Р Е Ш Е Н И Е

№

 

21.12.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1969 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №022/18.07.2018г. на ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - ПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение по чл.120 ЗУО.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: липсва конкретика относно автомобилите, посочени като излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ в съставения АУАН и издаденото НП – същите не са описани като марка, модел, номер на рама, двигател и др. Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че в действителност, никое от находящите се в имота, стопанисван от „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН превозни средства, не е било излязло от употреба, в т.ч. – никое от тях не е отговаряло на някое от възможните условия по §1 т.1 от ДР на НАРЕДБА за излезлите от употреба моторни превозни средства. В този смисъл счита, че юридическото лице е било поставено в невъзможност да изпълни задължителните предписания, във връзка с които е санкционирано. На тази основа, моли  за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - ПЛЕВЕН – се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени надлежно процесуалните правила и е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление – което пледира да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 022 /18.06.2018г. от страна на С.Д.Я. ***, в присъствието на свидетеля И.Б.Х., както и на управителя на  „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН – М.Д.. Съставен е за това, че на 04.05.2018 г., при извършена проверка в РИОСВ-Плевен за изпълнение на предписание, дадено на „***“ ЕООД е констатирано, че към 02.05.2018г. дружеството не е изпълнило предписание, дадено на основание чл.120 от Закона за управление на отпадъците в Констативен протокол №УО-ся-09/11.04.2018г., а именно - да уведоми писмено РИОСВ - ПЛЕВЕН в срок до 30.04.2018г. за предприетите действия по предаването на описаните в същия протокол 3 бр. излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/, материали и компоненти от тях на лице, притежаващо документ по чл.35 ЗУО, като се представят в РИОСВ-Плевен копия от документи, доказващи предаването им. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.120 вр.чл.156 ал.1 ЗУО. При съставяне на АУАН М.Д. е възразил, като е отправил молба срокът на задължителното предписание да бъде удължен, т.к. е внесена жалба в РС – ПЛЕВЕН срещу издадено Наказателно постановление №006/11.05.2018г. и счита, че делото пред РС – ПЛЕВЕН е свързано със съставения АУАН. По реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН не са постъпили допълнителни възражения.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респ. – не е приел за основателни направените от „***“ ЕООД възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение по чл.120 ЗУО.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.29 – 30 от делото/.

Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Действително, липсва конкретика относно автомобилите, посочени като излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ в съставения АУАН и издаденото НП, в т.ч. - същите не са описани като марка, модел, номер на рама, двигател и др. В тази насока, налага се да бъде отбелязано, че видно от събраните по делото свидетелски показания /и по-конкретно тези на С.Я. и В.Д./, касае се за превозни средства без съответни индивидуализиращи признаци, в етап на очевидно разкомплектоване - до степен, непозволяваща по категоричен начин да се изясни дори визуално марката и модела им. В този смисъл – при положение, че се касае за предмети, които обективно са приведени в състояние, непозволяващо тяхната индивидуализация, следователно актосъставителят и административнонаказващия орган не биха могли и да бъдат по-конкретни в описание на превозните средства от това, което е налице в съставения АУАН, респ. – издаденото НП. Оттук и извода, че в рамките на обективно възможното, АУАН и НП съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява  и други допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С.Д.Я., И.Б.Х., В.Е.Д., както и писмени доказателства /л.8 – 10, л.16 – 19 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни. Именно от показанията на разпитаните свидетели, както и от преписите на Констативен протокол №УО-ся-09/11.04.2018г. и Протокол от 04.05.2018г. се потвърждава по категоричен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът намира за  доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря. Както беше отбелязано и по-горе, нека бъде подчертано и тук: в имот, находящ се в гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „Г.М.Д.“, към 11.04.2018г., при извършена проверка са установени три броя предмети, видимо наподобяващи МПС, но без индивидуализиращи признаци и в разкомплектоване до степен, непозволяваща категоричната им идентификация като МПС с определен № на рама и № двигател. На същата дата, с нарочно съставения Констативен протокол е дадено задължително предписание на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН – в срок до 30.04.2018г. да бъде писмено уведомена РИОСВ – ПЛЕВЕН за предприетите действия по предаване на ИУМПС на лице по чл.35 ЗУО. Това предписание обаче не е изпълнено в срока до 30.04.2018г., а очевидно – дори и към датата на съставяне на процесния АУАН, съобразявайки направеното при съставянето му възражение от страна на „***“ ЕООД.

Следва да бъде напомнено, че съобразно § т.1 от ДР на НАРЕДБА за излезлите от употреба моторни превозни средства, "Излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.: а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС.“ Следва да бъде обърнато внимание, че посочената легална дефиниция поставя акцент именно върху качеството на ИУМПС като „отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО“, а представените три хипотези в букви „а – в“ имат примерен характер, т.е. на първо място – и преди всичко – всяко МПС, което има качеството на „отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, следва да се определи като ИУМПС. От своя страна, съобразно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, „"Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.“. При съобразяване на събраните по делото свидетелски показания, несъмнен е извода, че съхраняваните от страна на „***“ ЕООД на 11.04.2018г. три броя МПС се определят като предмети, от които притежателят им се освобождава или възнамерява да се освободи, т.е. – касае се за три броя „отпадък“, но доколкото същите се явяват МПС – следва да бъдат ценени именно като ИУМПС по смисъла на § т.1 от ДР на НАРЕДБА за излезлите от употреба моторни превозни средства. Същевременно, съобразно чл.120 ЗУО, „При извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.“, а съобразно  чл. 156 ал.1 ЗУО – „ За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.“. Поради това и в съответствие с изложеното дотук Съдът приема, че извършеното от страна на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН нарушение е доказано по несъмнен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така - правилно административнонаказващият орган е наложил съответна имуществена санкция на основание чл.156 ал.1 ЗУО. Размерът на имуществената санкция не следва да бъде обсъждан, тъй като същата е определена правилно в предвидения в чл.156 ал.1 ЗУО минимум – 5000 лева, доколкото се касае за нарушение, извършено за първи път. Обществената опасност не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци е безвиновна, обективна и поради това, по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №022/18.07.2018г. на ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - ПЛЕВЕН, с което на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение по чл.120 ЗУО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: