№ 10741
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110101870 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Е. П.“ ЕООД,
искова молба, насочена против „И. К.“ АД и ЧСИ М. П..
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е длъжник по изп.д. №
****/2014г., по описа на ЧСИ М. П., като се сочи, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в каквато
насока се излагат подробни съображения.
С оглед изложеното се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено:
- несъществуването на правото на взискателя да иска извършване на
принудителни изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.
- несъществуването на правото на съдебния изпълнител да извършва
принудителни изпълнителни действия.
- да бъдат прогласени за нищожни всички актове, въз основа на които са
извършени по отношение и срещу ищеца принудителни изпълнителни действия.
С разпореждане №13732/31.01.2023г., съдът е оставил исковата молба без
движение като е указал на ищцовото дружество, в едноседмичен срок от получаване на
съдебния акт, да обуслови допустимостта на заявените искови претенции срещу
взискателя „И. К.“ АД и ЧСИ М. П., както и да изложи фактически и правни
съображения относно твърденията, че ЧСИ М. П. притежава пасивна процесуална
легитимация по предявените искови претенции. Да посочи изрично дали предявява
искова претенция с правно основание чл. 439 ГПК, в случай че предявява такава да
посочи основанието, което твърди че изключва дължимостта на сумите, предмет на
изпълнителното производство, както и да формулира ясен и точен петитум. Да
обуслови допустимостта на претенцията за прогласяване на нищожност на всички
актове на ЧСИ М. П. по процесното изпълнително дело.
В изпълнение на указанията с писмена молба от 13.03.2023г., процесуалният
представител на ищцовото дружество излага подробни съображения във връзка с
дадените от съда указания, като в заключение е формулирано искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено: несъществуване правото на ответника
„И. К.“ АД да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на
вземането по процесното изпълнително дело; да бъдат прогласени за нищожни
актовете, на основание на които са наложени запори и възбрани върху всяко
имущество собственост на ищцовото дружество.
1
Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на ищеца, материалите
по делото и закона намира, че исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено, поради недопустимост на заявените
претенции.
Изложените от ищеца фактически и правни съображения, въз основа на които се
обосновава допустимост на заявените искови претенции са доводи за прекратяване на
процесното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила
перемпция.
В процесуалноправната разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
законоустановено, че в случай че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
Процесуалният ред за защита на длъжника по изпълнителното дело при отказ на
съдебния изпълнител да прогласи прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е регламентиран в чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, която
процесуалноправна разпоредба предвижда регламентирана в закона възможност за
длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или за
приключи принудителното изпълнение.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че заявените с
исковата молба и уточнителната такава претенции да се признае за установено,
несъществуването на правото на взискателя да иска извършване на принудителни
изпълнителни действия по процесното изпълнително дело и несъществуването на
правото на съдебния изпълнител да извършва принудителни изпълнителни действия са
недопустими.
Настоящият съдебен състав намира, че недопустима е и претенцията на ищеца да
бъдат прогласени за нищожни всички актове, въз основа на които са извършени по
отношение и срещу ищеца принудителни изпълнителни действия, както и актовете, с
които са наложени запори и възбрани върху имущество, собственост на ищеца. Реда за
защита на длъжника в изпълнителното производство е систематизиран в Глава
тридесет и девета, чл. 435, ал. 2 ГПК, а именно обжалване действията на съдебния
изпълнител, което обуславя извода за недопустимост на така заявената претенция.
В случая не е налице и предявена искова претенция с правно основание чл. 439
ГПК, доколкото с уточнителната молба процесуалният представител на ищеца сочи, че
не предявява такъв иск, като на страница трета от молбата са изложение съображения,
че такъв би бил недопустим. Отделно от изложеното не са изложени фактически и
прави съображения, което да обуславя извода за предявен иск с правно основание чл.
439 ГПК, доколкото лисват доводи в тази насока.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
2
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела / Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /.
За пълнота следва да се отбележи, че непредприемането на действия от
взискателя в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 2 - годишен процесуален
преклузивен срок, съответно - прекратяването на изпълнителното производство по
силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на
материалното право / Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г.,
IV г. о., ГК /.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „Е. П.“ ЕООД, ЕИК
*********, против „И. К.“ АД, ЕИК ********* и ЧСИ М. П. с рег. № 851, искова
молба вх. № 8679/12.01.2023г., поради недопустимост на заявените искови
претенции.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 1870/2023г., по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3