№ 22555
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110116085 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 93007/20.03.2024г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 202612/19.06.2024г. на СРС, подадена от ************* срещу „**********“
ЕАД.
Ищецът ************* чрез адв. П. И. – АК-София, е предявил срещу ответника
„**********“ ЕАД искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, както следва:
1456,85 лева за регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 110323232300138 за нанесени вреди на нов автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рама № W1V5MD3Z8PP544333, по време на
транспорт от град София до град Пловдив с товарен автомобил с рег. № ********* с
товарителница от 05.06.2023г., доставен на 06.06.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /20.03.2024г./ до окончателното изплащане на
сумата;
58,96 лева лихва за забава върху главницата за периода 04.12.2023г.-
19.03.2024г.
Ищецът твърди, че е страна по договор за застраховка със „*********“ ЕООД за
застраховка на товари по време на превоз - нови леки, лекотоварни и товарни автомобили,
превозвани от „**********“ ЕООД в Република България с товарен автомобил с рег. №
*********. Ответникът бил застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на превозвача на товари по шосе“ с покритие от 15.12.2022г. до 14.12.2023г. С
товарителница от 05.06.2023г. на 06.06.2023г. бил превозен и доставен от град София в град
Пловдив нов автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“. При разтоварване е
установено увреждане, за което е отправена и рекламация до „**********“ ЕООД. Пред
ищеца била заявена претенция за изплащане на обезщетение, каквото в размер от 1456,85
лева било изплатено на 28.06.2023г. Ищецът, встъпвайки в правата на увреденото лице,
заявил регресна претенция спрямо ответника за изплащане сумата по обезщетението, но
1
това не било направено. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от адв. Добролюбова или адв. И.. Предявените искове се поддържат,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ ЕАД чрез юрк. М.В. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 162831/20.05.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва наличието договор за гражданска отговорност на
превозвача на товари по шосе, сключен от „**********“ ЕООД при него, както и
изплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца. Сочи, че за процесния
превоз се прилагала Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/СМR/. Липсвало основание за ангажиране на отговорността на ответника като
застраховател на превозвача, тъй като щетата по процесното МПС се дължала на особените
рискове на факта, че транспортното средство – автовоз било отворено и непокрито с брезент,
товарът не е имал никаква защита от обичайните рискове при този вид транспорт, като
аргументира основание за освобождаването си от отговорност по чл. 17, т. 4, б. „а“ от
Конвенцията. Този факт бил известен на изпращача. На следващо място добавя, че
претенцията е завишена като размер. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът се представлява от юрк. Върбановски, който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. По иска за лихва доказателствената тежест е
отново за ищеца, който следва да докаже наличие на парично задължение с настъпил падеж
и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, „*********“ ЕАД и „***********“ ЕАД са
застраховани при ищеца по Абонаментен застрахователен договор №
**********/07.07.2022г. за автомобилен транспорт за период на покритие една година,
считано от 01.07.2022г. за загуби/повреди на товар в следствие на възникнало
застрахователно събитие по време на нает или собствен транспорт на нови, употребявани
леки, лекотоварни и други автомобили. Съдът приема, че процесната щета, включително на
основание чл. 419 КЗ, съставлява покрит риск по този договор, което обстоятелство не се и
оспорва от ответника. Последният не оспорва и изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца на правоимащото лице.
Видно от Застрахователна полица № ***********/14.12.2022г., „**********“ ЕООД е
застрахован при „**********“ ЕАД по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
2
шосе“ с период на покритие 15.12.2022г.-14.12.2023г. за автомобили с регистрационни
номера ********* и ********* и ремаркета с номера ********** и **********. Наличието
на тази застраховка не се оспорва от ответника.
По делото е представено заверено копие от попълнен формуляр на CMR
товарителница за осъществен от „**********“ ЕООД превоз на товар – автомобил
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рама W1V5MD3Z8PP544333. Като изпращач е посочен
„**********“ София, а като получател – „**********“ Пловдив. Стоката се товари в София
и се откарва до Пловдив. В графа 16 /Специални споразумения между изпращача и
превозвача/ е вписано „Драскотина зад задна дясна врата“. В графа 22 „Подпис и печат на
изпращача“ е вписано ръкописно „***********“ и е налице подпис. В графа 23 „Подпис и
печат на превозвача“ е поставен печат на „**********“ ЕООД и подпис. В графа 21
„Изготвена в“ е вписано „София“, като е посочена дата 05.06.2023г. В графа 24 „Стоките
получени / Час на пристигане / Час на тръгване“ е вписано получаване в град Пловдив на
06.06.2023г., положен е печат на „***********“ ЕАД и е положен подпис.
На л. 81 от делото е налице част от протокол /горната част не е копирана/. В същия за
поръчка на клиент „***********“ ЕАД, автомобил „Мерцедес“ с рама
W1V5MD3Z8PP544333, е отбелязана извършена работа по поръчката: Преустройство в
пътнически с 19+1 места, като удостоверението от Автомобилна администрация не е готово.
Не е отбелязано нищо в графата за оглед на автомобила. За предал е посочено името „Н. А.“,
положен е подпис и печат на „*************“ ЕООД, както и дата 05.06.2023г. За приел е
вписан Л.В. и е положен подпис.
Ответникът не оспорва наличието на щетата, описана в исковата молба /л. 134/.
Като свидетели по делото са разпитани Н. А., Н. М. и О. М.. Показанията им съдът,
като прецени внимателно, кредитира. Наличните различия между тях съдът отдава на
пресъздаването на фактите от обективната действителност през призмата на собствената
гледна точка и лична позиция, като съдът не намира белези показанията да са дадени
целенасочено пристрастно или да са явно неверни.
Свидетелката Н. А. работи в „*************“ ЕООД. „**********“ ЕООД не ú
говори нищо. Знае за процесния бус „Мерцедес“, като го е предала от името на
„*************“ ЕООД на превозвач за транспорт до Пловдив за фирма „**********“.
Бусът бил при тях за преустройство от товарен в пътнически. След преустройството го
предали на шофьор, който да го закара. За това нещо тя е съставила приемо-предавателен
протокол, на който се е подписали тя и шофьорът, който е взел буса. Не е забелязала щети по
него. Винаги се оглеждало и, ако има нещо, се описва в протокола. При предявяване на
протокола на л. 81 от делото посочва, че подписът на „предал“ е неин, а за приел се бил
подписал изпратеният шофьор. При предявяване на снимките на щетата заявява, че това е
бусът, но не е бил така, когато го предала. Товарителницата не е представяна при тях.
Разяснява, че, когато предават автомобил, техен шофьор го изкарва до изхода на фирмата, а
след това другият шофьор, който е дошъл да го вземе, си го натоварва сам на камиона. Той
бил длъжен да знае как да го натовари, защото това му била работата. Превозвал се открит,
тъй като автомобилът бил голям и нямало кат да бъде покрит. В конкретния случай
шофьорът, който дошъл да откара буса, го натоварил. Това било негова работа – да го качи,
да го обезопаси.
Свидетелят Н. М. е служител на „***********“. Заявява, че той е приел буса при
доставянето му в град Пловдив. Констатирал щета, която описал в товарителницата,
направил снимки. Бусът бил предназначен да бъде експонат на организирано събитие.
Когато го приемал, установил, че на задната врата има щета. Бусът бил докаран на автовоз.
Не бил покрит. На предявената му товарителница разпознава своя подпис върху печата
„***********“. Сочи, че той е попълнил отбелязването за драскотина в графа 16 след като е
направил огледа, както и че той е правил снимките на л. 75-78 от делото. Потвърждава, че
3
щетата е тази, снимана на снимката на л. 80. Заявява, че не подписва нищо, ако на
товарителницата вече няма подпис и печат.
Свидетелят О. М. е шофьор към „**********“ ЕООД. Той е извършил превоз на буса,
като си спомня за случая. Автомобила взел от фирма „*********“ в град София, кв. Требич.
Тя се занимавала с трансформация на бусове. Закарал го до град Пловдив със специализиран
автомобил – автовоз. На него товарите – автомобили и бусове, се укрепвали със специални
колани. Товаренето и разтоварването се правело от шофьора. Специални указания за превоза
нямало. Изпращачът много добре знаел, че товарът няма да се покрива. Превозвали се
открити. Никога не се покривали – това бил превоз на открити товари. На мястото на
приемане имало представител на изпращача, тъй като нямало как човек да си го вземе сам.
Попълвал се протокол. При товаренето не видял повреди, въпреки че огледал буса. Щетата
била много дребна – милиметри. Ако я бил видял, то щял да иска да бъде отбелязана при
приемането. Не си спомня дали е подписвал протокол. Подписал само товарителница.
Допуска, че е възможно тази повреда да е причинена при трансформацията на буса.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. При анализ на представените по делото материали вещото лице установява, че
се касае за увреждане на лаковото покритие по предната част на заден десен панел,
разположен на границата и зад дясна странична плъзгаща се врата, а не върху самата задна
плъзгаща се дясна врата. Тя е съставена от две еднакви и симетрични драскотини с дължина
до 8-10мм и широки не повече от 1-2мм. Наличието на тъмен цвят на драскотините е
признак за дълбочина под лаковото покритие и под основата му. Според вещото лице
вписването на щетата в графа 16 свидетелства за това, че повредата е нанесена преди
натоварването и транспорта. След изслушване на свидетелските показания обаче вещото
лице коригира заключението си в тази част /л. 137/, отбелязвайки, че най-вероятно е
нанесена по време на транспорта. Пазарната стойност на ремонта на щетата е определен на
1456,85 лева.
Съдът намира, доколкото се касае за превоз на стоки в границите на Република
България, по аргумент от чл. 1 §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), че последната е неприложима, като отношенията се уреждат от
нормите на Търговския закон и Закона за автомобилните превози, регламентиращи
отговорността на превозвача. Няма данни за уговорка между страните по договора за превоз,
с която да са постигнали изрично съгласие отношенията помежду им да бъдат
регламентирани по посочената Конвенция. Вписаният текст за приложимост на Конвенцията
в товарителницата според съда е резултат от формалното използване на съответния
формуляр.
Съгласно чл. 49 ЗАвтП с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се
задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение
товар, който изпращачът му предава. Според чл. 50, ал. 1 ЗАвтП договорът за превоз за
установява с товарителница. Представената по делото такава съдът намира да е ненадлежно
попълнена – данните за изпращач в графа 1 и графа 22 са различни. Графа 16 е попълнена
след предаване на товара на получателя и има съдържание, несъответно на предвиденото за
попълване в нея. Въпреки това, по аргумент от чл. 50, ал. 2 ЗАвтП, тези нейни нередовности
не засягат действителността на договора за превоз. Принципал по договора е „***********“
ЕООД, изпращач – „*************“ ЕООД, а превозвач „**********“ ЕООД /арг. Д., Д.,
„Договорът за автомобилен превоз на товари“, изд. „Пропелер“, София, 2024г., стр. 243-246,
263/.
Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ превозвачът отговаря за повреждането на товара, освен ако
4
вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходящата
опаковка, ако товародателят е бил уведомен за опаковката, но въпреки това е дал съгласие за
превоза ú по този начин. Съгласно чл. 67 ЗАвтП превозвачът отговаря за пълна или частична
повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му. Чл. 68, ал. 1
ЗАвтП освобождава превозвача от отговорност, ако повредата се дължи на
изпращача/получателя, на недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не
е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее /непреодолима сила/.
Доказването на тези обстоятелства е в тежест на превозвача /чл. 68, ал. 3 ЗАвтП/.
В конкретния случай по делото не се установи описаната повреда на буса да е била
налице при предаването му от „*************“ ЕООД – такава не е вписана в протокола на
л. 81 по делото, нито е съобщено за наличието ú от свид. А.. Вписването в графа 16 от
товарителницата е последващо превоза, като е направено при получаване на товара от
представителя на „***********“ ЕАД. Не се установи повредата да се дължи на
непреодолима сила или на качествата на товара. Не бяха ангажирани доказателства за
предупреждение от страна на превозвача за предаване на буса в състояние, неподходящо за
превоз, и въпреки това дадено съгласие за извършване на превоза. При това положение
съдът приема, че процесната повреда е настъпила по време на превоза, като превозвачът
носи отговорност за покриването ú. Отговорността му е обективна /безвиновна/, поради
което същата се носи от превозвача само поради настъпилия противоправен резултат докато
товарът е бил под негов контрол /арг. Д., Д., цит. съч., стр. 322/, независимо от наличието на
установена конкретно действие, довело до увреждането, стига да не е налице някоя от
предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗАвтП. При това положение по пътя на регреса
застрахователят на отговорността на превозвача следва да изплати на застрахователя на
лицето, чийто товар е бил увреден при превоза, действителната стойност на вредите.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество
със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил за
отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 1456,85 лева. Вещото лице е
установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на
същата сума. Затова предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде
уважен.
Видно от представеното на л. 15 от делото писмо, регресната претенция е заявена към
ответника на 03.11.2023г. Следователно и с оглед неплащането същият дължи лихва за
забава, която, определена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен
продукт, съответства на претендираните 58,96 лева. Предявеният иск е основателен и
следва да бъда уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представил и списък
по чл. 80 ГПК.
Доказани са и в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на
общо 1186,18 лева. Предвид естеството на делото от фактическа, правна и процесуална
гледна точка, като и защитавания по него материален интерес и необходимия интензитет на
професионалната активност, намира, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от 541,90
лева не може да се приеме за прекомерен.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, „**********“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град София, да заплати на *************, ЕИК **********,
със седалище в град София, както следва:
1456,85 лева за главница за регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 110323232300138 за нанесени вреди на нов
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рама № W1V5MD3Z8PP544333, по
време на транспорт от град София до град Пловдив с товарен автомобил с рег. №
********* с товарителница от 05.06.2023г., доставен на 06.06.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /20.03.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата;
58,96 лева лихва за забава върху главницата за периода 04.12.2023г.-
19.03.2024г.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на *************, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1186,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 16085/2024г. на СРС).
УВЕДОМЯВА ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, че ищецът с Молба,
вх. № 397010/06.12.2024г. на СРС, е посочил следната банкова сметка: *****************,
за заплащане на присъдени в негова полза суми.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6