Решение по дело №224/2020 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 260029

гр.Поморие, 08.04.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 224 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от К.Г.З. ***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.П.Х., против наказателно постановление (НП) № 02-154/07.10.2020 г. на главен директор  на главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас (ИАРА), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1 500 лв., на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) за извършено нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА.

Като фактическо описание на нарушението в обжалваното НП е посочено, че на 20.04.2021 г., в 22.00 ч., на устието на канала на гр.Поморие, свързващ Поморийско езеро с водите на Черно море, жалбоподателят извършва стопански риболов с един брой мрежен риболовен уред тип „калдърма“, предназначен за улов на скариди. Мрежният уред е поставен във водите на Черно море – устието на канала, в работно помещение, като жалбоподателят не предоставя разрешително за извършване на стопански риболов и не притежава удостоверение за извършване на такъв за календарната година. Установен улов от приблизително 200 гр. скарида, който е върнат във водата.

На основание чл.90, ал.2 от ЗРА, с НП е отнет мрежния риболовен уред тип „калдърма“.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон.

По допустимостта на жалбата съдът намира следното.

Жалбата е подадена от лицето, посочено в НП като нарушител.

НП е връчено на жалбоподателя на 12.10.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата против него е подадена на 16.10.2020 г., в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и като такава е допустима.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата.

АНО също се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен  процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП, предвид събраните по делото доказателства и относимите законови разпоредби съдът прие от фактическа и правна страна следното.

На посочената в НП дата и час – 20.04.2021 г., 22.00 ч., в гр.Поморие, на устието на канал, свързващ Поморийско езеро с водите на Черно море служители на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас и свидетели в настоящото производство А.С.С. и Н.С.Н., установили жалбоподателя да извършва риболов, посредством поставен във водите на канала мрежест риболовен уред тип „калдърма“.

Предвид направените констатации били сигнализирани контролните органи на ИАРА, в лицето на главен инспектор Й.Р.Р., който при пристигането си на място извадил риболовния уред от водата, установил, че с него са уловени водни организми – скарида, в количество около 200 гр., след което съставил на жалбоподателя АУАН бл. № В 0008090/20.04.2020 г., в който са посочени фактически обстоятелства и нарушени законови разпоредби, които са идентични с тези по издаденото въз основа на АУАН и обжалвано пред съда НП.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗРА, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл.17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.

По смисъла на § 1, т.26 от ДР на ЗРА, „Риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Съгласно § 1, т.28 от ДР на ЗРА, „Риболов - стопански” е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

Второто изречение на легалната дефиниция по § 1, т.28 от ДР на ЗРА, въвежда фикцията, че за стопански риболов смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

За да е налице стопански риболов във втората хипотеза на  § 1, т.28 от ДР на ЗРА следва да се установи, че риболовът е извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 от ЗРА и/или уловената риба е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

В случая от доказателствата по делото, в това число от материалите по административнонаказателната преписка, както и от горепосочените свидетелски показания се установява, че уредът, с който жалбоподателят е извършвал риболов е различен от тези по чл.24, ал.1 ЗРА, а именно мрежен риболовен уред тип „калдърма“, но според настоящия съдебен състав, макар деянието на жалбоподателя формално осъществява признаците на посоченото в АУАН и НП административно нарушение, случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Не са налице доказателства жалбоподателят да е извършил други противоправни деяния, в това число административни нарушения, включително и от вида на процесното, поради което следва да се приеме, че тази му проява е негова първа такава. Уловеното количество морски организми е минимално, поради което от нарушението, макар и такова на формално извършване, не са налице значителни несъставомерни последици. Не на последно място следва да се отчетат и обстоятелствата относно обществената опасност на нарушителя, която е незначителна с оглед имущественото състояние и семейното положение на жалбоподателя, осъществяващ непосредствени грижи за свой напълно нетрудосбособен, поради тежка умствена изостаналост, низходящ.

Посочените обстоятелства са смекчаващи отговорността и при липсата на отегчаващи такива АНО е следвало да счете случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да не пристъпва към издаване на процесното НП, а само да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му наложи наказание.

Съдът в това производство не е ограничен в самостоятелната си преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН и доколкото конкретният случай се приема за такъв, то НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени на посоченото основание.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Предвид посоченото и с оглед изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски, но същият не е извършил такива, включително не е заплатил адвокатско възражение, като защитата му е осъществена безплатно в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл.38, ал.2 от ЗА, ако насрещната страна дължи разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Ето защо на защитника на жалбоподателя, на основание чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр.с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата, следва да се присъди възнаграждение в размер 335 лв.

При този изход от спора на АНО не се дължат разноски, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление  № 02-154/07.10.2020 г. на главен директор  на главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас, бул. “Княз Александър Батенберг“ № 1, да заплати на адв.П.Ж.Х. от БАК сума в размер 335 лв. (триста тридесет и пет лева),представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИАРА за присъждане на разноски по делото. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :