Разпореждане по дело №792/2024 на Административен съд - Русе

Образувано е по жалба с вх. № 4496/03.10.2024 г. на П. С. Д., [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. К. Д. с адрес [населено място], [улица], ет. З срещу Експертно решение № 91249 от заседание № 106/16.09.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ. Иска се от съда обжалваното експертно решение да бъде отменено, като постанови „решение, с което да задължите НЕЛК да се произнесе и ми бъде определен правилния процент на неработоспособност.“.

С молба с вх. № 4604/10.10.2024 г. Д. е поискала освобождаване от държавна такса. като е приложена декларация по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК по посочена причина, че същата е материално затруднена. Към молбата е представено разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на ТП на НОИ, от което се установява, че Д. получава пенсия в размер на 751,59 лева.

С разпореждане [номер]/15.10.2024 г. съдът е дал указание на жалбоподателката във връзка с подадената молба за освобождаване от държавна такса. С молба с вх. № 4752/18.10.2024 г. жалбоподателката е представила следните доказателства:

1. Удостоверение изх. № 3- 1891/16.10.2024 г. за семейно положение, съпруг и деца издадено от Община Русе – установява се, че Д. е [семейно положение].

2. Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по З. Р.: 786f54b6-78c6-45a4-9f87-739721d3c860, с актуални данни към 16.10.2024 г., издадено от Община Русе – Д. е данъчно задължено лице за апартамент (основно жилище), който е на адрес [населено място], [улица], вх. Е, ап. 5, ет. 3, т.е. на адреса, който живее.

3. Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 146/21.09.2023 г., том 30, дело № 6249 на Службата по вписванията Русе – предмет на сделката са дарение на няколко недвижими имота, както следва:

• ¾ ид.ч. от апартамента, посочен в т. 2, който Д. дарява на непълнолетния Н. П. Н. (вероятно неин внук), като Д. си запазва правото на безвъзмездно ползване на жилището до края на живота си. Данъчната оценка на имота е 23 939,70 лева.
• Сграда с [идентификатор] с предназначение жилищна, [населено място], с данъчна оценка 13 213,10 лева.
• Самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с предназначение жилищна, заедно с прилежащите 10/83 ид. ч. от поземлен имот с [идентификатор]; [населено място] с данъчна оценка на имотите 24 276,80 лева.

4. Справка № 1398618/17.10.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по вписванията за периода 01.01.2000 г. – 17.10.2024 г. Последната сделка (№ 16) е дарение, извършено на 27.09.2023 г., което е в полза на К. И. Д. (процесуален представител на жалбоподателката) на четири поземлени имота (ниви), разположени в [населено място] и в [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра. В дарението е включен и поземлен имот с площ 1 974,000 кв.м. заедно с жилищна и стопанска сграда, разположени в посоченото [населено място].

5. Относно здравословното състояние на Д. – видно от представените с жалбата доказателства, същата от 2008 г. страда от множество заболявания, които налагат скъпоструващо лечение. Няма доказателства, че към момента на подаване на жалбата, здравословното състояние на Д. рязко се е влошило до степен, че същата е останала без минимално необходимите средства за живот. Установява се още, че тя оспорва намаляването на определеният процент трудова неработоспособност, което на практика означава, че нейното здравословно състояние се е подобрило или най-малкото стабилизирало. Доколко това е така действителност е предмет на съдебния спор по същество.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в съдебния процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски.

Възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса е регламентирана от закона като изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси и, като всяко изключение, следва да се тълкува стеснително – само за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие. Имущественото състояние на молителката следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение защото правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 от ГПК е проекция на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България.

При така изложените обстоятелства съдът счита, че жалбоподателката Д. самостоятелно е взела решение за дарение на множество недвижими имоти; осъзнавала е факта, че се лишава от имущество, от което може при определени условия да получава доходи, поради което същата сама се е поставила в материално затруднение и не може да претендира, че не разполага със средства за лечение. Отделно от това съдът посочва, че заплащането на държавна такса в размер на 10,00 лева не би следвало да затрудни Д., тъй като същата представлява 1/70 от получаваната от нея пенсия. Д. разполага със собствено жилище; прехвърлила е имотите си на роднини по права линия. По настоящото дело същата се представлява безплатно от сина си – адв. К. Д..

За уважаване на молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати. Посочените обстоятелства налагат извода, че жалбоподателката Д. разполага с възможност да заплати необходимата държавна такса в размер на 10,00 лева.

Заплащането на държавна такса е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. По тази причина съдът следва да даде отново указания на жалбоподателката да заплати необходимата държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. С. Д., [ЕГН] за освобождаване от държавна такса в размер на 10,00 лева.

2. Разпореждането по т. 1 може да се ОБЖАЛВА с частна жалба по касационен ред пред Върховния административен съд в 7-дневен ред от връчването на съобщението.

3. ОСТАВЯ без движение жалба с вх. № 4496/03.10.2024 г.

4. УКАЗВА на жалбоподателката Д. в 7-дневен срок от съобщението да заплати държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева при условията, посочени вече в Разпореждане № № 2837/04.10.2024 г. и в същия 7-дневен срок да представи доказателство за извършеното плащане.

5. ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателката, че при неизпълнение на дадените указания по т. 3. в определения срок и/или в цялост, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по адм.д. № 792/2024 г. ще бъде прекратено на основание чл. 158, ал. 3 от АПК.

6. Разпореждането по т. 3 и по т. 4 е окончателно.

Разпореждането да се връчи на пълномощник адв. К. Д. на електронен адрес Kirildonchev72@[интернет адрес] като получаването на съобщението следва да бъде потвърдено незабавно, в противен случай същото ще се счита връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.