Решение по дело №1676/2022 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№        988     /25.10.2023 година, град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г. в състав

 

съдия: Константин Григоров

секретар: Димитрина Димитрова

           

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1676 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Иванет“ ЕООД, ЕИК *********,  представлявано от И. А. К., против ревизионен акт № Р-02000221006434-091-001/02.06.2022 г., издаден от Р. К. Т. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 117 от 05.09.2022 г. на Директор Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП Бургас. С ревизионния акт в потвърдената му част са установени дължимите от „Иванет“ ЕООД задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. и ДДС за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2021 г.

Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Намира за неправилен начина, по който е определена данъчната основа, като в нея са включени разходи, които не били преки и не са направени във връзка с направените безвъзмездни услуги. На следващо място се посочва, че неправилно е определена стойността на обектите, като е взета предвид отчетната им стойност посочена в декларация по Закона за местните данъци и такси, а не тази от данъчния и счетоводния амортизационен план на предприятието. Възразява срещу извършената експертиза за определяне на пазарната цена на услугата по предоставяне за временно ползване на дълготрайни материални активи (ДМА), като посочва, че същата е изготвена без да е правен оглед на оценяваните обекти и без да са съобразени техните специфики.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, пледира за отмяна на акта в оспорената му част и за присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт, твърди неоснователност на жалбата. Счита, че задълженията за корпоративен данък са правилно определени на база изготвената в административното производство експертна оценка. По отношение на задълженията за ДДС намира, че действително в данъчната основа следва да се включат преките разходи, касаещи само отделните обекти, а не както е прието в решението на директора на „ОДОП“ Бургас всички установени битови разходи на сградата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Факти:

„Иванет“ ЕООД, ЕИК ***********, е вписано в търговския регистър на Бургаски окръжен съд по фирмено дело №549/2005г. Дружеството стопанисва следните обекти:

- кафе-сладкарница „Артес”, находяща се в гр. Бургас, ж.к. Славейков бл.127 /собствен/;

- цех за производство на трайни и нетрайни сладкарски изделия, офис и обслужващи помещения, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков бл.127 /собствен/;

- кафе-сладкарница в гр. Бургас, ж.к. Изгрев бл.94 /под наем/.

Дружеството е собственик на търговска сграда, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Славейков бл.127. Обектът представлява 3 етажна сграда, която е разделена на 2 части с два отделни входа. В едната част има 5 бр. помещения: кафе-сладкарница, производствено помещение, склад, архив, стаи за персонала. Втората част от сградата има следните помещения: 4 бр. офиси, и стоматологичен кабинет. На последния 3 етаж от сградата има ателие, състоящо се от 3 стаи и санитарен възел. Сградата е построена в периода 2006 г. – 2008 г. по стопански начин чрез банков кредит и е въведена в експлоатация с Удостоверение № 3/09.01.2008 г. издадено от Община Бургас. Сградата е построена върху земя, собственост на дружеството, съгласно нотариален акт № 121, том II, рег.№ 2167, дело 249/01.06.2005 г. Състои се от следните помещения:

- работилница за производство на захарни изделия с обща застроена площ 436,32 кв.м.;

- кафе-сладкарница с обща застроена площ 90,60 кв.м.;

- стоматологичен кабинет с обща застроена площ 43,45 кв.м.;

- офис № 4 със обща застроена площ 16,57 кв.м.;

- ателие на собственика с обща застроена площ 176,06 кв.м.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221006434-020-001/15.11.2021 г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на дружеството жалбоподател, с обхват: корпоративен данък и данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. и ДДС за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2021 г. (л.1054). Заповедта е връчена на „Иванет” ЕООД на 22.11.2021 г. (л.1056).

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-02000221006434-040- 001/15.12.2021 г. са изискани – договори с клиенти и доставчици, лицензи и или/разрешителни за извършване на дейността, счетоводни регистри и извлечения от сметки на дружеството – оборотни ведомости, главни книги, извлечения от сметки от клиенти, доставчици, сметка Каса, сметка Банка за ревизирания период и други документи свързани с осъществяваната дейност (л.1050). Искането е връчено на електронния адрес на дружеството на 29.12.2021 г. (л.1052).

„Иванет” ЕООД представя документи, справки и писмени обяснения чрез ИС Контрол с придружително писмо за представяне на документи № Р-02000221006434-ПРД-001-И/12.01.2022 г. (л.827).

Със заповед № Р-02000221006434-020-002/17.02.2022 г. на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е изменена заповедта за възлагане на ревизия, като е удължен срока за нейното извършване (л.822). Заповедта е връчена на 25.02.2022 г. (л.824).

В хода на ревизията са представени:

- договор от 01.01.2012 г. за безвъзмездно ползване на 2 бр. помещения и санитарен възел за стоматологичен кабинет (л.818), сключен между „Иванет” ЕООД с ЕИК ********* /заемодател/ и ЕТ „ИППМП Д-р М. К.” с ЕИК ********* /заемател/. Съгласно договора, заемодателят предоставя на заемателя за временно и безвъзмездно ползване собствените си помещения с обща застроена площ 43,45 кв.м. за стоматологичен кабинет. Договорът е сключен със срок 10 години.

- договор от 01.01.2012 г. за безвъзмездно ползване на помещения ателие на собственика (л.819), сключен между „Иванет” ЕООД /заемодател/ и Иван Ангелов Коларов /заемател/. Съгласно договора, заемодателят предоставя на заемателя за временно и безвъзмездно ползване собствените си 3 бр. помещения и санитарен възел с обща застроена площ 176,06 кв.м. Договорът е сключен със срок 10 години.

„Иванет” ЕООД декларира, че отдадени за безвъзмездно ползване помещения, са отделени от останалата част от сградата с отделен вход и притежават собствени електромери и водомери. Обектът, в който се намират процесните помещения, представлявал 3 етажна сграда, находяща се в гр. Бургас, ж.к. Славейков бл.127, която е разделена на 2 части с два отделни входа. В едната част се намирали помещения: кафе-сладкарница, производствено помещение, склад, архив, стаи за персонала, като помещенията се използват само за стопанската дейност на дружеството. Във втората част от сградата се намирал стоматологичният кабинет – отдадено безвъзмездно за ползване на ЕТ „ИППМП – М. К.” с ЕИК *********, чийто представляващ е съпругата на управителя на „Иванет” ЕООД. На 3 етаж от сградата е апартаментът – ателие, състоящо се от 3 стаи и санитарен възел, което към момента се използва от представляващия дружеството Иван Коларов, който живее в него (л.677).

Със заповед № Р-02000221006434-020-003/17.03.2022 г. на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е изменена заповедта за възлагане на ревизия, като е удължен срокът за нейното извършване (л.803). Заповедта е връчена на 21.03.2022 г. (л.805).

С Акт № Р-02000221006434-01-001/21.03.2022 г. е възложена експертиза (л.801), която да определи пазарната цена на услугата по предоставяне за временно ползване на ДМА: стоматологичен кабинет, с обща застроена площ 43,45 кв.м. и апартамент – ателие на управителя, с обща застроена площ 176,06 кв.м., обзаведен.

Изготвено е заключение от експертна оценка с вх. № 94-00-269/12.04.2022 г. (л.280), с което е определена пазарната оценка по смисъла на §1, т.8 от ДОПК за временно ползване (наем) на процесните самостоятелни обекти по месеци и години, общо за периода с ДДС 80 160 лв.

С Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство № Р-02000221006434-ППД-001/28.04.2022 г. (л.341) на „Иванет” ЕООД е присъединен Протокол КД-73 за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства № П-02000221111704-073-001/28.10.2021 г. (л.780).

На основание чл.117 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад № Р-02000221006434-092-001/05.05.2022 г. (л.310), с който е направено предложение за установяване на задължения за корпоративен данък и ДДС, подробно описани в таблица 1. Ревизионният доклад, ведно с доказателствата и приложенията към него са връчени на жалбоподателя на 09.05.2022 г. (л.339), който не е направил възражения по него.

Издаден е ревизионен акт № 02000221006434-091-001/02.06.2022 г. (л.287), в който са направени следните констатации:

По ЗКПО:

При проверка в счетоводството на ревизираното лице и в отчетните регистри по ЗДДС се установява, че за периода 01.01.2017 г. до 30.09.2021 г. не се отчитат приходи от отдаване под наем на активи, няма издадени фактури за предоставената услуга по отдаване под наем на ДМА. Налице са сделки между свързани лица, тъй като М. К. е съпруга на И. К., който е собственик, съдружник и управител на „Иванет” ЕООД. Съгласно сключените договори между „Иванет” ЕООД и ЕТ „ИППМП Д-р М. К.” и И. К., активите са предоставени за ползване от собственика на недвижимите имоти да се ползват безвъзмездно в съответствие с предназначението им и не се начислява приход от наем за ползването им. Прието е, че наличието на сделки между свързани лица, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, което се изразява в неначисление на приходи от отдаване под наем на стоматологичен кабинет и апартамент – ателие на собственика и управител на ревизираното лице (РЛ).

Ревизиращият екип приел, че данъчната основа на доставката по предоставяне под наем за временно и възмездно ползване на въпросните ДМА е определената пазарна стойност на месечна наемна цена съгласно експертното заключение на сертифициран оценител по възложена експертиза на основание чл.60 от ДОПК.

Съгласно направените констатации при ревизията, на основание чл.15 и 16 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г., като е определен дължим данък за довнасяне, както следва:

Корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 380 лв. ведно с лихва за забава 584,25 лв.;

Корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1 430 лв. ведно с лихва за забава 460,42 лв.;

Корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1 420 лв. ведно с лихва за забава 276,92 лв.;

Корпоративен данък за 2020 г. в размер на 1 400 лв. ведно с лихва за забава 131,07 лв.

По ЗДДС:

В хода на ревизията се констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък от задълженото лице. Установено е, че за периода 01.01.2017 г. до 30.09.2021 г. не се отчитат приходи от отдаване под наем на активи, няма издадени фактури за предоставената услуга по отдаване под наем на ДМА. Налице са сделки между свързани лица, тъй като М. К. е съпруга на И. А. К., който е собственик, съдружник и управител на „Иванет” ЕООД и облагаема доставка на територията на страната.

За определяне на данъчната основа на доставка между свързани лица в случая е приложена разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1, буква „а“ от ЗДДС.

При ревизията се констатира, че ревизираното дружество не е начислило данък добавена стойност на датата на данъчното събитие, датата на извършване на услугата.

Приетата данъчна основа на доставката по предоставяне под наем за временно и възмездно ползване на въпросните ДМА е определената пазарна стойност на месечна наемна цена съгласно експертното заключение сертифициран оценител по възложена експертиза на основание чл.60 от ДОПК.

Съгласно направените констатации, на основание чл.86 от ЗДДС органите по приходите увеличили данъчната основа на облагаемите доставки и установили задължения, както следва:

ДДС за 01.01 – 31.01.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 123,57 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 121,78 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 119,80 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 117,88 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 115,90 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 113,99 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 112,01 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 110,03 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2017 г. в размер на 230,78 лв., ведно с лихва за забава в размер на 108,11 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 106,13 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 104,21 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 102,23 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 103,88 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 102,03 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 99,97 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 97,99 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 95,94 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 93,95 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 91,90 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 89,84 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 87,86 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 85,81 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с за забава в размер на 83,82 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 81,77 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 79,16 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 77,32 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 75,28 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 73,31 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 71,27 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 69,30 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 67,26 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 65,22 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 63,25 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 61,21 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 59,24 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 57,20 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 54,38 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 52,50 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 50,49 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 48,55 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 46,54 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 44,60 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 42,59 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 40,58 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 38,63 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 36,62 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 34,68 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 32,67 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 30,66 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 28,84 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 26,84 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 24,89 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 22,88 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 20,94 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 18,93 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16,92 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 14,97 лв.

Срещу ревизионния акт е подадена жалба с вх.№ Т-00-43681/22.06.2022 г. (л.284), в която се твърди, че не са налице неотчетени приходи, доколкото дружеството не е получавало приходи от отдаване под наем на процесните имоти. Оспорени са стойностите на твърдяните облагаеми доставки, които са определени от вещо лице, чието експертно заключение не е представено на дружеството. При изготвяне на заключението вещото лице не е направило оглед на имотите, което според жалбоподателя препятства коректното определяне на пазарни аналози. Посочва се, че определянето на данъчните задължения следва да се определи съобразно чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС по правилата на чл.27, ал.2 от ЗДДС, а не чрез експертно заключение.

С решение № 117/05.09.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас (л.22) РА е потвърден, в частта на корпоративния данък, а в частта на ДДС е отменен частично.

Относно определените задължения по ЗКПО решаващият орган е възприел изцяло посочените в ревизионния акт мотиви, като е посочил, че в конкретния случай приложими са нормите на чл.15 и 16 от ЗКПО, предвид което, органите по приходите правилно са приели, че преобразуването на финансовия резултат за ревизираните периоди е следвало да се извърши в хипотезата на отклонение от данъчно облагане. Прието е, че ревизията безспорно е установила, че за посочените периоди ползването на имота е предоставено безвъзмездно, без ползвателят да дължи наем. За разлика от разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1 и 2 от ЗДДС, която изисква безвъзмездната услуга да е свързана с лични нужди на третото лице, нормата на чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО определя като отклонение от данъчно облагане всяко безвъзмездно предоставяне на ползване на материални блага. В решението са обсъдени и приети за правилни действията на органите по приходите по назначаване на експертна оценка, нейното приемане и използването й като основа за увеличение на финансовия резултат на дружеството жалбоподател. По тези мотиви директорът на дирекция „ОДОП“ Бургас потвърдил ревизионния акт в частта за корпоративния данък и лихвите върху него.

По отношение на определените задължения за ДДС, решаващият орган приел наведените от дружеството мотиви за неправилност на ревизионния акт, че определянето на данъчната основа би следвало да се извърши по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС, а не по пазарни цени на наема, определени с възложената в хода на ревизията експертиза, както е сторил в случая ревизиращият екип. В решението е посочено, че за процесните недвижими имоти, за които е упражнено право на данъчен кредит от „Иванет” ЕООД е налице доставка на услуга по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, която е облагаема по своя характер. В този случай данъчната основа се определя по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС, като данъчната основа на доставката в тези случаи е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.

С оглед установяване на отчетната стойност на процесните обекти, респ. разходите за изхабяването им, в хода на административното обжалване са събрани допълнителни доказателства – подадени от дружеството две декларации по чл.14 от ЗМДТ съответно с вх.№ ДК 14007452/21.08.2012 г. е деклариран недвижим имот, представляващ земя и сграда, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков” и с вх.№ ДК 14008202/18.09.2012 г. е деклариран недвижим имот, представляващ сграда, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков” бл. 127, вх. Е ет. 4, в които са посочени отчетните стойности на обектите. Наред с това дружеството е представило разширена справка на обектите към 31.12.2021 г. по сметка 203 Сгради и конструкции, като посочените в нея стойности по обекти не съответстват на декларираните по реда на ЗМДТ, като съвпада единствено общата отчетна стойност. Представената справка не е приета от директора на „ОДОП“ Бургас за годно доказателство, поради което за отчетна стойност се приема декларираната по ЗМДТ.

На следващо място в решението е посочено, че са събрани доказателства за направените от дружеството консумативни разходи за електроенергия и вода, за които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. От събраните доказателства е установено, че за сградата в гр. „Бургас, ж.к. „Славейков”, собственост на „Иванет” ЕООД има открита само по една партида за потребление на електроенергия и вода. Предвид това, че дружеството няма регистрирани индивидуални партиди по обекти, решаващият орган не е могъл да установи конкретния размер на разходите за потребление на услуги за стоматологичния кабинет и ателието. Поради което при определяне на данъчната основа, е приел пълния размер на фактурираните от доставчиците на услуги разходи за ел. енергия и вода за имота.

С оглед на установеното в хода на производство по административно обжалване в решението се определя данъчна основа по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС, като в сумата на направените преки разходи е включен разхода за изхабяване на активите /стоматологичен кабинет и ателие-апартамент/, изчислен по линейния метод в размер на 1/240 от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло данъчен кредит /88 531,17 х 1 240 = 368,88 лв./, както и разходите за електроенергия и вода по фактури, издадени от доставчиците, с място на потребление в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, за които е приспаднат данъчен кредит по периоди.

След извършена съпоставка между определената данъчна основа в административното производство и определената данъчната основа при ревизията се установява, че с изключение на данъчни периоди: 01/2017 г., 09/2017 г., 12/2017 г., 05/2018 г., 03/2020 г., 05/2020 г., 02/2021 г., 03/2021 г. и 05/2021 г., за останалите ревизирани периоди органите по приходите са определили данъчна основа в по-малък размер, което е изцяло в полза на ревизираното лице. Съгласно чл.155, ал.8 от ДОПК, с решението ревизионният акт не може да се измени във вреда на жалбоподателя, поради което за тези данъчни периоди задълженията са потвърдени до размера, определен в атакувания ревизионен акт. За останалите периоди върху определената в административно производство данъчна основа, на основание чл.82, ал.1 и чл.86 от ЗДДС, при спазване изискването на разпоредбата на чл.25, ал.3, т.7 от ЗДДС е определено месечно задължение за ДДС, както следва: 01/2017 г. – 228,97 лв.; 09/2017 г. – 73,78 лв.; 12/2017 г. – 99,86 лв.; 05/2018 г. – 238,29 лв.; 03/2020 г. – 100,87 лв.; 05/2020 г. – 177,46 лв.; 02/2021 г. – 223,10 лв.; 03/2021 г. – 167.06 лв. и 05/2021 г. – 96,56 лв.

Решението е връчено на 06.09.2022г. (л.21), а жалбата е подадена на 19.09.2022г. (л.4).

Спорни в настоящото производство са определените на дружеството жалбоподател данъчни задължения както следва:

По ЗКПО:

Корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 380 лв. ведно с лихва за забава 584,25 лв.;

Корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1 430 лв. ведно с лихва за забава 460,42 лв.;

Корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1 420 лв. ведно с лихва за забава 276,92 лв.;

Корпоративен данък за 2020 г. в размер на 1 400 лв. ведно с лихва за забава 131,07 лв.

 

По ЗДДС:

ДДС за 01.01 – 31.01.2017 г. в размер на 228,97 лв., ведно с лихва за забава в размер на 123,02 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 121,78 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 119,80 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 117,88 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 115,90 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 113,99 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 112,01 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 110,03 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2017 г. в размер на 73,78 лв., ведно с лихва за забава в размер на 34,64 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 106,13 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2017 г. в размер на 230 лв., ведно с лихва за забава в размер на 104,21 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2017 г. в размер на 99,86 лв., ведно с лихва за забава в размер на 44,36 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 103,88 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 102,03 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 99,97 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 97,99 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 95,92 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 93,95 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 91,90 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 89,84 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 87,86 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 85,81 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 83,82 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2018 г. в размер на 238,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 81,77 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 79,16 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 77,32 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 75,28 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 73,31 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 71,27 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 69,30 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2019 г. в размер на 236,67 лв._, ведно с лихва за забава в размер на 67,26 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 65,22 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 63,25 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 61,21 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 59,24 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2019 г. в размер на 236,67 лв., ведно с лихва за забава в размер на 57,20 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 54,38 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 52,50 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2020 г. в размер на 100,87 лв., ведно с лихва за забава в размер на 21,83 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2020г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 48,55 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2020 г. в размер на 177,46 лв., ведно с лихва за забава в размер на 35,35 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 44,60 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 42,59 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 40,58 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 38,63 лв.;

ДДС за 01.10 – 31.10.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 36,62 лв.;

ДДС за 01.11 – 30.11.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 34,68 лв.;

ДДС за 01.12 – 31.12.2020 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 32,67 лв.;

ДДС за 01.01 – 31.01.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 30,66 лв.;

ДДС за 01.02 – 28.02.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 27,52 лв.;

ДДС за 01.03 – 31.03.2021 г. в размер на 167,06 лв., ведно с лихва за забава в размер на 19,21 лв.;

ДДС за 01.04 – 30.04.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 24,89 лв.;

ДДС за 01.05 – 31.05.2021 г. в размер на 96,56 лв., ведно с лихва за забава в размер на 9,47 лв.;

ДДС за 01.06 – 30.06.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 20,94 лв.;

ДДС за 01.07 – 31.07.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 18,93 лв.;

ДДС за 01.08 – 31.08.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16,92 лв.;

ДДС за 01.09 – 30.09.2021 г. в размер на 233,33 лв., ведно с лихва за забава в размер на 14,97 лв.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно- оценъчна експертиза (СОЕ). Вещото лице посочва годишния пазарен наем за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2021 г. за ателие и стоматологичен кабинет. При изготвянето на заключението експертът е направил оглед на имотите, запознал се е с Наредбата за местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, относно определяне размерите на наемни цени, както и е анализирал наемни цени на подобни имоти, чрез сайта imot.bg.

Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза (СЧЕ) със задачи: да се определи допълнителния корпоративен данък, както и лихвата за забава; да се установят преките разходи, свързани с ползването на активите за лично потребление; на база установените преки разходи да се определи допълнителния ДДС, ведно с лихвата.

Вещото лице, при общ годишен наем за двата имота – стоматологичен кабинет и ателие, без ДДС, установени с приетата СОЕ, е посочил дължимия допълнителен корпоративен данък и съответните лихви за забава към датата на издаване на процесния РА – 02.06.2022 г., по години.

В експертизата са определени преките разходи: амортизации, потребената електрическа енергия и вода, като предвид липсата на отделни партиди, разходите за консумация на ел. енергия и вода от двата обекта, са определени като част от фактурираните на жалбоподателя. Разпределението е извършено с процент, получен от съотношението на квадратурата на двата обекта и квадратурата на цялата сграда.

Предвид изчислените преки разходи, в експертизата е посочен и размерът на допълнително дължимия ДДС, ведно с лихвите за забава.

В приета по делото допълнителна СЧЕ е извършено разпределение на преките разходи с процент, получен от съотношението на квадратурата на двата обекта и квадратурата на цялата сграда и са изчислени допълнителните задължения за ДДС, към СЧЕ е направена корекция, представена в о.с.з. (л.1153).

Правни изводи:

Жалбата до съда е подадена чрез административния орган, на 19.09.2023 г. (л.4). Същата е процесуално допустима, подадена в срок от лице, което е адресат на оспорения административен акт.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Със Заповед № РД-3/04.01.2022 г. (л.16) и № РД-349/30.06.2021 г. (л.18) директорът на ТД на НАП Бургас, на осн. чл.11, ал.3 от Закона за НАП, е упълномощил Р. К. Т. – началник на сектор „Ревизии“ да издава заповеди за възлагане на ревизии и да издава резолюции за извършване на проверки. Заповедта за възлагане на ревизията и тези за удължаване на срока за извършване на ревизията са издадени от компетентен орган в обхвата на правомощията му, при спазване на изискванията по чл.113, ал.1 и  чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113, ал.2 от ДОПК.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад, който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити.

Ревизионното производство е завършено с издаване на ревизионен акт, съдържащ реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК. Същият е оспорен от жалбоподателя пред директор на Дирекция „ОДОП” при НАП Бургас, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение, частично потвърждаващо ревизионния акт.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Спазени са законовоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.

По приложение на материалния закон настоящия състав намира следното:

По ЗКПО

За да установят публични задължения за корпоративен данък органите по приходите са приели, че е налице основание за корекция на финансовите резултати на ревизираното дружество въз основа на извършен анализ на събраните доказателства и на основание чл.15 и 16 от ЗКПО.

Съгласно чл.15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО гласи, че една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според ал.2, т.2 от същата норма за отклонение от данъчно облагане се смята и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага.

По делото не е спорно, че дружеството жалбоподател е предоставило собствените си ДМА за безвъзмездно ползване с договори за 10 години на лица, явяващи се свързани по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК, приложима на осн. § 1, т.13 от ДР на ЗКПО – управител на дружеството и неговата съпруга.

В частта за определените допълнителни задължения за корпоративен данък е спорна месечната наемна цена на ДМА за ревизирания период.

Съгласно § 1, т.8 от ДР на ДОПК пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. М. за определяне на пазарните цени според т.10 на същия параграф са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба и д) методът на разпределената печалба.

С Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица.

Съдът не кредитира изготвената в административното производство експертна оценка. При изготвянето й не е взето предвид дали процесните обекти са предоставени за ползване с обзавеждане или без. Липсват данни експертът изготвил оценката да е направил оглед на място, което води до извода, че оценката не съобразена със спецификите на помещенията.

Изготвената в настоящото производство СОЕ, според настоящия съдебен състав, следва да се кредитира. Вещото лице е посетило обектите, взело е предвид специфичните им особености (реална използваема площ) и тяхното състояние при предаването им за ползване – без обзавеждане. Експертът е издирил договори за наем на стоматологичен кабинет, идентичен с процесния, като по този начин коректно е определил наемната му цена. СОЕ е приета и неоспорена от страните. Съдът приема посочения от вещото лице годишен пазарен наем за ДМА ателие и стоматологичен кабинет и счита, че същият следва да се използва за пазарна цена при определяне на задълженията за корпоративен данък.

С оглед така установеното и предвид изложеното в заключението по приетата и неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, вземайки предвид определената пазарна стойност се установява, че дружеството дължи допълнителен корпоративен данък по ЗКПО, в размер по-нисък от определения с оспорения РА, както следва: за 2017 г. данък 853,73 лв. и лихва 361,44 лв.; за 2018 г. данък 894,54 лв. и лихва 288,02 лв.; за 2019 г. данък 835,36 лв. и лихва 162,91 лв., за 2020 г. данък 833,32 лв. и лихва 78,01 лв., поради което РА следва да бъде изменен в тази част.

По ЗДДС

При разглеждане на жалбата срещу РА решаващият орган е намерил за основателно възражението, че определянето на данъчната основа би следвало да се извърши по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС, а не по пазарни цени на наема, определени с възложената в хода на ревизията експертиза, както е сторил в случая ревизиращият екип.

По делото не се спори, че по отношение на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС е приложим чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, която гласи, че за възмездна доставка на услуга се смята безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗДДС, изречение второ при определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

По делото се спори за размера на преките разходи, за които решаващият орган е събрал допълнителни доказателства за разходи за електрическа енергия и вода, но поради липса на отделни партиди за процесните обекти, за тях не са определени съответстващите им разходи, а за преки такива са приети битовите разходи на цялата сграда. Настоящият състав не споделя този начин на определяне на преките разходи, доколкото липсва правна и житейска логика разходите на цяла сграда да бъдат приемани за разходи на два обекта в нея, при установено наличие на други обекти, в които се извършва дейност.

В разяснение № 3-433 от 7.03.2016 г. относно данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите, органите по приходите са посочили, че в ЗДДС не се съдържат правила за пропорционалното разпределяне на разходите в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди, както и не е определен стойностен праг за стока и/или услуга, която се използва за лични нужди. В тази връзка данъчно задължените лица могат да разработят предварителен механизъм за разпределяне на разходите за определяне на данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС. При разработване на механизма данъчно задължените лица прилагат метод за пропорционално разпределяне на направените преки разходи, като дефинират основна база за разпределяне на направените преки разходи за използване на стоките за лични нужди. Изборът на база за разпределяне на направените преки разходи следва да бъде съобразен с естеството на съответната стока, по отношение на която ще се прилага. Базата за разпределение би могла да се отнася както за отделни активи, така и за групи активи, според това какво задълженото лице е счело за подходящо за неговата дейност. Това се отнася за всички активи в предприятието, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит и се използват и за лични нужди.

В този смисъл неправилно органите по приходите са приели, че в преките разходи следва да се включат битовите разходи за цялата сграда, а е следвало за база на преките разходи да се вземат само тези, отнасящи се до двата процесни обекта.

Съдът кредитира приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е изчислило преките разходи, свързани с ползването на активите за лично потребление, като е съобразил процентното съотношение на площта на двата обекта спрямо квадратурата на цялата сграда и е определил преките разходи по години.

На база получените преки разходи, вещото лице е определило допълнителните задължения за ДДС. Съдът приема задължения за ДДС за действително дължими от страна на дружеството-жалбоподател,  както следва:

 

Година месец         дан. основа    ДДС 20%              лихва

 

2017 януари           674,69 лв.     134,94 лв.              72,50 лв.

         февруари       674,69 лв.      134,94 лв.              71,44 лв.

         март               674,69  лв.      134,94 лв.              70,29 лв.

         април             674,69  лв.      134,94 лв.              69,17 лв.

         май                 674,69  лв.      134,94 лв.              68,00 лв.

         юни                674,69  лв.      134,94 лв.              66,87 лв.

         юли                674,69  лв.      134,94 лв.              65,72 лв.

         август            674,69  лв.      134,94 лв.              64,55 лв.

         септември     674,69 лв.       134,94 лв.              63,43 лв.

         октомври       674,69 лв.       134,94 лв.              62,26 лв.

         ноември         674,69 лв.      134,94 лв.              61,44 лв.

         декември       674,69 лв.       134,94 лв.              59,98 лв.

 

2018 януари           688,31 лв.       137,66 лв.               60,00 лв.

         февруари       688,31 лв.       137,66 лв.               58,93 лв.

         март                688,31 лв.       137,66 лв.              57,75 лв.

         април              688,31 лв.       137,66 лв.              56,57 лв.

         май                  688,31 лв.       137,66 лв.              55,42 лв.

         юни                 688,31 лв.       137,66 лв.              54,26 лв.

         юли                 688,31 лв.       137,66 лв.              53,03 лв.

         август             688,31 лв.       137,66 лв.              51,89 лв.

         септември     688,31 лв.       137,66 лв.              50,75 лв.

         октомври      688,31 лв.        137,66 лв.              49,56 лв.

         ноември        688,31 лв.        137,66 лв.              48,42 лв.

         декември      688,31 лв.        137,66 лв.              47,23 лв.

 

2019 януари           733,40 лв.       146,68 лв.              49,06 лв.

         февруари       733,40 лв.       146,68 лв.              47,92 лв.

         март                733,40 лв.       146,68 лв.              46,65 лв.

         април              733,40 лв.       146,68 лв.              45,43 лв.

         май                  733,40 лв.       146,68 лв.              44,17 лв.

         юни                 733,40 лв.       146,68 лв.              42,95 лв.

         юли                 733,40 лв.       146,68 лв.              41,68 лв.

         август             733,40 лв.       146,68 лв.              40,43 лв.

         септември     733,40 лв.       146,68 лв.              39,20 лв.

         октомври       733,40 лв.       146,68 лв.              37,93 лв.

         ноември         733,40 лв.       146,68 лв.              36,71 лв.

        декември        733,40 лв.       146,68 лв.              35,46 лв.

 

2020 януари            630,82 лв.      126,16 лв.             29,41 лв.

         февруари        630,82 лв.      126,16 лв.             28,39 лв.

         март                 630,82 лв.      126,16 лв.             27,30 лв.

         април               630,82 лв.      126,16 лв.             26,25 лв.

         май                   630,82 лв.      126,16 лв.             25,16 лв.

         юни                  630,82 лв.      126,16 лв.             24,11 лв.

         юли                  630,82 лв.      126,16 лв.             23,02 лв.

         август              630,82 лв.      126,16 лв.             21,93 лв.

         септември       630,82 лв.     126,16 лв.             20,89 лв.

         октомври         630,82 лв.     126,16 лв.             19,81 лв.

         ноември           630,82 лв.     126,16 лв.             18,75 лв.

         декември         630,82 лв.     126,16 лв.             17,67 лв.

 

2021 януари            723,75 лв.      144,75 лв.             19,02 лв.

         февруари         723,75 лв.     144,75 лв.             17,89 лв.

         март                 723,75 лв.      144,75 лв.             16,65 лв.

         април               723,75 лв.      144,75 лв.             15,44 лв.

         май                   723,75 лв.      144,75 лв.             14,20 лв.

         юни                  723,75 лв.      144,75 лв.             12,98 лв.

         юли                  723,75 лв.      144,75 лв.             11,74 лв.

         август              723,75 лв.      144,75 лв.             10,50 лв.

         септември       723,75 лв.     144,75 лв.              9,29 лв.

           

Предвид изложеното, оспореният РА, в потвърдената му част, следва да бъде изменен в частта, с която са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите, както следва:

- 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. = 1 619,28 лв. главница и лихва за просрочие – 795,65 лв.;

- 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. = 1 651,92 лв. главница и лихва за просрочие – 643,81 лв.;

- 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. = 1 760,16 лв. главница и лихва за просрочие – 507,59 лв.;

- 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. = 1 513,92 лв. главница и лихва за просрочие – 282,69 лв.;

- 01.01.2021 г. – 30.09.2021 г. = 1 302,75 лв. главница и лихва за просрочие – 127,71 лв.;

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и при своевременно направено искане от всяка от страните по делото за заплащане на разноски, такива следва да бъда присъдени:

- на жалбоподателя „Иванет“ ЕООД, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК и съобразно уважената част, която е в размер на 9 947,90 лв., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 281,07 лв.;

- на ответника, съобразно установените задължения в размер на 14 512,81 лв. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 721,79 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Бургас, II състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000221006434-091-001/02.06.2022 г., частично потвърден с Решение № 117/05.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас в частта, с която в тежест на жалбоподателя „Иванет“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. А. К. е определен корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. и ДДС за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2021 г., като

НАМАЛЯВА размера на определения корпоративен данък, както следва:

за 2017 г. данък 853,73 лв., лихва 361,44 лв.

за 2018 г. данък 894,54лв., лихва 288,02 лв.

за 2019 г. данък 835,36 лв., лихва 162,91 лв.

за 2020 г. данък 833,32 лв., лихва 78,01 лв.

НАМАЛЯВА размера на определения ДДС, както следва:

01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. данък 1 619,28 лв., лихва 795,65 лв.

01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. данък 1 651,92 лв., лихва 643,81 лв.

01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. данък 1 760,16 лв., лихва 507,59 лв.

01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. данък 1 513,92 лв., лихва 282,69 лв.

01.01.2021 г. – 30.09.2021 г. данък 1 302,75 лв., лихва 127,71 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Иванет“ ЕООД, ЕИК ********* в останалата част.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да плати на „Иванет“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1 281,07 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Иванет“ ЕООД, ЕИК ********* да плати на Националната дирекция по приходите, сумата 1 721,79 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването.

Съдия: