№ 2084
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100103349 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 21.03.2024 г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД (ПИБ) е заявила, че на 23.05.2012 г. е сключила с ответника Б. В.
договор за кредит овърдрафт за 9 000,00 лева и срок до 23.05.2013 г., като този
срок автоматично се е продължавал. На 01.06.2015 г. Б. В. е престанал да
плаща по кредита. На 02.05.2023 г. ПИБ е обявила кредита за предсрочно
изискуем, но Б. В. не е платил.
[2] Затова ПИБ е подала заявление за издаване срещу Б. В. на заповед
за незабавно изпълнение, по което СРС е образувал ч. гр. д. 27 043/2023 г. СРС
е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за:
- 9 000,00 лева главница;
1
- 9 109,36 лева договорна лихва от 31.07.2015 г. до 01.05.2023 г.;
- 16 006,21 лева наказателна лихва от 31.08.2015 г. до 01.05.2023 г.;
- 45,68 лева законна лихва от 02.05.2023 г. до 17.05.2023 г.
- 720,00 лева комисионна за управление от 01.06.2015 г. до 01.06.2022
г.;
- 60,00 лева разноски за покана за предсрочна изискуемост;
- 698,83 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсутлско
възнаграждение. Затова ПИБ моли съда да признае за установено, че Б. В.
дължи описаните суми (исковата молба, л. 2-4).
2. На ответника
[3] На 29.08.2024 г. Б. В. е подал писмен отговор, с който е оспорил
предявения иск. Той е заявил, че:
1. клаузата за автоматичното продължаване нa договора е била
неравноправна и затова нищожна. Ето защо срокът на договора е изтекъл на
23.05.2013 г. и правото на иск е погасено по давност, която е изтекла на
23.05.2018 г. за главницата, и на 23.05.2016 г. за лихвата и другите претенции;
2. търсената възнаградителна лихва е била едностранно променяна,
което законът не позволява, и за това евентуално е в по-нисък размер. Затова
Б. В. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 36-37; уточнението,
направено в съдебното заседание, л. 86).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[4] На 23.05.2012 г. ПИБ и Б. В. са сключили договор за предоставяне
на банков кредит овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически
лица (договора, л. 6). По него ПИБ се е задължила да предостави на Б. В.
5 000,00 лева кредит овърдрафт с краен срок на овърдрафта 23.05.2013 г. (т. 1-
2 от договора, 6).
2
[5] В договора е било предвидено, че срокът му се е удължавал
автоматично за нов срок от една година, ако никоя от страните не е уведомила
другата страна за прекратяването му по реда, предвиден в Общите условия
(ОУ) (т. 2.1.). В ОУ е било уредено, че Б. В. е можел да прекрати договора
само, ако е погасил напълно задълженията си към ПИБ (т. 12.2.2. от ОУ, л. 25-
27). ПИБ е можела да прекрати договора и без предизвестие, ако Б. В. не е
изпълнявал свое задължение по договора (т. 12.2.3.б от ОУ).
[6] Страните също са уговорили, че за ползвания овърдрафт Б. В. е
заплащал възнаградителна лихва от базовия лихвен процент (БЛП) за ПИБ,
валиден към датата на начисляване, увеличен с 6,5%, като при сключването на
договора БЛП е бил 6,19 % (чл. 3 от договора). ПИБ е събирала и такса
управлението от 1% от разрешения овърдрафт за (чл. 5.1. от договора).
[7] Б. В. е дължал върху невърнатата главница не само договорения
лихвен процент, но и наказателна надбавка върху нея от законната лихва,
когато:
1. срокът на договора не е бил автоматично продължен и до
изтичането му Б. В. не е бил погасил това, което е дължал;
2. при обявена предсрочна изискуемост. Страните са се съгласили, че в
тези случаи сумата, незаплатена от Б. В., е била неразрешен овърдрафт (т. 9 от
договора, л. 6).
[8] Впоследствие страните са сключили два анекса към договора, с
които единствено е била увеличена сумата по кредита на 7 000,00 лева, а след
това на 9 000,00 лева (анексите, л. 7-8). На 29.05.2015 г. Б. В. е ползвал за
последен път суми по кредита овърдрафт, а на 19.02.2016 г. той е внесъл
200,00 лева по сметката за овърдрафта, като след това не е внасял средства
(приложението към заключението на вещото лице Х., л. 71-82). Още на
30.06.2015 г. ПИБ е започнала да начислява наказателна лихва върху
неразрешен овърдрафт и е правила това до 02.05.2023 г. (таблицата на стр. 3-4
от заключението на вещото лице Х., л. 64-70).
3
[9] На 06.04.2023 г. ПИБ е уведомил Б. В., че, ако не е заплатил в
петдневен срок главницата, лихвите и таксите по кредита, е щяла да превърне
кредита в предсрочно изискуем (поканата, л. 18). Б. В. не е платил.
[10] На 18.05.2023 г. ПИБ е подала срещу Б. В. заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (заявлението, л. 11). Към този момент Б. В. е
дължал на ПИБ: 9 000,00 лева главница; 9 109,36 лева договорна лихва от
31.07.2015 г. до 01.05.2023 г.; 16 006,21 лева наказателна лихва от 31.08.2015 г.
до 01.05.2023 г.; 45,68 лева законна лихва от 02.05.2023 г. до 17.05.2023 г.;
720,00 лева комисионна за управление от 01.06.2015 г. до 01.06.2022 г.
(заключението на вещото лице Х., л. 74-70). На 19.06.2023 г. СРС е издал
срещу Б. В. заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми,
както и за: 60,00 лева разноски за покана за предсрочна изискуемост; 698,83
лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсутлско възнаграждение (л. 9-10).
[11] На 04.10.2023 г. Б. В. е получил заповедта за изпълнение, а на
25.10.2023 г. е подал възражение срещу нея (л. 53-54). В срока за това ПИБ е
подала настоящата искова молба.
[12] ПИБ е заплатила 698,83 лева държавна такса (л. 33) и е била
представлявана от юрисконсулт. Б. В. е заплатил 500,00 лева за вещо лице (л.
49) и 3 500,00 лева на адвокат (л. 63).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[13] ПИБ е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване, че Б. В. дължи главница, лихви и такси по договор за кредит
овърдрафт. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
4
1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.
1 от ЗЗД
[14] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата
сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл.
79, ал. 1 от ЗЗД).
[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие на валиден договор за заем между ПИБ и Б. В., по който
ПИБ да е била заемодател, а Б. В. заемополучател;
2. ПИБ да е предала на Б. В. парите по заема;
3. Б. В. да не е върнал на ПИБ заема.
[16] Съдът установи, че ПИБ и Б. В. са сключили договор за заем
овърдрафт, по който ПИБ е предала на Б. В. парите. Б. В. не ги е върнал.
Налице са предпоставките за уважаването на иска.
[17] Б. В. е възразил, че е погасено по давност правото на иск на ПИБ за
събирането на парите, които Б. В. е получил в заем. Възражението е
основателно, защото: съдът установи, че Б. В. и ПИБ са уговорили
начисляване на наказателна лихва върху неразрешен овърдрафт, само когато:
1. срокът на договора не е бил автоматично продължен и до
изтичането му Б. В. не е бил погасил това, което е дължал;
2. при обявена предсрочна изискуемост. Също така съдът установи, че
от 30.06.2015 г. ПИБ е започнала да начислява наказателна лихва върху
сумите, дължими от Б. В..
[18] Същевременно, към 30.06.2015 г. ПИБ не е била обявила кредита за
предсрочно изискуем, а е направила това едва през 2023 г. Следователно
единствената причина, поради която ПИБ е могла да начислява законна лихва,
5
е била към 30.06.2015 г. договорът да е бил прекратен.
[19] Б. В. не е имал правото да прекрати договора, защото според ОУ
той не е можел да го направи, ако е дължал суми на ПИБ. Ето защо съдът
приема, че единствената възможност е към 30.06.2015 г. ПИБ да е била
прекратила договора за кредит овърдрафт с Б. В., което тя е можела да
направи без предизвестие при каквото и да е неизпълнение на договора от Б.
В., а такова неизпълнение е било налице.
[20] След като ПИБ е била прекратила договора към 30.06.2015 г.,
тогава сумите, дължими от Б. В., са станали изискуеми към уговорената
крайна дата на действие на договора, а именно 23.05.2015 г. Дотогава,
23.05.2015 г., несъмнено договорът е бил автоматично продължаван предвид
неначисляването на наказателна лихва.
[21] Давностният срок е пет годишен върху главницата и три годишен
върху лихвите (чл. 110 и чл. 111, б. в от ЗЗД). Той започва да тече от
настъпването на изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
[22] В случая съдът установи, че вземането на ПИБ от Б. В. е станало
изискуемо на 23.05.2015 г. Ето защо давностният срок отдавна е бил изтекъл
към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение през 2023 г. Затова съдът приема, че правото на иск на ПИБ е
погасено по давност и отхвърля иска.
2. По разноските
[23] Б. В. търси разноски. Той е направил такива за 4 000,00 лева.
[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова
съдът осъжда ПИБ да заплати на Б. В. 4 000,00 лева разноски по делото. Ето
6
защо съдът
РЕШИ:
[25] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу Б.
М. В. за признаването за установено, че Б. В. дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД суми по договор за кредит овърдрафт
000OD-R-005722/23.05.2012 г. и анекси към него от 01.06.2012 г. и 02.06.2012
г. Тези суми са: 9 000,00 лева главница; 9 109,36 лева договорна лихва от
31.07.2015 г. до 01.05.2023 г.; 16 006,21 лева наказателна лихва от 31.08.2015 г.
до 01.05.2023 г.; 45,68 лева законна лихва от 02.05.2023 г. до 17.05.2023 г.;
720,00 лева комисионна за управление от 01.06.2015 г. до 01.06.2022 г.; 60,00
лева разноски за покана за предсрочна изискуемост. „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е с адрес в гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ 111п. Б. В. е с адрес в гр. София, ж. к. „Красна поляна, 1-ва част“, бл.
36а, вх. „б“, ет. 4, ап. 41 и със съдебен адрес – адвокат К., гр. София, ул.
„*******.
[26] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД да заплати на Б. М. В. 4 000,00 лева
разноски по делото.
[27] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от връчването му.
[28] Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 698,83 държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7