РЕШЕНИЕ
№ 5118
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110127031 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, чрез адв. Я., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Е. З. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните
суми: сумата от 811,51 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода от 08.03.2022 г. до 06.07.2022 г., за имот, находящ се в
/адрес/, с клиентски номер № ************, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 15.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 14,77
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.04.2022 г. до 29.07.2022 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало по силата Общи условия, които са публикувани по
установения ред и на основание подадено от ответника заявление. Твръди се, че ищецът е
доставчик на електрическа енегрия на обособена територия, съгласно издадената му
лицензия. Поддържа се, че ответникът не е заплатила дължимите суми за ползвана
електрическа енергия в срок, както и че ищецът има право на обезщетение за заваба върху
неизплатанета главница, считано от падежа й.
В срока за отговора, ответника, чрез назнчаения по делото осбен представител адв.
И., е депозирал такъв. Оспорва предявените искове по основание и размер, като излага
подробни съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, както и че на ответника е доставена ел. енергия.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно счетоводна експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
1
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 43937/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 811,51 лева, представляваща задължение за
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 08.03.2022 г. до 06.07.2022 г., за
обект, с клиентски номер № ************, ведно със законна лихва от 15.08.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 14,77 лева, представляваща лихва за периода от
27.04.2022 г. до 29.07.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, подари което и с Разпореждане от 06.04.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***/2001г. Е. С.
и Л.С. са закупили процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/.
На 07.02.2013г. Е. З. С. е подала до ищцовото дружество завление за продажба на ел.
енергия за битови нужди, за имот, находящ се на адрес /адрес/, с клиентски номер №
************. Приложени са декларация от 07.02.2013г. от ответника и удостоврение за
наследници на Л.С., починал на 06.11.2010г., видно от което същия е сотавил за свои законни
наследници – Е. С.- съпруга и К. С.- дъщеря.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.“ АД, от които се установява съдържанието на облигационното отношение
между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил 11 бр. листа справка за за обект 001136****, фактура №033548****/11.05.2022г.,
фактура №033391****/11.04.2022г., фактура №033705*****/09.06.2022г., фактура
№**********/09.07.2022г., 2 бр. листа справка за консумация на ИДН ************.
От заключението по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза се
установява, че монтираното техническо измервателно устройство в процесния имот с кл.
№************, е технически и метрологично изправно за процесния период, като
доставеното количесвто ел. енергия, отговаря на отчетената и фактурирана такава.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода
08.03.2022 г. до 06.07.2022 г. общият размер на задължението на ответника, за доставена
ел.енергия е 811,51 лв., като обезщетението за забавено плащане на тази сума възлиза на
14,68 лв. за периода от 27.04.2022 г. до 29.07.2022 г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт №***/2001г. се установява, че Е. С. и
Л.С. са придобили процесния недвижим имот, като всеки от двамата е придобил по 1/ 2
ид.ч. След като Л.С. е починал на 06.11.2010г., неговата 1/ 2 ид.ч. е разделена по равно
между законните му наследници- Е. С.- съпруга и К. С.- дъщеря, като ответницата е
придобила 3/ 4 ид.ч. от процесния имот. С оглед на това, по отношение на нея е налице
пасивна материална легитимация по иска, като собственик на 3/ 4 ид.ч. на процесния имот.
Процесното правоотношение по доставка и продажба на електрическа енергия между
страните се регламентира от действащите в тази област нормативни актове - Закона за
енергетиката /ЗЕ Обн. ДВ, бр. 107 от 9 Декември 2003 г./ и приетите въз основа на него /чл.
98 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД, одобрени от КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение
по доставка на електрическа енергия е крайният клиент, а понятието "краен клиент" по
смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27г от ДР на закона, според която "краен клиент" е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, доставката на електрическа енергия се осъществява по силата на
договор, сключен при общи условия, които с оглед разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, влизат в
сила без изрично приемане, а при липса на възражение от потребителя, след публикуването
им в централен и местен ежедневник. Съгласно ЗЕ и ОУ на дружеството потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно,
анализът на посочените разпоредби показва, че договорът за продажба на електрическа
енергия има неформален характер и се счита за сключен при доставяне на електрическа
енергия от страна на обществения доставчик и ползването от потребителя. В настоящия
случай, по делото се установи, че за процесния период, ответника се легитимира като
собственик 3/ 4 ид.ч. от процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „Адриана Будевска“ №
2, ап.33, поради което същият се явява "потребител на електрическа енергия" по отношение
на посочения обект, за който не се спори, че е присъединен към електроснабдителната мрежа
на ищеца, на чиято лицензионна територия той е разположен. Следователно, между него и
ищцовото дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от
ДР на ЗЕ, е възникнало облигационно правоотношение с твърдения предмет, като
отношенията между тях се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с Решение на КЕВР. Последните са
общоизвестни и съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа
/СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на кредитираните заключения на
счетоводната и техническа експертизи, съдът приема за установено, че за процесния период
на ответника е доставена електрическа енергия на стойност 811,51 лева, като отговорността
на ответника е за 3/ 4 от това задължение или за сумата от 608,63 лв. За разликата над тази
сума иска следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си
заплащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
всеки просрочен ден. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 27.04.2022 г. /след
датата на срока за плащане по фактура №033391****/11.04.2022г./ до 29.07.2022 г., която
сума, съобразно заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 14,68 лв., като
отговорността на ответника е за 3/ 4 от това задължение или за сумата от 11,01 лв. За
разликата над тази сума иска следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 43937/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1294,35 лв., от които 862,40 лв. за
заплатени държавни такси, депозит за особен представител и депозити за СТЕ и ССЕ, а
сумата от 431,95 за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. З. С., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 608,63 лева (шестстотин и осем лева и 63 стотинки), представляваща
главница за ползвана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 08.03.2022 г. до
06.07.2022 г., за имот, находящ се в /адрес/, с клиентски номер № ************, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 15.08.2022 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 11,01 лева (единадесет лева и 01 стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 27.04.2022 г. до 29.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед
3
№25232/07.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
43937/2022 г. по описа на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 811,51 лв. и иска за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 14,77 лв.
ОСЪЖДА Е. З. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Е.П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 1294,35 лева
(хиляда двеста деветдесет и четири лева и 35 стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 43937/2022 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 43937/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4