Определение по дело №369/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на О. И. А. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Е. И. К. от АК – Пловдив, против Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Клозет № 23“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост и за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че разпоредената за премахване постройка представлява търпим строеж и като такъв неподлежащ на принудително премахване. Твърди, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства, като неправилно общинската администрация не е взела предвид, че построеният от него строеж през 2000г. е изцяло по изискванията на БДС; че О. А. има адресна регистрация на адреса на имота и веднага след изграждането на постройката през 2000г. общината е прекарала ток и вода. Сочи, че разпореденият за премахване строеж представлява второстепенна постройка към жилищна сграда, в която живее цялата му фамилия – три поколения, като има малки деца и внучета и евентуалното премахване на сградата би ги лишило от дом. Поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи. С доводи, основани на решенията на ЕСПЧ по дело „Й. и други срещу България“ и по дело „Пакетова и други срещу България“, счита, че премахването на постройките би следвало да се извърши едва след осигуряването на друго жилище на жалбоподателя и на членовете на неговото семейство. По тези съображения и такива за издаването на оспорения административен акт в несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерността, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Клозет № 23“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. Съртонев“), находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 74 от 14.02.2025г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с [идентификатор], извадка от ОУП на [населено място] и др. (л.12 и сл. по делото). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че е изпълнен строеж: „Клозет № 23“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът – шеста категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е изграден от тухлена зидария и плосък покрив от ламарина, като постройката е без външна мазилка и е с площ от 3.1кв.м. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на [населено място]. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа.

Констативният акт, в качеството на извършител на строежа, е подписан от А. М. С. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на което лице е и връчен акта.

Срещу съставения Констативен акт № 74 от 14.02.2025г. в законово установения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не е подадено писмено възражение от А. С. за оспорване на фактическите констатации относно установеното незаконно строителство, респ. отричащо извършването на строежа от А. С. или сочещо друг извършител/собственик на строежа.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Клозет № 23“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 74 от 14.02.2025г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

В заповедта като извършител на строежа е посоченото лицето А. М. С., удостоверило това си качество с подписването, като извършител на строежа, на съставения Констативния акт № 74 от 14.02.2025г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че подадената от О. А. жалба против Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно и във всеки един етап от производството, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването.

Константна е съдебната практика, че правен интерес и респ. активна процесуална легитимация да оспорят заповед за премахване на незаконен строеж, постановена на основание чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ, притежават „адресатите на заповедта" т. е лицата, на които се вменява в задължение премахването на незаконния строеж. Съответно лицата, които могат да бъдат адресати на задължението за премахване на незаконния строеж, са тези, които имат качеството на възложители по см. на чл.161 ал.1 от ЗУТ (собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот или лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон), както и извършителят на незаконния строеж (по арг. от § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол) и собственикът на незаконния строеж.

В случая в подадената от О. А. жалба се твърди, че разпореденият за премахване като незаконен строеж „Клозет № 23“, е построен от него. Но в хода на проведеното административно производство по чл.225а от ЗУТ, при извършената от служителите на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора проверка и при съставянето на Констативен акт № 74 от 14.02.2025г., качеството на извършител на строежа е заявено от А. М. С. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], удостоверено с положен от лицето подпис в констативния акт. Именно на А. С. е бил връчен съставения Констативен акт № 74 от 14.02.2025г., в качеството й на страна в производството по чл.225а от ЗУТ, приключило с издаването на обжалваната заповед. С посочването в оспорената Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, че А. М. С. е извършител на подлежащия на премахване незаконен строеж, А. М. се явява адресат на заповедта и на разпореденото със заповедта задължение за премахване на процесния незаконен строеж. С оглед на което правен интерес и съотв. процесуална легитимация да оспори по съдебен ред Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, като адресат на заповедта, в качеството й на извършител на строежа, е имала А. М. С..

Оспорващият О. А. не установява по никакъв начин по делото, още по-малко с надлежни доказателства, че притежава качество, определящо го като адресат на заповедта или като лице, на което е вменено задължението за премахване на строежа (възложител по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, извършител или собственик на незаконния строеж), с правен интерес от оспорване на процесния административен акт. Очевидно доводите на жалбоподателя за построяването от него на строежа „съгласно БДС“ и че е „вложил повече желязо в бетона, подсилил е основите с цел надстрояване“, са неотносими към разпоредената за премахване с обжалваната заповед постройка – „Клозет № 3“ с площ от 3.1кв.м. Твърдяната адресна регистрация на адреса на имота, освен че е абсолютно ирелевантна за наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването, се явява изцяло опровергана от представената от Община Стара Загора справка от НБД „Население“. Константна е съдебната практика, че ползвателят на незаконния строеж не е заинтересовано лице, с право до оспорва заповедта по чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. В този смисъл дори и да е вярно твърдението на жалбоподателя, че разпоредената за премахване сграда „Клозет № 23“ представлява второстепенна постройка към жилищна сграда, в която живее цялата му фамилия, това не води до друг правен извод от направения такъв, че О. А. не е страна в производството по установяване и премахване на процесния незаконен строеж и съотв. няма признато от закона право да оспорва по съдебен ред заповедта, с която това производство е приключило.

С оглед на гореизложеното и доколкото за жалбоподателя О. И. А. липсва правен интерес и съотв. активна процесуална легитимация да оспорва Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, подадената от него жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколните си определения, с които е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество, постановени в открито съдебно заседание на 11.06.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О. И. А. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Заповед № 10-00-862 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 369/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.