Присъда по дело №5453/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 82 от 01.06.2022 г. по НЧХД № 5453/2021 г. по
описа на БРС, XXI състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесена в съда тъжба от
Р.Й. П., с която срещу подсъдимия А. Б. Ж., ЕГН **********, осъждан, е повдигнато
обвинение за това, че в проведено на 07.06.2021 г. съдебно заседание по НОХД № 1550/2020
г. по описа на РС – Бургас, в зала № 12 на Съдебната палата в гр. Бургас, публично казал
нещо унизително за честта и достойнството на Р.Й. П. в негово присъствие, а именно, че е
„престъпник мръсен“ - престъпление по чл. 148, А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК.
За претърпените от процесното престъпление неимуществени вреди тъжителят е
предявил граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000 лева, който съдът прие за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
Настоящото производство се разви по реда задочното производство на основание чл.
269, А. 3, т. 1 и т. 2 НПК, в отсъствие на подсъдимия. Подсъдимият е бил обявен за
издирване за установяване на адрес и връчване на съдебните книжа с тел. № 1270 от
18.01.2022 г., като след извършено щателно издирване, подсъдимият не е бил установен. От
налични по делото справки от Гранична полиция се установява, че подсъдимият е напуснал
страната на 17.01.2022 г. чрез ГКПП Аерогара София. За да гарантира правото на защита на
подсъдимия, на същия е била предоставена от съда правна помощ, като му е бил назначен
служебен защитник.
Тъжителят, редовно уведомен, се явява заедно с адв. К.. Поддържа повдигнатото с
тъжбата обвинение, като го счита за безспорно доказано с оглед събраните по делото
доказателства. Поддържа предявения граждански иск за претърпените неимуществени вреди
от престъплението.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Н. поддържа, че обвинението не е за
престъпление „набедяване“ или „клевета“, както и че изречената от подсъдимия дума
„престъпник“ срещу тъжителя, не е възпроизвела особен обиден ефект. Сочи, че у
подсъдимия е липсвал умисъл за извършване на престъплението, за което е обвинен. С тези
доводи пледира подсъдимият да бъде оправдан. Атернативно поддържа, че ако съдът
признае подсъдимият за виновен, да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1500
лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Б. Ж., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас. Видно
от приложена по делото справка за съдимост подсъдимият е осъден с Присъда в сила
30.11.2021 г. по НОХД № 1550/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено в
периода 24.07.2019 г. – 21.11.2019 г. престъпление по чл. 144а, А. 1 НК.
Срещу подсъдимия Ж. е било повдигнато от РП – Бургас обвинение за извършено в
периода 24.07.2019 г. – 21.11.2019 г. престъпление по чл. 144а, А. 1 НК. Пострадали от
престъплението били свидетелките К.Т. и М.В.. След внасяне на делото от РП – Бургас в РС
– Бургас, е било образувано НОХД № 1550/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас с
подсъдим А. Б. Ж.. Последното по делото съдебно заседание било насрочено за 07.06.2021 г.
В производството в качеството на частни обвинители участвали свидетелките Т. и В.. В
съдебното производство в качеството на повереник на двете пострадали (свидетелките Т. и
В.) участвал частният тъжител – адв. Р.П.. Преди да започне съдебното заседание, насрочено
за 07.06.2021 г., частният тъжител заедно със свидетелките Т. и В. изчаквали пред съдебната
1

зала в Съдебната палата на гр. Бургас да започне заседанието. В същото време пред
съдебната зала се намирал и подсъдимият Ж., който отправял заплашителни реплики срещу
тъжителя П.. В 13:30 часа започнало съдебното заседание в присъствието на прокурор от
РП- Бургас, подсъдимият Ж., защитниците на подсъдимия - адв. Х. и адв. К., свидетелките
Т. и В. и тъжителя Р.П.. По време на делото подсъдимият Ж. отправил срещу тъжителя П.
репликата „Престъпник мръсен!“.
По доказателствата:
В случая по делото са налични достатъчно доказателства, които подкрепят
повдигнатото срещу подсъдимия с частната тъжба обвинение в настоящото производство.
По делото е налично писмено доказателство – заверен препис на протокол (л.174 гръб) от
съдебно заседание от 07.06.2021 г. по НОХД № 1550/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас, видно от съдържанието на който подсъдимият Ж. е обидил тъжителя П., като го е
нарекъл „Престъпник мръсен!“.
Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя и от показанията
на свидетелките К.Т. и М.В., които са свидетели очевидци, тъй като лично са присъствали в
съдебното заседание на 07.06.2021 г., проведено по НОХД № 1550/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас. И двете свидетелки категорично посочват, че подсъдимият Ж. е
отправил срещу тъжителя обидната реплика „Престъпник мръсен!“. Показанията на
свидетелите са последователни, обективни, безпротиворечиви и навеждат на
осъществяването на едни и същи факти. Показанията на свидетелките Т. и В. изцяло се
подкрепят от представения по делото препис на съдебния протокол от проведеното на
07.06.2021 г. съдебно заседание по НОХД № 1550/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Събраните по делото писмени доказателства заедно с гласните допринасят за
обективното изясняване на релевантните за делото факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А. Б.
Ж., ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 148, А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК.
От фактическа страна безспорно по делото се установи, че на посочената в тъжбата
дата (07.06.2021 г.) подсъдимият е изрекъл срещу тъжителя в проведено съдебно заседание
по НОХД № 1550/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас в Съдебната палата на гр. Бургас
репликата „Престъпник мръсен!“. Настоящият съдебен състав счита, че изречените от
подсъдимия думи по адрес на тъжителя („Престъпник мръсен!“.), са унизителни за честта и
достойнството на личността на тъжителя. Изречените от подсъдими думи като обръщение
към някого безспорно се възприемат от обществото като такива с отрицателна оценка за
личността на този, срещу когото се изричат. Безспорно отправената от подсъдимия обидна
реплика срещу тъжителя е израз на отрицателни човешки качества и са унизителни според
общоприетите морал и етика. Категорично думите „престъпник мръсен“ се отнасят за лице,
което не се ползва с добро име в обществото. Това е лице, което нарушава правните норми и
извършва противообществени прояви. Използвайки този обиден израз спрямо тъжителя,
подсъдимият е изразил своето отрицателно мнение за достойнството и личността на
тъжителя. Няма никакво съмнение за съда, че изречените от подсъдимия думи („Престъпник
мръсен !“) срещу частния тъжител се възприемат от обществото като обидни и използването
им има за цел да засегне честта и достойнството на адресата. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че използваният от подсъдимия
израз „Престъпник мръсен!“ по адрес на частния тъжител, не е произвел обидната си
функция, тъй като предвид професионалния опит на тъжителя като адвокат, същият е
придобил по-висок праг на търпимост. Безспорно посочените по-горе думи са използвани от
2

подсъдимия в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане
честта и достойнството на лицата. С използването на посочените по-горе обидни изрази
спрямо тъжителя, подсъдимият е излязъл извън допустимите граници, до които се простира
свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и достойнството
другиму. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която
се дава на съответното лице и са обидни за това лице, като „обидната им функция“ настъпва
с изричането им и възприемането им от този, за когото се отнасят. Дали адресатът има по-
висок праг на търпимост няма правно значение и това обстоятелство не се изследва, още
повече, че в настоящия случай, след като е подал тъжба в съда, тъжителят се е почувствал
обиден. Според настоящия състав ако един израз се определя като обиден, т.е. е унизителен
за достойнството и честта на адресата, винаги произвежда „обидна функция“, стига да е бил
възприет от адресата. Единствено ако са налице обективни причини, поради които адресатът
на обидните изрази не може да ги възприеме, например ако е в безсъзнание, в този случай
няма да е налице годен обект на престъплението „обида“. Настоящата хипотеза обаче не е
такава. Упражняваната от тъжителя професия (адвокат) не е причина, която да навежда на
извод, че тъжителят не може да бъде обект на престъплението, за което е повдигнато
обвинение в настоящото производство.
Съдът намери за неоснователно и наведеното от защитата възражение, че не е
повдигнато обвинение за „клевета“ или „набедяване“ и че думата „престъпник“ няма обиден
ефект. Както се посочи по-горе в изложението според настоящия състав думата
„престъпник“ е обидна, тъй като с нея се определя лице, което извършва престъпления,
лице, което нарушава изградения в обществото правов ред. Това е общо понятие, като за да е
налице извършено престъпление „клевета“ или „набедяване“ следва да се приписва
конкретно извършено престъпление, а не противообществено поведение на едно лице
въобще. Ето защо според настоящия състав думата „престъпник“ е обидна, определя
изключително негативна оценка за личността, по отношение на която е изречена.
Настоящият съдебен състав счита, че е осъществен и следващият елемент от
обективната страна на деянието – обидата да е отправена в присъствието на пострадалия. От
събраните доказателства (писмени и гласни) се установява, че обидният израз е бил изречен
от подсъдимия в съдебно заседание, в което е присъствал и частният тъжител П..
На следващо място е налице и следващият обективен елемент на престъплението по
чл. 148, А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК – обидата да е нанесена публично. От събраните
доказателства се установява, че думите „Престъпник мръсен!“ са изречени от подсъдимия
по адрес на частния тъжител на обществено достъпно място (по време на съдебно заседание
в съдебна зала), в присъствието на повече лица (съдия, съдебен секретар, прокурор, двама
защитници, свидетелките Т. и В.), които са могли да възприемат изречените обидни думи от
подсъдимия.
Налице е и субективната страна на инкриминираното деяние, което е извършено
умишлено. Подсъдимият Ж. безспорно е съзнавал, че думите му „Престъпник мръсен!“ са
унизителни за честта и достойнството на тъжителя П.. Може да се направи извод, че
подсъдимият е използвал тези думи именно с това съзнание и с цел да засегне честта и
достойнството на тъжителя П.. Както се посочи по-горе използваните думи са неприемливи
с оглед господстващите морални норми в обществото, поради което подсъдимият като част
от обществото, е съзнавал този техен характер. Подсъдимият е съзнавал, че чрез тях дава
отрицателна оценка за тъжителя. Безспорно подсъдимият е целял думите да бъдат възприети
от пострадалия, или най-малкото се е отнасял безразлично към тази възможност. Ето защо
настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че деянието е било извършено и откъм
субективната му страна. Съдът не споделя изложената от защитника защитна теза, че
подсъдимият Ж. предвид качеството му на подсъдим по НОХД № 1550/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас, по-скоро е искал да отправи обидния израз срещу прокурора в
3

качеството му на обвинител. От данните по делото категорично се установява, че съвсем
съзнателно подсъдимият е нарекъл тъжителя П. „Престъпник мръсен!“, като намерението
му безспорно е било да обиди именно тъжителя, а не някой от другите присъстващи в
съдебната зала. Съдът прави този извод на база събраните по делото доказателства.
Свидетелките В. и Т. посочват, че още преди да започне съдебното заседание, пред
съдебната зала, подсъдимият Ж. е отправял заплашителни реплики срещу тъжителя.
Впоследствие в хода на съдебното заседание видно от представения по делото заверен
препис на протокола, подсъдимият Ж. отново отправя подобни реплики срещу тъжителя,
след което го нарича „Престъпник мръсен!“. Без съмнение този израз умишлено е адресиран
от подсъдимия към тъжителя, като по този начин подсъдимият е целял да накърни честта и
достойнството на тъжителя.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия А. Б. Ж., ЕГН ********** за
виновен в извършване на престъпление по чл. 148, А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление
по чл. 148, А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК се предвижда наказание „глоба“ от 3 000 лв.
до 10 000 лв. и наказание „обществено порицание“. От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че с влязла в сила на 30.11.2021 г. присъда по
НОХД № 1550/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас подсъдимият е бил осъден за
извършено в периода 24.07.2019 г. – 21.11.2019 г. престъпление по чл. 144а, А. 1 НК.
Настоящото деяние е извършено на 07.06.2021 г., т.е. деянията по НОХД № 1550/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас и деянието по настоящото дело са в условията на чл. 25, А. 1,
вр. чл. 23, А. 1 НК, тъй като са били извършени преди за някое от тях да е имало постановен
влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка предвид разпоредбата на чл. 78, А. 7 НК и по-
точно, че чл. 78а, А. 1 НК не се прилага при множество престъпления, неприложим се явява
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за процесното извършено от подсъдимия Ж. престъпление. По тази причина съдът
наложи предвидените в чл. 148, А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК наказания. При
определяне на размера на наказанието „глоба“ съдът съобрази, че към датата на деянието
подсъдимият не е бил осъждан (реабилитиран е). Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете факта, че деянието е било извършено от подсъдимия в хода на съдебен процес, в
присъствието на правораздавателни и правоохранителни органи (съдия, прокурор), при
проявено от подсъдимия явно неуважение към реда в съдебната зала и незачитане на
правилата за прилично поведение в държавна институция. В така очертаните рамки при
индивидуализацията на размера на наказанието „глоба“ съдът прие, че размерът на
наказанието следва да бъде определен над минималния и под средния предвиден, именно
съдът наложи на подсъдимия Ж. „глоба“ от 5000 лева. Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване на
присъдата на таБото за обяви на Община Бургас за срок от два месеца. Така наложените
наказания в пълнота ще изпълнят и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като въздействат
възпитателно върху подсъдимия и обществото.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите.
От фактическа страна по делото се установи, че подсъдимият Ж. е нанесъл публично
обида на тъжителя като го нарекъл „Престъпник мръсен!“. Частният тъжител П. лично е
възприел тези думи, които са накърнили достойнството му, поради което безспорно
тъжителят е претърпял неимуществени вреди. Деянието е извършено от подсъдимия
4

виновно. От показанията на свидетелите Т. и В., които са присъствали по време на
извършване на престъплението, се установява, че тъжителят се е засегнал от думите на
подсъдимия, станало му е неприятно, изпитал е унижение и срам. Отделно от това в случая
обидата е била отправена в присъствието на съдия, прокурор, съдебен секретар и двама
адвокати – колеги на тъжителя, като по този начин подсъдимият е уронил престижа на
тъжителя (адв. П.) в работната му среда. Настоящият състав уважи предявеният срещу
подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 148,
А. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, А. 1 НК от тъжителя неимуществени вреди в размер на 1500 лева,
като отхвърли иска до пълния предявен размер от 3000 лева като неоснователен. Относно
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и прие, че сумата от 1500 лв. се явява съразмерна, съответна
на претърпените от тъжителя неимуществени вреди, поради което е и справедлива.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, А. 3 от НПК,
съдът го осъди да плати на тъжителя направените деловодни разноски в размер на 817 лева,
както и да плати по сметка на БРС държавна такса в размер на 60 лева за уважената част от
гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	82
Дата:	1 юни 2022 г.
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20212120205453
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 декември 2021 г.

Присъда по дело №5453/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите