Решение по дело №2209/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се провежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.220 от Закона за митниците и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013).

Жалбоподател е Д. И. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], партер. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат З. М. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е директор на ТД на Митница Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт К. Т..

Предмет на оспорване е решение № 32-176247/31.05.2022г. на директора на ТД на Митница Бургас, с което се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер 1297.35лв. и законната лихва върху тази сума от 14.08.2020г. до датата на връчването на решението и за периода след изтичането на определения с решението срок за доброволно изпълнение, до датата на изплащане на задължението. Допълнителните задължения за мито и ДДС са определени при проведен последващ контрол на декларирането по митническа декларация (М.) MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на решението, съответно за основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК. В тази връзка са изложени съображения, че административният орган не е доказал обосновани съмнения по смисъла на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Наред с това се сочи, че незаконосъобразно, доколкото е прието, че декларираната стойност не е договорна стойност, новата митническа стойност е определена на основание чл.70 §1 от Регламент № 952/2013, а не са приложени вторичните методи по чл.74 §2 Регламент № 952/2013. Изложено е още, че митническият орган не е изложил никакви съображения и конкретни факти, водещи до неприложимост на вторичните методи. Иска се съдът да отмени оспореното решение. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага подробно становище относно допустимостта на жалбата. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът прави възражение за недопустимост на жалбата. Наред с това излага и становище за материална законосъобразност на оспорения акт, като сочи, че правилно е определена нова митническа стойност по разглежданата декларация. Ангажира доказателства. Претенцията е за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването. Съдът намира, че същата е подадена и в срок, за което е изложил подробни съображения в доклада по делото, но за пълнота ще изложи и в настоящото решение. От данните по преписката се установява, че оспореното решение е било двукратно изпратено, съответно през м.юни и м.юли 2022 г., за връчване на П. чрез пощенски оператор с известие за доставяне, съобразно правилото на чл. 19а ал.3 от ЗМ. Двете пратки са се върнали с отбелязване „непотърсен“, т.е. липсва редовно връчване, тъй като пратката не е получена от адресата лично или чрез документиран отказ на лицето да получи същата. Вследствие на неосъщественото връчване, органът е пристъпил към процедура по връчване на решението чрез прилагане към преписката на основание чл.19а ал.5 от ЗМ. Според цитираната разпоредбата се допуска връчване на решението да се извърши чрез прилагане към преписката само след като невъзможността лицето да бъде намерено на адреса бъде установена чрез издирване от митническите органи. Т. издирване в случая не е било извършено, поради което по-нататъшните действия по прилагане към преписката и поставяне на съобщение в митницата не са могли да доведат до редовност на връчването. При тези съображения, съдът приема, че процедурата по прилагане към преписката не е надлежно реализирана, поради което не са възникнали и предпоставките по чл.19а ал.7 от ЗМ за приемане наличието на редовно връчване. Оспореното решението е предоставено на процесуалния представител на жалбоподателя на 27.10.2023 г., видно от отбелязването върху писмо с рег. № 32-599863/20.10.2023г. Съответно доколкото жалбата е подадена на 06.11.2023 г. пред административния орган, то е спазен предвидения 14-дневен срок за оспорване и жалбата се явява допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното.

На 14.08.2020 г. Д. И. П., в качеството на декларатор и вносител, подал в МП Пристанище Бургас- център митническа декларация с MRN 20BG001007022066R6, с която декларирал стоки за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно:

• стока 1: описана в кл. 6/8 от декларацията като употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, [Марка], модел Лийф, брой места – 5; първа регистрация – 20110101, цвят – черен, работен обем – 0 куб.см., мощност – 30KWDIN; двигател: електрически, шаси № JN1AZ0CP5BT003676;
• стока 2: описана в кл. 6/8 от декларацията като употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, [Марка], модел S60, брой места – 5; първа регистрация – 20150101, цвят – червен, работен обем – 2400 куб.см., мощност – 160 HPSAE; двигател: бензин кат., шаси № YV126MFK6F2355415.

В декларацията били посочени и следните данни относно вноса на двата автомобила: код на държавата на изпращане/износ – САЩ (кл.5/14); условие на доставка – FOB – Франко борд (кл.4/1); метод за определяне на стойността – договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса) (кл.4/16); цена на стоката и валута: стока 1 – 950 USD и на стока 2 – 1400 USD (кл. 4/14 и кл. 4/10); добавяния и приспадания – разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и др. до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – за стока 1 – 1280.46лв. и за стока 2 – 1280.46лв., и разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – за стока 1 – 288.16лв. и за стока 2 – 288.16лв. (кл.4/9).

Относно стока 1 митническата декларация била придружена с търговска фактура (Buyer Receipt) № 15195092 от 28.04.2020 г. (л.72), издадена от IAA, съгласно която П. закупил автомобила за стойността от 950 USD (от които: 800USD – bid amount, 80 USD – buyer fee, 20 USD – service fee, 50 USD – internet fee), за която било отразено, че е платена изцяло. Във фактурата било отразено също и следната информация – mileage – 56 775 и stock№ - 000-27278626. Относно внесения автомобил Нисан, към декларацията било приложено и удостоверение за собственост (Arizona certificate of title) от 30.03.2020 г. (л.71), в което бил вписан собственик – State farm mutual automobile [интернет адрес] и съгласно което за автомобила бела отчетена стойност „odometer reading 56 775 miles“ (изминат пробег).

Относно стока 2 митническата декларация била придружена с търговска фактура (Buyer Receipt) № 15111065 от 07.04.2020 г. (л.75), издадена от IAA, съгласно която П. закупил автомобила за стойността от 1400 USD (от които: 1260 USD – bid amount, 80 USD – buyer fee, 20 USD – service fee, 30 USD – internet fee и 10 USD – hazmat fee), за която било отразено, че е платена изцяло. Във фактурата било отразено също и следната информация – mileage – 50 600 и stock№ - 000-27444264. Относно внесения автомобил Волво, към декларацията било приложено и удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство (salvage certificate) от 27.03.2020 г. (л.73), в което бил вписан собственик – State farm mutual automobile [интернет адрес] и съгласно което за автомобила бела отчетена стойност „odometer reading 50 600 miles“ (изминат пробег).

За двата автомобила към декларацията било приложено и Cover letter (придружително писмо) за оформяне на износа, издадено на 5.06.2020г. (л.71) от Служба за митническа и гранична защита на САЩ.

Приложена била също и фактура № CL0000-190648/06.05.2020г., издадена от Интер карго на Д. П., съгласно която за международния транспорт на стока 1 била заплатена сума в размер на 675 USD, а за стока 2 – 675 USD (л.76). Приложена била и фактура № ********** от 11.08.2020 г., издадена от Е.-И. Ш. Е. ЕООД, на обща стойност 492.86 лева, за предоставени услуги по транспорт след пристигане на стоките.

Към датата на приемане на митническата декларация митническата стойност на стока 1 била определена в общ размер на 2 885.26 лева, а на стока 2 – 3 645.42 лева. При определяне на стойността било взето предвид следното: декларираната цена на стоката по фактура, преизчислена в български лева, съответно за стока 1 – 1 604.80 лева и стока 2 – 2 364.96 лева, и допълнителните разходи за транспорт в размер на 1 280.46 лева. Въз основа на определената митническа стойност било определено задължение за мито (при ставка 10%) в размер на 288.53 лева за стока 1 и 364.54 лева за стока 2. Въз основа на определената митническа стойност и определеното мито, била декларирана данъчна основа на внесената стока 1 в размер на 3 461.95 лева, върху която бил определен ДДС в размер на 692.39 лева, а за стока 2 била декларирана данъчна основа в размер на 4 298.12 лева, върху която бил определен ДДС в размер на 859.62 лева. Задълженията по митническата декларация били изцяло заплатени при деклариране на вноса.

Със заповед № ЗТД-1000-425/24.06.2021 г. директорът на ТД Ю. М., към Агенция „Митници“ (л.101), разпоредил извършването на обобщен анализ на данните от митническите декларации за режим допускане за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада, за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. Същият със заповед № ЗТД-1000-426/24.06.2021 г. (л.103) разпоредил за целите на извършваните проверки да се осигурят 2 бр. профили за платен достъп до [интернет адрес]. Във връзка с извършения анализ, бил изготвен доклад, в който били изложени констатации, че за част от засегнатите декларации били налице данни за завишени митнически стойности на внасяните стоки. В резултат, със заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. (л.119) директорът на ТД Ю. М. разпоредил на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ да бъде извършен последващ контрол на митнически декларации за деклариране на внос на автомобили от САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. Със заповед № ЗТД-1000-265/15.04.2020 г. (л.121) директорът на ТД Митница- Бургас определил лицата, които да извършат последващия контрол, както и срок за приключване на проверките – 31.05.2022 г. Във връзка с извършването на разпоредените проверки бил създаден профил на името на служител от МП Пристанище Бургас център за електронен сайт [интернет адрес], видно от представена регистрационно-контролна карта. С приемо-предавателен протокол от 03.10.2022 г. началник на отдел „Митническа дейност“ предоставил на началник отдел „Правно-нормативен“ свалени изображения от електронен сайт [интернет адрес], касаещи стоките по MRN 20BG001007022066R6.

В резултат на извършената проверка митническите органи установили, че на електронен сайт [интернет адрес] била налична информация за автомобили с идентични характеристики (VIN (номер на шаси), пробег, състояние – повреден, продавач и др.) с тези предмет на MRN 20BG001007022066R6, които автомобили били обявени за продаден на проведени аукциони, както следва: стока 1 – проведен аукцион на 28.04.2020 г. с крайна цена 1800 USD; стока 2 – проведен аукцион на 07.04.2020 г. с крайна цена 2950 USD. Тези данни станали повод за формиране на съмнения относно действителната продажна цена на стоките, предмет на проверяваната декларация. В тази връзка, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо с рег. № 32-246147/30.07.2021 г. от вносителя – Д. П., били изискани допълнителни доказателства - доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката (договори, кореспонденция, оферти, поръчки, документи за извършени плащания, платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки), документи за разходи направени от купувача, но невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена- комисионни и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт, застраховка, и други операции свързани с транспорта, информация или декларация за установяване на условията посочени в чл. 70, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и доказателства относно разходите, включени в данъчната основа за определяне на ДДС. За съдържанието на писмото П. бил уведомен с писмо, получено от него на 03.08.2021 г. На 14.10.2021 г. вносителят представил пред митническите органи писмен отговор, в който посочил, че всички налични документи относно внасянето на стоката били приложени към митническата декларация. Не били представени допълнителни доказателства за сключената сделка и заплащането на уговорената цена.

При анализ на събраните документи митническите органи заключили, че не били налице доказателства, които да обосновават точността на декларираната цена по М. – договори, поръчки, оферти, и др., които да предхождат извършената сделка; липсвали доказателства за извършено плащане към продавача; не били представени в указания срок и изисканите с писмо с рег. № 32-246147/30.07.2021 г. документи и сведения.

Констатирали още, че приложените към MRN удостоверение за собственост (Arizona certificate of title) от 30.03.2020 г. (относно стока 1) и удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство (salvage certificate) от 27.03.2020 г. (относно стока 2), били издадени на името на State farm mutual automobile [интернет адрес], което дружество било вписано като продавач на стоките на проведените аукциони на електронен сайт [интернет адрес]. При сравнение на информацията от приложените документи и данните за проведените аукциони на посочения електронен сайт, установили, че описанието на автомобилите в сайта и в представените от П. документи съответства относно посочени данни за VIN, изминат пробег. Това обстоятелство, както и данните от приложените снимки на електронния сайт [интернет адрес] и описаното състояние на автомобила в MRN, дали повод на митническите органи да приемат, че няма доказателства за промяна в състоянието на автомобила към датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение на територията на РБългария. Констатирано било също, че в приложените към митническата декларация фактури (Buyer receipt) били посочени дати на извършване на продажбите, съответстващи на датите на провежданите аукциони. Установено било и, че представените фактури съдържат отбелязване stock№ 2727862 (за стока 1) и 27444264 (за стока 2), които съответстват на номерата посочени в електронен сайт [интернет адрес] за проведените аукциони на двата автомобила. Установили също, че върху удостоверението за собственост (Arizona certificate of title) от 30.03.2020 г. (относно стока 1) били вписани данни, удостоверяващи формалности за износ към 05.06.2020 г., но в същото не бил вписан като купувач Д. П., въпреки че фактурата и продажбата били извършени на по-ранна дата. Вследствие на горните констатации, митническите органи достигнали до извод, че представените Buyer receipt, издадени от IAA, въз основа на които П. декларира закупуването на стоките, предмет на разглеждания внос, предполага продажба, но същата не била подкрепена с доказателства или плащания и съответно не можела да послужи за митнически цели.

Във връзка с направените констатации в хода на проверката, митническите органи приели, че действителната продажната цена на автомобилите била тази посочена в интернет сайт [интернет адрес] - 1800 USD (в левова равностойност 3040.67 лева) за стока 1 и 2950 USD (в левова равностойност 4 983.32 лева) за стока 2, и съответно тези стойности, след прибавяне на декларираните разходи за транспорт в размер на 758 USD (в левова равностойност – 1280.46 лева) за всеки автомобил, следвало да формират митническата стойност на стока 1 и стока 2 по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

В резултат на възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност и обстоятелството, че същите не отпаднали след изискване на документи от вносителя (такива не били представени), митническите органи приели, че декларираната митническа стойност по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. следва да бъде изменена на основание чл. 70 и чл. 71, §1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. съобразно цените на двете стоки, посочени като продажни цени на проведените аукциони на електронен сайт www.autoauctions.io.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл.29 от същия регламент, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя било изпратено съобщение с рег. № 32-404235/13.12.2021 г., с което бил уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоките по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. В съобщението подробно били изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и били разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото било връчено на жалбоподателя на 14.12.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне. В предоставения срок не е постъпило становище от Д. П..

С докладна записка с рег. № 32-168246/25.05.2022 г., изготвена от началник на МП Пристанище Бургас център, до директора на ТД Митница Бургас било направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките от М. с MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г.

В резултат на проведения последващ контрол и констатациите на митническите органи, с оспореното решение директорът на ТД Митница Бургас на основание чл. 70, §1 и §2 и чл. 71, §1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. определил нова митническа стойност на стоките по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г., както следва: за стока 1 – 4321.13 лева (включваща продажната цена на стоката, съобразно информацията от електронен сайт [интернет адрес] – 1800USD и разходи за транспорт в размер на 1280.46 лева); за стока 2 – 6263.78 лева (включваща продажната цена на стоката, съобразно информацията от електронен сайт [интернет адрес] – 2950USD и разходи за транспорт в размер на 1280.46 лева). Постановил, че на основание чл. 77, §1, буква а) и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоките от М. с MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. възникнало вносно митническо задължение към датата на приемане на митническата декларация – 14.08.2020 г. На основание чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, спрямо новата митническа стойност определил вносно митническо задължение за стока 1 в размер на 432.11 лева и за стока 2 в размер на 626.38 лева. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, §2 от същия регламент постановил, че на датата на възникване на митническото задължение – 14.08.2020г., възникнало и задължение за ДДС за внесените стоки. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определил данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоките по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г., както следва: за стока 1 – данъчна основа в размер на 5 041.40 лева (включваща определената нова митническа стойност; определения размер на мито; декларираните разходи след пристигане в размер на 288.16лева); за стока 2 – данъчна основа в размер на 7178.32 лева (включваща определената нова митническа стойност; определения размер на мито; декларираните разходи след пристигане в размер на 288.16лева). На основание чл. 67 от ЗДДС, при прилагане на ставка 20% съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо новата данъчна основа определил задължение за ДДС, както следва: за стока 1 – ДДС в размер на 1008.28 лева; за стока 2 – ДДС в размер на 1435.66 лева. На основание чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, и при съобразяване заплатените стойности за мито и ДДС, относно MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. били определени за вземане под отчет задължения в общ размер на 1297.35 лева, от които: за стока 1 - мито в размер на 143.58 лева и ДДС в размер на 315.89 лева; за стока 2 – мито в размер на 261.84 лева и ДДС в размер на 576.04 лева. За определените задължения за вземане под отчет било определено и задължение за лихви, считано от 14.08.2020 г. до уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, който не са платени в срок за доброволно плащане.

В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи, както и превод на извлечение от уебсайт [интернет адрес], въз основа на който е определена новата митническа стойност на внесената стока.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции. В нормата на ал. 7 от чл. 19 от ЗМ е предвидено, че за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. В случая, фактите и обстоятелствата – декларирането на стока за внос, е осъществено на територията на МП Пристанище Бургас център, като издаването на решението за определяне на допълнителни митнически задължения не е по заявление на лицето. При тези съображения териториалната и материална компетентност за издаване на оспорения акт е именно на директора на ТД Митница Бургас. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до извод за определяне на нова митническа стойност на декларираните стоки за свободно обращение и съответно определяне на нови митнически задължения – мито и ДДС.

От данните по делото е видно, че при провеждане на процедурата за издаване на оспореното решение е спазено нормативното изискване на чл. 22, §6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 като жалбоподателят е предварително уведомен за резултата от извършената проверка и мотивите, въз основа на които предстои да се издаде решение за определяне на допълнителни митнически задължения по разглежданата декларация – съобщение с рег. № 32-404235/13.12.2021 г. Съобщението надлежно е връчено на жалбоподателя. С него на П. е дадена и възможност да представи становище пред решаващия орган в срок, съответстващ на нормативните изисквания, от което същият не се е възползвал.

При разглеждане на оспорения акт по същество съдът констатира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. За целите на последващия митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 70, §1 и §2 и чл. 71, §1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му.

В случая, митническите органи обосновават наличието на основателни съмнения въз основа на установена информация (представена по делото под формата на разпечатки) от интернет сайт [интернет адрес]. Съгласно тази информация, автомобили със същите индивидуализиращи белези, като тези предмет на вноса по MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г., са били продадени на аукциони, проведени съответно на 28.04.2020 г. за стока 1 и на 07.04.2020 г. за стока 2, но за цени различни от декларираните при вноса – според представените фактури (buyer receipt) и данните посочени в М. стока 1 е закупена на стойност 950USD, а стока 2 – 1400 USD, а според информацията от проведените аукциони, публикувана на интернет сайт [интернет адрес] стока 1 е продадена за сумата от 1800USD, т.е. с 850 USD повече от декларираната стойност, а стока 2 е продадена за сумата от 2950USD, т.е. с 1550 USD повече от декларираната стойност.

Данните, изведени от посочения сайт, не могат да бъдат ценени като достоверна информация или като официална и/или служебна, доколкото същата не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ценят като годно доказателство за установяване на релевантни в случая факти и обстоятелства.

Митническите органи не оспорват извършването на самата сделка с купувач П., а единствено оспорват цената на придобиване на автомобилите от жалбоподателя, вписана в М. и в приложените към нея фактури. Обстоятелството, че Д. П. не е вписан като последващ собственик на автомобилите в приложените удостоверения за собственост и удостоверение за претърпяло щета МПС, не може да обоснове извод, че такава продажба, т.е. с лице купувач П., не е извършена. Още повече, че митническите органи не оспорват този факт. Наред с това, данните, поместени на електронния сайт [интернет адрес], не дават информация относно купувачите, с които са приключили търговете за продажба на внесените автомобили. Същевременно, съобразно издадените на П. фактури - buyer receipt, продавач е IAA, като издател на фактурите, а не соченият в документите за собственост или в данните от търга собственик – State farm mutual automobile [интернет адрес], което е индиция за евентуална препродажба на тези автомобили. Отделно от това, по делото са представени съответните buyer receipt, въз основа на които П. декларира договорната стойност на закупените автомобили, които фактури не са били оспорени от митническите органи от гледна точка на тяхната автентичност. Същевременно, същите установяват по категоричен начин осъществените сделки с предмет процесните автомобили, основните им характеристики, цената на придобиване, ведно със заплатените разходи, формиращи договорната стойност. Следователно, от доказателствата по делото не може да се обоснове категоричен извод, че Д. П. е закупил автомобилите именно на проведените търгове на 28.04.2020 г. и 07.04.2020 г., или че цената на която ги е закупел е именно цената обявена като окончателна в електронен сайт [интернет адрес].

В хода на проверката от страна на митническите органи не са събрани допълнителни доказателства, които да потвърдят по установения ред достоверността и точността на данните от представената извадка от електронен сайт [интернет адрес]. В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на внесената стока. В случая, митническите органи, позовавайки се единствено на данните от [интернет адрес], необосновано са приели, че действителната продажна цена е тази посочена в електронния сайт. При изложените съображения, съдът приема, че митническите органи не са се справили с възложената им доказателствена тежест и не са обосновали и доказали доводите си за възникнали основателни съмнения по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 относно действително заплатената или подлежаща на плащане цена за внесените автомобили с MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г., както и не са доказали по категоричен и неоспорим начин, че посочената на интернет сайт [интернет адрес] продажна цена на двата автомобила е именно договорната стойност, относима при определяне на митническите задължения. Съответно, при тези изводи, необосновано и в противоречие с нормата на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност. Липсата на доказани основателни съмнения възпрепятства възможността на органа да пристъпи към изменение на декларираната договорна стойност, поради което следва да се приеме, че с решението незаконосъобразно е изменена декларираната стойност на внесените стоки.

Още по-необосновано новата митническа стойност отново е определена на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като са взети предвид данните за продажни цени от [интернет адрес]. В случая липсват безпротиворечиви доказателства, че именно отразената в този сайт продажна цена е действителната договорена и заплатена стойност. В този случай, при въведени доводи за наличие на основателни съмнения, новата митническа стойност следва да бъде определена при прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а не по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както е процедирано в оспореното решение. Съответно с определянето на новата митническа стойност на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническият орган е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, представляващо основание за отмяна на оспореното решение. Наред с това, в оспореното решение липсват каквито и да било доводи за прилагане на вторичните методи посочени в чл. 74, §2 и §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При определяне на митническата стойност по този ред, органът дължи излагане на мотиви защо даден метод е неприложим, и едва след това да прибегне към прилагане на следващия метод.

Сумирайки изложеното, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. митническа стойност на внесените стоки, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл.70, § 1 във вр. с чл.71, §1, б. „д, подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесените стоки и възникналите въз основа на нея нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски по делото в размер на 610 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса, 600 лева – заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника за неоснователно.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. И. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], решение № № 32-176247/31.05.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница-Бургас при А. М., с което по митническа декларация (М.) MRN 20BG001007022066R6/14.08.2020г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесените и допуснати до свободно обращение стоки.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Д. И. П. с [ЕГН] сумата от 610 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.