Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
14.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2064 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Р.И.” АД, ЕИК ********, твърди, че между ответника “Т.С.” ЕАД, ЕИК********, като възложител, и Обединение “Р.И.” – “С.М.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, е сключен Договор У-№ 446/09.12.2011 г., след проведена процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”. Твърди, че по договора ответникът е следвало да заплати на ищеца при представяне на оригинална данъчна фактура и протокол за окончателно приемане окончателната сума по графика в размер на 6 226 299,12 лева с ДДС. Твърди, че ответникът не предприема действия по приемането на окончателно извършената работа, както и не прави възражения за неизпълнение, а същевременно предприема действия по въвеждане на обекта в експлоатация и експлоатира същия на пълна мощност. Твърди, че съоръжението ТГ 9 е въведено в търговска експлоатация и за тази експлоатация на “Т.С.” ЕАД е издадена лицензия съгласно Решение на КЕВР № 4-Л-032 от 28.08.2015 г. за изменение на лицензията на “Т.С.” ЕАД за производство на електрическа и топлинна енергия. Твърди, че към 13.11.2014 г. са проведени успешно изпитания за функционални гаранции на ТГ 9. Твърди, че въпреки многократните покани до ответника за съставяне на протокол за окончателно приемане на работата, до подаването на исковата молба ответникът не е приел с окончателен протокол извършената работа и не е извършил окончателно плащане на договорената цена в размер на 6 226 299,12 лева с ДДС. Твърди, че с оглед на това съгласно договора са започнали да текат неустойки и лихви върху просрочените плащания.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му
заплати сумата от 6 226 299,12
лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по Договор У-№ 446/09.12.2011
г., сключен между ответника като възложител и Обединение “Р.И.” – “С.М.”
ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, след проведена процедура за избор на
изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”,
за сумата от 518 858,26 лева, представляваща неустойка за забавено плащане
съгласно т. 21.1.5. от договора в размер на не повече от 10% от стойността на
забавеното плащане без ДДС за периода от падежа на всяко месечно плащане до
13.06.2017 г., за сумата от 519 841,90 лева, представляваща законна лихва
за забава върху главниците за периода от падежа на
всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., за сумата от 54 015,99 лева,
представляваща мораторна лихва върху неустойката за забавено плащане съгласно
т. 21.1.5. от договора за периода от падежа на всяко месечно плащане до
13.06.2017 г., и законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба (21.06.2017 г.) до окончателното й плащане.
Ответникът “Т.С.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът сочи, че не е налице точно изпълнение на възложеното по договора и работата не е приета от ответника. Сочи, че ищецът не е изправна страна по договора. Възразява, че са налице множество неизправности на изграденото от ответника съоръжение и експлоатацията на същото. Сочи, че ищецът е изпълнил със значителна забава задълженията си по договора, доколкото срокът за цялостното изпълнение на дейностите по договора е 750 календарни дни от подписването на договора и крайните срокове на допълнителните дейности са съгласно одобрен график към Приложение № 3 от сключен между страните Споразумителен протокол. Посочва, че договорът е сключен на 09.12.2011 г. и срокът от 750 календарни дни е изтекъл на 11.04.2014 г., а разрешението за ползване на съоръжението е издадено от РДНСК едва на 10.06.2015 г.
Ответникът заявява извънсъдебно възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД на сумата от 7 264 999,28 лева, претендирана от ищеца по настоящото дело, със свои вземания към ищеца в общ размер на 7 264 999,28 лева, от които 1 229 323 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. април 2014 г. (считано от 12.04.2014 г.) – от общо 10 871 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 113,09 лева/МвтЧ; 2 322 869 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. май 2014 г. – от общо 20 465 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 113,50 лева/МвтЧ; 1 856 905,32 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. юни 2014 г. – от общо 18 891 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 113,54 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 144 900 лева, като остатъкът от 287 994,68 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 1 479 176,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. ноември 2014 г. – от общо 16 885 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 124,82 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество от 2 107 596 лева, като остатъкът от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 376 725,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. декември 2014 г. – от общо 22 340 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 125,49 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 803 538 лева, като за част от остатъка от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС.
При условията на евентуалност, ако бъде прието за неоснователно извънсъдебното възражение за прихващане по ЗЗД, то ответникът прави съдебно възражение за прихващане на сумата от 7 264 999,28 лева, претендирана от ищеца по настоящото дело, със свои вземания към ищеца в общ размер на 7 264 999,28 лева, от които 1 479 176,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. ноември 2014 г. – от общо 16 885 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 124,82 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество от 2 107 596 лева, като остатъкът от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 2 175 118,48 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. декември 2014 г. – от общо 22 340 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 125,49 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 803 538 лева, като остатъкът от 628 419,52 лева е предявен като частичен иск по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС; 2 825 167 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. януари 2015 г. – от общо 22 340 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 126,46 лева/МвтЧ; 785 537,32 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия през м. февруари 2015 г. – от общо 20 520 МвтЧ ел.енергия, която е можело да бъде продадена по ед. цена 126,20 лева/МвтЧ, с обща цена на цялото количество 2 589 681 лева.
Във връзка с направените възражения за прихващане ответникът твърди, че претърпените от него вреди са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договора за инженеринг. Сочи, че е налице предвидимост на вредите, доколкото разпоредбите на чл. 162 от ЗЕ задължават обществения доставчик “НЕК” ЕАД и крайните снабдители да изкупуват произведената от мощности като ТГ9 (за високоефективно производство) електрическа енергия без ограничения в обемите до м. март 2015 г. и съобразно определените след изменението на тази разпоредба максимални количества, по определени преференциални цени, т.е. неподлежащи на договаряне цени. Поради това приходите от продажби са производна величина от произведеното количество ел.енергия (след приспадане на това за технологични нужди и др.) и цената за Квтч за съответния период. Сочи, че единствената причина да не се реализира печалба в размер на 27 656 453 лева от ответника е виновното неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за инженеринг в уговорените срокове. Оспорва претендираните от ищеца неустойки и лихви.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Оспорва направеното от ответника възражение за прихващане, тъй като ищецът не бил изпаднал в забава, а ответникът бил в забава поради неподписването на протокол за приемане на извършената работа, въпреки полученото удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение. Сочи, че е установена от закона възможност да се претендират вреди, по-големи от предвидената от страните неустойка по договора. Сочи, че пир забава да се изпълни паричен дълг под формата на неустойка длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът сочи, че на 19.12.2013 г. – 7 дни преди крайния срок, е декларирал пред ответника готовност за започване на 72-часовите проби на 24.12.2013 г. За целта ответникът е следвало да осигури разрешение от ЕСО, но такова не било осигурено и въпреки това ищецът е извършил пробен пуск, без включване в електроразпределителната мрежа. Описва последващи проби и откази на ответника. Ищецът сочи, че на 08-11.04.2014 г. след проведени 72-часови проби ответникът е подписал протокол да поведени функционални изпитания на отделните технологични системи и съоръжения на ТГ9, без забележки или отразени недостатъци на съоръжението. Сочи, че на 12.06.2014 г. е подписан Констативен акт за установяване годността на съоръжението (Акт образец 15), на 26.05.2015 г. е съставен протокол Акт образец 16 и на 10.06.2015 г. е издадено разрешение за ползване. Сочи, че не може да му се вмени забава при изпитанията, доколкото при такива може само да съдейства на ответника, но не и да ги извършва самостоятелно поради характера и режима на съоръжението. Сочи, че издаването на разрешението за ползване е задължение само на ответника, а необходимите документи и изпитания по договора от страна на ищеца са извършени и предадени в срок. Освен поради гореизложеното, оспорва възражението за прихващане, тъй като ответникът от 12.04.2014 г. бил започнал да произвежда и продава ел.енергия от съоръжението, която е била закупувана от “НЕК” ЕАД. Поради това възразява, че за една и съща ел.енергия не може да се търси цена от “НЕК” ЕАД и в същото време да се претендира от ищеца обезщетение за пропуснати ползи.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорванията и заявените възражения срещу предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените и приети по делото писмени доказателства, че е сключен Договор У-№ 446/09.12.2011 г. между ответника като възложител и
Обединение “Р.И.” – “С.М.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, след
проведена процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”.
Съгласно чл. 4.1. от договора, общата цена на договора, съгласно приетата
от възложителя ценова оферта на изпълнителя, е в размер на
27 240 058,65 лева без ДДС или 32 688 070,38 лева с ДДС. В
чл. 4.3. е предвидено, че общата цена включва всички данъци, мита, такси и
други преки и непреки разходи, включително разходи за проектиране, труд,
материали, транспорт, механизация, доставки, изпитания, складиране, охрана,
управление, застраховки и временно строителство. В чл. 4.5. е договорено между
страните, че общата цена се заплаща на части – авансово плащане в размер на 30
% от цената на инсталацията, междинно плащане І в размер на 25% от цената на
инсталацията, междинно плащане ІІ в размер на 25% от цената на инсталацията,
окончателно плащане в размер на 5 188 582,60 лева без ДДС. Съгласно
чл. 4.5.4 от договора, окончателното плащане е предвидено да се извърши в срок
до 30-то число на всеки месец от датата на подписване на Протокол за окончателно
приемане на 14 месечни плащания по приет от страните погасителен план.
Съгласно чл. 17.1. от договора, след провеждане на 72-часовите проби
възложителят, изпълнителят и консултантът съставят акт (образец 15 от Наредба №
3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството), с който
удостоверяват, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти, нормативните
изисквания и условията на договора, като с този акт се извършва предаването на
обекта от изпълнителя на възложителя.
Съгласно чл. 17.4. от договора, след успешни гаранционни изпитвания,
доказващи гаранционните показатели на инсталацията съгласно приложение № 7 към
договора и получаване на разрешение за ползване, страните подписват протокола
за окончателно приемане на инсталацията.
Съгласно чл. 21.1.5. от договора, при закъснение в плащането възложителят
дължи неустойка в размер на 0,5% от общата стойност на забавената сума за всеки
ден закъснение, но не повече от 10% от стойността на забавеното плащане без
ДДС.
Съгласно чл. 21.3. от договора, плащането на неустойките не лишава
изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпените вреди и
пропуснатите ползи над размера на неустойката по общия исков ред.
Представен е от ищеца протокол за проведени 72-часови пробни изпитания на
турбогенератор ТГ9 и спомагателни съоръжения, подписан от представители на
страните и на лицето, упражняващо независим строителен надзор. В протокола е
дадено заключение, че се приемат 72-часовите пробни изпитания за успешни, както
и че ТГ9 не показва отклонения, недопустими по отношение хигиентите изисквания,
изискванията по безопасност на труда, опазването на околната среда и пожарна
безопасност съгласно стандартизационните документи и са постигнати техническите
параметри и качество.
Представен е протокол за проведени изпитания за функционални гаранции като
част от гаранционните изпитания на инсталацията, изградена по Договор У-№ 461/30.12.2011 г. с предмет: “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”, с
който е прието решение, че комисията предлага да бъдат приети проведените
изпитания за функционални гаранции като част от гаранционните изпитания на ТГ9
за успешни и съответно да се отчете изпълнение за функционални гаранции на
инсталацията съгласно приложение № 7 на договор У-№ 461/30.12.2011 г.
Представен е протокол от 29.10.2015 г. за проведени изпитания за надежност
на процесната инсталация и спомагателно оборудване, който е неподписан и не се
кредитира от съда.
Представен е от ищеца
Констативен акт образец 15 от 12.06.2014 г. за установяване годността за
приемане на строежа (част, етап от него), подписан от страните и други
участници в строителството, в който е прието, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на договора
за строителство и съответните анекси към него и че наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. В
констативния акт е определен общ срок за отстраняване на всички забележки по
изпълнението на СМР, доставката на стоки и съпътстващата документация съгласно
Приложение 1Н – 60 дни от датата на подписване на констативния акт.
Представени са от
ищеца Разрешение за ползване № СТ-05-826/10.06.2015 г., издадено от
Зам.-началник ДНСК за строеж: “Турбогенератор
с мощност 35 MW и спомагателно оборудване
на площадката на ТЕЦ “София” – Индустриална зона, Военна рампа Изток – Запад
(ІІ-66), пл. № 311”, както и
протокол за установяване на годността за ползване на строежа от Държавна
приемателна комисия, съгласно който строежът е приет и може да бъде ползван по
предназначението си.
Представен е от ищеца и договор за цесия, сключен на 15.08.2016 г. между ПАД “С.М. – ЗЛТ, ЛМЗ, ЕЛЕКТРОСИЛА, ЕНЕРГОМАШЕКСПОРТ” – Русия като цедент и настоящия ищец “Р.И.” АД като цесионер. В договора е посочено, че цеденът и цесионерът са страни по договора за създаване на обединение от 17.09.2010 г., което е изпълнител по гореописаната обществена поръчка, обединението не е юридическо лице и че към датата на сключване на договора за цесия не е платено окончателното възнаграждение от възложителя на обществената поръчка. По силата на договора за цесия ПАД “С.М. – ЗЛТ, ЛМЗ, ЕЛЕКТРОСИЛА, ЕНЕРГОМАШЕКСПОРТ” прехвърля на “Р.И.” АД всички вземания на цедента към “Т.С.” ЕАД за всички неизпълнени задължения на възложителя по договора от 09.12.2011 г., в това число и сумата от 5 188 582,60 лева без ДДС по т.4.5.4. от договора, както и всички други произтичащи от този договор вземания към “Т.С.” ЕАД като неустойки, лихви за забава, обезщетения и други санкции.
Представено е също уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента ПАД “С.М. – ЗЛТ, ЛМЗ, ЕЛЕКТРОСИЛА, ЕНЕРГОМАШЕКСПОРТ” до настоящия ответник и връчено на последния на 20.09.2016 г., видно от рег. № П-7498/20.09.2016 г.
Представена е нотариална покана с рег. № 02347, том ІІп, №
17/17.03.2016 г. по описа на М.К., с рег. № 200 на НК, с район на действие -
СРС, изпратена от “Т.С.” ЕАД до “Р.И.” АД и връчена на последния
на 18.03.2016 г., с която се претендира неустойка по чл. 21.1.2. от договора в
размер на 2 724 005 лева и обезщетение в размер на 27 656 453
лева за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия
за периода 12.04.2014 г. – 10.06.2015 г.
Представен е и отговор
на нотариалната покана, изпратен от настоящия ищец до ответника, в който се
оспорва претенцията за обезщетение за пропуснати ползи и се предявява за
плащане сумата от 1 800 000 лева, представляваща сбора на главниците
по първите четири вноски съгласно чл. 4.5.4. от договора, както и 180 000
лева – неустойка на основание чл. 21.1.5. от договора, считано от 30.11.2015 г.
Представени са също решение за откриване на процедура за обществена
поръчка, както и протоколи и решение на ДКЕВР касателно дейности на “Т.С.” ЕАД.
Представен е и сертификат за произход за електрическа енергия, произведена по комбиниран начин № ЗСК-14-08-16, издаден от КЕВР за период на производство 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г., от производствена централа “ТЕЦ София”, гр. София.
Представени са от страните Техническо предложение за участие в открита
процедура за възлагане на обществена поръчка с горепосочения предмет, Програма
за гаранционни изпитания на турбина тип ПР-35-8,8/1,0 Ст. № 9 в ТЕЦ “София”,
Доклад за напредъка, Протоколи от проведени изпитания и други технически книжа.
Представен е Договор от 17.09.2010 г. за създаване на
обединение за участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка с
предмет: “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”,
сключен между съдружниците ОАД “С.М.
– ЗЛТ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия),
ЕЛЕКТРОСИЛА, ЕНЕРГОМАШЕКСПОРТ” и “Р.И.” АД,
както и Анекс № 1 от 26.09.2011 г. към договора за създаване на обединение.
Представени са от ответника документи във връзка с обществената поръчка и извършените СМР.
Представени са от ответника справки за пропуснати ползи от ТГ9.
Представена е от ответника експертиза, наречена “отчет”, на Д.П., която съдът не кредитира, доколкото
не е събрана по предвидения в ГПК ред.
Представена е кореспонденция между страните по договора.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.. В същото
вещото лице по счетоводни данни,
предоставени от страните при проверките, констатира, че по процесния договор У-№446/09.12.2011
г. ответното дружество, в качеството му на възложител, не е заплатило сумите,
определени за плащане в т.4.5.4 на договора. Вещото лице дава заключение, че
общият размер на неплатените вноски от ответника на ищеца, определени като
окончателно плащане в т. 4.5.4 на договора, е 5 188
582,60 лева без ДДС или 6 226 299,12 лева с ДДС. Експертизата извършва
изчисление на неустойката върху констатираните неплатени суми без ДДС по
договора между страните.
Вещото лице дава заключение, че полученият резултат от изчислението при прилагане на неустойка в размер на 0,5% от стойността без ДДС на неплатените суми, за всеки ден забава, за периода от датите на падеж на неплатените вноски по договора - до 13.06.2017 г. е 9 720 273,56 лева. Вещото лице дава заключение, че полученият резултат от изчислението при прилагане на максимален размер на неустойката от 10% от стойността на неплатените вноски по договора без ДДС е 518 858,26 лева.
Вещото лице дава заключение, че изчислената законна лихва за забава върху неплатените вноски без ДДС по договора, за периода от датите на падеж на неплатените вноски по договора до 13.06.2017 г. е 540 109,50 лева.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието
заключение на Съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д.Г.. Вещото лице дава заключение, че съоръжението ТГ9
- предмет на спора, е изпълнено в съответствие е клаузите на Договора,
техническият и работен проект, и отговаря на нормативните изисквания за
правилно и безопасно функциониране. След получаването
на разрешение от ДНСК на 10.06.2015 г. може да се счита, че съоръжението
отговаря на всички нормативни изисквания и може да се бъде експлоатирано.
Вещото лице
дава заключение, че през процесния период от 12.04.2014 г. до февруари 2015 г.
е имало спирания. Това били през април 2014 г. поради пробив на втора градска магистрала и за периода 13.08.2014 г. - 07.10.2014
г. била спряна цялата централа за профилактика. Вещото лице е изчислило по
месеци и обобщено количеството електрическа енергия, което може да бъде
произведено от съоръжението при пълно натоварване за процесния период
12.04.2014 г. - февруари 2015 г. и същата възлиза общо на 271 320 MWh.
Вещото лице дава
заключение, че прогнозното нетно количество електрическа енергия, което може да
бъде произведено от ТЕЦ “София”, може да бъде пресметнато
общо за централата, тъй като разликата между измерената електрическа енергия на
изводите на трансформатора и произведената електрическа енергия не дава пълното
количество енергия за собствени нужди.
Вещото лице
дава заключение, че периодите, посочени в решенията на КЕВР и издадените
сертификати за произход на електрическата енергия, се отнасят за цялата 2014
година и за периода 01.01.2015 г. - 24.07.2015 г. За конкретния период от време
от 12 април 2014 г. до февруари 2015
г. няма издаден сертификат от КЕВР. Следователно нямало как да се изчисли
количеството електрическа енергия и това изчисление да се базира на решение и
издаден сертификат от КЕВР.
Вещото лице посочва, че
в Решенията на ДКЕВР се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се
определят цени на електрическата енергия за цялото ответно дружество, а не за
всяка топлоелектрическа централа по отделно или за отделно съоръжение.
Количествата комбинирана електрическа енергия в решенията на КЕВР са прогнозни
и са предложени от “Т.С.” ЕАД.
Вещото лице дава
заключение, че на задължително изкупуване
подлежи само реално произведената, измерена и преминала в електропреносната
и/или електроразпределителната мрежа електрическа енергия, отговаряща на
условията в чл.162 от ЗЕ. Вещото лице посочва, че според Указания за образуване
на цената за обществена доставка при прилагане на
метод на регулиране “норма на
възвръщаемост”, приети в протоколно решение №
15/09.02.2012 г. на КЕВР следвало да се използа терминът “норма на възвръщаемост”, а не използвания термин “печалба”. Вещото лице посочва, че за коректен отговор са
необходими отчетни данни на ТЕЦ “София” за произведената и продадената комбинирана
електрическа и топлинна енергия комбинирана електрическа енергия за процесния
период.
В
съдебно заседание, при изслушване на заключението вещото лице пояснява, че ТГ9
е включен в колекторната схема - в
случая в ТЕЦ София (ТГ6, ТГ8 и ТГ9), като тази колекторна схема не предполага сто
процента натоварване на един от турбогенераторите. Сочи, че смисълът на
ползване на колекторната схема е трите турбогенератора да работят, като
натоварването на отделните съоръжения е различно и зависи от диспечерите и от
изискуемата топлинна мощност. Вещото лице казва, че ТГ9 не може да работи на
100 % за целия процесен период, а на колко процента може да работи зависело от
диспечера и от необходимата мощност, включително според сезона. Вещото лице
пояснява, че въпреки високата ефективност на работа на ТГ9 и при желание на
диспечерите ТГ9 не може да работи на номинално натоварване, на 100 %, за дълъг
период. Казва, че и останалите турбогенератора имат минимална мощност, под
която те въобще не могат да се включат, а има периоди от време, когато трябва и
трите турбогенератора да работят. Вещото лице пояснява, че решения за
изкупуването и за издаването на сертификати на КЕВР се отнасят до цялата ТЕЦ
София, а не конкретно до ТГ 9, а според Закона за енергетиката количествата
електрическа енергия, които задължително подлежат на изкупуване, трябва да са
произведени и измерени.
От разпита на свидетеля И.И., който е бил главен експерт в
“Р.И.” от 2002 г. до 2017 г., се установява,
че работил като ръководител на проекта за ТГ-9 от страна на ищцовото дружество.
Описва работата по строежа и казва, че е имало изменения в проекта,
констатирано с протокол. Казва, че 72-часовите
проби са извършени със закъснение. Свидетелят казва, че имало забава за
включване, което не е по тяхна вина, след което са направили предварителните
изпитания и са проведени 72-часовите проби без забележки. Казва, че след това
се преминало към подписване на акт образец 15 и след подписването му са започнали
гаранционните изпитания. Казва, че предаването на обекта станало с акт образец
15. Казва, че ТГ-9 произвеждалое електрическа енергия. Относно забавянето
казва, че имало закъснение за включване към електроразпределителната мрежа,
което е отразено в протокола и за което разрешението следвало да се вземе от
възложителя на работата “Т.С.” ЕАД. Казва, че имали съдействие от
възложителя по време на изпитанията. Казва, че имало спиране на централата и
след два месеца продължили изпитанията. На въпроса дали са проведени 30-дневни
изпитания успешно, свидетелят казва, че турбината е работила повече от 30 дни и
те са писали писма до “Т.С.” ЕАД относно неподписване на този протокол
за изпитания. Казва, че протоколът не бил подписан, защото “Т.С.” ЕАД не е искала да приеме турбината. Казва,
че едната от причините за това, които изтъквали, била наличието на мокри петна
от едната страна по топлоизолацията на турбината.
При разпита на
свидетеля Б.П., който работи в “Т.С.” ЕАД от 1991 г. и до момента като директор
на дирекция “Експлоатационна
дейност”, се установява, че протоколът
за успешно проведени 30-дневни изпитания за надеждност на ТГ-9 не е подписан
поради различни причини, в т.ч. поява на течове, и тъй като новата турбина не е
работила 30 дни, без да има никакви забележки. Казва, че турбината и в момента
работи и има някои забележки. Свидетелят казва, че същата не може да работи на
номинална мощност, работи на понижена мощност и имало преписка с “Р.И.” АД да бъде отстранено това. Казва, че имало забавяне в изпълнението на
договора и в определени доставки. Казва, че не е наблюдавал проекта, но е чел
материалите и от м.януари 2015 г. е назначен със заповед на директора на “Т.С.” ЕАД в комисия за разследване на
изпълнението на договора. Казва, че е подавал и документите за изменение на
лицензите, като един от документите е разрешението за ползване на съоръжението
от ДНСК.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Не се спори между страните, че е сключен между ответника “Т.С.” ЕАД като възложител и Обединение “Р.И.” – “С.М.” ДЗЗД като изпълнител Договор У-№ 446/09.12.2011 г. Правата и задълженията по договора са придобити от съдружниците, които действат в рамките на гражданското дружество, включително и настоящият ищец. Това е така, доколкото Обединение “Р.И.” – “С.М.” ДЗЗД не е юридическо лице и страни по сделките с трети лица не е самото гражданско дружество, а отделните съдружници. Активната (кредиторова) солидарност в отношенията между съдружниците в консорциума, учреден под формата на гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД, и длъжника по сключен между тах договор, може да възникне, само ако бъде уговорена в договора (така в Решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
В случая е налице активна (кредиторова) солидарност на страната на изпълнителя, произтичаща от договора за възлагане на обществена поръчка. В чл.4.5. от договора е уговорено, че възложителят заплаща общата цена по договора, т.е. изпълнителят има право на възнаграждението. Същото се дължи общо на съдружниците в гражданското дружество, поради което е налице уговорена активна солидарност на кредиторите. Това определя активната легитимация на съдружника “Р.И.” АД да претендира изпълнение на договора от 09.12.2011 г.
В допълнение следва да се посочи, че ПАД “С.М. – ЗЛТ, ЛМЗ, ЕЛЕКТРОСИЛА, ЕНЕРГОМАШЕКСПОРТ” – Русия (другия съдружник в гражданското дружество) е прехвърлил на настоящия ищец “Р.И.” АД вземанията си към “Т.С.” ЕАД по процесния договор от 09.12.2011 г., за което ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Въз основа на сключения между страните Договор У-№ 446/09.12.2011 г. е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на съгласие от страните. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая ищецът се е задължил да изпълни възложените
строително-монтажни
работи на гореописаните съоръжения.
От приетите като доказателства по делото Констативен акт образец 15 от 12.06.2014 г. за установяване годността за приемане на строежа, подписан от страните, Разрешение за ползване № СТ-05-826/10.06.2015 г., издадено от Зам.-началник ДНСК за строеж, Протокол за проведени 72-часови пробни изпитания на турбогенератор ТГ9 и спомагателни съоръжения, както и Протоколи за проведени изпитания на инсталацията по процесния договор, се установяват извършените от изпълнителя строително-монтажни работи по обекта и приемането на същите от ответника. Обектът е предаден с подписването на Констативен акт образец 15 съгласно уговореното в чл. 17.1. от договора.
Настоящият
състав намира, че с подписването на Констативен акт образец 15, Акт на
държавната приемателна комисия и получаването на Разрешение за ползване за
процесните съоръжения, се установи приемането от страна на възложителя на извършените
от изпълнителя работи. Подписаните от страна на ответника протоколи го
обвързват за направените изявления и констатации, още повече, че тези
констатации и документи не се оспорват от ответника в настоящото дело.
Този извод на съда не се променя от уговореното в чл. 4.5.4 от договора, че окончателното плащане се дължи от датата на подписване на Протокол за окончателно приемане за строежа по чл. 17.4. от договора. Липсва изрично законово изискване за формата на приемане на извършената работа от възложител при договора за изработка по ЗЗД. След като в случая са подписани Констативен акт образец 15 и е издадено за строежа Разрешение за ползване на строежа, то строежът е изпълнен съгласно договора, проектите и отговаря на нормативните изисквания. Това е установено и от изслушаното и прието по делото заключение на Съдебно-техническата експертиза. След като процесните съоръжения са изпълнени, предадени на възложителя и са във фактическата власт на последния, както и след като същите се ползват по предназначение, то следва, че изработеното от изпълнителя е прието от възложителя. Липсата на съответен протокол по чл. 17.4. от договора или фактура не изключва приемането на извършената работа от възложителя при положение, че резултатът от тази работа се експлоатира по предназначение от страна на самия възложител. Няма основание за обвързване на плащането на възнаграждението за извършената работа от допълнителни обстоятелства, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, включващ само извършване на договорената работа и нейното приемане. С оглед на това за възложителя възниква задължението да изплати уговорената цена за извършените СМР, включително и окончателното плащане по договора (така в Решение № 250/11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Възраженията на ответника, че са налице множество неизправности на изграденото от ответника съоръжение и експлоатацията на същото, останаха недоказани. Евентуално възникналите след приемането на СМР неизправности на изграденото от ответника съоръжение може да водят до гаранционна отговорност на ищеца или забавеното изпълнение може да обосновава претенция за обезщетение или неустойка в полза на ответника, но това не е предмет на настоящия спор, нито по делото е прието за разглеждане възражение за прихващане по такава претенция. Не се прави и възражение от ответника, че договорът е развален предвид съществени недостатъци на извършената работа съгласно чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на това следва да се приеме, че са изградени процесните съоръжения и същите са приети от ответника, както и въведени в експлоатация с разрешение за ползване.
Повдигнатите от ответника въпроси за издаване на данъчна фактура и дължимостта на ДДС касаят правоотношения на страните с фиска и са ирелевантни за разглеждания спор относно възнаграждението за изработеното съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Относно размера на
неплатените работи за обекта съдът намира, че същите възлизат на
сумата от 6 226 299,12
лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по процесния Договор У-№
446/09.12.2011 г., както се установява от изслушаното и прието заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа плащането на претендираните от ищеца суми за изпълнените и неплатени работи.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 6 226 299,12 лева с ДДС е основателен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва размера на вредите от неизпълнението.
Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
В случая в чл. 21.1.5. от процесния договор е уговорена неустойка за неизпълнение в срок на задължението на възложителя да изплати договореното възнаграждение на изпълнителя. Установява се по делото, че окончателното възнаграждение по договора не е изплатено от страна на възложителя. Правото на неустойка принадлежи на изправната страна по договора. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е налице забава на изпълнителя да изпълни и предаде инсталацията в договорения срок от 750 дни от подписването на договора. Не се събраха доказателства, че причините за тази забава са само по вина на възложителя и настоящ ответник. След като не е изпълнил в срок насрещните си задължения по договора, изпълнителят е неизправна страна в облигационното правоотношение. С оглед принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, ищецът няма право на неустойка за договорното неизпълнение на възложителя ответник, след като не е изпълни точно по смисъла на чл.63 от ЗЗД. Неизправността лишава ищеца от правото на неустойка по чл. 21.1.5. от договора, независимо от установеното неизпълнение на задължението на ответника, предвидено като основание за дължимост на неустойката (така в Решение № 105/02.07.2014 г. по т.д. № 2617/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 518 858,26 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане съгласно т. 21.1.5. от договора в размер на не повече от 10% от
стойността на забавеното плащане без ДДС за периода от падежа на всяко месечно
плащане до 13.06.2017 г., е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради основателността на главния иск по чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, основателен е и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главниците от 6 226 299,12 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (21.06.2017 г.) до окончателното й плащане.
Поради отхвърлянето на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неоснователна е и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 54 015,99 лева, представляваща мораторна лихва върху неустойката за забавено плащане по т. 21.1.5. от договора за периода от падежа на всяко месечно плащане до 13.06.2017 г.
Ищецът претендира и законна лихва за забава върху
главниците по договора за периода от падежа на всяко месечно
плащане до 13.06.2017 г. Предвид претендираната неустойка за забава върху
главниците за същия период следва да бъде рагледан въпроса за кумулирането на
мораторна неустойка и законна лихва за забава за неизпълнението на едно и също
парично задължение.
В Решение № 68/09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011
г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., е
даден отговор на поставения правен въпрос, че по правилата на чл. 92 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за
неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
размер на законна лихва за същото неизпълнение. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да
се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид
неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира
заплащането на неустойка, заедно с претенцията за обезщетение. В тези случаи
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката
и по-големия размер на законната лихва.
В Решение № 55/11.09.2015 г. по т.д. № 58/2014 г.
по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е прието, че съгласно чл. 92, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Според предл. второ на същата норма кредиторът може да иска обезщетение и за
по-големи вреди. Когато кредиторът е доказал по общия ред, че те превишават
договорения й размер, дължимата неустойка се приспада от обезщетението за
вреди. Ако поради липса на някоя от предпоставките неустойка не се дължи, то по
аргумент на по-силното основание не се дължи и обезщетение за вреди над размера
на неустойката, доколкото те се претендират за неизпълнение на едно и също
задължение.
В процесния договор неустойката не е уговорена
като кумулативна, т.е. дължима заедно с обезщетението за вреди, когато ще
изпълнява и наказателна функция. Поради това обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД може да се претендира, когато надхвърля договорната наустойка, и
неизпълнението на паричното задължение представлява по-голяма вреда за
кредитора съгласно чл. 92, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. С оглед на изложеното в
случая обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за
неизпълнение на парично задължение за процесния период, за което за един и същ
процесен период се претендира от ищеца и мораторна неустойка, може да бъде
уважен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната
лихва. В случая обаче, доколкото липсва предпоставка за дължимост на
неустойката за същото неизпълнение за същия период, то неоснователна е и
претенцията за обезщетението за неизпълнението на същото задължение за същия
период.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 519 841,90 лева, представляваща законна лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Заявеното писмените бележки от ищеца искане за
присъждане на сумата в размер на 540 109,50
лева, представляваща законната лихва
върху дължимите главници за периода до 13.06.2017 г., не следва да се разглежда
до съда, след като в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 от ГПК не е направено
от ищеца искане за изменение на иска чрез увеличаване на неговия размера по
надлежния ред и внасяне на дължимата държавна такса за това.
Предвид основателността на част от предявените искове следва да бъдат разгледани заявените от ответника възражения за прихващане.
Ответникът е заявил извънсъдебно изявление за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД на сумата от 7 264 999,28 лева, претендирана от ищеца по настоящото дело, със свои вземания към ищеца в общ размер на 7 264 999,28 лева, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия за месеците април, май, юни, ноември и декември 2014 г. (извън предявените като частични искове по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС).
В случая материално-правното възражение за прихващане е заявено с отговора на исковата молба от адвокатите на ответника по делото, които видното представеното на стр. 272 от делото пълномощно, не разполагат с представителна власт по чл. 34, ал. 3 от ГПК. Това не е нередовност на напавеното възражение, а касае спора по същество, защото е разпореждане с предмета на делото, за което е необходимо изрично пълномощно. Адвокатът на страната не е носител на материалноото право, а материално-правоното изявление за прихващане съдържа два елемента: признаване на вземането на ищеца и разпореждане с правото на неговия доверител. След като на адвоката е забранена възможността за сключване на спогодба съгласно депозираното пълномощно, по аргумент на по-силното основание той не може да прави възражение с правопогасителен ефект от материален характер.
За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че адвокатът има представителна власт да направи материално-правното изявление за прихващане, съдът навира, че същото е неоснователно. Ищецът е оспорил така направеното изявление, като се отрича да е изпаднал в забава и да е отговорен за сочените от ответника вреди. С оглед на това се оспорва съществуването на вземанията на ответника по изявлението за прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Изискванията за прилагане на последиците на материално-правното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. Насрещното вземане, което ответното дружество противопоставя с волеизявлението за извънсъдебното прихващане на претендираните от ищеца вземания спрямо него, е изрично оспорвано от ищеца. За да бъде извършено извънсъдебно прихващане, респ. да бъде то зачетено от съда при решаване на правния спор, следва към момента на прихващането да са безспорно установени насрещните еднородни вземания между страните, като активното вземане, което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо и ликвидно (т.е. претендираните от ответинка обезщетения за вреди - пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия). За да е ликвидно едно вземане, то следва или да е изрично признато за безспорно от страните, или да е установено със сила на присъдено нещо. В случая няма безспорно установено по съответния процесуален ред и със съответните допустими доказателствени средства такова насрещно вземане на ответника към датата на изявлението на извънсъдебно прихващане (25.09.2017 г.), а същото дори е изрично отречено от ищеца. Поради изложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД за прилагане последиците на извънсъдебното прихващане на вземанията на ищеца – предмет на настоящото дело, с претенцията на ответника за обезщетение за вреди.
Ответното дружество предявява възражение за съдебно прихващане с отговора на исковата молба, което съдът приема за допустимо. Направеното възражение за прихващане е с правно основаине чл. 82 от ЗЗД за сумата в общ размер на 7 264 999,28 лева, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на ел.енергия за периода м. ноември 2014 г. – м. февруари 2015 г. (извън предявените като частични искове по т.д. № 4878/2016 г. по описа на СГС).
По заявеното от ответника в производството възражение за прихващане с правно основание чл. 82 от ЗЗД, на ответника е указано, че следва да докаже, че е изправна страна по договора, вредите, техния размер и причинна връзка между вредите и неизпълнението на договора от страна на ищеца.
Не се установява по делото, че ответникът е изправна страна по процесния договор. Напротив, установи се, че същият не е заплатил в срок дължимите суми към изпълнителя по договора, поради което същият се явява неизправна страна в облигационното правоотношение. Поради това на ответника не се дължат вреди от неизпълнението на договора.
За пълнота на изложението, дори да се приеме, че ответникът е изправна страна по договора, то не се установява същия да е претърпял твърдените вреди под формата на пропуснати ползи и техния размер в предявената в настоящото производство част.
Това е така, тъй като за да
е налице пропусната полза, трябва да съществува предвидимост и сигурност за
увеличаване на имуществото и тази сигурност да се основава на нормалното в
оборота състояние. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и
съответно пропусната полза ще е налице например, когато в резултат от длъжниковото
незпълнение кредиторът е пропуснал
възможността да получи граждански плодове от процесното съоръжение чрез нормалното му експлоатиране.
Тази възможност обаче не следва да се разглежда абстрактно, а следва да
съществува достатъчна сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност
не се предполага, както е прието в Тълкувателно решение от 12.12.2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно вредите под формата на
пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за
изграждане на обект. Това разрешение се явява приложимо и в настоящия случай.
В случая се претендира обезщетение за нереализирана печалба от продажба на електрическа енергия, произведена от процесния ТГ9. Отношенията относно производството и пазара на електрическа енергия са регулирани от императивни норми. В Закона за енергетиката и Правилата за търговия на електрическа енергия, издадени от КЕВР, са предвидени правила за изкупуване на произведената електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Количествата и преференциалните цени се определят от КЕВР, като се вземат предвид прогнозните данни от производителите на електрическа енергия от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, какъвто е и ответникът.
По делото се установява от изслушаното и прието заключение на Съдебно-техническата експертиза, както и от изслушването на вещото лице Д.Г., че експлоатираната от ответника “ТЕЦ София” с три турбогенератора - ТГ6, ТГ8 и ТГ9, действа в колекторна схема. В тази схема е включен и процесния ТГ9. В случая процесът на работа на ТГ9 зависи от допълнителни фактори – сезона, периода от време, работата на диспечерите, мощността на другите работещи турбогенератори в “ТЕЦ София”. Не се установява при пълно и главно доказване какво количество електрическа енергия би могло да произведе ТГ9 в реални условия, т.е. при отчитане на всички относими предпоставки – мощността на останалите турбогенератори в “ТЕЦ София”, потреблението на електрическа енергия, сезона и др. Доколкото ответникът произвежда електрическа енергия от две централи с няколко турбогенератора, то не се установява, че е могъл да реализира посоченото от него количество енергия по преференциални цени, определени от КЕВР при спазване на нормативните изисквания по чл. 162 от ЗЕ и 198, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. С оглед на това не се установява по делото пряката причинна връзка между вредите и неизпълнението на договора от страна на ищеца, както и лишаването на ответника от възможността да увеличи патримониума си, настъпила именно от неизпълнението на договора от страна на ищеца.
Съдебно заявеното възражение за прихващане не се установява и по
размер. Ответникът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за
нереализирана печалба, като се домогва да докаже, че печалбата е в размер на мощността
на съоръжението ТГ9 от 35 MW за производство на електрическа енергия, умножена по преференциалните
цени за изкупуването на енергията. Това не е така, доколкото печалбата е
различно понятие от прихода от съоръжението. В случая при нормалното развитие на договорната връзка с изпълнение на
договора, за ответника ще възникне правото да експлоатира съоръжението, но как
същото ще работи в колекторна
схема с другите турбогенератори в “ТЕЦ София” и какво количество
енергия би могло да произведе, би било въпрос на реализиране на конкретен
приход за ответника. По отношение обаче на печалбата от извършваната от
ответника дейност – продажба на електрическа енергия, същата зависи от общите
приходи и разходи от дейността от ответника, задлъжнялостта на ответника и
други счетодни данни.
Поради горното съдът намира, че в случая увеличението на имуществото, което кредиторът би могъл да получи, зависи от множество други фактори, включително решение на държавен регулационен орган – КЕВР. Получаването на увеличението на имуществото на ответника не е достатъчно сигурно и предвидимо. С оглед на това неоснователно остава така направеното от ответника съдебно възражение за прихващане в настоящото производство за сумата в общ размер на 7 264 999,28 лева.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените от ищеца искове с правно основание чл.
266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 6 226 299,12 лева и законната
лихва върху главницата от 6 226 299,12
лева,
считано от 21.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 544 260,61 лева, от които 292 760,61 лева – държавна такса, 1 500 лева – депозит за вещо лице и 250 000 лева – адвокатско възнаграждение. Ог ищеца са представени доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лева, което единствено следва да се вземе предвид при изчисляване на разноските на ищеца съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение при оценяеми искове с интерес над 10 000 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 84 720,15 лева, а платения от ищеца адвокатският хонорар е в размер на 30 000 лева. Същият не се явява прекомерен и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на спора и вземайки предвид горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 275 848,50 лева съобразно уважената част от исковете.
С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ответникът претендира разноски в общ размер от 104 615,99 лева, от които 3 600 лева – депозити за вещо лице и 101 015,99 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 15 619,17 лева съобразно отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, с титуляр: “Р.И.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Т.С.”
ЕAД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на “Р.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.
266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 6 226 299,12
лева (шест милиона двеста двадесет
и шест хиляди двеста деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки) с
ДДС, представляваща окончателно плащане по Договор У-№ 446/09.12.2011
г., сключен между “Т.С.”
ЕAД, като възложител, и Обединение “Р.И.” – “С.М.”
ДЗЗД, БУЛСТАТ ********, като изпълнител, след проведена процедура за избор на
изпълнител на обществена поръчка с предмет “Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ “София”,
ведно със законната лихва върху
главницата от 6 226 299,12 лева, считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 518 858,26 лева
(петстотин и осемнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща неустойка
за забавено плащане съгласно т. 21.1.5. от договора в размер на не повече от
10% от стойността на забавеното плащане без ДДС за периода от падежа на всяко
месечно плащане до 13.06.2017 г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 519 841,90 лева (петстотин и деветнадесет хиляди осемстотин
четиридесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща законна лихва за
забава върху главниците за периода от падежа на
всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 54 015,99 лева (петдесет и четири хиляди и петнадесет
лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава върху
неустойката за забавено плащане от 518 858,26 лева съгласно т.21.1.5. от
договора за периода от падежа на всяко месечно плащане до 13.06.2017 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.С.”
ЕAД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на “Р.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 275 848,50 лева (двеста седемдесет и пет хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева и петдесет стотинки) – разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Р.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Т.С.” ЕAД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 15 619,17 лева (петнадесет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :