Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 06.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1126 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищцата Д.И.К. ***., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че по силата на наследяване от Ц. Н. К., е собственик на 1/12 ид.част от процесния недвижим имот УПИ * -166 в кв.* по плана на с.*. Твърди, че имотът е бил закупен от наследодателя й Ц. Н. К. с НА том 5, №163, регистър 3486, н.д. 1201/1937, като в НА е описан като част от Нивата, описана в т.2. Твърди, че ответникът неоснователно пречи, както на нея, така и на останалите съсобственици да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Сочи, че ответникът е изградил и поддържа паянтова незаконна постройка, изградена в северната част на УПИ VІІ-166, собственост на наследниците на Ц. Н. К., сред които и ищцата по делото, с което е накърнил пълноценното използване на собствеността й върху УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*, поради което предявява по реда на чл.109 от ЗС негаторен иск с искане за осъждане на ответника да премахне незаконната постройка, намираща се в УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*. Твърди, че имота от северна страна - УПИ VI-166 е записан на името на Х. О. А., съгласно НА 79, том 12, дело 4020 от 1975г., който е починал, но доколкото й е известно е баща на ответника в процеса. Твърди, че процесната постройка е изградена против всякакви строителни правила, като са нарушени основни принципи на строежите, няма здрави основи, съставлява проста зидария от тухли единички, опасна е, тъй като може да се срути, няма санитарен възел, въпреки което ответникът е допуснал други лица /най - вероятно негови роднини/ да я обитават. Твърди, че при липсата на ограда на границата ответникът и лицата, живеещи с негово разрешение в постройката, навлизат в имота й, за да стигат от входа на постройката до имота от северна страна /УПИ VІ-166/, с което пречат на спокойното му ползване. Сочи, че на 16.02.2017г. Община В.Т. е издала удостоверение за идентичност на УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* след проведено дело по оспорване на отказ за издаването му и влязло в сила решение на Административен съд *, като в деня следващ издаването му един от съсобствениците на УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* П. И. П.при оглед на имота на място установил изграждането на незаконната паянтова постройка в северната част на УПИ VІІ-166, както и че при снемане на обяснения на ответника по повод подадена от П. И. П.жалба в РУ на МВР В.Т. за случая на 30.07.2017г., при който Пеев отива в процесния имот и е посрещнат грубо от ответника, О.А. се е представил за собственик на УПИ VІІ-166 в кв.28. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да премахне незаконна постройка, намираща се в УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*, при граници на УПИ: улица, УПИ VІІІ-166, УПИ VІ-166 и УПИ ІV-174. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Оспорва ответното искане за присъждане на съдебни разноски за изплатено адв. възнаграждение в полза на упълномощения процесуален представител на ответника и моли да бъде отхвърлено с довод, че се явява възнаграждение за втори адвокат.
Ответникът О.Х.А. ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.В. С. от ВТАК, впоследствие заличен в това процесуално качество, поради упълномощаването му от ответника, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният негаторен иск, с довод, че ищцата не е собственик, респ. съсобственик на УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*. По същество оспорва негаторният иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Оспорва твърдението на ищцата, че е съсобственик на процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*, поради което не е активно легитимирана да предяви настоящия иск по чл.109 от ЗС. Навежда, че е собственик на УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* било по силата на придобивна сделка по НА №80, т.12, дело 4020/1975г. - за поземления имот и издадено на негово име разрешение за строеж на ЖС, а и по правилото на чл.92 от ЗС - за къщата; било по силата на непрекъснато добросъвестно владение в продължение на повече от 30г., съгласно нормата на чл.79 от ЗС. Навежда, че НА №80, т.12, дело 4020/1975г. липсва, но съществуват доказателства, описани в отговора, че е такъв е бил съставен и е бил надлежно вписан, съгласно действалите по това време разпоредби на ЗС и Правилник за вписванията. Оспорва ищцовото твърдение в северната част на УПИ *-166 в кв.*той да е построил, поддържа и ползва лично и чрез други лица паянтова незаконна постройка. Твърди, че в процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*, който е негова собственост, такава паянтова незаконна постройка няма. Навежда, че постройки има в съседния /от северна страна/ УПИ VІ-166, но този имот е собственост на други лица и той няма нищо общо с постройките в него - нито ги е изграждал, нито ги ползва, нито ги поддържа, поради което и последният не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, по който той не би могъл да бъде надлежен ответник. Навежда, че по силата на издадено на 17.09.1979г. от ГНС В.Т. Строително разрешение №294 му се разрешава да построи ЖС върху 120 кв.м. и 379 куб.м. в собственото си място в с.* - кв.28, парцел VІІ-166 по дадена строителна линия и съобразно утвърден проект за строеж от ОНС *, в който документ изрично е отбелязано, че собствеността върху имота е констатирана с НА №80, т.12, дело 4020/1975г. Твърди идентичност на името О. Х. О., на което е издадено Строително разрешение №294/17.09.1979г. с името му О.Х.А..
В СЗ ответникът, първоначално чрез назначения му особен представител адв.С. от ВТАК, а впоследствие след заличаването му в това процесуално качество, чрез адв.С. от ВТАК, в качеството му на упълномощен представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх.№94ПП-784-4/03.08.2017г., изд. от Община *, ищцата Д.И.К. е законен наследник на Ц. Н. К., починал на 18.04.1977г., съобразно което същата получава 1/12 ид.част от наследството му. Наследодателят на ищцата Ц. Н. К. е придобил чрез договор за покупко - продажба, обективиран в НА №163, том V, регистър 3486, н.д.1201/1937г., описаните в него недвижими имоти, сред които и недвижим имот, описан по точка 2 от НА като Нива с лозе в землището на с.*, местност "*"от 7 дка, при граници: М. Д., С. Н., И. Н. и С. Г.. Видно от удостоверение рег.№136/16.02.2017г., изд. от Община * по молба вх.№94-ПП-784-1/11.01.2017г. от П. И. П.от гр.* /брат на ищцата/ и в съответствие с мотивите по Решение №431/21.12.2016г. на АС- Велико Търново по Адм. д.№606/2016г. във връзка с негово заявление с вх.№94-ПП-784-2-1/23.08.2016г., с което се удостоверява, че съгласно данните от действащия кадастрален и регулационен план на с.*, общ.*, процесният УПИ *-166 в кв.*е образуван и представлява част от имот с пл.№166, описан в т.2 на НА №163, том V, регистър 3486, н.д.1201/1937г. Влязлото в сила на 26.01.2017г. съдебно решение №431/21.12.2016г. по адм. дело №606/2016г. по описа на Административен съд - гр.* е постановено в производство по реда на чл.145 и сл. вр. §8 от ПЗР на АПК, образувано по жалба на П. И. П.против отказ на Кмета на Община * за издаване на удостоверение за идентичност на УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*, обективиран в Писмо изх.№94-ПП-784-2-1/23.08.2016г., издадено по искане вх.№94-ПП-784-2/08.08.2016г., който е отменен и преписката е върната на адм. орган - Кмета на Община * за произнасяне, съобразно мотивите на решението.
По силата на НА за покупко - продажба на недвижим имот, съгласно чл.20 ал.1 от ЗСГ, №79, том 12, н.д.№4020/1975г. наследодателят на ищцата - Ц. Н. К., Е. Ц. Н. и Й. Ц. П., тримата от гр.*, като продавачи продават на бащата на ответника в процеса Х. О. А. /Х. О. А., съгласно удостоверение №188/12.10.2009г. за идентичност на лице с различни имена/ от с.* недвижим имот, находящ се в с.*, представляващ Дворно място от 880 кв.м., съставляващ парцел VІ-166 в кв.28 по регулационния план на с.*, който УПИ VІ-166 в кв.28 по ПУП на с.*, видно от скица, изд. на 19.01.2017г. от Община * и първоначалното писмено заключение на ВЛ по СТЕ е съседен от север на процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.*. При изповядване сделката по НА №79, том 12, н.д.№4020/1975г. един от представените документи е НА №163, том V, регистър 3486, н.д.1201/1937г.
Видно от справка от НБДН, ответникът в процеса О.Х. /О. Х. О., съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена №166/08.11.2010г., изд. от Община */ А. е с постоянен и настоящ адрес ***.
В Азбучен указател за 1975г. на Служба по вписвания при ВТРС срещу името на ответника О. Х. О. от с.* е вписано, че е участвал в акт или в засвидетелствуване под том №12, №80 на акта, № на делото 4020, с основание - покупка, респ. срещу името на бащата на ответника Х. О. А. от с.* е вписано, че е участвал в акт или в засвидетелствуване под том №12, № на акта 79, № на делото 4020, с основание - покупка. Видно от писмо изх. рег.№895/21.12.2018г. от Служба по вписванията - Велико Търново, НА №80, том 12, д.№4020/1975г., за вписване на който има данни в азбучниците за 1975г., липсва в тома.
По делото са изслушани първоначална и допълнителна СТЕ.
Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ инж.Г. по СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, съгласно кадастралния и регулационен план за с.*, одобрен със заповед №1364, №1366/1936г., процесният имот представлява УПИ VІІ-166 в кв.28, намира се в южния край на селото и има лице на една улица от юг, формата на имота е правилна, четириъгълна. Видно от първоначалната СТЕ, площта на УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* е 550 кв.м., а границите му са: изток - УПИ ІV-174, запад - УПИ V----166, север - УПИ VІ-166, юг - улица с о.т.854- о.т.85. Видно от първоначалната СТЕ, процесният УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* е ограден от изток, откъм УПИ ІV-174 с масивна ограда от тухлена зидария, изпълнена от собственика на УПИ ІV-174, като от юг /откъм улицата/ и от север и запад няма изпълнени огради.
Видно от първоначалната СТЕ, в процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* е построена само една сграда - процесната масивна двуетажна ЖС, построена в централната му част, в близост до източната дворищна регулационна линия, заема централната му част по отношение размера на имота в посока север- юг и източната му част по отношение размера на имота в посока изток - запад. Видно от СТЕ, представлява двуетажна ЖС с масивна конструкция, построена през 1980-1981г. /по данни на ответника/ въз основа на утвърден проект от ОНС В.Т. и издадено строително разрешение №294/17.09.1979г. от Гл. архитект на ОНС *. Видно от първоначалната СТЕ, процесната сграда, отговаря на строителните правила и норми, годна е за обитаване и към момента на огледа и изготвяне на СТЕ се използва по предназначение - за жилищни нужди, както и че в разписния лист към кадастралния план на с.*, процесния УПИ *-166 в кв.*е записан на ответника О. Х. О./О.Х.А., съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ на основание НА №80, т.12,дело 4020/1975г. От разпита на ВЛ по първоначалната СТЕ в СЗ се установи, че построената в процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* масивна двуетажна ЖС има и подпокривно пространство, използваемо, но не е жилищен етаж, че в процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* няма друга паянтова постройка, както и че в съседния от север на процесния имот - УПИ VІ-166 има подобна на описаната в ИМ постройка, която е с пукнатини, схлупена.
Процесната двуетажна ЖС е построена в процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* въз основа на издадено на ответника в процеса О. Х. О. /О.Х.А./ Строително разрешение №294/17.09.1979г., с което му се позволява да построи ЖС върху 120 кв.м. и 379 куб.м. в собственото си място, находящо се в с.* в кв.28, парцел VІІ-166, съгласно строителна линия, дадена от К. Н. К., в който адм. акт е удостоверено, че собствеността на имота е констатирана с НА №80, т.12, н.д.4020/1975г. От изслушаната допълнителна СТЕ, изготвена от ВЛ инж.Г., се установи, че изпълненият на място строеж надвишава зададените параметри в издаденото на ответника строително разрешение по отношение на застроена площ и кубатура, както и е че в строителното разрешение не е посочена етажността на ЖС. Видно от допълнителната СТЕ, застроената площ на ЖС е 76,36 кв.м., изчислена след измерване на място, разгънатата застроена площ на сградата е 152,68 кв.м. /при разрешено със строителното разрешение строителство на ЖС върху 120 кв.м./, а застроения обем - 554,88 куб.м. /при 379 куб.м., съгласно строителното разрешение/.
Видно от допълнителната СТЕ, в архива на Дирекция "Строителство и устройство на територията" при Община * не са намерени никакви строителни книжа за сградата /утвърден проект, протокол за строителна линия и ниво, протоколи по време на строителството /обр.14,обр.15 и приемателен протокол обр.16/, както и че поради липса на протокол за строителна линия и ниво за сградата, ВЛ по допълнителната СТЕ не може да отговори дали сградата е построена на мястото, предвидено за нейния строеж по зададените строителна линия и ниво.
Ответникът, задължен по реда на чл.190 ал.1 от ГПК да представи намиращи се у него документи - протокол за строителна линия, архитектурен проект, актове образец 14,15,16 и НА №80, н.д.№4020/1975г., в определения за това срок не изпълни това си задължение.
Видно от допълнителната СТЕ, стойността на разходите, необходими за премахване /събаряне/ на двуетажната масивна ЖС, намираща се в процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.*, към датата на предявяване на ИМ, възлиза на 10011лв., в т. ч.: труд - 6015лв., материали - 436лв. и механизация - 3560лв.
Във връзка с възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност върху процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна Ш. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама водени от негова страна свидетели - Н. О./съпруга на брата на ответника/, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира като обективни и достоверни, доколкото свидетеля възпроизвежда свои преки, непосредствени възприятия и показанията й се подкрепят и от тези на втория разпитан по делото свидетел С. И., съсед на ответника в с.*, когото познава от 50г. Свидетелката О.установи, че процесната двуетажна ЖС, която е на два етажа, находяща се в УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна селото е построена през 1980г. от свекъра й, ответника и брат му, неин съпруг, като О.А. живее на втория етаж, а тя и съпруга й - на първия етаж. Свидетелят О.установи, че от построяването на къщата до момента ответникът непрекъснато е живял в къщата със семейството си, като децата вече са отгледани и живеят отделно, като освен къщата, са ползвали и пространството наоколо, простирали на двора, който не е ограден, никой не е оспорвал правото на собственост, за собственик на тази къща се смята О. и свекъра й, в двора, откакто живее, не са засаждани земеделски култури, никой не е идвал да обработва двора и не е казвал, че мястото е негово, не познава ищцата. Свидетелката О.установи, че в къщата има ток и вода, откакто е построена, измазана е преди 10 години, че ответникът от 7,8,10г. е в А., като си идва три пъти годишно за по месец и пак се връща в А., че плащат поотделно консумативните разходи за първия и втория етаж, че точно срещу къщата са изкопали лично те кладенец и него ползват.
Свидетелят И.установи, че процесната къща, находяща се в УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна Ш., е построена 1980г. от бащата на ответника, който му я построил, като самият И.е помагал в строителството, че мястото, където е построена къщата е поляна, на която не са отглеждани селскостопански култури, бай Ц. го продал на бащата на О. - Али, като документ за продажба не е виждал, че през всичкото време, когато е ходил там са живели О. и брат му - О. на втория етаж, брат му - на първия, като може да са минали 1-2г. от построяването, докато влязат да живеят, ток бил прекаран две - три години след построяването на къщата, водата я прекарали преди 20 години, че от 15г. О. е в Англия, прибира се лятото, като покъщнината му е в къщата. Свидетелят И.не е виждал друг, освен О. и семейството му да живее там, само брат му.
По делото са приети като писмени доказателства 2бр. приходни квитанции № №0014520,0014522, двете от 07.05.2012г., изд. от Община *, за заплатени от О.Х.А. ТБО и данък недвижим имот, в които не е отбелязан имота, за който са платени.
След влизане в сила /26.01.2017г./ на съдебно решение по адм. дело №606/2016г. на АС - В.Т., процесният имот VІІ-166 в кв.28 по ПУП на с.* е деклариран от П. И. П./брат на ищцата/ като съсобствен между законните наследници на наследодателя им Ц. Н. К., при права за ищцата 1/12 ид.ч., на основание наследство, при документ за собственост НА №163, том V, регистър 3486, дело №1201/29.10.1937г.
В деня след снабдяване с удостоверение за идентичност на имота с рег.№136/16.02.2017г., П. И. П.посетил УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.*, където установил лица, живеещи в построената в имота двуетажна ЖС, които обяснили, че сградата е на О.Х.А., а те само живеели в нея с негово разрешение. След прибиране на ответника в РБългария в средата на м.юли 2017г., на 30.07.2017г. Петьо Пеев посетил процесния имот, където между него и ответника възникнал спор досежно къщата и имота, по повод на който и въз основа на подадена от Пеев жалба вх.№173900-10899/17г. на РУ В.Т. била образувана полицейска преписка, при която на Пеев и О.А. били съставени предупредителни протоколи, като пред полицейските служители А. се представил за собственик на процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* въз основа на НА №79, том 12, дело 4020/1975г.
Изслушана по реда на чл.176 ал.1 от ГПК ищцата лично заяви, че последно е ходила в процесния имот през 2012г. и видяла, че има неизмазана къща, като дете е ходила там - 10 годишна /1981г./, след това баба й се е занимавала, че спорният имот е нива, в който баща й е прокопал 13м. кладенец, че, според нея, другите съсобственици не са ходили в имота.
Видно от справка вх.№10590/27.05.2019г. от ЕРП С. АД, процесният имот се захранва с два броя електромери за обекти с аб. № №**********, **********, фигуриращи като електрозахранени от 2005г., като няма данни за обектите преди 2005г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е процесуално допустим, като наведените в процеса възражения от ответника в обратна насока, са неоснователни. За процесуалната допустимост на иска се изхожда от твърденията в ИМ. В тази връзка ищцовите твърдения в ИМ, че е собственик на 1/12 ид.част от засегнатия процесен недвижим имот УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* и че на пълноценното упражняване на правото й на собственост върху имота се пречи от извършеното от ответника, чуждо на собствеността лице, неоснователно действие, изразено в изграждане в имота на незаконна постройка, обуславят процесуална допустимост на предявеният негаторен иск и наличието на правен интерес у ищцата от предявяването му за защита на твърдяното си право на собственост, като въпросът дали ищцата е собственик/съсобственик на засегнатия имот касае не допустимостта на предявения негаторен иск, а неговата основателност. Процесуално допустимо е негаторен иск по чл.109 от ЗС да бъде предявен и само от някои, в случая от ищцата, твърдяна като един от съсобствениците с права от 1/12 ид.част от процесния засегнат имот, доколкото по този ред се защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, както и срещу всяко лице - било то чуждо на собствеността, вкл. и срещу съсобственик, изградил строеж в общия имот без съгласието на останалите участници в общността. /Определение №19/15.01.2016г. по гр.д.№5874/2015г. на ВКС, ГК, ІІ отд./ В тази връзка, от извода, че с предявеният иск по чл.109 от ЗС се защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, следва, че с настоящия негаторен иск ищцата не предявява от свое име чужди права пред съд, предвид което ответното възражение за недопустимост на иска, основано на чл.26 ал.2 от ГПК, е неоснователно. Ищцовото твърдение в ИМ, че извършеното от ответника в засегнатия имот, на който твърди да е собственик на 1/12 ид.част, неоснователно действие, изразено в изграждане на незаконна постройка, й пречи да упражнява своето право, обуславя правен интерес у ищцата именно чрез предявяване на настоящия негаторен иск по чл.109 от ЗС, изрично предвиден в закона за защита на собствеността от такива посегателства срещу правото на собственост, а именно за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение , но без да отнема владението на собственика. /ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ВКС, ОСГК, Решение №324/21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на ВКС, ІІг.о./. Искът по чл.109 от ЗС е лишен от правен интерес само, ако търсената защита от страна на собственика следва да бъде реализирана по друг ред, т.е. ако с иска по чл.109 от ЗС се цели заобикаляне на друг предвиден специален ред за защита, каквато хипотеза в случая не е налице. В процесният случай защитата от страна на твърдяния собственик на идеална част от засегнатия имот не следва да бъде реализирана по друг ред, а именно чрез нарочния иск по чл.109 от ЗС за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, предвид което и искът по чл.109 от ЗС, предмет на делото, е процесуално допустим. Съществуващият между страните спор, досежно правото на собственост върху процесния УПИ - VІІ-166 в кв.28 по плана на с.*, и правната възможност да се брани с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, не изключва правния интерес у ищцата от предявяване на негаторен иск по чл.109 от ЗС, с оглед твърдението й за осъществено от ответника неоснователно действие, което й пречи да упражнява своето право, като изборът на пътя за защита принадлежи изцяло на ищеца. Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предвиден в чл.6 ал.2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Петитумът на негаторния иск, очертан с ИМ, е осъждане на ответника да премахне незаконна постройка, намираща се в засегнатия УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.*. Безспорно установено по делото, вкл. от изслушаните първоначална и допълнителна СТЕ е, че в процесния VІІ-166 в кв.28 по ПУП на с.* е изградена само една сграда - масивна ЖС на два етажа, за която в процеса е поддържано от ищцата, че е незаконна, вкл. и с нейна молба вх.№4881/06.03.2019г., така че без съмнение, независимо, че не съвпада с описанието на постройката в обстоятелствената част на ИМ и съобразно поддържаното от ищцата, чрез пълномощника й, искане в хода на устните състезания по делото, съдът е сезиран с правен спор за премахване именно на съществуващата в засегнатия УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* единствена построена сграда, а именно процесната масивна ЖС на два етажа, предвид което постановеното съдебно решение по делото не би било в противоречие с чл.6 ал.2 от ГПК.
Разгледан по същество предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Негаторният иск по чл.109 от ЗС е иск за защита на правото на собственост. Ищец по негаторния иск е собственикът на вещта, без значение дали той упражнява фактическа власт или не. Ответник по негаторния иск е лицето, което с извършеното от него неоснователно действие пречи на собственика да упражнява своето право. Съгласно константната съдебна практика и задължителните за съда разяснения, дадени в ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ВКС, ОСГК, целта на негаторния иск, както беше посочено и по-горе в мотивите, е да даде защита на правото на собственост срещу всяка пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка /какъвто е процесният случай/ или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или част от строеж по реда на чл.109 ЗС е задължението на съда да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със строителните правила и норми, са налице указания по приложение на материалния закон с ТР №31/84 от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС. Даденото тълкуване е приложимо и при действие на ЗУТ, с оглед на което следва, че наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл.109 ЗС. /Решение №324/21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на ВКС, ІІг.о./.
Съгласно ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ВКС, ОСГК, предмет на делото по негаторен иск по чл.109 от ЗС е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, или нито правото на собственост върху имота на ищеца /засегнатия имот/, нито правото на собственост върху имота на ответника /пречещия имот/ се включва в предмета на делото. Задължителни предпоставки обаче за уважаването на негаторния иск са: първо, ищецът да докаже, че е собственик на имота, 2/че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно действие /действие или бездействие/ и 3/че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, т.е. създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Неоснователно е възражението на ищцата за недопустимост ответникът в настоящия съдебен процес по предявен срещу него иск по чл.109 от ЗС, отричайки собственическите права на ищцата, да се брани с процесуалното средство възражение за изтекла в негова полза придобивна давност на процесния имот УПИ * - 166 в кв.* по ПУП на с.*, извлечено от обстоятелството, че вън от предмета на делото по негатория иск остават, както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника и от това, че исковите молби по негаторен иск не подлежат на вписване.Неоснователността на възражението се извежда от обстоятелството, че първата и задължителна процесуална предпоставка за уважаване на негаторния иск е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик/съсобственик на засегнатия процесен имот, което предпоставя, че защитата на ответника може да се свежда, както и в процесният случай, в отричане собственическите права на ищеца върху засегнатия имот и противопоставяне на свои собственически права върху засегнатия недвижим имот на придобивните основания, които позитивното право допуска, в т.ч. и да се брани чрез процесуалното средство - възражение за придобивна давност на твърдяния като засегнат недвижим имот. Разбира се защитата на ответника може да се изрази и в твърдение, че извършеното от него в имота твърдяно от ищеца действие не е неоснователно / не е противоправно/ или че действието е неоснователно, но не създава пречки на собственика. Предвид изложеното и доколкото първата задължителна процесуална предпоставка за уважаване на негаторния иск е ищецът да е собственик на засегнатия процесен имот, то този въпрос, макар и вън от предмета на делото, по същия съдът следва да се произнесе в мотивите на решението като по преюдициално правоотношение и по него не се формира сила на пресъдено нещо, но от произнасянето по това преюдициално правоотношение зависи изцяло изходът по негаторния иск. В този смисъл са задължителните указания, дадени с ТР 4/2015 от 06.11.2017г. на ВКС, ОСГК. Трайната съдебна практика приема, че и при предявен по реда на чл.109 ЗС иск за защита на собствеността приложение намират установените в практиката и основани на разпоредбите на процесуалния закон правила за доказване на факта на придобиване и притежаването на правото на собственост върху засегнатия от нарушението недвижим имот, вкл. допустимото установяване на придобиване по давност на правото на собственост със свидетелски показания. /Решение №98/04.07.2018г. на ВКС по гр.д.№3546/2016г. на ВКС, І гр.д./. Следователно, при равенство на страните в процеса и при защита на ответника по предявен срещу него негаторен иск, свеждаща се в отричане собственическите права на ищеца върху засегнатия недвижим имот и противопоставяне на свои права върху засегнатия имот, а именно, че ответникът е носител на право на собственост върху него, и в твърдение, че извършените от него действия в имота не са неоснователни, то за ответника е допустимо да се брани с процесуалното средство - възражение за придобивна давност върху засегнатия недвижим имот, каквото наведено в настоящия процес от О.А. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност върху засегнатия имот се явява процесуално допустимо и следва да бъде разгледано в процеса.
По делото не е доказано в условията на пълно и главно доказване от ищцата, че е собственик на 1/12 ид.част от процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* на твърдяното придобивно основание - наследствено правоприемство от Ц. Н. К., предвид което същата не е активно материално - правно легитимирана да предяви и да търси защита с настоящия негаторен иск по чл.109 от ЗС, на което само достатъчно основание, поради недоказаност, че ищцата е съсобственик на засегнатия имот, предявеният срещу ответника иск по чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Безспорно представеното удостоверение за наследници изх.№94ПП-784-4/03.08.2017г., изд. от Община *, легитимира ищцата като законен наследник на Ц. Н. К., починал на 18.04.1977г., с права от 1/12 ид.част, по право на заместване по чл.10 ал.1 от ЗН на баща си И. П. И.в наследяването му по закон от баба й Й. Ц. П., починала на 30.12.2011г. НА №163, том V, регистър 3486, дело 1201/1937г. доказва правото на собственост на наследодателя Ц. Н. К. върху Нива с лозе в землището на с.*, местност "*"от 7 дка. Влязлото в сила решение на административния съд по адм. дело №606/2016г. по АС - гр.*, с което по жалба на П. И.П., който е един от законните наследници на Ц. Н. К. и брат на ищцата, е отменен отказ на Кмета на Община * за издаване на удостоверение за идентичност на УПИ * - 166 в кв.* по ПУП на с.*, обективиран в писмо изх.№94-ПП-784-2-1/23.08.2016г., по силата на чл.302 от ГПК, е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. В тази връзка издаденото в съответствие с мотивите на влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№606/2016г. на ОС - гр.* съдебно решение в производство по реда на чл.145 и сл. вр. §8 от ПЗР на АПК удостоверение изх.№136/16.02.2017г. от Община *, в качеството му на официален свидетелстващ документ, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила не е оборена в процеса, доказва идентичност, т.е. че процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* е образуван и представлява част от имот с пл.№166, описан в т.2 на НА за покупко - продажба №163, т.V, регистър №3486, дело №1201/29.10.1937г. с купувач наследодателя на ищцата Ц. Н. К.. Представените от ищцата и обсъдени по-горе писмени доказателства, в частност удостоверение изх.№136/16.02.2017г. от Община *, обаче не доказват правото на собственост на ищцата върху 1/12 ид.част от процесния УПИ *-166 в кв.*по плана на с.* на твърдяното придобивно основание - наследствено правоприемство от Ц. Н. К., доколкото по делото безспорно от представените от ответника доказателства и в частност събрани гласни доказателства се установи осъществяването на сочения от ответника придобивен способ - изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС върху процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.*, чиито материално - правни последици, съобразно т.2 от ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да бъдат зачитани към момента на изтичане на законовия срок, в случая 10 годишен давностен срок по чл.79 ал.1 от ЗС, начиная от изграждане на масивната двуетажна ЖС в УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* /1980г./, от когато събраните гласни доказателства сочат, че О. А. е започнал да живее в масивната двуетажна ЖС и да осъществява фактическа власт върху нея и застроеното и незастроено дворно място от процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* с намерение да го свои, които материално - правни последици на изтеклата в полза на ответника придобивна давност върху процесния имот са се осъществили преди откриване на наследството на дата 30.12.2011г., останало от Й. Ц. П., която ищцата наследява по право на заместване от баща си Илия Пеев И.в наследяването по закон от Ц. Н. К.. Съгласно чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг по придобие. Следователно, поради придобиване от ответника на процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* по давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, ищцата не е собственик на 1/12 ид.част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от Ц. Н. К., доколкото същият не е бил част от наследствената маса на откритото на 30.12.2011г. наследство.
Съобразно поредността на заявяване на основанията, на които ответникът претендира да е собственик на процесния имот VІІ-166, кв.28 по ПУП на с.* съдът излага, че събраните по делото писмени доказателства не удостоверяват придобиване на процесния имот от О.А. на твърдяното в процеса деривативно основание - придобивна сделка, обективирана в НА №80, том 12, н.д.№4020/1975, доколкото такъв писмен акт не е представен от ответника по делото и, макар и в азбучния указател за 1975г. на Служба по вписвания гр.* да съществуват данни, че такъв акт е бил вписан, видно от изисканата справка Служба по вписвания гр.*, липсва в тома за продажбите, въпреки сроковете за съхранение, съгласно чл.41в вр. чл.33 б."а", б."д" от Правилника за вписванията, т.е. не съществува в правната действителност. Прехвърлянето на правото на собственост или учредяването на други вещни права върху недвижими имоти, съгласно чл.18 от ЗЗД, се осъществява с договор, извършен с нотариален акт, предвид което, липсата на такъв писмен акт, в случая на НА №80, том 12, н.д.№4020/1975г., макар и да се съдържат данни такъв да е бил вписан и да е посочен и в издаденото в полза на О.А. строително разрешение №294/17.09.1979г. и на основание на който ответникът е вписан като собственик на процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* в разписния лист към кадастралния план на с.*, води до отричане правото на собственост на ответника на твърдяното деривативно основание, още повече, че липсата на твърдяния писмен акт по чл.18 от ЗЗД е пречка да бъдат установени съществените елементи на придобивната сделка, в частност прехвърлителят и предметът на сделката и дали същият съвпада именно с процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУП на с.*.
Както
вече по-горе съдът посочи, събраните по делото доказателства, в частност гласни
такива, чрез разпита на допуснатите двама свидетели О. и И., установяват по
безспорен и категоричен начин осъществяването на сочения от ответника
оригинерен придобивен способ - изтекла в негова полза придобивна давност по
чл.79 ал.1 от ЗС, по силата на която същият е придобил правото на собственост
върху процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.*, по силата на което и съобразно
правилото на чл.92 от ЗС същият е собственик и на изградената в него постройка
- масивна двуетажна ЖС, доколкото не е установено друго. Позоваването в случая
от ответника чрез възражение, съобразно разясненията, дадени в т.2 от ТР
№4/2012г. на ОСГК на ВКС, не е елемент от ФС на придобивното основание по чл.79
ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. ФС на
придобивното основание - придобивна давност върху недвижим имот по чл.79 ал.1
от ЗС включва непрекъснато владение в продължение на 10 години с намерение да
се свои вещта, т.е. установяване на обективен елемент /корпус/ и субективен
елемент /анимус/ на владението, които в случая са безспорно установени от
гласните доказателства, предвид и презумпцията по чл.69 от ЗС, че владелецът
държи вещта като своя, която не е оборена. От събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите безспорно се установи, че от построяването на
процесната двуетажна ЖС в процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* през 1980г.
и до момента ответникът и семейството му са живели в къщата на втория етаж,
допуснали са брат му и семейството му да живеят на първия етаж, съобразно което
О.А. безспорно е осъществявал фактическа власт и върху процесното застроено, а
и също незастроено дворно място - пространството около къщата, използвано за
простиране /свид.Османова/, макар и дворът да не е ограден, с явно
демонстрирано намерение за своене. Когато имотът е изцяло чужд, не е нужно
лицето, което е установило фактическа власт върху имота, без да има основание затова,
да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй
като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има
характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобиването на
имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е
упражнявано в предвидения от закона срок. /Решение №262/29.11.2011г. по
гр.д.№342/2011г. на ВКС, ІІ г.о./. В процесният случай гласните доказателства
установяват по безспорен начин всички елементи от ФС на придобивната давност по
чл.79 ал.1 от ЗС - продължило 10 и повече години /над 20 години/ упражняване на
явна и спокойна, постоянна и непрекъсната, несъмнена и несмущавана от никого
фактическа власт на ответника върху процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* и
построената в него къща, който имот е владян от А. като собствен, с явно
демонстрирано намерение за своене, т.е. налице е обективният и субективен
признак на владението, в резултат на което ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.* по давност. Ирелевантно
е, че от
Правно основание по смисъла на чл.70 от ЗС е всеки правен акт, с който се прехвърля право на собственост или учредява друго вещно право. Липсата в правния мир на твърдяното правно основание /НА №80, том 12, дело №4020/1975г./, на което ответникът - владелец владее вещта, води до невъзможност съда да извърши проверка налице ли са признаците на добросъвестно владение по чл.70 от ЗС /владелецът да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или не предписаната от закона форма е била опорочена/, поради което приема, че процесният имот е придобит от ответника по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС, а не на основание чл.79 ал.2 от ЗС.
Предвид изложеното, доколкото по делото не е доказано, че ищцата е собственик на 1/12 ид.част от процесния УПИ * - 166 в кв.* по ПУПна с.*, то не е налице първата задължителна предпоставка за уважаване на негаторния иск по чл.109 от ЗС, който, само на това достатъчно основание, доколкото ищцата не е активно материално-правно легитимирана да го предяви, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, без съдът да обсъжда налице ли са останалите предпоставки по чл.109 от ЗС, предполагащи установяване в процеса, че ищеца е собственик на процесния имот, каквато хипотеза в случая не е налице. Тъй като не се установи, че ищцата е съсобственик на процесния имот, изграждането от ответника на постройка в собствения му, придобит по давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС процесен недвижим имот, не съставлява неоснователно действие спрямо ищцата, с което да й се пречи да упражнява в пълен обем правото на собственост върху имота, което не притежава. Предвид горното, съдът не следва да обсъжда доводите за незаконност на постройката, които биха имали значение само при установено право на собственост на ищцата върху процесния имот. За пълнота само съдът излага, че от изградената в процесния имот от ответника двуетажна ЖС в отклонение от издаденото разрешение за строеж по отношение на разгъната застроена площ и кубатура, и при липса на други строителни книжа, доколкото не се установи ищцата да е собственик на процесния имот, в който постройката е построена, същата не търпи и не понася ограниченията, произтичащи за твърдяното право от създаденото състояние. С оглед изчерпателност и наведените в процеса доводи и приложимост в случая на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, съдът излага, че разпоредбата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ е неотносима към вещно - правните последици от незаконното строителство, което отново би било релевантно само при установено право на собственост на ищеца върху процесния имот, която първа предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно ищецът да е собственик на процесния имот, в случая не е налице, на което достатъчно основание предявеният иск по чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Изходът на делото обуславя неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
Съгласно т.1 от ТР №4/2015 от 06.11.2017г. на ВКС, ОСГК, цената на негаторният иск, предмет на делото, съдържащ осъдителен петитум за определени заместими действия, е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, възлизаща, съгласно допълнителната СТЕ, в размер на 10011лв., върху който размер следва да бъде определена от съда дължимата ДТ за производството. В случая ДТ е определена приблизително от съда в размер на 50лв. по реда на чл.70 ал.3 от ГПК, поради което, съобразно цената на иска от 10011лв., която съдът определя при решаване на делото и съобразно чл.70 ал.3 от ГПК, следва да бъде изискана допълнителна ДТ в размер на 350,44лв., явяваща се разлика между приблизително внесената ДТ и дължимата, съгласно чл.1 от ТДТКССГПК, в размер на 400,44лв., която съобразно изхода по спора, следва да се възложи в тежест на ищцата.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение/ в доказан размер от 600лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. Ищцовото възражение за недължимост на претендираните от ответника разноски за заплатено адв. възнаграждение на упълномощения адвокат, явяващо се за втори такъв, е неоснователно. Съгласно правилото по чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват заплатените от него такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В процесният случай ответникът е представляван в процеса от един адвокат, който е участвал в две процесуални качества - първоначално като особен представител в хипотеза по чл.47 ал.6 от ГПК, впоследствие заличен, поради упълномощаването му от ответника и занапред участие като представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК, поради което заплатеното от ответника адв. възнаграждение от 600лв. по сключения от А. с адв.В.С. от ВТАК договор за правна защита и съдействие №0212217/30.05.2019г. не се явява такова за втори адвокат. Следва да се има в предвид и че на адв.В.С. от ВТАК като особен представител е изплатено адв. възнаграждение от 317,50лв., съобразно обема на оказаната правна защита, определено, съобразно приблизително определената цена на иска, а не съобразно окончателната такава от 10011лв., при все и че общият сбор от заплатеното на адв.С. от ВТАК адв. възнаграждение в двете процесуални качества общо в размер на 917,50лв. надхвърля само с 87,17лв. минималното адв. възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения" от 830,33лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.И.К. с постоянен адрес *** 4, с
ЕГН **********, против О.Х.А. с постоянен
адрес *** 13-А, с ЕГН **********, осъдителен негаторен иск с правно основание
чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне незаконна постройка, намираща
се в УПИ * -166 в кв.* по плана на с.*, при граници на УПИ: ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата Д.И.К. за присъждане направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.И.К. с постоянен адрес *** 4, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на О.Х.А. с постоянен адрес *** 13-А, с ЕГН **********, сума в размер на 600 лв. /шестотин лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.И.К. с постоянен адрес *** 4, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 350,44 лв. /триста и петдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща впоследствие изискана допълнителна ДТ, съобразно окончателната цена на иска, определена от съда при решаване на делото, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............