позовава ищеца визира
отговорността на работодателя. Понятието работодател сочи на страна по трудово
правоотношение и е неотносимо за случая, при служебния характер на
правоотношението и отчитане кои са страните по него. Безспорно е обстоятелството, че на работниците и служителите, работещи по
трудов договор се издава трудова книжка, а официално удостоверителния документ
за фактите и обстоятелствата свързани със служебната дейност на държавният
служител е служебната книжка. Служебната книжка е персонален,
удостоверителен и официален документ за вписаните в
нея и свързани със служебната дейност обстоятелства за физическото лице -
служител. Съдържанието на служебната книжка е определено в утвърден образец,
като същата се явява носител на информация за:
имената, адреса и единния граждански номер, образованието, професията,
специалността и ранга, заеманата длъжност, звеното, размера на основната
заплата, датата на постъпване на служба, датата и основанието за прекратяване
на служебното правоотношение, времето, което се признава за служебен стаж и
други.
Съдът споделя становището на
проц.представител на ищеца, че държавните служители, работещи по служебно
правоотношение не следва да се поставят в по-неизгодно положение от работниците
на трудов договор, но в цитираната практика от ищеца, законодателят е имал в
предвид подсъдността и социалноосигурителните
последици за тази категория лица. Настоящият
състав е категоричен, че разпоредбите на КТ са приложими за държавния служител при изчисляването на служебния стаж, което се извършва по
ред определен в КТ, както и че служебния
стаж на държавния служител се зачита за осигурителен стаж по Кодекса
за задължително обществено осигуряване, което обстоятелство обаче не може да мотивира
състава да приеме, че ответникът следва да носи отговорността, предвидена в
чл.226 ал.2 от КТ, която възниква при наличие на трудово правоотношение, което
обстоятелство изрично е посочено от
законодателя.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че предявеният
иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. В тази връзка съдът не следва да обсъжда събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира с доверие като обективни и непосредствено
възприети от свидетеля, тъй като намира същите за ирелевантни при разглеждане
на настоящия казус.
За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че трудовата книжка като официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя има удостоверително /доказателствено/
значение за отразените в нея факти и обстоятелства и същите се считат за
настъпили до доказване на противното по съдебен ред. Поставяне на документа в положение, при което неговият притежател е в
невъзможност да го ползва, може да е основание за търсене на друг вид отговорност, но
това не е отговорността по смисъла на чл.226 ал.2 от КТ.
По отношение на разноските.
С оглед отхвърляне на претенцията, ищецът следва да заплати на ответната
страна сторените от тях разноски. При заявеното от проц.представител на
ответника в проведеното на 15.01.2021г. открито с.з., че не претендират
разноски, такива не следва да им бъдат присъждани.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен,
предявеният иск с правно основание чл. 226 ал.2 от КТ за заплащане на И.Н.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, от ОД на МВР Ловеч, представлявано от Директора М.С.М.обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка в размер на 1281.75 /хиляда двеста осемдесет и
един лев и седемдесет и пет стотинки/ лева месечно, за всеки месец от
прекратяване на служебното му правоотношение, за периода от 11.12.2019г. до 30.10.2020г.
включително.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред ОС- Ловеч.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия: