Р
Е Ш Е
Н И Е
№84
град Плевен, 23.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Анна
Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.д. № 70/2023г. по
описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
С Решение № 704/21.12.2022г., постановено по а.н.д. № 2097/2022г.,
Плевенски районен съд, осми наказателен състав, е отхвърлил жалбата на А.Е.Г. с
ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, против Заповед за задържане на
лице №1772зз-52/15.02.2022г., издадена от И.Ц.Д– мл.разузнавач в СКП при Първо
РУ – Плевен.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от А.Г., който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния
закон и на съществени процесуални правила, необосновано, както и поради това,
че не съответства на целта на закона – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.
Касаторът счита, че оспореното решение не е
мотивирано, тъй като РС не е дал ясен и
категоричен отговор на поставените в жалбата въпроси и не е обсъдил голяма част
от твърденията и възраженията, не е изложил конкретни, а само общи и бланкетни
мотиви по тях. Излага се, че полицейският орган е мотивирал издаването на
заповедта с неточно и неконкретно посочване на нарушение, което е
неконкретизирано откъм време, място и начин на извършване, включително извършител,
което не удовлетворява изискването на закона да са посочени фактическите и
правни основания на задържането. Счита за недопустимо заповедта да се мотивира
с препращане към други доказателства, които не са част от административната
преписка по издаване на акта. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението
си да установи фактическите и правните основания за издаване на заповедта и
спазването на всички законови изисквания.
Сочи, че за задържането на лице по чл.72 от ЗМВР се
издава заповед от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване
на лицето, а това е този, който е извършил спирането за проверка, от който
момент е било ограничено правото на свободно придвижване, независимо от
последващото преместване на задържаното лице в друго място и предаване на друг
полицейски служител. В случая издалият заповедта не е полицейският орган,
ограничил правото на свободно придвижване на жалбоподателя и не е разполагал с
правомощия да издава заповед за задържане, като това не е доказано по безспорен
и несъмнен начин.
Жалбоподателят е оспорил изцяло заповедта и всички
обстоятелства по нея, поради което касаторът счита за неясно откъде съдът
приема, че извършеното престъпление, което не е уточнено и посочено по време,
място и начин на извършване и извършител, не се оспорва. Твърди, че съдът е
нарушил процесуалните правила за събиране, допускане и оценка на
доказателствата, като интерпретацията на същите не съответства на закона и на
действителния смисъл и значение на доказателствата.
Счита заповедта за несъответна и на материалния закон.
Твърди, че в заповедта дори не е
посочено време – дата и час, и място на извършване на деянието, във връзка с
което се издава оспорената заповед. Не е ясно за какво точно НУВ и защо се
приема, че е такова, както и кои доказателства установяват това, след като е
описано такова, което не съществува според законовите дефиниции. Липсата на
изразена воля по тези въпроси нарушава правото на защита и прави невъзможен
съдебния контрол върху заповедта, тъй като не са ясни действителните мотиви на
административния орган.
На следващо място се оспорват изводите на съда, че е
било ясно, че задържането е във връзка с притежаване на високорисково
наркотично вещество „Пико“, но според законовите определения и дефиниции такова
високорисково наркотично вещество не съществува.
Излага се, (е задържането е постановено, считано от
посочения в заповедта час. Задържането е налице от момента, в който на лицето е
ограничена възможността да се придвижва самостоятелно, а това е часа на
проверката, ако става въпрос за същото деяние, тъй като това не е ясно от
заповедта. Лицето е било лишено от свободно придвижване преди посочения в
заповедта час на задържане. Сочи, че декларацията, с която на задържания се
разясняват неговите права е изготвена, но не е посочен часа, в който са
разяснени правата на задържаното лице. Видно е, че той е бил лишен от тези свои
права, въпреки че е бил задържан. В тази връзка са извършени нарушения и на чл.15
от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. и на права, предвидени незабавно и от
момента на задържането, а не много след това. Срокът на задържане е определен в
противоречие с чл.13 от инструкцията. Посоченият час на задържане е часът на
издаване на заповедта, а не точният час, в който е ограничено правото на
свободно придвижване на задържаното лице.
Сочи още, че задържането е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Всяко престъпление освен като обстоятелства се
квалифицира и по съответен текст на НК. Разпоредбата, според която посоченото в
оспорената заповед се квалифицира като престъпление според НК, не е посочена.
Счита, че задължение на административния орган е да посочи според коя конкретна
разпоредба на НК описаното в заповедта за задържане е престъпление и това
именно е правното основание на заповедта. Излага, че и фактическото основание
не е посочено пълно и точно, доколкото описаното в заповедта не е съставомерно
и не покрива всички признаци от обективна страна на престъпленията по НК, доколкото
са предвидени и други признаци от обективна страна, като не е описано
наркотично вещество по смисъла за ЗНВП. Твърди, че е допуснато нарушение на
изискването за форма на административния акт по чл.59, ал.1, т.4 от АПК и чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР, които изискват да се посочат фактически и правни основания
за издаване на акта. В случая са посочени единствено и то непрецизно и неточно
фактическите основания, но не и правното основание, което не може да се
предполага. Изводите на съда в тази връзка, че въпреки непрецизното описание на
твърдяното престъпление от обективна страна и липсата на елементи от обективна
страна можело да се предположи за какво престъпление става въпрос, счита за
неправилни и необосновани. Освен това те не се извличат и от материалите по
административната преписка (тези, които са били на разположение на органа при
издаване на акта). Липсата на посочени конкретни факти и на правното основание
в заповедта не може да бъде санирана. За да е налице изискването на чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР (в частта за посочване на фактическите основания), следва
данните по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да са ясно и изрично отразени в
самия текст на заповедта. При отсъствието на такива, необоснован и в противоречие
с материалноправните разпоредби е изводът на съда за законосъобразност на
оспорения административен акт.
Сочи, че в случаите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР
полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това
не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от
задържането на лицето, а такова не е обосновано в оспорената заповед и в тази
връзка не са изложени никакви мотиви. Правомощията на органите на МВР да
задържат за срок от 24 часа се упражняват само, когато резултатът не може да
бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. По делото не са
налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв
начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на
личната му свобода за извършване на неотложни оперативно-издирвателни
мероприятия. Предприетото от органа действие е било неоправдано с оглед на
поведението на жалбоподателя, тъй като самоличността му е била установена и са
били извършени всички необходими към момента действия, като нищо не е налагало
задържането му, видно и от оспорената заповед където такива обстоятелства не са
посочени. Очевидно е, че ако се е налагало да бъде проведен разпит или беседа,
въпреки че липсват такива твърдения, то това е могло да стане и без да бъде
задържано лицето. Освен това на лицето не е разяснено правото да запази
мълчание и да не дава обяснения, тъй като е заподозряно.
На следващо място излага, че в нарушение на чл.74, ал.1
от АПК не е посочен съдът, пред който може да се обжалва заповедта, като съдът
не е взел предвид и това, че заповедта не е връчена незабавно на задържаното
лице, а едва на следващия ден, тъй като връчването на заповедта не е
удостоверено надлежно с посочване на датата на връчване, с което задържаното
лице е лишено от възможността да обжалва заповедта незабавно, а е могъл да
реализира това право едва на следващия ден, което е особено съществено
нарушение на правото му на защита.
За неправилни и необосновани счита изводите на съда,
че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Задържането на
жалбоподателя е извършено и в нарушение на принципа за съразмерност, установен
в чл.6 от АПК. Задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото
на свобода и съгласно чл.5, пар.1, б.”с” от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи и по изключение е приложимо с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление. Счита, че в
настоящия случай задържането не се оправдава от никоя от тези цели.
Самоличността на жалбоподателя е била установена и няма данни да се е укривал,
с което да е осуетил явяването си пред компетентните органи. Също е нямало
данни за опасност от укриване на жалбоподателя, които е бил с установен адрес и
самоличност. Със задържането на жалбоподателя са засегнати правата и законните
му интереси в по-голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за
която се издава актът. Преодоляването на действието на презумпцията за
невиновност с влязъл в сила осъдителен съдебен акт не е било налице към момента
на издаване на заповедта и не е част от мотивите на нейния издател.
На следващо място твърди, че при издаване на
оспорената заповед са нарушени АПК, ЗМВР и Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи.
Сочи, че липсата на каквато и да информация за повода и основанията за така
предприетото задържане или по-скоро несъответствието на изнесените в нея
основания с действителната липса на данни за съпричастност на жалбоподателя с
престъплението по образуваното ДП, е в разрез с правото на информираност по
т.18 – т.23 от преамбюла на Директива № 2012/13/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното
производство, обн. ДВ, бр.142 от 01.06.2012г. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
изисква не съмнения и предположения, а „данни, че едно лице е извършило
престъпление“. Такива данни към момента на задържане не е имало според
касатора. По тази именно причина – липсата на каквото и да е основание за това,
така взетата принудителна административна мярка „задържане“ е противна на духа
и целта на закона, тя не отговаря на принципите на предвидимост и законност,
защото нито е било необходима, нито пък обоснована, а още по-малко
законосъобразна.
Сочи още, че по същество принудително задържане, макар
и за 24 часа следва да се приема, цени и тълкува като незаконно задържане, без
значение дали лицето е извършило или е съпричастно към извършено престъпление,
нещо задължително съгласно нормата на чл.5, т.2 от КЗПЧОС – „На всяко
арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език
основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват“,
което става писмено като форма за установяване. Без значение дали това
задържане е по реда на ЗМВР или на НПК, защото става въпрос за задържане. Тъй
като ограничаването на правото на свободно придвижване, каквото предвижда чл.
64 от ЗМВР, е едно от основните права на гражданите, гарантирано с приетите от
Р. България международни договори и Конституцията, и тъй като всеки се счита за
невинен до доказване на противното, то тази мярка следва да се прилага строго
ограничително и при стриктно спазване на предпоставките на закона, а именно –
само когато обективно има данни, че лицето, спрямо което се прилага задържане в
полицейски арест, е извършило конкретно престъпление.
Твърди се, че предпоставка на задържането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. В процесния случай обаче са
налице твърдения на полицейските органи, но не са налични данни за извършено
престъпление и не може да се установи по безспорен начин, а следва да се
предполага, като това предположение се базира само на описаното в оспорената
заповед. Излага се, че за всеки конкретен случай е необходимо да са налице обективни
данни, които следва да са доказани, като установяването на данните е в тежест
на административния орган, но в случая обосноваността и необходимостта от
задържането не се подкрепя от събраните доказателства.
В заключение моли съда да отмени обжалваното решение,
да прогласи за нищожна или да отмени оспорената заповед за задържане, да
присъди на оспорващия разноските по делото за всички съдебни инстанции, а на
адвоката, който оказва безплатна правна помощ – адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗАдв за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се
представлява и не ангажира становище по съществото на спора.
Ответникът младши разузнавач в СКП при Първо РУ – Плевен
– мл. експерт И.Ц.Д., в съдебно заседание не се явява и не се представлява, не депозира
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът приел за установено, че
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
При издаване на заповедта е била спазена предвидената от закона форма,
съобразно чл.74, ал.1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане,
връчена на адресата й, и съдържаща задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността
и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните,
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
датата и часът на задържането. Разяснени са били правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и ал.4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта
е била издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е посочено, че
лицето се задържа, защото същият е заподозрян за извършено престъпление по
смисъла на чл.167-169 от НК.
Решаващият състав изложил, че нормата на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени
от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като
процедурата е регламентирана в следващите норми от закона. По правната си
същност задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се
укрие. Предпоставка за прилагането й е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо
данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. За прилагането на тази принудителна административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението,
което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да е необходимо престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител
на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство.
РС изложил още мотиви, че изискването за мотивиране на
административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които
да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Съдът приел, че в случая тези обстоятелства са налице. От
приобщените като писмени доказателства по делото Заповед за задържане на лице
рег.№1772зз-52 от 15.02.2022г. и приложеното към него обяснение от А.Е.Г.,
съдът установил, че жалбоподателят е бил задържан със Заповед за задържане на
лица в 17:05 часа на 15.02.2022г. и е освободен на 16.02.2022г. в 10:30 часа,
като през времетраенето на задържането от жалбоподателя са снети и писмени
обяснения. Според РС, фактите, изложени в справката и докладната записка и
тези, които се установяват в приложените по делото писмени доказателства,
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален
извършител. Съдът изложил съображения, че към момента на издаване на оспорената
заповед за задържане, в преписката са се съдържали доказателства относно
наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е
твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Тези данни приел за
достатъчни, за да може спрямо А.Г. законосъобразно да се приложи мярка за
административна принуда.
Изискването за излагане на фактическите основания на
заповедта съдът приел за изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно
неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на
лицето. Съдът изложил, че не се налага подробно и изчерпателно описание на
всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката.
Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в
какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е
извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу
него.
Прилагането на принудителната административна мярка в
случая съдът приел за съобразено и с целта на закона – да се даде възможност на
органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното
престъпление. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за
срок от 24 часа“ в случая приел за оправдано, с оглед наличните данни. Решаващият
състав на РС счел, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган, тъй като са
били налице конкретни данни, че задържането е оправдано и с него не са
засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
целта, с която се издава актът, а и всички изисквания на закона за запазване правата
на задържания са били спазени. Съдът не споделил доводите в жалбата за нарушена
процедура по издаване на административния акт или за липса на съответните
реквизити в нея, тъй като не констатирал такива.
На тези основания РС отхвърлил подадената жалба.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощие
на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок до 24 часа
лица, при наличие на основанията по чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР включително. От
анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е
било извършено във връзка с наличие на данни за извършено престъпление по
чл.354а, ал.3 от НК, тъй като безспорно е установено, че в гр. Плевен, на ***
без надлежно разрешително държи високорискови наркотични вещества Пико.
Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на
полицейския орган е издадена в изискуемата форма.
Правилно съдът е приел, че са налице фактическите
обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР. Наложената ПАМ, по смисъла на чл.22 от ЗАНН, има за цел да предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на
нормата е достатъчно да има наличие на данни за извършено престъпление и данни
то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява
характера на престъплението.
Обсъдените по делото доказателства обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а
именно – наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление.
Понятието „данни” по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл.207,
ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които
да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За да
бъде наложена ПАМ „задържане за 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, са необходими само
данни за извършено престъпление или съпричастност към извършването на такова,
т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни към момента на задържане да се направи извод,
че задържаното лице е извършило престъпление или е съпричастно към него.
В случая към момента на задържане преценката за
наличие на данни за противоправно поведение, която е в рамките на оперативната
самостоятелност на органа, е обоснована. Към сочения момент, за да бъде
наложена мярката не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, а е достатъчно само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него. Такива данни безспорно са били налице.
Нещо повече – в писмените си обяснения задържаното лице изрично е посочило, че
е държало както в себе си, така и в дома си такива високорискови наркотични
вещества, което категорично потвърждава данните за престъпление по чл.354а,
ал.3 от НК. Правилно РС Плевен е отчел горното и е потвърдил оспорената заповед.
Неоснователно са възраженията на касатора, че издателят
на заповедта не е полицейския орган, задържал лицето, както и че лицето е било
лишено от свободно придвижване преди посочения в заповедта час на задържане.
Видно от самата заповед, задържането е разпоредено на 15.02.2022г. в 17:05 ч.,
и от тази дата и час лицето се счита за задържано. От писмените обяснения на Г.
пък се установява, че е бил спрян за проверка от полицейски служители на
улицата, където живее – ***, на 15.02.2022г. около 17:00 ч., и още от момента,
когато в него е било открито пакетче с наркотично вещество, е бил уведомен от
служителите, че е задържан за срок до 24 часа. Следователно часът, посочен в
заповедта, е именно момента на задържане на лицето, след като в него са били
открити наркотични вещества, а не часът на издаване на заповедта, което
безспорно се установява и от времевия интервал на спиране за проверка до
задържане на лицето – само 5 минути. В писмените обяснения е посочено също, че
служителите са се представили и легитимирали със служебните си карти при
задържането на Г., а последният е подписал както самата заповед, така протокола
за обиск. В последните два документа за техен издател/съставител е посочен
именно И.Ц.Д– мл.разузнавач в СКП при Първо РУ – Плевен, и Г. не е възразил при
подписването им, че не това е служителят, който го е задържал, поради което
твърденията му за обратното остават недоказани.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба,
че съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил възраженията на оспорващия. Съдът
подробно е обсъдил, че при наличие на данни за извършено престъпление, без да е
необходимо същото да е доказано с влязъл в сила акт на компетентен орган, т.е. само
наличието на данни за съпричастност или извършване на престъпление са
достатъчни за налагане на мярката, за да бъде препятствана възможността за
извършване на престъпление и за укриване на доказателства. Наложената мярка е и
пропорционална – ограничението на правото на придвижване за срок до 24 часа не
нарушава в по-висока степен от необходимото правата на лицето.
Противно на твърденията на касатора, заповедта е
издадена в изискуемата от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити
по чл.74, ал.2 от ЗМВР. Правните основания са прецизни и в съответствие с
фактическите такива – притежание на високорискови наркотични вещества, което
деяние съставлява престъпление по смисъла на чл.354а от НК. Идентифицирането на
наркотичното вещество с едно от уличните наименования на метамфетамина – пико,
не обосновава незаконосъобразност на заповедта, по изложените по-горе в
решението мотиви. С установяването, че касаторът държи в себе си и в дома си
наркотични вещества, са били налице данни по смисъла на ЗМВР за задържане на
лицето поради съпричастност към престъпление по чл.354а от НК, а видът на
наркотика и неговото точно наименование има отношение към самото престъпление и
евентуалното повдигане на обвинение, но не и към основанията за налагане на
ПАМ.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на
закона, за което първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, които се
възприемат за правилни от настоящия състав. Не е налице твърдяното нарушение на
чл.6 от АПК. Твърдението, че издаване на заповед за налагане на ПАМ превишава
целта на закона, поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното
реализиране не е обусловено от необходимост за задържане на лицето е
неправилно, тъй като административнонаказателната отговорност (прилагане на ПАМ
като административна мярка), може да се реализира независимо от възможността за
търсене на наказателна отговорност.
Налагането на принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая са налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес,
който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, § 1, б.с)
от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането
на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Несъответно на доказателствата по делото е и
бланкетното твърдение в касационната жалба, че в нарушение на чл.74, ал.1 от АПК
не е посочен съдът, пред който може да се обжалва заповедта. В последната
изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването й пред Районен съд – гр. Плевен.
Прилагането на материалния закон от административния
орган и от съда се преценява съобразно конкретните фактически обстоятелства,
установени по съответното дело, а не по принцип, поради което цитираната в
касационната жалба практика на ВАС е неотносима като постановена при различни
фактически установявания и различна фактическа обстановка, като част от нея
касае и различни от настоящия правни казуси.
По изложените съображения настоящата инстанция приема,
че решението на първоинстанционния съд е обосновано, постановено в съответствие
с разпоредбите на процесуалния и материалния закон и следва да бъде оставено в
сила като правилно.
При този изход на спора претенцията на касатора за
разноски е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 704/21.12.2022г., постановено
по а.н.д. № 2097/2022г. по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/