№ 1752
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902527 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар СНЕЖАНА ТОДОРОВА, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2527 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане на възраженията
срещу съставения от синдика списък на неприетите вземания на кредиторите на ЕТ „К.-
К.Б.“ (н), ЕИК ****, със седалище гр. София.
Срещу обявения в търговския регистър на 11.04.2023 г. списък на неприетите вземания
в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, със седалище гр.
София, е постъпило възражение от страна на кредитора „А.П.“ ЕООД, вх. №
37772/20.04.2023 г. (изпратено чрез куриерска пратка на 18.04.2023 г.), с което възразява
срещу включване на предявеното в допълнителния срок по чл. 688, ал.1 ТЗ вземане за
компенсаторна неустойка му в списъка на неприети такива.
Кредиторът „А.П.“ ЕООД твърди, че вземането му произтича от сключен на 01.04.2021
г. договор за отдаване под наем на земеделска земя, по който ЕТ „К.-К.Б.“ не изпълнил
задължението да предостави ползването на земята в срок до 30.04.2021 г. и това негово
1
неизпълнение обуславяло дължимост на неустойка за неизпълнение в размер на 500 лева.
Длъжникът ЕТ „К.-К.Б.“ (н) не изразява становище по депозираното възражение.
Синдикът в изготвено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, счита възражението за
неоснователно, тъй като липсвали доказателства, които да установяват съществуването и
валидността на сключения договор за наем, както и доказателства за прекратяването на
договора, още повече, че несъстоятелният длъжник ЕТ „К.-К.Б.“ (н) не притежавал и никога
не бил притежавал недвижими имоти, които да предоставя за възмездно ползване.
Видно от договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен на 01.04.2021 г.,
ЕТ „К.-К.Б.“ се задължил да предостави на „А.П.“ ЕООД за временно и възмездно ползване
земеделски земи, находящи се в с. Медовница, за срок от една стопанска година, срещу
наемна цена в размер на 3000 лева. Наемодателят следвало да предаде земеделската земя в
срок до 30.04.2021 г., като наемната цена страните уговорили да бъде платена на две вноски:
1500 лева до 31.08.2021 г. и 1500 лева - до 15.12.2021 г.. В договора страните предвидили
неустойка за неизпълнение на задължението на ЕТ „К.-К.Б.“ да предаде земеделската земя в
срок до 30.04.2021 г. в размер на 500 лева.
Депозираното възражение е неоснователно.
Предявеното вземане за сумата 500 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение предполага да е налице валидна (действителна) клауза, която да поражда
задължение за престирането му и да е налице виновно неизпълнение от страна на
задълженото лице на обезпеченото с неустойката главно задължение – да предаде
фактическата власт върху индивидуализирани земеделски земи за временно и възмездно
ползване.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
2
абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за мораторна
неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на
ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не
противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 500 лева,
представлява 16,67 % от стойността на договора (уговорената наемна цена) и не нарушава
принципа на справедливост. Налага се извод, че неустоечната клауза е изцяло действителна
и поражда целените от страните правни последици – възникване на задължение за
престиране на обезщетение за неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде
ползването на земитете, предмет на сключения наемен договор, като няма съмнение, че
клаузата има и акцентирана санкционна функция.
Независимо от валидността на неустоечната клауза, вземането за неустойка не е
елемент от правната сфера на „А.П.“ ЕООД, по следните съображения.
Вземането, на което „А.П.“ ЕООД твърди да е носител, е неустойка за неизпълнение
(компенсаторна неустойка), дължимостта на която принципно предполага разваляне на
сключения договор, който е за продължително изпълнение, т. е. развалянето би имало
действие само за в бъдеще и до настъпване на прекратяването на правната връзка дължимата
неустойка може да е само мораторна, а не за пълно неизпълнение, защото до развалянето
изпълнението е само забавено. При дължимост на мораторна неустойка насрещната страна
не се освобождава от собственото си правно задължение за престиране на наемна цена,
което задължение не се твърди да е било изпълнено.
В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГТК на ВКС, е
разяснено, че уговорената неустойка за неизпълнение е дължима при липсата на изпълнение
въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с
изпълнението и при дължимост на насрещната престация. В хипотеза на двустранен
договор, който е за продължително или периодично изпълнение и затова - подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи - в случай
на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от
сделката, чието действие се запазва, т. е. за периода до развалянето. При липсата изобщо на
разваляне би била дължима само мораторна неустойка, но не и неустойка за пълно
неизпълнение, каквато претендира „А.П.“ ЕООД.
В обобщение, правоотношението между страните по договора за наем е прекратено с
изтичане на уговорения срок, като наемателят, въпреки неизпълнението на ЕТ „К.-К.Б.“ (н)
на задължението да му предаде наетите земеделски земи до 30.04.2021 г., не е развалил
договора, за да има претенция за компенсаторно обезщетение, нито се е освободил от
собственото си задължение за заплащане на наем, което не е изпълнил и което именно е
насрещна престация за ползването на земите. Така и двете страни са били в неизпълнение,
но не са обективирали волеизявления за уреждане на последиците от неизпълнението.
Затова непрестиралият наемна цена наемател няма основание да претендира неустойка за
3
неизпълнение от страна на наемодателя, след като не е предприел действия да развали
сключения договор, защото само при разваляне би се освободил от собственото си
задължение и не би бил неизправна по договора страна.
Изложеното обуславя неоснователността на депозираното възражение, което означава,
че вземането на „А.П.“ ЕООД не следва да бъде включено в списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на ЕТ „К.-К.Б.“ (н), а следва да остане включено в
списъка с неприети такива, който обаче съдът не дължи да одобрява – одобряват се само
списъци на приети в производството вземания, съгласно чл. 692, ал. 1 ТЗ.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, вх. № 37772/20.04.2023 г. (изпратено чрез
куриерска пратка на 18.04.2023 г.) на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу списъка на
неприетите допълнително предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на ЕТ
„К.-К.Б.“ (н), ЕИК ****, със седалище гр. София, на 11.04.2023 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4