РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120104322 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление:
............................, представлявано от Г.Й.Т., действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт З., срещу Община Бургас с БУЛСТАТ ..............., адрес: ...................,
представлява от кмета Д. Н., с която се претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
532/14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2531/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата 141. 22 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в ....................., абонатен
номер .............., за отчетния период от 06.07.2018 г. до 20.08.2019 г., за която в периода
от 25.10.2018 г. до 26.08.2019 г., са съставени фактури, както и сумата 29. 48 лева,
представляваща сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 25.11.2018 г.
до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на
13.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че
ответната община е собственик на общински терен, попадащ на горния
1
административен адрес, а именно .............................., по който титуляр на партида било
лицето Ж.Ж.Ш.. Общината като собственик на терена имала и качеството на
потребител и следвало да отговоря за търсените в настоящото производство суми.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че общината
не е титуляр на партидата и не е страна по валидно възникнало правоотношение с
предмет за предоставяне на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на горния
адрес, като за нея не било възникнало и качеството на потребител, поради което и не
следвало да отговаря за задълженията. Твърди се също така, че приложената по делото
справка за отчет е за друг адрес на .................. Заявява се също така, че не е ясно дали
ищецът е търсил плащане на сумите от потребителя Ш.. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на исковете. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано
ч.гр.д. 2531/2021 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Представена е справка-извлечение, видно от която показания на водоморе
................., отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: .................... /допусната
техническа грешка, като следва да се чете ..../, потребителски номер ..................,
отчетени служебно са в размер на 50 куб.м. – на 06.07.2018 г. са начислени служебно
20 куб., на 16.10.2018 г. – 10 куб.м. и на 05.12.2018 г. още 20 куб.м. Представени по
делото са и фактури, остойностяващи тези отчети - фактура № **********/26.08.2019
г. за сумата от 59. 35 лв. с ДСС, фактура № **********/25.10.2018 г. на стойност от 54.
58 лв. с ДСС и фактура № **********/21.12.2018 г. на стойност от 27. 29 лв. с ДДС или
обща стойност от 141. 22 лв.
Съгласно извлечение от кадастралната карта на ....................... в гр. Б. има
изградени две сгради - сграда с идентификатор ................... по КККР на гр. Б.,
съставляваща еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с площ от 62 кв.м., и сграда
с идентификатор .................... по КККР на гр. Б., съставляваща друг вид сграда за
обитаване, на един етаж, с площ от 9 кв.м.
2
Представен е и акт за частна общинска собственост по отношение на дворно
място с площ от 352 кв.м., с местонахождение в ...........................
Представена е данъчна декларация, изходяща от К.М.Ш., видно от която той е
декларирал придобиването на правото на собственост върху сграда, находяща се в
......................, чрез покупка, от него и М.Ш..
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, в това число и в
АГКК, се установява, че водоснабдяваният обект с административен адрес:
......................, е урегулиран поземлен имот с идентификатор .................– частна
общинска собственост. В северната част на имота има построена едноетажна,
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. – сграда с идентификатор
........................ и второстепенна постройка – баня-тоалетна с площ от 9 кв.м. – сграда с
идентификатор ..................... Към момента на огледа имотът е с прекъснато
водоснабдяване. По принцип захранването на обекта е било осъществено чрез едно
водопроводно отклонение, без монтирано измервателно устройство – водомер, като
водата се отчитало служебно по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 14 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на процесния
водоснабден имот, поподащ на улица „В.П.“ № .... в гр. Б..
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също
определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
3
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици
на имоти в етажната собственост.
При това съдът намира, че по делото не се установи Община Бургас да има
качеството на потребител по отношение на сградите, изградени в ..........................и
съответно няма как да отговаря по заявените претенции. Напротив установи се, че
имотите са собственост на трето лице- Ш., и съответно той в качеството си на
потребител по принцип следва да отговоря за изразходените количества вода. Това, че
теренът върху който са изградени сградите е частна общинска собственост, не
обоснова извода и за наличието на собственически права по отношение на
постройките, при все че се установи категорично, че същите принадлежат на трето
лице. Не случайно и самият ВиК оператор е открил партидата на името на Ш.
При това само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като
не се доказа ответникът да има качеството на потребител по отношение на процесния
водоснабден имот, за който е открита партида с абонатен номер .............., с титуляр Ш.,
без да се изследва дали и какво е изразходеното количество вода в периода на
претенцията.
При този изход на делото се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и за заповедното
производство.
Ответникът има право да получи сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК .................,
със седалище и адрес на управление: ........................, представлявано от Г.Й.Т., срещу
Община Бургас с БУЛСТАТ ................., адрес: ...................., представлява от кмета Д.Н.,
за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 532/14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2531/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата 141. 22 лева – главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот,
4
находящ се в ................., абонатен номер ................, за отчетния период от 06.07.2018 г.
до 20.08.2019 г., за която в периода от 25.10.2018 г. до 26.08.2019 г., са съставени
фактури, както и сумата 29. 48 лева, представляваща сборна лихва върху главницата,
начислена за периода от 25.11.2018 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 13.04.2021 г.
Осъжда “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление: ........................, представлявано от Г.Й.Т., да заплати
на Община Бургас с БУЛСТАТ .................., адрес: ...................., представлява от кмета
Д.Н., сумата от 100 лв. /сто лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5