Р
Е Ш Е
Н И Е № 260138
гр. Бургас, 28.08.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми юли през
две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 366 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1,
вр. с чл.439, ал.2 от ГПК, предявен от Х.И. *** против “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Б.
От Съда се иска да постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите:
84.37 лв. – неизплатени задъл-жения за доставена, отведена и пречистена вода, в обект – с абонатен № 819668, за пе-риода 06.10.2010г. – 02.02.2012г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2013г. до
окончателното плащане, и 125 лв. – деловодни разноски, за които в полза на дружество-то е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7766/2013г. на РС Бургас и е образува-но
изп. дело № 20197040401598 на ЧСИ И. М, поради погасяване на взема-нето по
давност. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва
претенцията и моли Съда да я отхвърли.
Съдът – след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:
На 07.11.2013г. в полза на “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издаден изпъл-нителен
лист срещу Х.П. за процесните суми по ч. гр. дело № 7766/2013г. на РС Бургас, образувано по
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството.
Въз основа на
него, по молба на ищеца с вх.№ 1467/07.02.2014г., на 10.02.2014г. е било
образувано изп. дело № 20147040400122 на ЧСИ И. М, приложено по настоящото в
заверен препис.
С оглед искането на взискателя, съдебният изпълнител е
направил пълно проучва-не на имущественото състояние на длъжника, като е
изискал съответни справки.
ПДИ е била връчена на П. на 06.03.2014г.
На 17.03.2014г. тя е подала заявление за изплащане на
дълга, в което е посочила, че желае да погаси задължението си на месечни вноски
от по 50 лв., начиная от месец март 2014г. Поискала е да не се предприемат
принудителни действия спрямо нея.
Видно от отбелязванията на плащанията на задната страна
на изпълнителния лист е, че длъжникът не е погасявал дълга си, съобразно
заявеното, а е заплатил 50 лв. на 27. 05.2014г. и по 100 лв. на 13 януари и на
20 юли 2015г.
В периода от месец април до месец август 2014г. ЧСИ е
наложил запори на смет-ки на Х.П. в няколко банки, а на 29.08.2014г. – и
възбрана върху неин не-движим имот.
На 10.09.2019г. взискателят е поискал налагане на запор
на банковите сметки на длъжника в ЦКБ.
На 17.09.2019г. П. е поискала прекратяване не
изпълнително дело, на осно-вание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 07.10.2019г. ЧСИ е наложил поискания от дружеството
запор.
Впоследствие, с Постановление от 17.10.2019г. е уважил
молбата на длъжника и е прекратил изпълнителното дело, като е вдигнал всички
наложени запори и възбрани.
По молба на взискателя, на 23.12.2019г., изпълнителният
лист му е бил върнат, ка-то въз основа на него, на същата дата, е било
образувано и изп. дело № 20197040401598 на ЧСИ
И. М. – за процесните суми.
При така установеното от фактическа страна и в съответствие с
разрешенията, да-дени с Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав намира следното от
правна:
Съгласно разпоредата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнително-то основание.
В случая се твърди от П. за времето
след издаването на изпълнителя лист до образуване на изп. дело № 20197040401598 на ЧСИ И. М. да е изтекла
пред-видената в закона давност за вземането, т. е. претенцията й е процесуално
допустима.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК давността по
от-ношение на процесното вземане е била прекъсната и е започнала да тече нова
такава.
По делото няма данни кога процесната заповед за изпълнение е влязла в сила,
по-ради което следва да се приеме, че това е станало най-късно към датата на
издаване на изпълнителния лист – 07.11.2013г.
Образуването на изпълнително производство и изпращането
на ПДИ на длъжника не прекъсва давността. Тя не се и спира по време на
провеждането му.
Прекъсването на давността настъпва единствено при
предприемането на изпълни-телни действия от съдебния изпълнител. В случая са
извършени множество такива – за-пори на банкови сметки на длъжника, в периода
от месец април до месец август 2014г., като последното от тях е налагането на
възбрана върху недвижим имот на П. – на 29.08.2014г.
След това – до 29.08.2016г., други изпълнителни действия
по отношение на длъж-ника не са извършвани, поради което следва да се приеме,
че към 30.08.2016г. изпълни-телното дело е било прекратено, на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, ex lege.
При негова доказателствена тежест ответното дружество не
е ангажирало надлеж-ни доказателства за спирането или прекъсването на давността
за времето от последното изпълнително действие по изп. дело № 20147040400122 на
ЧСИ И. М. до 29. 08.2019г. Следователно към тази дата по отношение на
процесните вземания е изтекла общата
5-годишна погасителна давност – по чл.110 от ЗЗД, а обсъждането на въпроса
за приложението на разпоредбата на чл.117, ал.2, вр. с чл.111,
б.”в”, предл. последно от ЗЗД, се явява безпредметно.
Извършените след 29.08.2019г. действия от взискателя и
ЧСИ са ирелевантни.
За пълнота, следва да се посочи, че давността е била
прекъсната и с признание на вземането от длъжника, съобразно чл.116, б.”а” от ЗЗД – с подаване на заявлението от
17.03.2014г., но последвалите частични плащания нямат подобен ефект по
отношение на останалата част от дълга.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на П. направените
деловодни разноски – 50 лв. за ДТ и 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.Б, ул.”” № , че Х.И.П., с ЕГН: **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. И.Л.Н., не дължи на дружеството
сумите: 84.37 лв. – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода, в обект – с абонатен № 819668, за периода от 06.10.2010г. до 02.02.2012г., ведно със законната
лихва от 16.09.2013г. до окончателното плащане, и 125 лв. – де-ловодни разноски, за които в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
7766/2013г. на РС Бургас и е образувано изп. дело № 20197040401598 на ЧСИ И. М,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване
и канализация” ЕАД да заплати на Х. И. П. направените по делото разноски: 100 лв. за ДТ и 300 лв.
– платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/Калин Кунчев
Вярно с оригинала:З.М.